Чуски строфи - 楚辞 (литература)

Княжество/Царство Чу заемало обширни територии. Те са потомци на династия 夏.Потомците на династиите преди 周 са били прокудени на запад. 周 не обичат 夏. За Чу знаем от Джоуските паметници. Ханските историци за Чу: 信巫鬼,重淫祀 „Вярват в шамани (шаман – 巫) и демони, и се отдават на разгулни ритуали.

С 楚辞 се обозначават строфите създадени в царство Чу или написани под влияние на Чу. Съществува и сборник 楚辞- 2 век сл. Хр. Докато Шъдзин е 6 век пр. Хр. Между Шъдзин и Чуските строфи няма произведения.

Чуските строфи са напълно различни от Шъдзин. Те са написани на чуски диалект. 道德经 също е на чуски диалект. Структурата също се различава. Няма 4-строфни стихове, чуските строфи изобилстват с 兮 –ох, стон. В Шъдзин са много по-малко. Шъдзин е от четири строфи, а при чуските строфи има редуване на различни по брой йероглифи стихове. А и чуските строфи са се декламирали, а не са се пеели. Има автор, който е осезаем. Говорим за индивидуална поезия. Те отделят индивидуалността, а не колективни проблеми и желания. Има два източника на поезия: Джоуски – изява на хармонични умонастроения и чуска традиция- литературата е индивидуална изява. Джоуската концепция за поезия е конфуцианската, а чуската- даоистката. Чуската поезия се свързва с шамана, който е и поет, свързва се и с божествата.

云中君 – “Повелителят /Божеството/ на облаците”:

浴兰汤兮沐芳,华采衣兮若英;
灵连蜷兮既留,烂昭昭兮未央;
謇将憺兮寿宫,与日月兮齐光

Чу излиза отвъд ритуала и отразява усещането, лично преживяното.

Центърът е Шъдзин, а чуските строфи са на юг. Това са двете първоначала в китайската поезия. В чуските строфи за първи път виждаме образа на шамана-поет, който е неразбран от останалите хора. Важен е образа на 屈原. Той се самоубил, скочил в реката. Сведенията за него са малко, черпим информация от стиховете му. Нефритът обозначава духовното знание, което ЛГ не знае на кого да го подари. 屈原 е бил против влизането на царство Чу, в което и да от другите царства, но владетелят не го слуша и това коства загубата на царство Чу. Неразбран, той се самоубива. Тезата за неразбрания доста се повтаря. Цялата епоха след това се нарича 屈原. Той е високопоставен в чуския двор шаман и жрец. На него е поръчано да изготви законодателна система на княжеството.

离骚 – “Скръбта на изгнаника” – Автобиографична поема.

Композицията се състои от името на героя, неговите предци и след това е животопис. Но в историографията говори страничен летописец, а тук авторът говори от първо лице. Авторът пътува с колесница, което е загадка за етнолозите. Мотив на вълшебната трапеза- шаманизъм. 西王母 – дарява го с възможността да се рее из пространството. В първоначалния си вид 离骚 е била една чисто шаманска песен, по-късно 屈原 внася елементи на действителност, тоест всички тези растения могат да бъдат възприети като алегория. Поемата е пълна с метафори и символи. Авторът се представя. Използва и думата аз-吾. Казва името на баща си и рождената си дата. Първата част е за живота на човека в двореца, а втората навлиза в митичната сфера- нефритови дракони и феникси. После се получава нещо като отъждествяване на героя със Слънцето- той управлява нещата в космически мащаб.

„Девет песни” – цикъл от Цю Юен. Песните не са 9, а 11. Посветени са на различни божества и покровители. Те не са много големи, свързани са с ритуални изпълнения и се отнасят до повелители на реки, планини и др. Пълни са с растения, благоухания, светлини. Съчиненията на Цю Юен са лаконични, думите- съкровени, деянията- безкористни , стремежите- чисти.

„渔父” – „Старият рибар”. То е доста различно от поемата, в прозаичен стил. Тук няма ритъм 兮. Цю Юен говори за себе си в трето лице. Това е първата авторска проза. Влияние от историографията, произведението е още по-силно. Образът на Цю Юен и на рибата- свещено животно, свобода, спонтанност, съответно сакралността на рибата се прехвърля на рибаря. И рибарят и Цю Юен обитават пространство отвъд профанното.

Влиянието на Цю Юен върху последвалата литература се открива и при още един автор – Сун Ю – 宋玉 (290-233 год. пр.Хр.) събрат на Цю Юен по съдба и творчество. Той е бил придворен поет. Той прави силни портретни описания- първите в китайската поезия. Според различни версии той бил по-малък брат на Цю Юен или негов племенник. В творбите му има усещане за неразбраност от съдбата, елегично усещане, мотива за краткостта на живота- оттам и други автори свързват човешкия живот с природата. Неговият темперамент е по-печален, скръбен от този на Цю Юен, който е непримирим. – 《九辩》 9 размисли, горести. Принципът на алегорията е продължен, освен това той е първият, който свързва темата за есента и темата за човешкия заник.

招魂 (zhaohun) – Преписана е на Сун Ю, но това е съмнително. „Призоваването на душата/ покойника” – поема описваща ритуала за повикване на душата на покойника да остане във вселената на хората, да не скита. Намесва се фолклорът. Един владетел иска от жена, която се занимава с магии да призове душата. Тя се колебае, но все пак се съгласява и започва да я призовава. Ако душата не се върне, за нея навсякъде има ужасни неща- чудовища. Описват и земния свят- дворци, паркове, зали, трапези, цветя.

风赋 – „Ода за вятъра” – детайлно, достоверно, много художествено ( описателно). Чрез него се поставя проблема за неравенството в обществото, без да се социологизира. Това е образец на риторичното майсторство на Сун Ю. 赋- изпълнени с рядко срещани йероглифи. Обемни, обширни произведения. Състоят се от две части:

Стимул- импулсът, за да се опише дадената ситуация, често е под формата на въпрос. Ритмизираната част може да е римувана, но е различна от описателната част. 赋 – 1. вид ода 2. рапсодия 3. прозаична поезия. В нея често се срещат логически доводи.

《登徒子好色赋》-„Дънту женолюбеца”. Друга особеност от така нар. 骚体- жанър – елегия. Това са прозаично-поетически произведения, при които има прозаична и поетическа част, в които има повече рими. 辞赋 сложни, по-рядко употребявани йероглифи. 赋 oбозначава плащане на данък, а по-късно данък, който нисшестоящият дарява на висшестоящия. Започва да се цени красиво изказаното. Първите литератори импровизират върху теми зададени от владетели, да отговорят на запитване на владетеля с един красив жанр- прагматичен жанр, в който се демонстрират:

辞 – връзката с чуските строфи, доста по-украсени. От 3 век пр. н.е до династия Хан способността да изразиш в писмен вид едно изложение по дадена тема се явява много важна предпоставка за успех в кариерата. Затова Сун Ю е подозиран, че е един придворен поет, който се е домогвал до знатност, чрез лицемерни песимистични произведения.

辞赋 – ода, прозо-поезия, рапсодия. Неговите съчинения винаги започват с прозаична част, в която има и диалог- в който директно се излага темата- въпрос, импулс- отговор на чуския владетел. 赋-може да бъде изградена и като диалог.

Дзя И – 贾宜 (200-168 г. пр. Хр.) Поет, държавник, мислител, политик. Нарицателно за изключително надарен поет- рецитирал е песните на Шъдзин. Като млад е привикан в двора и е издигнат до наставник на престолонаследника; бил отлъчван и изпратен в изгнание- по пътя минавал през реката, в която се удавил Цю Юен и там написал 《吊屈原赋》 ”Плач за Цю Юен”. Прави съпоставка между себе си и Цю Юен. В одата има непрекъснато паралели и цитати от живота на Цю Юен. Имаме една традиция на възпроизвеждане. Пише за деградиралите ценности.

След това първо изгнание той се връща в двора отново като наставник на престолонаследника. Но той умира в езда и Дзя И умира от скръб. Той е прям, горд и има изключителни идеи за управлението на държавата.

„Одата за кукумявката” 《鵩鸟赋》 – стимул е самотата. Философско изложение свързано с ин и ян. Разговор на човек със сова, в който се разкриват много от идеите на даоизма. Появата на кукумявката означава нещо зловещо- знак за предстояща смърт. В началото има въвеждаща част, което следва примера на историографията. Той прави фу по-системно, има по-голяма ритмизация. Въз основа на тези паметници от тези две традиции започва да се оформя 1 единна традиция в 辞赋.

Втори век пр. Хр. се ражда най-големият автор на 赋 – Съма Сянжу – 司马相如 (179-118 г. пр. Хр.) Довежда жанра до съвършенство. Успял е да влезе в „Записки на историка”. Съма Циен му отделя специално внимание. Благодарение на своята изключителна способност да импровизира на място, той е поканен в двореца за служител в така нар. Музикална палата- събиране на песни, които да бъдат представени. Знаем за 29 негови оди. Той се влюбва в Джан Уъндзюн-млада вдовица и тя в него, но баща й не е съгласен и те бягат и стават продавачи на вино в неговия роден град.

Трябва да споменем одите: 《子虚赋》 – „Ода за празнословеца”; 《上林赋》 – „Oда за черните лесовете” представляват описание на градините, парковете на владетеля. Венец в развитието на 赋 – изтънчени фрази, съвършен ритъм; римни украшения, богата ерудиция по отношения на различни минерали и растения. Откриваме, че китайският литературен език е достигнал до степен, в която е способен да описва много точно човешките чувства и природните картини.

《长门赋》 – „Ода за дългите порти” – в нея се споменава как човек може да се препитава с писане на фу. Създадена е по поръчка.

„大人赋” – за безсмъртен, който живее в планините и езерата. Тя показва, че човек сам по себе си има стойност, дори когато е безсмъртен.


СЛЕДВАЩ УРОК 5 >> Историография – фигурата на Съма Циен и „Записки на историка” 史记. Структура на паметника, роля и функции на животописите 列传.


.