Българската литература в Китай

Художествената литература изразява духовността на народите. Литературният обмен между тях играе огромна роля за взаимното опознаване и за сближаването на хората от различните страни. В Китай се превеждат и издават в огромни тиражи произведения на писатели, поети, учени от почти всички страни и на почти всички езици по света.

Превеждането и издаването на българска литература в Китай започва в началото на миналия век и обхваща три периода.

Първи период – от началото на ХХ век до създаването на Китайската народна република.

Втори период – от основаването на Китайската народна република до началото на реформата и отварянето към света.

Трети период – от 1978 г., когато започват реформата и отварянето към света, до наши дни.

В началото на ХХ век Лу Сюн (литературен псевдоним на Чжоу Шузен), патриархът на съвременната китайска литература, превежда от есперанто разказите на патриарха на съвременната българска литература Иван Вазов „Една българка“ и „Вълко на война“ и ги публикува в том І на сп. „Модерна преводна белетристика“. Не е случайно, че патриархът на съвременната китайска литература проявява интерес към творчеството на патриарха на съвременната българска литература и превежда два негови разказа на китайски език. Обяснението на този факт следва да търсим в засиления интерес в Китай към новите течения в световната литература в края на ХІХ – началото на ХХ век. Очевидно Лу Сюн е открил онези черти в творчеството на Вазов, които съответстват на идейните и естетическите търсения на китайските литературни творци по онова време.

През този първи период Мао Дун, друг голям китайски писател и преводач на чужда литература, превежда от английски разказа на Иван Вазов – „Иде ли“, както и разказа „Старият вол“ от Елин Пелин.

През втория период, от основаването на Китайската народна република до началото на реформата и отварянето на Китай към света, интересът към българската литература нараства и броят на преводите на произведения на български писатели и поети се увеличава. През този период в Китай се заражда и развива българистиката, сред основателите на която се откроява името на проф. Ян Йендзие. Огромни са заслугите и на големия китайски писател, литературен преводач и един от представителите на китайския модернизъм Шу Чжусен. Той не владее български език и превежда от английски. Негово дело е първата версия на „Под игото“ на китайски език, с което отваря нов и широк път за китайците да се запознават с българската литература и култура. Той превежда творби и на други български писатели, сред които Елин Пелин („Очите на свети Спиридон“ и „На оня свят“), обединява ги и ги издава в сборник.

Неговите преводи се ползват с голяма популярност в Китай. Те се характеризират с вникване в съзнанието и психиката на обикновените хора и оказват влияние върху модерната литературна мисъл и върху художествената практика в страната, макар че тогава политиката доминира над проблемите на човека. Появяват се две версии на превод на „Черните лебеди“ от Богомол Райнов, едната от които е дело на известния българист Ван Шун, който тогава работи в Академията за социални науки.

Голяма популярност получава преводът на книгата на академик Кирил Василев „Любовта“, дело на същия преводач. Това е постижение, защото до появата на тази книга в Китай рядко се обсъждаха публично такива въпроси. След публикуването на книгата започна широка и открита дискусия за любовта и за това трябва да сме признателни и на преводача, и на автора акад. Кирил Василев. Благодарение на тази книга китайското общество навлезе в нов психологически етап.

Третият период на приемане на българската литература се характеризира със съвременните преводи. Аз определям особеностите на този етап в следните три точки.

Първо, преводачите самостоятелно, в зависимост от личните си разбирания и литературни предпочитания, а не по политическа или държавна поръчка, избират авторите и творбите за превод. Защото днес литературата е в служба на човека, а не само на политиката.

Второ, голям брой преводи, например на приказки и есета, се публикуват в поредици или в сборници, включващи произведения на световната художествена литература. Преведени и издадени са много български фолклорни творби и творби за деца.

Трето, с развитието на българистиката в Китай се увеличават публикациите на китайски учени върху историята и панорамата на българската литература, а това значително улеснява преводачите при подбора и превеждането на творби от български автори, както и на народно творчество. Тук ще посоча огромната роля на проф. Ян Йенидзе, който за съжаление почина миналата година, за развитието на българистиката в Китай.

През 50-те и 60-те години на миналия век китайското правителство изпраща много китайски студенти на обучение в България. Един от тях е проф. Йенидзе, който, може да се каже, е основателят на българистиката в Китай. Повечето от китайците, получили образование в България, полагат усилия за развитие на сътрудничеството и дружбата между двата народа.

Най-новите преводи на български художествени произведения на китайски език са известната творба на Николай Хайтов „Диви разкази“ и сборник стихотворения от български поети.

Ние, вдъхновявайки се от досегашните постижения на китайската българистика ще продължаваме да работим за изучаването на българската литература и култура и за популяризирането им в нашата огромна страна, включително чрез превеждане и издаване на творби на български автори.

Според непълни статистически данни на китайски език са преведени и публикувани в отделни книги над 70 български художествени произведения. Освен това многобройни български стихотворения, разкази, повести, народни приказки са включени в различни сборници с творби от световната литература по региони. През различните периоди китайските преводачи проявяват различни предпочитания при подбора на произведения, автори и жанрове. Това отразява развитието на литературните вкусове и показва мястото на литературата в обществото, както и характера на времето.

Източник на статията

Автор на статията:

Ли Уъншуан

Ли Уъншуан

Ли Уъншуан – професор, преподавател по българска филология в Института по европейски езици и култури на Пекинския университет за чужди езици.


.