Антонимия – видове антоними (лексикология)

Антонимията 反义 е проява на парадигматиката, на нуждата на хората да опознават същностните около себе си и да ги сравняват и противопоставят.

Антонимите представляват противоположни по значения думи, които служат за означаване на взаимно противоположни едносъщностни явления. Те образуват антонимни двойки – логическото отношение между антонимите е противоположно, т.е. е доведено до крайно противопоставяне, двете същности се изключват взаимно. Между значенията на думите в антонимната двойка има общи семи (елементи от значението които могат да бъдат изолирани): 远、近 – общото, което ги обединява, е разстоянието.

Задължителни елементи:

1) Съпоставимост на количествения състав – ясно се спазва принципът за количествена характеристика – едносрични с едносрични, двусрични с двусрични антоними (едни и същи части на речта). Основно са глаголи и прилагателни – т.е. признаци, действия, процеси:

白vs. 黑,но 雪白 vs. 墨黑;
轻飘飘 vs. 沉甸甸
厚,薄;粗,细;软,硬;香,臭;光明,黑暗;积极,消极

Сложни думи влизат в антонимия със сложни думи (композитуми), суфиксални – със суфиксални и пр. (това е изискване към качеството, не количеството).

2) Противоположността изисква сравнимост в лексикално отношение:
男、女;黑、白 (съотв. пол; цвят)

3) Еднакви граматически функции и съчетаемост; еднаква стилистични или емоционални окраски:

生 vs. 死;诞生 vs. 逝世;买 vs. 卖、购 vs. 销、购买 vs. 销售

Антонимните двойки са съставени обикновено от глаголи и прилагателни, рядко са съществителни, като 和平 vs. 战争、天堂 vs. 地狱、有点vs. 缺点、朋友vs. 敌人、裙子vs. 小人 – те са противопоставени по признаците, които изразяват.

И при синонимията, и при антонимията разделението по части на речта не е равномерно. При синонимите се търси различията в общото, а при антонимите – общото в различията.

Два основни вида:

Комплементарни – между тях няма средно положение, двете понятия са абсолютно противопоставени в различното си значение:

真,假;死,活;正确,错误;走进,走出;合法,非法;跑上,跑 下;
动,反动;人民,反人民

Намират се в отношение на контрадикция: антонимията е противоположност, а контрадикцията – противоречие (пример: антоними са 高兴vs. 痛苦, контрадикти са 高兴 и 不高兴; не се изразява само с отрицание отпред: 男 и 女 са антоними в значението си за полова принадлежност, но са контрадикти в значението си за ‘човек’ 男子 女子)

Контрарни – допускат средно положение , те са крайните части на опозицията, между тях има междинни:

大,小;白,黑;天(空间)地;美,丑;

Както и при синонимите, при антонимите противопоставянето е само по едно от понякога многото значения на думите:

买vs. 卖 (като ‘купувам’, но не vs. 卖 като ‘предавам’ 卖 国 или ‘влагам сили’ 卖 力气);成功,失败 (като провалям се; като губя, друг антоним – 胜利).

Антонимията най-често се реализира с актуални значения на многозначна дума.

生-死
生 – раждам, поражда, съществува, раста
死- умирам, твърдя, праволинеен
冷-热
冷 – студен, изстудявам, враждебен, тих, рядък, непривлекателен, внезапно
热 – топъл, топлина, затоплям, високо темпо, приятелски, привлекателен

Синоними и антоними не са съвсем откъснати едни от други – долните редове влизат в антонимни отношения:

冷: 暖,和,温
热: 寒,冻,凉

Синонимите, антонимите и многозначността са пряко зависими. Отношенията между тях се отнасят към значението на думата. Многозначните думи са цяла мрежа от синоними и антоними. Явлението многозначност е в основата на синонимите и антонимите и съответно виждаме че ако изправим един ред синоними те образуват една цяла мрежа от значения. Те са в основата на речниковата система.


СЛЕДВАЩ УРОК #17 >> Отношения между синонимия, антонимия и многозначност.


.