Брайловата система в китайския език

Брайловата система е метод за писане и четене, който има широко приложение сред хората със зрителни увреждания. Тя е изобретена през 1825 г. от Луи Брайл. Като дете той загубва зрението си и посвещава своя живот в изследване на слепотата. Още по време на следването си в университета той създава революционна форма на комуникация, която превъзмогва слепотата и променя живота на всички хора с такива проблеми. След близо два века Брайловата система се използва по целия свят. Тя е доразработена и адаптирана за голямо разнообразие от езици.

Брайловото писмо е базирано на метод на комуникация първоначално разработен от Чарлз Барбие в отговор на искането на Наполеон за код, който войниците да използват за комуникация възможна без светлина и звук. Барбие разработил т.нар. „нощно писане“. Системата е представлявала набор от 12 точки, разделени в две колони по 6. Методът на Барбие се свързва с квадрата на Полибий. Той представлява криптографски способ за кодиране на буквите от азбуката и предаване на тайни съобщения.

Квадрат на Полибий

Квадратът на Полибий (Шифърът на Полибий) е криптографски способ за кодиране на буквите от азбуката, така че да се предава информацията посредством скрит начин

Например, ако погледнем първия квадрат и искаме да представим думата „УСПЕХ“, то тя ще изглежда написана с този код по следния начин:

3Х5-1Х3-4Х1-2Х1-5Х2

Важно е да се знае, че всичко зависи от заданието на шифъра. Той може да бъде произволно вкаран в същата схема без да е необходимо да следва някакви конкретни параметри. В случая при втория квадрат кодът на същата дума ще бъде различен, а именно:

4Х5-4Х3-4Х1-2Х1-5Х2

Разликата между квадрата на Полибий и системата на Чарлз Барбие е, че при втората на всяко място отговаря буква, фонема или триграф.

Системата на Чарлз Барбие

Системата на Чарлз Барбие

Въпреки това системата е определена от военните като прекалено трудна и сложна и те я отхвърлят.

През 1821 г. Барбие посещава Националния институт за хора със зрителни увреждания в Париж. Там той се запознава с Луи Брайл. Според Брайл основния недостатък на системата на Барбие е, че човешкия пръст не може да обхване целия символ наведнъж без да се мърда и затова не е в състояние да разчита кода бързо. Идеята на Брайл е за всяка буква да се използва по една клетка от 6 точки.

Оригинално Брайловото писмо използва латинските букви за създаване на кода. Позицията им първоначално е направена спрямо френската азбука. Първите 10 букви A – J използват горни позиции от по 4 точки: ⠁⠃⠉⠙⠑⠋⠛⠓⠊⠚. Следващите десет букви K – T са идентични на първите с тази разлика, че позицията на точките е вертикална и броят им е 3: ⠇⠍⠝⠕⠏⠟⠗⠎⠞. Останалите 10 букви са представени по същия начин, но използват от 3-6 точки. Този начин на изписване може да се смята за първата световна бинарна система.

Брайловата азбука е пригодена за много езици по света. Един от тях е китайския език. Разликата между повечето световни езици и китайския е, че той е идеографичен, няма азбука. Представянето на йероглифите чрез точкова система е практически невъзможно.

През 20-ти век китайският език прави една много важна стъпка в съвременното си развитие. Поради прекалено големите различия в диалектите и невъзможността на хората в границите на държавата да провеждат комуникацията си безпроблемно, китайското правителство търси варианти, в който да разреши проблема. Те взимат за образец диалекта, който се говори в Пекин и го обявяват за национален език на цялата държава. Мандаринският е езика на медиите, политическия език и този, който се изучава във всички училища в цял Китай, включително и в Тибет. На остров Тайван освен местните официални езици Путунхуа също е сред тях. Ситуацията в Сингапур е аналогична. Тези стъпки, обаче не са достатъчни за разрешаването на въпроси от друго естество. Хората, които искат да се занимават с китайски език, а не са носители на Мандаринския диалект или изобщо на езика трябва по някакъв начин да получат точна фонетична основа, за да напредват. През 1958 г. китайското правителство приема системата „пинин“. Тя представлява латинска транскрибция на всички съществуващи фонетични срички в езика. Въведена е навсякъде и приложението й е изключително голямо и разнообразно. Децата в Китай я използват в училище като учебно помагало, всички учещи китайски език, за които той не е роден задължително преминават в началото на обучението си през нея, като тя им помага да усвоят тоновете и фонетичните специфики на езика. Освен това, чрез нея йероглифите стават възможни за изписване на компютри и други електронни носители.

Пинин системата е отправна точка и за развитието на китайското Брайлово писмо. Благодарение на нея то е пригодено към китайския език на фонетичен принцип.

Китайското Брайлово писмо използва фонетичната транскрибция на йероглифите. Изписва се отляво надясно, в хоризонтални редове като се върви отгоре надолу. Всяка сричка е съставена от 3 брайлови букви: първата показва инициала на сричката, втората показва финала, а третата служи за разпознаване на тона.

Така изглежда схемата на мандаринския диалект:

Схемата на мандаринския диалект

Изписването на конкретни думи изглежда по следния начин:

изписване на конкретни думи в китайския език

Тайванското Брайлово писмо е на същия принцип:

тайванското Брайлово писмо

Изписването на Тайванския Брайл изглежда така:

Изписването на дума с тайванската Брайлова система и азбука

В Китай друг много забележителен диалект е Кантонския. Той се говори в източната част на държава и по специално в провинция Гуандун. Смята се за диалект на малцинствената група Юе. Неговата фонетична структура и изписване на йероглифите се различват сравнително от тези на мандаринския диалект. На територията на Китай той е основния език, на който се разбират хората в тази провинция, както и в някои съседни части на провинция Гуанси. Извън континентален Китай се говори от голяма част от населението на Хонг Конг и Макао. Освен това говорещи езика могат да се срещнат и в много други части на света като САЩ, Канада, Бразилия, Перу, Куба, Панама, Австралия, Нова Зеландия и някои части на Европа.

Мандаринският диалект и кантонският са взаимно неразбираеми най-вече заради разликата в граматиката и произношението. Структурата на изреченията също се различава по мястото на глагола. Най-сериозното различие е, че при мандаринския думата,която е казана има точно изписване. При кантонския диалект е възможно да няма точно изписване за дума, която се използва в разговорната реч. Резултатът е, че написани текстове на двата диалекта изглеждат подобно, но се произнасят много различно.

Кантонският Брайл е следният:

Кантонски брайл

Изписването на Кантонския диалект изглежда така:

изписване на брайл за Кантонския диалект

Въпреки ясните обозначения на фонетичните срички в китайския език с Брайлова азбука съществуват и доста особености. Те сами по себе си помагат на използващия максимално функционално да усвои този вид писменост. При изписването на китайско брайлово писмо думите са разделени от интервали. Това се налага, тъй като 3 клетки съответстват на една дума и разграничението дума-дума следва да бъде ясно. Въпреки това тоновите ремарки, които представляват третата клетка се използват сравнително рядко. Обикновено това се прави, за да се избегне допълнителното писане. Има случаи, в които обозначенията на тоновете надвишават 50% от съдържанието на текста. Известна е още една система за предаване на Брайлово писмо на китайски език, която се състои от две клетки. Тя е разработена през 70-те години на 20 век. Наречена е 汉语双拼盲文 (Hanyǔ shuāngpīn mengwén). При нея инициалът, финалът и тонът на сричката са комбинирани в 2 клетки, а не в стандартните 3. Предимството е, че представянето е ясно, недвусмислено и икономично. При нея инициала и средната част на сричката са отразени в първата клетка, а финала и тона във втората. Тази нова система сега се използва паралелно и с тази от 3 клетки. Например – инициали в първата клетка:

b ⠉ p ⠦ m ⠪ f ⠖
d ⠌ t ⠎ n ⠏ l ⠇ r ⠔
g/j ⠁ k/q ⠅ h/x ⠃
zh ⠉ ch ⠍ sh ⠋
z ⠙ c ⠝ s ⠛
y ⠒ w ⠢ yu ⠲

Нулевия инициал в първа клетка е ⠾

Средните части са: i = точка 5 (⠐) u = точка 6 (⠠) ü = точка 5+6
Инициалите, които използват точка 5+6, ü сами по себе си не могат да имат средна част.

Точка 5, i се използва за разграничаване на g/k/h и j/q/x. Ако има точка 5, то става дума за j/q/x. Специфичното при тези двойки инициали е, че те две по две винаги използват едно и също точково обозначение. Това е възможно, тъй като j, q, x са последвани винаги от i и ü, докато g, k, h никога нямат такъв финал. Изглеждат ⠛⠬ за „ju“ и ⠛⠥ за „gu“. Повечето срички, които имат частично еднакво точково обозначение на предизвикват объркване, поради подобни особености.

Гласни във втора клетка се обозначават:
a ⠚ e/o ⠒ ai ⠛ ao ⠓ ei ⠌ ou ⠅ an ⠋ ang ⠙ en ⠁ eng ⠑
А там където няма гласна е ⠃
⠒ показва „о“ след b/p/m/f, а ако липсва става дума за „e“

Тоновете във втората клетка се обозначават също по специфичен начин.

За първи тон се добавя точка 3 (⠄), ако втората клетка вече съдържа точка 3 се добавя точка 5 (ei ⠌ and ou ⠅)

За втори тон се добавя точка 6 (⠠)

За трети тон се слага точка 3 и точка 6 (⠤), ако клетката съдържа точка 3, тогава се добавя комбинация от точки 5+6 (⠰)

За обозначаване на четвърти и нулев тон не се пише нищо допълнително във втората клетка.

Въпреки разликата между двата тона практически при усвояването на азбуката не се създават обърквания.

При разграничаване на думи омофони се използват различни комбинации от точково обозначение. Например:

tā: 他 (той) ⠎⠞, 她 (тя) ⠈⠎⠶, 它 (то) ⠐⠎⠶
„тя“ е обозначена с допълнителна предшестваща точка 4, а за „то“ е добавена
zài: 在 (намирам се в) ⠙⠛, 再 (отново) ⠈⠙⠛
„отново“ е обозначено с предшестваща точка 4
shì: 是 (съм) ⠋, 事 (нещо) ⠋⠃
de 的 (частица за притежание) ⠌ с интервал преди и след
de 地 (частица за прилагателни) ⠌⠒ с интервал преди и след
de 得 (частица за глаголи) ⠌⠒ без интервал преди, но с интервал след

За обозначаване на носово произношение се използва:

ong ⠠⠑ iong ⠰⠑

Цифрите изглеждат така:

1=⠁ 2=⠃ 3=⠌ 4=⠙ 5=⠑ 6=⠋ 7=⠛ 8=⠓ 9=⠊ 0=⠚

Пунктуацията е следната:

– запетая =⠐
– точка в изречението =⠐⠆
– въпросителен знак = ⠐⠄(точки 5+3)
– удивителен знак = ⠰⠂
– специфична китайска запетая, която се използва при изреждане на
еднакви части на речта (、) = ⠈
– две точки за цитиране = ⠘
– двоеточие = ⠤
– точка и запетая = ⠰
– апостроф =⠐⠐⠐

Китайската библиотека в Пекин предназначена за слепи хора притежава огромен брой книги. Повечето от тях са отпечатани и преведени на Брайлово писмо от China Braille Press. Националната библиотека в Тайван разполага с т.нар. Брайлови стаи, в които може да се изпращат съобщения, да се пуска поща и да се пише на електронни носители.


Автор: Милена Н. Милушева


Курсови работи за китайската писменост:

1. Влиянието на калиграфията върху здравето на човек

2. Създаване и еволюция на китайските йероглифи

3. Основни етапи на развитие на китайската писменост

4. Опростяване на традиционните китайски йероглифи и писменост

5. Писмеността Нюшу

6. Възприятие на китайската писменост

7. Влиянието на китайската писменост и йероглифика върху Източна Азия


.