Водноелектрическият бент „Три клисури“ 长江三峡大坝

Водноелектрическият бент „Три клисури“ 长江三峡大坝 (букв. „Стената „Трите клисури/пролома/падини“ на Яндзъ) е една от големите гордости на съвременен Китай.

Затова естествено има цял набор от причини като например:

  • „Три клисури“ е най-големият хидроелектрически проект, а и като цяло воден проект (инженерен проект, изграден във/до вода, с някаква функция, като мостове, ВЕЦ-ове, нефтени сонди, разположени във или близо до вода, бентове и т.н.) в света.
  • Най-големият ВЕЦ в света.
  • Една от най-големите „електроцентрали“ (не е точен термина, тъй като „Три клисури“ изпълнява още редица немаловажни функции, т.е. не е „просто“ електроцентрала) произвеждащи възобновяема енергия.
  • Най-големият бент в света.
  • Произвежда 2-пъти електроенергията, която произвеждат ВСИЧКИ атомни електроцентрали на Великобритания.
  • Приеман е за едно от чудесата на 21-ви век.
  • И много сродни неща, в които „Три клисури“ е „най“, или е поне на челна позиция.

Идеята за построяването на този мащабен проект най-често се приписва на председателя Мао Дзедун (毛泽东, 1945-1976), като дори се казва, че той пише поема (изв. на англ. като „Swimming“), в която „вижда“ проекта готов, и работещ. И все пак, най-ранни сведения за построяване на подобен проект на р. Яндзъ и то точно в местността „Три клисури“, провинция Хубей, откриваме при лидера на Гуоминдана – Сун Ятсен (孫中山,1912-1925)

Размери

Както можем да предположим, размерите на проектът са внушителни.


Височина


Височината на бента е 182 м. над морското равнище, за сравнение – това е три и половина пъти височината на НДК(51 м.) или 60-етажна сграда.


Дължина


Дължината на бента е 2335 м. Тази изумителна дължина бентът дължи от части на естествения размер на р. Яндзъ, както и на факта, че коритото на реката е изкуствено разширено.

  • За направата на проекта са използвани над 27 милиона кубични метра бетон, за сравнение – с това количество можеш да изградиш плътна бетонна тръба с диаметър 1 метър и с дължината на екватора(40 075 км.)
  • Използвани са над 463 000 тона стомана в проекта, за представа – с това количество може да се изградят 63 Айфелови кули.
  • Резервоарът на язовира заема 1045 квадратни километра, отново за сравнение можем да кажем, че София е 492 km2, , тоест повече от 2-пъти площта, която нашата столица заема. Или пък можем да го сравним с Хонконг, чиято обща площ е 1104 km2 , , т.е. язовирът е с големината на Хонконг.

Причини за създаването на „Трите клисури“

Причините за създаването на проекта са няколко, като те са много важни както за региона, така и за цял Китай.

На 1-во място е политиката, която Китай предприе през последните 20-тийна години, а именно изграждане на големи проекти, които в близкото бъдеще да задоволят нуждите на все по-бързо развиващото се китайско общество. Освен това Китай знае, че за да постигне икономическото чудо (което може да се каже, че до известна степен вече постигна), се налага да използва не толкова природосъобразни методи и тъкмо инвестицията във възобновяема енергия в близкото бъдеще е начинът, по-който страната ще се пребори със щетите от бурното икономическо развитие и индустриализация. И какъв по-добър начин от използването на най-пълноводната река в Китай – Яндзъ (长江). Капацитетът на бента „Трите клисури“ е зашеметяващите 22 000 MW, достатъчно да задоволи нуждите на 55-60 млн. души. За сравнение – нашият АЕЦ „Козлодуй“ произвежда 2000 MW, тоест „Трите клисури“ произвежда 11 пъти повече енергия от АЕЦ „Козлодуй“, като при това енергията е най-чистата позната на човека до момента – водната.

Друга основна причина за направата на проекта е яростта на могъщата река Яндзъ, която многократно е наводнявала земите около коритото си. През хилядолетията „Дългата река“ е убила стотици хиляди, а може би дори милиони. Затова изграждането на подобно съоръжение се справя и със проблема с наводненията.

Изграждането на подобен мега-проект обаче не е безплатно, по последни данни „Трите клисури“ възлиза на 180 млрд. юана, или 26 млрд. американски долара. За сравнение БВП (Брутен вътрешен проект) на Република България за 2014 год. възлиза на 54 млрд. щатски долара, тоест бентът струва половината от БВП на нашата родина. Изчислено е, че бентът ще възвърне стойността си, когато произведе 1000 терават-часа електричество

План, подготовка и строеж


Планове и развитие


Както вече споменах по-горе, проектът за първи път е замислен като идея от националиста Сун Ятсен още през 1919 г. През 1932 година националисткото правителство, водено от небезизвестният, Маршал и Генералисимус на Република Китай, Чан Кайшъ (蒋介,1931-1949), започва да работи по планове за построяването на „Великия бент на Дългата река“. През 1939 г. обаче японците окупират Китай, включително и областта Ичан( 宜昌), където се и намира и местността „Трите клисури“, в която по-късно ще се намира и бентът. Японците знаят за съществуването на подобен проект и очаквайки победа на Япония над Китай, правят план за язовир в местността. Но Япония губи войната и плановете им се провалят.

След това през 1944 г. американският инженер и дизайнер Джон Савадж оглежда района и предлага „Проекта на река Яндзъ“(Yangtze River Project). Същата година са изпратени на обучение в САЩ 54 китайски инженери, с цел тези инженери да добият нужните знания за направата на проект от подобна величина (по това време китайското образование не е на достатъчно високо ниво, за да може възможно най-добре да изпълни този мега-проект, а САЩ, от друга страна, притежава най-добрите инженерни университети в света). След идването на власт на комунистите през 1949 г., председателят Мао поддържа проекта, но все пак решава да се захване с други проекти на първо време, не толкова мащабни, тъй като Китай е в бил лошо икономическо състояние по това време(„Големият скок напред“, Културната революция и т.н.). Все пак проектът изобщо не е забравен, като дори през 1957 г., когато група инженери се опълчват срещу проекта, те биват обявени за предатели и са изпратени в затвора като наказание. През 80-те години на 20-ти век, идеята за бента се възражда, като се стига до решението да се построи, и през 1992 г. е подписан документ от Общокитайското събрание на народните представители на КНР за направата на голям хидроелектрически бент на най-голямата китайска река Яндзъ.


Подготовка и строеж


За да се изпълни проекта обаче се налага 1,2 млн. души от 13 големи града и 140 градчета и 1350 села да бъдат изселени. На преселените хора е обещано земя и малка пенсия като компенсация. Преселението на това население е всъщност една от най-скъпите части на проекта, възлизайки на 64 613 млрд. юана, или 10 530 млрд. щатски долара. Преселването е завършено през юли 2008 г., като дори муниципалитетът Чунцин насърчава още 4 млн. души около бента да се преселят в Чунцин и околностите му до 2020 г.


Строеж


На 14 декември 1994 г. започва строежът на бента. Наети са над 40 000 души, които да работят по проекта.

В строежа участват и множество чуждестранни учени. За да се изпълни проектът, р. Яндзъ е отклонена със 2 км. За да бъде построен бент с такива размери, трябва да се построят временни бентове, които да образуват временно суха част от реката, във която да се построи и самият бент. За направата на „Трите клисури“ са използвани три такива временни бента в 2 етапа. Първият етап включва изграждането на 2 каменни бента, от двете страни на реката, като оставят около 1/3 от Яндзъ спокойно да преминава в незастроената част. Двата бента след това се свързват, образувайки така да се каже „квадрат“ от сухо пространство. Самите временни бентове са направени от множество тежести спуснати във самата вода първоначално, като след като временният бент достигне желаната височина, той се заздравява допълнително като се бетонира. В сухото оставено пространство, започват да се строят първите 2 части от бента (общо 3 части, всяка дълга около 650-700 м., със електроцентрала в нея, както споменахме по-горе, има 3 електроцентрали в бента). След построяването на първите 2 части, се разрушават двата временни бента (чрез експлозия, тъй като размерите на временните бентове са прекалено големи, за да могат да се унищожат по какъвто и да е било друг начин). След като те бъдат унищожени, се строи и последният трети временен бент, който е със овална/заъглена част, откъм страна на главния бент, което му позволява да се свърже със самия главен бент, т.е. със вече построените 2/3 от него, и с брега на реката от другия край, образувайки суха част, която позволява на инженерите да построят и последната част, като междувременно има шлюзове/преливни отвори, през които да минава реката. След като се построи и последната част, е време да се унищожи последният временен бент. Унищожаването му отново става чрез експлозиви, правят се дупки във временния бент и съответно се поставят експлозивни материали в тези дупки. За унищожаването на временните бентове са използвани 190 т. динамит.

В „Трите клисури“ има 3 електростанции, всяко дълга по около 700 м. Една от друга, електростанциите са на разстояние от около 700-1000 м. Общо в 3-те електростанции има 32 турбинни-генератора, като във първата електростанция има най-голям брой-14, останалите 18, са в другите 2 електростанции. Всеки един от 32-та генератора е най-стойност от 50 млн. щатски долара. За да се задвижат генераторите, водата от резервоара минава по огромни бетонни тръби, които при мястото, където се намират генераторите, се завъртат в кръгообразна форма, към този „кръг“ за свързани и самите ротори на турбините, чрез движението на които се генерира енергия. След това, бетонните тръби се извъртат в начална позиция, и слизат право надолу към самата река. По малко по-сложен начин, но на този принцип работят всичките 32 турбини.

При построяването на бетонни структури от този калибър се сблъскваме с редица специфични за големите бетонни постройки проблеми, един от тези проблеми е охлаждането на бетона, който ако просто се излее във вътрешността на структурата не може да се охлади (или поне ще отнеме над век).

Затова при изграждането се охлажда всеки един материал, използва се лед и т.н. Заради специфично високите температури през лятото в Китай ( по-точно южните части на Китай – „Трите клисури се намира в провинция Хубей) дори се инсталира система която да пръска вода на ситни капчици върху повърхността на бента, за да го охлажда.

Възниква и друг специфичен за бентовете проблем – отмиване на основата. При преливане на водата в даден бент, водата пада директно в основата на бента и по този начин тя подкопава самия бент и неговите основи. „Трите клисури“ се справя с този проблем като във изградените преливници монтира и своеобразни „трамплини“ – падайки със сила върху извитите повърхности, водата се изстрелва право нагоре. По този начин огромна част от силата на реката се убива и след като е изстреляна от трамплините, тя просто пада, нямайки сила да стигне до самото дъно и да подкопае или отмие основите на бента.

Друг често срещан проблем при големите бентове е морският транспорт. Особено проявен е този проблем, в този случай, тъй като Яндзъ е транспортен коридор от изключителна важност не само за Китай, ами и за целия Изток. Този проблем в проекта „Трите клисури“ е преодолян чрез две съоръжения: най-големият корабен шлюз в света и най-големият корабен „асансьор“. Шлюзът е предназначен за товарните кораби, а пък асансьорът за пътническите.

Шлюзът всъщност представлява система от 5 шлюза, даденият кораб влиза във първия шлюз, след което вратите се затварят, той се пълни с вода и корабът се издига до следващото ниво, и съответно до следващият шлюз и т.н. По този начин става прехвърлянето на товарните кораби, преминаването през 5-те шлюза от речното ниво до резервоара на бента. Преминаването на шлюза изисква около 5 часа.

Асансьорът, представлява, точно това, което името му предполага – един голям асансьор. От една от страните на бента са разположени 2 масивни колони с процеп между тях и даденият кораб влиза в процепа, където под самия кораб има движеща се платформа, която е свързана с масивните колони чрез масивни стоманени въжета, които повдигат платформата, а самият кораб, бидейки разположен на самата платформа, се повдига с нея. Този процес е доста по-бърз и отнема само около 30-40 мин. Той е предназначен само за пътнически кораби с тонаж не по-голям 3000 т.

Последният проблем, който е обичаен за големите бентове, се корени във факта, че в момента, в който се построи бент, всичките полезни и хранителни за флората и фауната съставки, събрани в така наречената утайка/наноси, остават извън реката, във резервоара, където се утаяват, и по този начин се нанасят две вреди:

• Така нужната за почвата, фауната и флората утайка, или наноси, остава извън реката, и по този начин, плодородните земи, обитателите на реката и крайречието, всички те остават без основния си източник на енергия, а именно речната утайка. При проекти, подобни на „Трите клисури“, може да се видят и резултатите от липсата на тази утайка. Фермерите са принудени да използват масово изкуствени препарати, за да могат да произведат достатъчно за преживяване, изтощавайки допълнително почвата, която скоро след това става и безплодна. Наблюдава се също и масовото намаляване на разнообразието от риба, растителност и всякакви речни животински видове край реката. Не трябва да забравяме и че говорим за „Трите клисури“, проект с невиждани до сега мащаби, горепосочените катастрофални данни са от доста по-малки хидроелектрически бентове, ами какво би се случило ако подобна катастрофа стане реалност в крайречието на 3-тата най-голяма река в света?

• Втората вреда, която липсата на утайка нанася, е това, че тя се утаява пред самите стени на бента, създавайки предпоставки за навлизането на утайка в самите турбини, която би нанесла щети.

Създателите на „Трите клисури“ поне отчасти решават и този проблем. Те инсталират множество процепи, които всъщност представляват шлюзови врати, които са разположени в началото на резервоара, и когато наносите се утаят, служителите в бента отварят шлюзовите врати и водата се спуска с голяма сила през процепите, повличайки и утайката със нея, пренасяйки я от другата страна на резервоара. И все пак, системата не пренася цялата утайка, не малка част остава от другата страна, като в крайна сметка вреда за живота на хора, растения и животни все пак има, просто тя е намалена. Според Китайската народна република, тази вреда е пренебрежима с оглед на ползите, които проектът „Трите клисури“ носи.


Спорове


Най-големият хидроелектрически проект на планетата е все пак белязан от немалко спорове. Още от началото си мнозина са се изказали против строежа на „Трите клисури“. От осъдените на затвор инженери до най-различните учени, които предупреждават за недалечна екологична катастрофа, причинена от бента. Особено в последните десетилетия на 20-ти век, множество са повели полемика с китайските властимащи, убеждавайки ги, че проектът ще се превърне в една от най-големите грешки на Китай, и осъществяването на проекта ще доведе до екологична, а в по-далечното бъдеще и икономическа катастрофа в региона. Немалко са и чужденците, решили да надигнат глас срещу проекта.

През последните 4-5 години дори самите създатели на проекта и КНР признават, че проектът крие „скрити опасности“. Уан Сяофън, който е назначен да наглежда проекта, и отговаря директно пред ККП, казва, “Не можем да си затворим очите. Просто не можем да жертваме околната среда за временни икономически облаги“

Според мнозина думите на двамата бюрократи просто потвърждават това, което учените говорят в последните 30 години. Построяването на хидроелектрически бент в силно населен район и то точно върху два разлома е рецепта за катастрофа.

Джордж Дейвис, специалист по тропична медицина в университета „Джордж Вашингтон“, който е работил и в крайречието на река Яндзъ в продължение на 24 години казва: „Дъждовете са намалели драстично, болестите са се увеличили драстично, всичко това след като „Трите клисури“ беше построен.

Още 1992 г., когато проектът е одобрен, активисти за човешките права се възпротивиха, когато се разбра, че милиони хора ще бъдат преселени от земите, в които живеят от хилядолетия, за да направят място за бента. Мнозина от изселените, никога не получават и половината от обещаното им. Мнозина са изселени в други провинции.

Някои хора например първоначлно имали апартамент 100 кв. метра, за да се изселят им е обещано минимум същите условия, които са имали, заедно с прилична пенсия, но въпреки това след изселването ги настаняват в провинция на 1000 км. от техния дом, дадено им е жилище 35 кв. метра(при обещани минимум същите условия, т.е. минимум 100 кв.) и прилична пенсия, която е изключително малка (не един е случая с хора, получили пенсия 50 юана, или 10 лева).

Китайски и чуждестранни учени предупреждават, че съществува и голяма опасност за живота на хората, които не са се изселили от региона, броят на свлачищата се е увеличил драстично, убивайки немалко хора. Фан Сяо, геолог в Бюрото по геологически изследвания, казва че драстично увеличеният брой на свлачищата може дори да се предвиди, защото причината е една – източването и изпълването на резервоара на бента (през лятото, когато се очаква Яндзъ да е особено буйна, се източва 30% от резервоара, и обратното през зимата се пълни). Големината на „Трите клисури“ е невъобразима, и най-малките промени могат да окажат драстични последици. През 2007 г. жителите в малкото село Мяохъ виждат как планината зад тях се дели на 2, и това става почти веднага след като резервоарът на бентът е запълнен, те биват евакуирани и са принудени да живеят в лагер в планината в продължение на 3 месеца.

Един от големите страхове е да не би „Трите клисури“ да предизвика масивни земетресения, тъй като се намира на центъра между два пролома – Дзиу Уанси и Дзъгуей-Бадун. Смяната на нивата на резервоара много лесно може достатъчно силно да повлияе на и без това опасната земетръсна зона.

Множество от изселените хора са преселени в съседни градчета и те вероятно ще трябва за втори път да бъдат изселени, тъй като хората, отговорни за изграждането на бента, не са успели да предвидят какво влияние ще окаже най-голямата бетонна конструкция на планетата. Много от преместените хора сами искат да се преместят виждайки как все по-далеч и по-далеч от бента се простират тези чести и силни свлачища. 10% от растенията на света се намират само в Китай, а само района на „Трите клисури“ съдържа 20% от всички семенни растения на Китай. Животните не са по-малко застрашени, половината от животинските видове в Китай са специфични за Китай и не могат да бъдат открити никъде другаде.

Не по-малко застрашени са и рибите във Яндзъ. Местността и без това е пренаселена, и прекомерният риболов е голям проблем, водещ до намаляването на редица речни видове. Замърсяването причинено от пренаселеността също не е за подценяване. Комбинацията с потенциалната екологична катастрофа, която „Три клисури“ представлява, кара много хора да се притесняват.

Дзиен Гуо’Лиу, еколог от Мичиганския университет и гост-лектор в КАН (Китайска академия на науките), казва, че множество видове са вече повлияни и може да не го виждаме сега, но в близкото бъдеще ще гледаме как видовете, повлияни от бента, изчезват един по един. Наблюдават се дори климатични промени, които на свой ред влияят на растенията, които влияят на животните (Климатична промяна – по-късно узряване на плодовете – по-късно годни за употреба от животните –не всички оцеляват – намаляване на популацията и т.н., всички неща в природата са свързани, и повлияеш ли на едно, най-вероятно влияеш и на другите). Популацията на делфините Бай Дзи е вече увредена от „Трите клисури“(както и от други фактори, за да бъдем коректни) и е на практика изчезнал. Бентът също не е и неразрушим, ако бентът по някаква причина бъде разрушен от водите на Яндзъ, това несъмнено ще доведе до катастрофа. Във Венецуела например, когато един от бентовете е разрушен от реката, водата която той разлива, изцяло променя местността, обширни територии са залети, създадени са острови, на мястото на довчерашната долина, и 75% от животинските и растителни видове изчезват в следващите 15 години. А венецуелският бент е като отроче, в сравнение с гиганта „Три клисури“.

Една от изтъкнатите причини за построяването на бента е да се справи с наводненията, от които китайският народ страда от хилядолетия. И все пак, сега изглежда, че ефектът е точно обратен – суша. През 2008 г. China Daily информира, че Яндзъ е достигнала най-ниското си ниво от 142 години насам.

След направата на „Трите клисури“ се забелязва ръст на болните от шистосомиазис (позната още като „охлювната треска“ или „сърбежа на плувеца“), това е болест, причинена от кръвен паразит. Инфектирането става при контакт със охлюви, носители на паразита. Най-често хората се заразяват при плуване или разхождане във заразена с тези охлюви вода. При инфектирането охлювите изпускат ларви, които лесно могат да си проправят път под кожата ни. Симптоми на тази болест може да включват някои от следните: треска, загуба на апетит и тегло, хронична кашлица и разстройство на стомаха. Тези охлюви до скоро са обитавали само малки, често наводнявани острови, докато сега могат да се видят дори във силно населени места. Тези чести наводнения по тези малки островчета са контролирали броя им, докато след построяването на бента, течението надолу по реката е доста по-слабо от преди и те могат свободно да се размножават.

Според много учени шистосомиазисът е само една от многото болести, разпространяващи се по вода. Много от тези болести най-вероятно ще започнат да стават все по-срещани и по-срещани, повлияни от промените, които „Трите клисури“ прави върху екосистемата.

Наблюдава се и ръст в броя на медузите в Яндзъ. Медузите най-вероятно идват от Източнокитайско море и те се конкурират с речната риба в Яндзъ. Освен че медузите имат същата диета, както и речните риби. Те също ядат хайвера на рибите, ларви и т.н.

Правителството е взело различни мерки за да се справи с този огромен проблем, като комбинация от лекарства, която убива ларвите на охлювите, от 2001 г. насам се старае да прочисти водите на Яндзъ, но както те сами си признават, водата в река Яндзъ, не е дори близо до чистотата на Яндзъ в резервоара (разбирайте резервоара на бента „Трите клисури“). Това е една от основните причини множество учени да изискат от правителството, спиране на употреба на изкуствени торове, които изхабяват и без това вече толкова наранената почва около „Трите клисури“, а също и да се осигури достъп на хората до питейна вода.

През 2007 година обаче управляващите започват да си връщат думите и казват че не е имало големи екологични бедствия и всичко е под контрол. 5-дни след това изявление, земята се тресе и скалите и земята около железопътният тунел в Бадун, започват да се рушат, предизвиквайки свлачище, за нещастие в този момент отдолу се е намирал автобус с пътници в него. Свлачището помита буса заедно с пътниците в него. След този инцидент следва кратък период, в който се говори открито и се водят дискусии, как да се опази околната среда около небезизвестния бент. За съжаление обаче след този кратък период на откритост темата отново става табу и за нея не се говори. Когато е попитан един международно признат китайски професор, работещ именно в сферата на р. Яндзъ, той отговаря, „Това е чувствителна тематика, не мога да Ви дам хипотеза“.

Въпреки че са направени някои решителни стъпки с цел да се решат проблемите около променената от хидроелектрическия бент „Трите клисури“ екосистема, КНР е вложила прекалено много пари в този проект, а и планът на правителството е до 2020 г. 15% от електроенергията в Китай да идва от възобновяеми източници, главно вода. Серия от други хидроелектрически бентове е планувана, като само в Яндзъ се планира да бъдат построени още 13 хидроелектрически бента. Може би, привидно напредничавата политика на Китайската народна република, да построи множество електроцентрали, произвеждащи енергия на базата на възобновяемата енергия, защото знае, че бурното развитие на Китай има своите екологични последствия, не е толкова напредничава, колкото изглежда. Последствията от мега-проекти като „Трите клисури“, могат да се сравняват по щети с щетите, които традиционният китайски ТЕЦ (86% от електроенергията в Китай идва от ТЕЦ-ове) ще нанесе, а може би дори щетите са повече, имайки предвид размера на бента, колко ли различни фактора от живота на хора, животните и растенията са засегнати.


Библиография:

• Big, Bigger, Biggest- Dam; National Geographic Channel.
• http://www.scientificamerican.com/article/chinas-three-gorges-dam-disaster/
• http://www.internationalrivers.org/campaigns/three-gorges-dam
• http://en.wikipedia.org/wiki/Three_Gorges_Dam


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ


.