Будизъм (литература)

Принц Сидхарта Гаутама (560-480 г. пр.н.е.) е бил престолонаследник. Според легендата, един пророк предсказал, че Сидхарта ще стане или велик владетел, или велик духовник. За да запази наследника си, бащата на Сидхарта го държал в изолация и не позволявал да се сблъсква с трудностите в живота – Сидхарта израснал в изкуствена среда на лукс и изобилие.

Веднъж, на около 30 годишна възраст, решава да излезе от двореца и да види поданиците си, когато му се случват 4 важни неща – вижда старец, човек, болен от проказа, разлагащ се труп и аскет. Колесничарят му обяснява, че всички хора остаряват, разболяват се и умират. Сидхарта решава да заживее като аскет, за да превъзмогне остаряването, болестите и смъртта. Впоследствие получава просветление под дървото бодхи 菩提树 и става известен като Буда (пробуденият, просветленият).

Учението му цели премахване на страданието, на деленето на хората по произход. Поставя идеите за кармата и прераждането. Кармата се определя от стъпките и мислите в минали животи. Намеренията и желанията пораждат карма и тяхното неудовлетворяване държи душата в постоянния кръговрат на прераждане – Самсара, и затова трябва да се премахнат.

4-те основни истини на Будизма:

  • 1) Животът е страдание
  • 2) Причината за страданието са жаждата и желанията
  • 3) Страданието може да бъде прекъснато
  • 4) Пътят за прекратяване на страданието се състои от 8 части: правилни възглед, мисъл, слова, действия, начини, живот, усилие, внимание, съсредоточаване

Създава се будистка монашеска общност, която живее по определени правила – ненасилие, безбрачие и т.н. Възникват 2 основни направления в будизма: Хинаяна 小乘 – Малката колесница – спасението е възможно само за монашеския елит) и Махаяна 大乘 – Голямата колесница – спасението е възможно за всички същества, които носят в себе си Буда-природата. Хинаяна се разпростира само в южна Азия, а Махаяна във всички посоки, включително и Китай.

Будизмът навлиза в Китай през 1-2 век н.е. и след падането на династия Хан набира скорост. Легендата гласи, че император 汉明帝 е сънувал златно божество, което кръжи из двореца. Праща емисари на запад, откъдето те се връщат със сутри, носени на бял кон. Вследствие в столицата Луоян се построява храмът 白马寺, където се организира превеждане на сутрите на китайски. 安世高 е първият и най-изтъкнат преводач.

Първоначално будизмът бил труден за възприемане (монашеството било ново явление), но поради първоначалното използване на даоистки термини за предаване на будистки идеи от страна на преводачите, той постепенно се приема от китайците. Появяват се няколко чисто китайски будистки школи – 华严宗 – Гирляндената школа с основна сутра, 华严经 – Гирляндената сутра (разцветът й е по времето на У Дзътиен – школата е основана на един оптически модел – инсталация от огледала, с която се разкрива безкрайността на небето и се използва за постигане на прозрение), школата Тиентай – 天台宗 с основна сутра – 妙法莲华经 – Лотосова сутра (името идва от името на планината Тиентай, основна идея е, че Буда идва на този свят, за да донесе прозрение на всички живи същества, притежаващи природата на Буда, като тя присъства и в неодушевените предмети).

Основни понятия в Будизма са: 止 – медитация, която води до прекъсване на сетивата и до осъзнаване на пустотата 空 и 观- да проникнеш с поглед отвъд света, да съзерцаваш там, където ще се потопиш в нирвана) и най-известната – Чан будизъм 禅宗 – медитативен и съзерцателен будизъм (включват се практики на дишането, с които се цели омиротворяване на духа или човек застава с лице пред огледалото и целта е да стигне до там, че да може да види и през себе си).

През 520г. Бодхидхарма идва в Китай – създател е на седящата медитация 坐禅 – човек може да бъде неграмотен, но има ли вътрешно прозрение, може да достигне до състояние на пробуда. Основно положение е 明心见性 – да внесеш светлина в своя дух и да прозреш своята природа. Самото прозрение става внезапно без полагане на усилия. Единствено при разгадаването на куани 公案 се влагат усилия. Има различни методи на преподаване – монахът Лин Дзи например си вдигал показалеца с цел да изненада събеседника си и той да достигне до прозрение; Хуъй Нън залагал на седящата медитация („В пробуждането няма никакво дърво, ясното огледало е без рамка, поначало нищо не съществува, тогава къде може да се появи прах – в резултат на това бива изгонен„).

Будизмът оказва влияние върху литературата – появява се жанрът 山水诗 пейзажна поезия (използва се и при и 7-мата от Бамбуковата горичка), която е повлияна от темата 物我无间 – между нещата и субекта няма пролука, сливане на обект и субект. Друг мотив в литературата, повлиян от будизма, е този за отмъщението 报. Всяко зло и добро действие получава съответната отплата.


СЛЕДВАЩ УРОК 12 >> Поезията на династия Тан – формални особености на 近体诗, философска наситеност, теми и емоционален свят.


.