Седмината изтъкнати от Бамбуковия лес 竹林七贤 (литература)

През периода 正始 – (3-ти век н.е.), когато родът Съма измества рода Цао от властта в царство Уей, живеят и творят литераторите, наричани Седмината изтъкнати от Бамбуковия лес 竹林七贤.

Те са: 嵇康, 阮籍, 山涛, 向秀, 阮咸, 王戎 и 刘伶.

През периода Джъншъ сила набира Учението за мистериозното 玄学, в чиито дух било изследването на рационалността на нещата и скъсването със суеверното и ограничаващо мислене. Учението за мистериозното проповядва уважение към природата и оттам акцентира върху важността да се следват човешките чувства и природа. Когато тази индивидуална свобода се възприема като важна и основна житейска ценност, става ясно, че навсякъде има сили, които искат да я ограничат и това предизвиква дълбоки размишления върху обществените събития и човешката природа, както и прояви на скептицизъм към конфуцианската доктрина. Тези поети не приемали конфуцианските идеи и целия смут в управлението, пренебрегвали ритуалите и закона, почитали и превъзнасяли пустотата 空 и 无为 недействието. На тях дължим още по-голямо утвърждаване на 5-значния стих и по-засилена индивидуална поезия.

Сред седемте изтъкнати, Дзи Кан и Жуан Дзи, за които се твърди, че са били любовници, са с най-големи постижения.

Жуан Дзи, син на Жуан Ю от седемте таланта на дзиен-ан. Бил е запленен от учението на Лаодзъ и Джуандзъ – всичко е мая – илюзия. Макар и да е бил противник на рода Съма, в крайна сметка заема служба при тях. Често се изявявал като луд пияница, за да избегне конфронтация със силните на деня. Изпитва непоколебимо желание да помогне за умиротворяването на света. Най-известните му творби са 82-те стихотворения в „咏怀诗” („Сърцеизлияния” или „Стихове за съкровени чувства”), от които долавяме печал, песимизъм, стигащ до отрицание, и скръб. Жуан Дзи има и няколко прозаични есета, измежду които са: „达庄论” – „За постигане идеите на Джуандзъ”, „乐论” – „За музиката”, „大人先生传” – „Биограгфията на велик човек”, и д.р. В „Биограгфията на велик човек”. се разказва за „велик човек”, антипод на благородния човек 君子 който се издига над всичко и всички и свободно броди между небето и земята. Чрез неговия образ се възхвалява индивидуалната свобода и се критикува двуличието на установените етични норми. Една от основните теми е за странстването.

Дзи Кан е бил поет, прозаик, композитор и философ. Той е екзекутиран като наказание от рода Съма за неподчинение – отказва да заеме пост, предпочита да се занимава с даоистки практики, търси еликсира на безсмъртието. 3000 писатели подписват петиция за помилването му, но няма резултат. Дзи Кан пише в 4-значен стих, прави опити да пише и в хексаметър. Скептичен е по отношение на конфуцианската идеология. Пише 养生论 – Есе за поддържане на жизнеността/трактат за безсмъртието. В трактата се изразява гледището, че здравето и дълголетието зависят от нравствената чистота 清心 – сърцето е единственият орган, който може да усети дао, защото то има сходство с дао – непрекъснато е в движение. Дзи Кан е творил и в епистоларния жанр, най-известното му писмо е 与山巨源绝交书 – Писмо за скъсване на отношения с Шан Дзю-юен (Шан Тао). Между стихотворенията му, най-известно е 赠兄秀才入军 Посветено на моя брат – цветущия талант, постъпващ в армията. Голяма част от произведенията му били издирени от Лу Сюн.


СЛЕДВАЩ УРОК 9 >> Тао Юенмин


.