Дао Дъ Дзин - 道德经

Учението на китайския философ Лао Дзъ (老子) е създадено най-вероятно около VI в.пр.Хр. То става основа за развитието на даоистката религия.

За Лао Дзъ (老子) се знае малко. Първият биограф на Лао Дзъ (老子), китайският историк Съма Циен, живял през II в.пр.Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (老子) (истинското му име е Ли Ър) най-вероятно е роден през VI в.пр. Хр. в царство Чу, Южен Китай. Работи в царската библиотека на държавата Чжоу. Там (може би) се среща с Конфуций. Получава прозвището “Лао Дзъ” (老子), което означава “Стария мъдрец”.

На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя на Запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ (老子) написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като “Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)” – “Дао дъ дзин” (道德经).

Анимирано филмче за Лао Дзъ (на китайски език):

Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ (老子) привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ (老子) е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ (老子) е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г.пр.Хр.


Дао Дъ Дзин – 道德经


Автор: Лао Дзъ – 老子


1. ЕДНО


Дао, което може да бъде изказано,
не е вечното Дао.
Име, което може да се назове,
не е вечното име.
Безименното е начало на небето и земята.
Назованото е майката на десетте хиляди неща.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
И първото, и второто,
избликват от един и същи източник,
но се различават по име;
това се проявява като тъмнина.
Тъмнина сред тъмнина.
Портата към всички тайни.

第一章: 道可道,非常道。名可名,非常名。 无名天地之始,有名万物之母。故常无欲,以观其妙; 常有欲,以观其徼。 此两者同出而异名,同谓之玄,玄之又玄,众妙之门。


2. ДВЕ


Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

第二章: 天下皆知美之为美,斯恶已。皆知善之为善,斯不善已。故有无相生,难易相成,长短相较,高下相倾,音声相和,前后相随。是以圣人处无为之事,行不言之教;万物作焉而不辞,生而不有,为而不恃, 功成而弗居。夫唯弗居,是以不去。


3. ТРИ


Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,
като изпразват (от емоции) сърцата си
и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
като отслабват амбициите си,
и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,
тогава умните няма да се месят.
Ако нищо не се прави,
всичко ще е наред.

第三章: 不尚贤,使民不争;不贵难得之货,使民不为盗;不见可欲,使民心不乱。 是以圣人之治,虚其心,实其腹, 弱其志,强其骨。常使民无知无欲。 使夫智者不敢为也。为无为,则无不治。


4. ЧЕТИРИ


Дао е празен съд;
използват го, но никога не го напълват.
О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
Острото направи тъпо,
Развържи възела,
Смекчи блясъка.
Смеси се с прахта.
О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

第四章: 道冲而用之或不盈,渊兮似万物之宗;挫其锐,解其纷,和其光,同其尘,湛兮似或存。吾不知谁之子,象帝之先。


5. ПЕТ


Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

第五章: 天地不仁,以万物为刍狗; 圣人不仁,以百姓为刍狗。天地之间,其犹橐龠乎﹖虚而不屈,动而愈出。 多言数穷,不如守中。


6. ШЕСТ


Духът на долината нивга не умира;
Той е жената, първоначалната майка.
Портата е коренът на небето и земята –
прилича на едва различим воал.
Влез; той никога не ще падне.

第六章: 谷神不死,是谓玄牝。玄牝之门,是谓天地根。绵绵若存,用之不勤。


7. СЕДЕМ


Небето и земята са вечни.
Защо са вечни?
Те са неродени,
затова и вечно живи.
Мъдрецът върви след всички,
и така е пред всички.
Той е свързан с един, и така с всички.
Като действува без своето его,
той постига пълнота.

第七章: 天长地久。天地所以能长且久者,以其不自生,故能长生。是以圣人后其身而身先;外其身而身存。非以其无私邪,故能成其私。


8. ОСЕМ


Най-висшето добро е като вода.
Водата дава живот на десетки хиляди неща
и не пресъхва.
Тя извира и от местата,
които хората отхвърлят
и е също като Дао.

В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.

第八章: 上善若水。水善利万物而不争,处众人之所恶, 故几于道。 居善地,心善渊,与善仁,言善信,正善治,事善能,动善时。夫唯不争,故无尤。


9. ДЕВЕТ


По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш.
Направиш ли острието твърде остро,
то скоро ще стане тъпо.
Струпай куп злато и нефрит,
и никой не ще го опази.
Стреми се към богатства и звания,
и ще те сполети беда.
Щом свършиш работата, се оттегли.
Това е небесния Път.

第九章: 持而盈之,不如其已;揣而棁之,不可长保。金玉满堂,莫之能守; 不若其已。 富贵而骄,自遗其咎。功成身退,天之道也。


10. ДЕСЕТ


Като носиш тяло и душа
и прегръщаш единствения,
можеш ли да избегнеш раздялата?
Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
можеш ли да бъдеш като новородено?
Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
можеш ли да си неопетнен?
Като обичаш всички и управляваш страната,
можеш ли да си без способности?
Като отваряш и затваряш небесните врати,
можеш ли да играеш женската роля?
Като разбираш и откликваш на всички неща,
можеш ли да не правиш нищо?
Да раждаш и да отхранваш,
да носиш, ала да не притежаваш,
да работиш, без да получаваш похвали,
да водиш, но без да господствуваш,
ето това е Изначалната Добродетел.

第十章: 载营魄抱一,能无离乎﹖专气致柔,能婴儿乎﹖涤除玄览,能无疵乎﹖爱国治民,能无知乎﹖天门开阖,能为雌乎﹖ 明白四达,能无为乎﹖ 生之,畜之。生而不有,为而不恃,长而不宰,是谓玄德。


11. ЕДИНАДЕСЕТ


Тридесет спици делят главината на колелото;
дупката в центъра ги прави полезни.
Направи съд от глината;
празнината вътре в него го прави полезен.
Избий врати и прозорци в стая;
дупките ги правят полезни.
Ето защо изгодата идва от онова, което го има;
полезността – от онова, което го няма.

第十一章: 三十辐共一毂,当其无,有车之用。 埏埴以为器,当其无,有器之用。凿户牖以为室,当其无,有室之用。故有之以为利,无之以为用。


12. ДВАНАДЕСЕТ


Петте цвята заслепяват окото.
Петте тона оглушават ухото.
Петте вкуса притъпяват вкуса.
Гонитбата и преследването подлудяват ума.
Ценните неща отклоняват от пътя.

Ето защо мъдрецът се води от онова,
което чувствува, а не от онова, което вижда.
Той оставя онова и избира това.

第十二章: 五色令人目盲,五音令人耳聋,五味令人口爽,驰骋畋猎令人心发狂,难得之货令人行妨。是以圣人为腹不为目,故去彼取此。


13. ТРИНАДЕСЕТ


Приемай неблагодарността с желание.
Приемай нещастието като състояние на човека.

Какво искаш да кажеш с
„Приемай неблагодарността с желание“?
Приеми незначителността си.
Загубата и печалбата да не те засягат.
Това се нарича
„да приемаш неблагодарността с желание“.

Какво искаш да кажеш с
„Приемай нещастието като състояние на човека“?
Нещастието идва от това, че имаш тяло.
Без тяло може ли да има нещастие?

Предай се смирено;
тогава ще заслужиш доверието
да се грижиш за всичко.

Обичай света като самия себе си;
тогава наистина ще можеш
да се грижиш за всичко.

第十三章: 宠辱若惊,贵大患若身。何谓宠辱若惊﹖宠为下,得之若惊,失之若惊,是谓宠辱若惊。 何谓贵大患若身﹖ 吾所以有大患者,为吾有身,及吾无身,吾有何患﹖故贵以身为天下,若可寄天下;爱以身为天下,若可托天下。


14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТ


Виж, то не може да се види – то е отвъд формата.
Чуй, то не може да се чуе – то е отвъд звука.
Сграбчи го,
не можеш да го хванеш – то е неуловимо.
Тези три неща са неопределими;
Ето защо са обединени в едно.

Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението.

Застани отпреде – няма начало.
Последвай я – няма край.
Остани с древното Дао,
движи се с днешното.

Познанието на древното изначалие
е самата същност на Дао.

第十四章: 视之不见名曰夷,听之不闻名曰希,搏之不得名曰微。此三者,不可致诘,故混而为一。其上不皦,其下不昧。绳绳不可名,复归于无物。是谓无状之状,无物之象,是谓惚恍。迎之不见其首,随之不见其后。执古之道,以御今之有。能知古始,是谓道纪。


15. ПЕТНАДЕСЕТ


Древните майстори са били крехки,
тайнствени, дълбоки, откликващи.
Дълбината на знанието им е бездънна.
Защото е бездънна,
можем само да опишем как изглеждат.
Наблюдателни като хора,
които прекосяват зимен поток.
Нащрек като хора, които усещат опасност.
Любезни като гости.
Като лед, тръгнал да се топи.
Прости като гладки дървени плочки.
Кухи като пещери.
Непроницаеми като кални локви.

Кой може тихо да изчака,
докато калта се уталожи?
Кой може да остане неподвижен,
докато настъпи времето да се действува?
Тези, които съблюдават Дао,
не търсят удовлетворение.
Като не търсят удовлетворение,
не се огъват пред желанието за промяна.

第十五章: 古之善为士者,微妙玄通,深不可识。夫唯不可识,故强为之容﹕豫兮若冬涉川,犹兮若畏四邻,俨兮其若客,涣兮若冰之将释,敦兮其若朴,旷兮其若谷,浑兮其若浊。孰能浊以静之徐清﹖孰能安以久动之徐生﹖保此道者不欲盈,夫唯不盈,故能蔽不新成。


16. ШЕСТНАДЕСЕТ


Изпразни себе си от всичко.
Остави ума си да почива в покой.
Десетте хиляди неща се надигат и падат,
докато Азът наблюдава кръговрата им.
Те израстват и разцъфват,
и после се връщат към източника.
Връщането към източника е неподвижност –
това е пътя на природата.
Пътят на природата не се променя.
Да познаваш постоянството е проникновение.
Непознаването на постоянството води до беди.
Познанието на постоянството отваря съзнанието.
Щом съзнанието е отворено,
и сърцето ти ще се отвори.
С отворено сърце ще действуваш царствено.
Царствен, ще постигнеш божественото.
Божествен, ще останеш насаме с Дао.
Насаме с Дао – това е вечното.
И макар, че тялото загива,
Дао никога няма да умре.

第十六章: 致虚极,守静笃。万物并作,吾以观复。夫物芸芸,各复归其根。归根曰静,是曰复命。复命曰常,知常曰明。不知常,妄作凶。知常容,容乃公,公乃王,王乃天,天乃道,道乃久,没身不殆。


17. СЕДЕМНАДЕСЕТ


Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.
Когато действията се извършват
без ненужни речи,
хората казват: „Направихме го!“

第十七章: 大上,下知有之,其次亲而誉之,其次畏之,其次侮之。信不足焉,有不信焉。悠兮其贵言,功成事遂,百姓皆谓我自然。


18. ОСЕМНАДЕСЕТ


Когато великото Дао е забравено,
се появява любезността и моралността.
Когато се породят
мъдростта и интелигентността,
започва голямото преструване.

Когато няма мир в семейството,
се появяват синовната обич и преданост.
Когато страната е объркана, в хаос,
идват верни властници.

第十八章: 大道废,有仁义;智慧出,有大伪;六亲不和,有孝慈;国家昏乱,有忠臣。


19. ДЕВЕТНАДЕСЕТ


Откажи се от светостта, отречи се от мъдростта,
и ще бъде сто пъти по-добре за всеки.

Откажи се от любезността,
отречи се от моралността,
и хората ще преоткрият
синовната привързаност и обич.

Откажи се от находчивостта,
отречи се от изгодата,
и ще изчезнат престъпниците и крадците.

Това са само външни форми;
те не са достатъчни сами по себе си.
По-важно е
да видиш простотата,
да разбереш истинската си природа,
да отхвърлиш себичността
и да укротиш желанието.

第十九章: 绝圣弃智,民利百倍;绝仁弃义,民复孝慈;绝巧弃利,盗贼无有。此三者以为文不足,故令有所属﹕见素抱朴,少私寡欲。


20. ДВАДЕСЕТ


Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си.

Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?
Трябва ли да се страхувам от това,
от което се страхуват другите? Що за глупост!
Другите са доволни, щом се наслаждават
на жертвения празник на вола.
През пролетта някои отиват в парка
и се изкачват на терасата,
но аз единствен се нося по течението,
без да знам къде съм.
Като новородено, преди да се научи да се смее,
аз съм сам, и няма къде да отида.

Другите имат повече, отколкото им е нужно,
а аз единствен нямам нищо.
Глупак съм аз. О, да! Объркан съм.
Другите са ясни и светли,
а аз единствен – слаб и мрачен.
Другите са с остър ум и хитри,
а аз единствен – тъп и глупав.
О, аз се нося като морските вълни,
без посока, като неспокоен вятър.

Всички други са заети,
единствен аз съм без цел
и потънал в тъга.
Ала аз съм различен.
Закърмен съм от великата майка.

第二十章: 绝学无忧,唯之与阿,相去几何﹖善之与恶,相去若何﹖人之所畏,不可不畏。荒兮其未央哉﹗众人熙熙,如享太牢,如春登台。我独泊兮其未兆,如婴儿之未孩;儽儽兮,若无所归。众人皆有余,而我独若遗。我愚人之心也哉﹗ 沌沌兮,俗人昭昭,我独若昏。俗人察察,我独闷闷。澹兮其若海,飂兮若无止。众人皆有以,而我独顽似鄙。我独(欲)异于人,而贵食母。


21. ДВАДЕСЕТ И ЕДНО


Най-великата добродетел е да следваш Дао
и само Дао
Дао е неуловимо и непостижимо.
О, непостижимо и неуловимо е,
и все пак вътре има образ.
О, неуловимо и непостижимо е,
и все пак вътре има форма.
О, то е тъмно, мрачно,
и все пак вътре има същност.
Тази същност е много истинска,
и вътре в нея има вяра.
От самото начало до днес
името никога не е било в забрава.
Така разбирам пътя на създаването.

Как познавам пътя на създаването?
От това.

第二十一章: 孔德之容,惟道是从。道之为物,惟恍惟惚。惚兮恍兮,其中有象;恍兮惚兮,其中有物。窈兮冥兮,其中有精;其精甚真,其中有信。自今及古,其名不去,以阅众甫。吾何以知众甫之状哉﹖以此。


22. ДВАДЕСЕТ И ДВЕ


Придобивай и преодолявай;
Навеждай се и стой изправен;
Изпразвай се и бъди пълен;
Износвай се и бъди нов;
Имай малко и печел;
имай много и бъди объркан.

Ето защо мъдрите прегръщат единственото
и стават пример за всеки.
Без да се излагат на показ,
те блестят пред всички.
Без да се оправдават,
биват различавани.
Без да се хвалят,
ги разпознават.
Без да се изтъкват,
те никога не губят увереност.
Те не се карат,
тъй че никой не се кара с тях.
Ето защо древните казват
„Придобивай и преодолявай“.
Празни думи ли са това?
Бъди наистина цялостен,
и всичко ще дойде при тебе.

第二十二章: 曲则全,枉则直,洼则盈,敝则新,少则得,多则惑。是以圣人抱一为天下式。不自见故明,不自是故彰,不自伐故有功,不自矜故长。夫唯不争,故天下莫能与之争。古之所谓曲则全者,岂虚言哉﹗诚全而归之。


23. ДВАДЕСЕТ И ТРИ


Да говориш малко е естествено.
Силните ветрове не духат цяла сутрин.
Проливният дъжд не вали цял ден.
Защо? Небе и земя!
Ако небето и земята
не могат да направят нещата вечни,
как това да е възможно за човека?

Онзи, който следва Дао,
е насаме с Дао.
Онзи, който е добродетелен,
го стига Добродетел.
Онзи, който губи пътя,
се чувствува изгубен.
Когато си насаме с Дао,
Дао те приветства.
Когато си насаме с Добродетелта,
Добродетелта винаги е там.
Когато си насаме със загубата,
преживяваш я доброволно.

Онзи, който не се доверява достатъчно,
няма да получи доверие.

第二十三章: 希言自然。故飘风不终朝,骤雨不终日。孰为此者﹖天地。天地尚不能久,而况于人乎﹖故从事于道者,道者同于道,德者同于德,失者同于失。同于道者,道亦乐得之;同于德者,德亦乐得之;同于失者,失亦乐得之。 信不足焉,有不信焉。


24. ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.
Онзи, който крачи нашироко,
не може да поддържа крачка.
Онзи, който се изтъква, не е просветлен.
Онзи, който мисли само себе си за прав,
не получава уважение.
Онзи, който се хвали, не постига нищо.
Онзи, който се перчи, няма да издържи.
Според последователите на Дао,
„това е излишна храна и ненужен багаж.“
Те не носят щастие.
Ето защо последователите на Дао ги избягват.

第二十四章: 企者不立,跨者不行,自见者不明,自是者不彰,自伐者无功,自矜者不长。其在道也,曰余食赘行。物或恶之,故有道者不处。


25. ДВАДЕСЕТ И ПЕТ


Нещо, оформило се по тайнствен начин,
Родено преди небето и земята.
В тишината и празнотата.
Само и неизменно.
Винаги присъстващо и в движение.
Може би това е майката на десетте хиляди неща.
Не знам името му.
Наречете го Дао.
Поради липса на по-добра дума
Го наричам велико.

Велико, то тече.
Изтича надалече.
Отишло далече, се връща.

Ето защо „Дао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Царят също е велик.“

Това са четирите велики сили
на Вселената,
и царят е една от тях.

Човек следва земята.
Земята следва небето.
Небето следва Дао.
Дао следва онова, което е естествено.

第二十五章: 有物混成,先天地生。寂兮寥兮,独立而不改,周行而不殆,可以为天下母。吾不知其名,字之曰道,强为之名,曰大。大曰逝,逝曰远,远曰反。故道大,天大,地大,王亦大。域中有四大,而王居其一焉。人法地,地法天,天法道,道法自然。


26. ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ


Тежкото е коренът на лекото;
неподвижното е господар на неуморното.

Ето защо мъдрецът, пътувайки цял ден,
не губи от поглед багажа си.
Макар, че има хубави неща за гледане,
той остава безстрастен и спокоен.

Защо да трябва господарят
на десетте хиляди колесници
да играе леко пред публика?
Да си лек — това е да изгубиш корена си.
Да бъдеш неспокоен значи
да изгубиш контрол над себе си.

第二十六章: 重为轻根,静为躁君。是以圣人终日行不离辎重。虽有荣观,燕处超然。奈何万乘之主,而以身轻天下﹖轻则失本,躁则失君。


27. ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ


Който ходи добре, не оставя следи.
Който говори добре, езикът му не греши.
Който смята добре, не му трябва рабош.
На добрата врата не трябва ключалка,
и все пак никой не може да я отвори.
Доброто завързване не иска възли,
и все пак никой не може да го отхлаби.

Ето защо мъдрецът се грижи за всички
и никого не изоставя.
Той се грижи за всичко
и не изоставя нищо.

Това се нарича „да следваш светлината“.

Какво е добър човек?
Учител на лошия.
Какво е лош човек?
Поръчение за добрия.
Ако учителят не е уважаван,
и ученикът нежелан,
ще възникне обърканост,
колкото и да е умен човек.
Това е загадката на тайната.

第二十七章: 善行无辙迹,善言无瑕谪;善数不用筹策;善闭无关楗而不可开,善结无绳约而不可解。是以圣人常善救人,故无弃人;常善救物,故无弃物,是谓袭明。故善人者,不善人之师;不善人者,善人之资。不贵其师,不爱其资,虽智大迷,是谓要妙。


28. ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ


Познай мъжката сила,
но задръж женската грижа!
Бъди поток на Вселената!
Когато си поток на Вселената,
винаги верен и неотклонен,
стани малко дете още веднъж.

Познай бялото,
но запази черното!
Бъди пример за света!
Когато си пример за света,
винаги верен и непоколебим,
върни се към безкрайното.

Познай честта,
но запази унижението.
Бъди долината на Вселената!
Когато си долината на Вселената,
винаги верен и находчив,
върни се в състоянието
на недокоснат каменен блок.

Когато оформят блока, той става полезен.
Когато мъдрецът го използва, той ръководи.
Така: „Големият шивач реже малко“.

第二十八章: 知其雄,守其雌,为天下溪。为天下溪,常德不离,复归于婴儿。知其白,守其黑,为天下式。为天下式,常德不忒,复归于无极。知其荣,守其辱,为天下谷,常德乃足,复归于朴。朴散则为器,圣人用之,则为官长,故大制不割。


29. ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ


Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената
и да я направиш по-добра?
Не вярвам, че това може да стане.

Вселената е свещена.
Не можеш да я подобриш.
Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш.
Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш.

Тъй, понякога нещата са напред,
понякога — назад;
понякога е трудно да дишаш,
понякога се получава лесно;
понякога има сила, понякога — слабост,
понякога човек е добре, понякога — зле.

Ето защо мъдрецът избягва
крайностите, прекаляването и самодоволството.

第二十九章: 将欲取天下而为之,吾见其不得已。天下神器,不可为也,为者败之,执者失之。故物或行或随,或歔或吹。或强或羸,或挫或隳。是以圣人去甚,去奢,去泰。


30. ТРИДЕСЕТ


Когато и да съветваш управник
относно пътя на Дао,
съветвай го да не използва сила,
за покоряване на Вселената.
Защото това ще причини само съпротива.
Трънливи храсти изникват там,
откъдето е минала армия.
Години на оскъдица следват дирята
на голямата война.
Прави само онова,
което е необходимо да се прави.
Никога не се възползвай от силата.

Постигай резултати,
но никога не ги използвай за слава.
Постигай резултати,
но никога не се хвали.
Постигай резултати,
но никога не се гордей.
Постигай резултати,
защото това е естествено.
Постигай резултати,
но не чрез насилие.

След насилието следва загуба на силата.
Това не е пътя на Дао.
Онова, което върви срещу Дао,
бързо му идва краят.

第三十章: 以道佐人主者,不以兵强天下。其事好还。师之所处,荆棘生焉。大军之后,必有凶年。善者果而已,不以取强。果而勿矜,果而勿伐,果而勿骄。果而不得已,果而勿强。物壮则老,是谓不道,不道早已。


31. ТРИДЕСЕТ И ЕДНО


Добрите оръжия са инструменти на страха;
всичко живо от тях се страхува.
Ето защо следовниците на Дао
никога не ги използват.
Мъдрият предпочита лявото.
Войникът предпочита дясното.

Оръжията са инструменти на страха;
мъдрият не си служи с тях.
Той ги използва само когато няма избор.
Мирът и тишината са скъпи на сърцето му,
и победата не е причина за радост.
Ако се зарадваш на победата,
тогава ще се наслаждаваш на убийството.
Ако се наслаждаваш на убийството,
не можеш да изпълниш предназначението си.

В щастливи случаи се дава предимство на лявото,
в тъжни случаи – на дясното.
В армията генералът стои отляво,
главният командир – отдясно.
Това значи,
че войната се управлява като погребение.
Когато се избиват много хора,
сърдечната болка трябва да бъде нашия траур.
Ето защо победата трябва да се разглежда
като погребение.

第三十一章: 夫佳兵者,不祥之器,物或恶之,故有道者不处。君子居则贵左,用兵则贵右。兵者不祥之器,非君子之器,不得已而用之,恬淡为上。胜而不美,而美之者,是乐杀人。夫乐杀人者,则不可以得志于天下矣。吉事尚左,凶事尚右。偏将军居左,上将军居右,言以丧礼处之。杀人之众,以哀悲泣之,战胜,以丧礼处之。


32. ТРИДЕСЕТ И ДВЕ


Дао завинаги остава неопределимо.
Макар, че е малко в безформено състояние,
то не може да бъде уловено.
Ако царете и господарите могат да го обуздаят,
десетте хиляди неща
естествено ще им се подчинят.
Небето и земята ще се съберат
и нежен дъжд ще падне.
Хората няма да имат нужда от наставления
и всички неща ще поемат по пътя си.

След като веднъж цялото е разделено,
частите му се нуждаят от имена.
Вече има достатъчно имена.
Човек трябва да знае кога да спре.
Да знаеш кога да спреш – това отклонява бедата.
Дао в света е като река,
която тече към своя дом – морето.

第三十二章: 道常无名,朴虽小,天下莫能臣也。侯王若能守之,万物将自宾。天地相合,以降甘露,民莫之令而自均。始制有名,名亦既有,夫亦将知止,知止所以不殆。 譬道之在天下,犹川谷之于江海。


33. ТРИДЕСЕТ И ТРИ


Да познаваш другите е мъдрост.
Да познаваш себе си е просветление.
Да управляваш другите изисква сила.
Да управляваш себе си – нужна е мощ.

Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат.
Устойчивостта е знак за сила на волята.
Онзи, който остава там където е – устоява.
Да умреш, но не и да загинеш –
това значи да присъствуваш вечно.

第三十三章: 知人者智,自知者明。胜人者有力,自胜者强。知足者富。强行者有志。不失其所者久。死而不亡者寿。


34. ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Великото Дао тече навсякъде,
и наляво, и надясно.
Десетте хиляди неща зависят от него;
то нищо не задържа.
То изпълнява целта си тихо и нищо не изисква.

То храни десетте хиляди неща,
и все пак не е техен господар.
То няма цел; то е много малко.

Десетте хиляди неща се връщат към него,
и все пак то не е техен господар.
То е много голямо.

То не демонстрира величие,
и затова е наистина велико.

第三十四章: 大道氾兮,其可左右。万物恃之而生而不辞,功成不名有。衣养万物而不为主,常无欲,可名于小;万物归焉而不为主,可名为大。(圣人之能成其大也,) 以其终不自为大,故能成其大。


35. ТРИДЕСЕТ И ПЕТ


Всички хора идват при онзи,
който се придържа към единственото,
защото там са почивката, щастието и покоят.

Минувачите могат да спрат
заради музиката и добрата храна,
но описанието на Дао
е сякаш безплътно и без мирис,
не може да се види, не може да се чуе,
и все пак е неизтощимо.

第三十五章: 执大象,天下往。往而不害,安平太。乐与饵,过客止。道之出口,淡乎其无味,视之不足见,听之不足闻,用之不可既。


36. ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ


Онова, което се свива,
първо трябва да се разпростре.
Онова, което се проваля,
първо трябва да бъде силно.
Онова, което се изхвърля,
първо трябва да се отгледа.
Преди да получиш,
трябва да дадеш.

Това се нарича:
„да разбираш природата на нещата“.
Мекото и слабото надвиват
на твърдото и силното.

Рибата не може да напусне дълбоките води,
оръжията на страната не трябва
да се вадят на показ.

第三十六章: 将欲歙之,必固张之;将欲弱之,必固强之;将欲废之,必固兴之;将欲夺之,必固与之。是谓微明。柔弱胜刚强。鱼不可脱于渊,国之利器不可以示人。


37. ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ


Дао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено.
Ако царете и господарите
можеха да прозрят това,
десетте хиляди неща
биха се развивали естествено.
Ако те все още имаха желание да действуват,
биха се върнали към простотата
на безформеното вещество.
Без форма няма желание.
Няма ли желание, има спокойствие.
По този начин
всичко ще бъде в покой.

第三十七章: 道常无为而无不为。侯王若能守之,万物将自化。化而欲作,吾将镇之以无名之朴。无名之朴,夫亦将无欲。不欲以静,天下将自定。


38. ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ


Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.

Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.

Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.

Ето защо когато се загуби Дао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.

Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Дао.
То е начало на глупостта.

Ето защо истински големият
мисли за истинското,
а не за повърхностното,
за плода, а не за цвета.
Ето защо приемете едното
и отхвърлете другото.

第三十八章: 上德不德,是以有德;下德不失德,是以无德。上德无为而无以为;下德为之而有以为。上仁为之而无以为;上义为之而有以为。上礼为之而莫之应, 则攘臂而扔之。故失道而后德,失德而后仁,失仁而后义,失义而后礼。夫礼者,忠信之薄,而乱之首。前识者,道之华,而愚之始。是以大丈夫处其厚,不居其薄;处其实,不居其华。故去彼取此。


39. ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ


От древността нещата възникват от едно:
Небето е цяло и ясно.
Земята е цяла и здрава.
Духът е цял и силен.
Долината е цяла и пълна.
Десетте хиляди неща са цели и живи.
Царете и господарите са цели,
и страната е на крака.
Всички тези неща се дължат на целостта.

Яснотата на небето го пази от падане.
Здравината на земята я пази от разцепване.
Силата на духа го пази от изтощаване.
Пълнотата на долината я пази от пресъхване.
Растежът на десетте хиляди неща
ги пази от измиране.
Водачеството на царете и господарите
пази страната от упадък.

Ето защо в скромното се корени благородното.
Ниското е основа на високото.
Князе и господари се смятат
за осиротели, овдовели и ненужни.
Не зависят ли те от своята скромност?

Твърде много успех не е предимство.
Затова не звъни като нефрит,
не тракай като каменни камбанки.

第三十九章: 昔之得一者,天得一以清,地得一以宁,神得一以灵,谷得一以盈,万物得一以生,侯王得一以为天下贞。其致之(一也),天无以清将恐裂,地无以宁将恐发,神无以灵将恐歇,谷无以盈将恐竭,万物无以生将恐灭,侯王无以贵高将恐蹶。故贵以贱为本,高以下为基。是以侯王自称孤﹑寡﹑不谷。此非以贱为本邪﹖非乎﹖故致数舆无舆,不欲琭琭如玉,珞珞如石。


40. ЧЕТИРИДЕСЕТ


Завръщането е движението на Дао.
Пораждането е пътят на Дао.
Десетте хиляди неща са родени
от съществуващото.
Съществуващото е родено
от Не-съществуващото.
Битието е родено
от Не-бититето.

第四十章: 反者道之动,弱者道之用。天下万物生于有,有生于无。


41. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНО


Мъдрият ученик чува за Дао –
и Го упражнява прилежно.
Посредственият ученик чува за Дао –
и се сеща за Него от време на време.
Глупавият ученик чува за Дао –
и се разсмива високо.
Ако го нямаше смехът,
Дао нямаше да бъде това, което е.

И затова е казано:
Светлата пътека изглежда неясна;
Вървенето напред изглежда като отстъпление;
Лесният начин изглежда труден;
Висшата Добродетел изглежда празна;
Голямата чистота изглежда омърсена;
Богатството на Добродетелта
изглежда не на място.
Силата на Добродетелта изглежда крехка.
Истинската Добродетел изглежда неистинска.
Съвършеният квадрат няма ъгли.
Големите таланти късно съзряват.
Най-високите ноти трудно се чуват.
Най-великата форма няма видима форма.
Дао е скрито и няма име.
Дао, единствено, храни всичко
и го довежда до осъществяване.

第四十一章: 上士闻道,勤而行之;中士闻道,若存若亡;下士闻道,大笑之。不笑,不足以为道。故建言有之﹕明道若昧, 光而不耀。 进道若退,夷道若颣,上德若谷,大白若辱,广德若不足,建德若偷,质真若渝,大方无隅,大器晚成,大音希声,大象无形,道隐无名。夫唯道,善贷且成。


42. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ


Дао роди едното.
Едното роди двете.
Двете родиха трите.
А трите родиха десетте хиляди неща.

Десетте хиляди неща носят Ин и прегръщат Янг.
Те постигат хармония, като съчетават тези сили.

Хората мразят да бъдат „осиротели“,
„овдовели“ или „ненужни“,
но точно така описват себе си
царете и господарите.

Защото човек печели, като губи,
и губи, когато печели.

На което учат другите, на това уча и аз.
А то е:
„Насилникът ще умре от насилие!“
Това ще бъде същността на моето Учение.

第四十二章: 道生一,一生二,二生三,三生万物。万物负阴而抱阳,冲气以为和。人之所恶,唯孤﹑寡﹑不谷,而王公以为称。故物或损之而益,或益之而损。人之所教,我亦教之。强梁者不得其死,吾将以为教父。


43. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ


Най-мекото нещо във Вселената
надвива най-твърдото.
Онова, което е невеществено, може да влезе там,
където няма пространство.
Следователно аз познавам
стойността на не-действието.
Да учиш без думи, да работиш, без да правиш –
това го разбират малцина.

第四十三章: 天下之至柔,驰骋天下之至坚。无有入无闲(间),不言之教,无为之益,天下希及之。


44. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Славата или Азът: кое е по-важно?
Азът или богатството: кое е по-ценно?
Печалбата или загубата: от кое боли повече?

Онзи, който е привързан към нещата,
ще страда много.
Онзи, който пести, ще претърпи тежка загуба.
Доволният човек никога не се разочарова.
Онзи, който знае къде да спре,
не си навлича беди.
Той винаги ще бъде в безопасност.

第四十四章: 名与身孰亲﹖身与货孰多﹖得与亡孰病﹖ 是故甚爱必大费,多藏必厚亡,知足不辱,知止不殆,可以长久。


45. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ


Голямото съвършенство изглежда несъвършено,
и все пак не надживява полезността си.
Голямата пълнота изглежда празна,
и все пак не може да се изчерпи.

Голямата правота изглежда изкривена.
Големият ум изглежда глупав.
Голямото красноречие изглежда неловко.

Движението надвива студа.
Неподвижността надвива горещината.
Неподвижността и покоят
подреждат нещата във Вселената.

第四十五章: 大成若缺,其用不弊。大盈若冲,其用不穷。大直若屈,大巧若拙大辩若讷。 大辩因物而言,己无所造,故若讷也。 躁胜寒,静胜热。清静为天下正。


46. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ


Когато Дао присъствува във Вселената,
конете изхвърлят тор.
Когато Дао отсъствува от Вселената,
военните коне ги отглеждат извън града.

Няма по-голям грях от желанието,
няма по-голямо проклятие от недоволството,
няма по-голямо нещастие от това
да искаш нещо за себе си.
Ето защо онзи, който знае,
че достатъчното е достатъчно,
винаги ще има достатъчно.

第四十六章: 天下有道,却走马以粪。 天下无道,戎马生于郊。 祸莫大于不知足;咎莫大于欲得。故知足之足,常足矣。


47. ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ


Без да излизаш навън,
можеш да познаваш целия свят.
Без да поглеждаш през прозореца,
можеш да виждаш небесните пътища.
Колкото по-далече отиваш,
толкова по-малко знаеш.

Така мъдрецът знае, без да пътува;
той вижда, без да гледа;
той работи, без да прави.

第四十七章: 不出户,知天下;不窥牖,见天道。其出弥远,其知弥少。是以圣人不行而知,不见而名,不为而成。


48. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ


В преследването на знания
всеки ден се сдобиваш с нещо.
В преследването на Дао
всеки ден изпускаш по нещо.

Все по-малко правиш,
докато достигнеш не-действието.
Когато нищо не се прави,
нищо не остава несвършено.

Светът се управлява,
като оставяш нещата да вървят по пътя си.
Не може да се управлява чрез намеса.

第四十八章: 为学日益,为道日损。损之又损,以至于无为。无为而无不为。取天下常以无事,及其有事,不足以取天下。


49. ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ


Мъдрецът няма собствен ум.
Той осъзнава нуждите на другите.

Добър съм с хората, които са добри.
Добър съм и с онези, които не са.

Защото Добродетелта е доброта.
Вярвам във верните хора.
Вярвам и в онези, които не са.
Защото Добродетелта е вярност.

Мъдрецът е скромен и свит
За света той изглежда объркващо.
Хората го гледат и слушат.
Той се държи като малко дете.

第四十九章   圣人无常心,以百姓心为心。善者,吾善之;不善者,吾亦善之,德善。信者,吾信之;不信者,吾亦信之,德信。圣人在天下,歙歙为天下。浑其心,百姓皆注其耳目,圣人皆孩之。


50. ПЕТДЕСЕТ


Между рождението и смъртта
трима от десет следват живота,
трима от десет следват смъртта,
а онези, които просто преминават
от раждането до смъртта,
също наброяват трима от десет.
Защо е така?
Защото живеят на едро.

Онзи, който знае как да живее,
може да ходи из чуждите земи,
без да се страхува от носорог и тигър.
Няма да го ранят в битка.
Защото в него носорогът не може
да открие място,
за да го намуши с рога си,
тигрите – място, за да го одерат с нокти,
оръжията – място, за да го пронижат.
Защо е така?
Защото в него няма място,
през което да мине смъртта.

第五十章: 出生入死。生之徒,十有三;死之徒,十有三;人之生,动之死地,亦十有三。夫何故﹖以其生生之厚。盖闻善摄生者,陆行不遇兕虎,入军不被甲兵;兕无所投其角,虎无所措其爪,兵无所容其刃。夫何故﹖以其无死地。


51. ПЕТДЕСЕТ И ЕДНО


Всички неща възникват от Дао.
Добродетелта ги храни.
Материята им дава форма.
Околната среда им придава изглед.
Така десетте хиляди неща уважават Дао
и почитат Добродетелта.
Уважението към Дао
и почитта към Добродетелта
не се изискват.
Но те са в природата на нещата.

И затова всички неща възникват от Дао.
Добродетелта ги храни,
развива ги, и се грижи за тях,
дава им подслон и утеха,
отглежда ги и ги пази.
Да създаваш, без да изискваш,
да правиш и да не се възползваш,
да водиш, без да се намесваш,
това е Първоначалната Добродетел.

第五十一章: 道生之,德畜之,物形之,势成之。是以万物莫不尊道而贵德。道之尊,德之贵,夫莫之命而常自然。故道生之,德畜之。长之育之,亭之毒之,养之覆之。生而不有,为而不恃, 为而不有。 长而不宰。是谓玄德。


52. ПЕТДЕСЕТ И ДВЕ


Началото на Вселената
е майка на всички неща.
Познаваш ли майката, познаваш и синовете.
Ако познаваш синовете,
но оставаш във връзка и с майката,
това те освобождава от страха от смъртта.

Дръж устата си затворена,
дръж под стража сетивата си,
и животът ти все ще е пълен.
Отвори устата си,
бъди все зает,
и животът ти ще е отвъд надеждата.

Да виждаш малкото – това е проникновение;
да добиеш мощта – това е сила.
Като използваш външната светлина,
върни се към проникновението,
и така се спаси от вредата.
Така се учиш на постоянство.

第五十二章: 天下有始,以为天下母。既得其母,以知其子,既知其子,复守其母,没身不殆。塞其兑,闭其门,终身不勤。开其兑,济其事,终身不救。见小曰明,守柔曰强。用其光,复归其明无遗身殃,是为习常。


53. ПЕТДЕСЕТ И ТРИ


Ако имам само малко разум,
ще вървя по главния път,
и ще се страхувам единствено
да не се отклоня от него.
Лесно е да държиш главния път,
но хората обичат да бъдат отклонявани встрани.

Когато дворът блести от великолепие,
нивите са пълни с плевели,
житниците са пусти.
Някои се обличат в лъскави дрехи,
носят остри мечове,
затъват в ядене и пиене.
Те притежават повече,
отколкото могат да използват.
Те са разбойнически барони.
Със сигурност това не е пътя на Дао.

第五十三章: 使我介然有知,行于大道,唯施是畏。大道甚夷,而民好径。朝甚除,田甚芜,仓甚虚;服文彩,带利剑,厌饮食,财货有余。是为夸盗。非道也哉﹗


54. ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Което е със здрава основа,
не може да бъде изкоренено.
Което е сграбчено здраво,
не може да се изплъзне.
Ще го почита поколение след поколение.

Отглеждай Добродетелта в себе си,
и тя ще стане реалност.
Отглеждай я в семейството,
и Добродетелта ще изобилства.
Отглеждай я в селото,
и Добродетелта ще нарастне.
Отглеждай я в нацията,
и Добродетелта ще е изобилна.
Отглеждай я във Вселената,
и Добродетелта ще е навсякъде.

Ето защо гледай на тялото като на тяло;
гледай на семейството като на семейство;
гледай на селото като на село;
гледай на нацията като на нация;
гледай на Вселената като на Вселена.

Как мога да разбера, че Вселената е такава?
Като гледам!

第五十四章: 善建者不拔,善抱者不脱,子孙以祭祀不辍。 修之于身,其德乃真;修之于家,其德乃余;修之于乡,其德乃长;修之于国,其德乃丰;修之于天下,其德乃普。故以身观身,以家观家,以乡观乡,以国观国,以天下观天下。吾何以知天下然哉﹖以此。


55. ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ


Изпълненият с Добродетел
е като новородено дете.
Осите и змиите не го хапят.
Диви зверове не се нахвърлят върху него.
Хищни птици не го нападат.
Костите му са меки, мускулите – слаби.
Но хватката му е здрава.
Не е изживял единението между мъжа и жената,
но е цял.
Мъжествеността му е силна.
Той цял ден вика, без да пресипне.
Това е съвършена хармония.

Да познаваш хармонията е постоянство.
Да познаваш постоянството е просветление.

Не е мъдро да се суетиш насам-натам.
Контролирането на дъха води до напрягане.
Ако използваш твърде много енергия,
следва изтощение.
Това не е пътя на Дао.
Онова, което върви против Дао, не е дълговечно.

第五十五章: 含德之厚,比于赤子。蜂虿虺蛇不螫,猛兽不据,攫鸟不搏。骨弱筋柔而握固。未知牝牡之合而全作,精之至也。终日号而不嗄,和之至也。知和曰常,知常曰明。益生曰祥。心使气曰强。物壮则老,谓之不道,不道早已。


56. ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ


Които знаят, не говорят.
Които говорят, не знаят.

Дръж устата си затворена.
Дръж под стража сетивата си.
Смекчавай остротата си.
Опростявай проблемите си.
Прикрий ума си зад маска.
Бъди едно със земния прах.
Това е първоначалния съюз.

Който е постигнал това състояние,
не го е грижа за приятели и врагове,
за добро и за вреда, за чест и позор.
Така, това е висшето състояние на човека.

第五十六章: 知者不言,言者不知。塞其兑,闭其门,挫其锐,解其分,和其光,同其尘,是谓玄同。故不可得而亲,不可得而疏;不可得而利,不可得而害;不可得而贵,不可得而贱,故为天下贵。


57. ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ


Управлявай народа със справедливост.
Води война с неочаквани действия.
Стани господар на Вселената,
без да се стремиш към това.
Откъде знам, че това е така?
Защото!

Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.

Ето защо мъдрецът казва:
Не предприемам действия,
и хората се променят.
Наслаждавам се на покоя,
и хората стават честни.
Нищо не правя,
и хората забогатяват.
Нямам желания,
и хората се връщат
към добър и прост живот.

第五十七章: 以正治国,以奇用兵,以无事取天下。吾何以知其然哉﹖以此。天下多忌讳,而民弥贫;民多利器,国家滋昏;人多伎巧,奇物滋起;法令滋彰,盗贼多有。故圣人云﹕“我无为而民自化,我好静而民自正,我无事而民自富,我无欲而民自朴。”


58. ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ


Когато страната се управлява с лека ръка,
хората са простодушни.
Когато страната се управлява със строгост,
хората хитруват.

Щастието се корени в нещастието.
Нещастието се промъква под щастието.
Кой знае какво го чака в бъдещето?
Няма честност.
Честността става безчестна.
Добротата става магия.
Човек остава дълго омагьосан.

Ето защо мъдрецът е остър, но не реже,
прицелен, без да пронизва,
прям е, но не без задръжки,
блестящ е, но не заслепява.

第五十八章: 其政闷闷,其民淳淳;其政察察,其民缺缺。祸兮福之所倚,福兮祸之所伏。孰知其极﹖其无正。正复为奇,善复为妖。人之迷,其日固久。是以圣人方而不割,廉而不刿,直而不肆,光而不耀。


59. ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ


В грижата за другите и в служенето на небето
нищо не е подобно на въздържанието.
Въздържанието започва
с отказ от собствените идеи.
Това зависи от Добродетелта,
събрана в миналото.
Ако имаш добър запас от Добродетел,
нищо не е невъзможно.
Ако нищо не е невъзможно,
тогава няма граници.
Ако човек не познава граници,
той е годен да стане управник.
Принципът – майка на управлението
държи доброто дълго време.
Това се нарича да имаш дълбоки корени
и здрава основа,
Дао на дългия живот
и Вечното прозрение.

第五十九章: 治人事天,莫若啬。夫唯啬,是谓早服;早服谓之重积德;重积德则无不克,无不克则莫知其极;莫知其极,可以有国;有国之母,可以长久。是谓深根固柢,长生久视之道。


60. ШЕСТДЕСЕТ


Да управляваш държавата
е като да сготвиш малка риба.
Приближи Вселената с Дао,
и злото ще загуби сила.
Не че злото ще стане безсилно,
но силата му няма да може да бъде използвана
във вреда на другите.
Не само няма да навреди на другите,
но и самият мъдрец също ще бъде под закрила.
Така те не се нараняват взаимно
и Добродетелта във всеки един
ободрява и двамата.

第六十章: 治大国,若烹小鲜。以道莅天下,其鬼不神; 治大国则若烹小鲜,以道莅天下则其鬼不神也。 非其鬼不神,其神不伤人;非其神不伤人,圣人亦不伤人。夫两不相伤,故德交归焉。


61. ШЕСТДЕСЕТ И ЕДНО


Голямата държава прилича на низина.
Тя е мястото за срещи във Вселената,
майката на Вселената.

Женското надвива мъжкото с неподвижност,
лежи ниско долу, в неподвижност.

Ето защо ако голяма страна даде път на по-малка,
тя ще завладее по-малката.
А ако малка страна се подчини на голяма,
тя може да завладее голямата.
Ето защо онези, които ще завладеят,
трябва да придобият,
и тези, които завладяват, го правят,
за да придобият.

Голямата нация се нуждае от още хора,
малката страна има нужда да служи.
Всеки получава, това, което иска.
На голямата нация подхожда да придобива.

第六十一章: 大国者下流。天下之交。天下之牝,牝常以静胜牡,以静为下。故大国以下小国,则取小国;小国以下大国,则取大国。故或下以取,或下而取。大国不过欲兼畜人,小国不过欲入事人。夫两者各得其所欲,大者宜为下。


62. ШЕСТДЕСЕТ И ДВЕ


Дао е източникът на десетте хиляди неща.
То е съкровище за добрия и убежище за лошия.
Сладките думи могат да купят чест;
добрите дела могат да спечелят уважение.
Ако човек е лош, не го изоставяй.
Ето защо, в деня, когато коронясват императора,
или назначават тримата военачалници
на държавата,
не изпращай нефритов дар и четири отбрани коня,
но остани неподвижен и предложи Дао.
Защо отначало всеки харесва толкова Дао?
Не е ли, защото намира, каквото търси,
и му е простено, когато сгреши?
Ето защо това е най-голямото съкровище
във Вселената.

第六十二章: 道者万物之奥。善人之宝,不善人之所保。美言可以市尊(,美)行可以加人。人之不善,何弃之有﹖故立天子,置三公,虽有拱璧以先驷马,不如坐进此道。古之所以贵此道者何﹖不曰﹕以求得,有罪以免邪﹖故为天下贵。


63. ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ


Практикувай не-действието.
Работи, без да правиш.
Вкуси онова, което няма вкус.
Уголеми малкото, увеличи малобройното.
Компенсирай горчивината с грижа.

Виждай простотата в сложното.
Постигай величие в малките неща.

Във Вселената трудните неща се вършат,
все едно са лесни.
Във Вселената големите дела са изградени
от малки действия.

Мъдрецът не се опитва да прави нищо велико,
и така постига величие.

Лесните обещания печелят малко доверие.
Приемаш ли леко нещата,
стигаш до големи трудности.
Тъй като мъдрецът винаги
противостои на трудностите,
той никога не ги изживява.

第六十三章: 为无为,事无事,味无味。大小多少,报怨以德。图难于其易,为大于其细;天下难事必作于易,天下大事必作于细。是以圣人终不为大,故能成其大。夫轻诺必寡信,多易必多难。是以圣人犹难之,故终无难矣。


64. ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Лесно се поддържа мир;
лесно е да преодолееш бедата, преди да е дошла.
Лесно е да разтрошиш крехкото;
лесно е да разпръснеш дребното.

Справяй се с всичко, преди да се случи.
Нареждай нещата, преди да се объркат.

Дърво, което човек едва обхваща,
пониква от малък кълн.
Девететажна тераса започва от купчина пръст.
Път, дълъг десет мили, започва с една стъпка.

Онзи, който действува,
защитава собствената си цел.
Онзи, който сграбчва, губи.
Мъдрецът не действува,
и затова не го побеждават.
Той не грабва, и затова не губи.

Хората обикновено се провалят
на ръба на успеха.
Тъй че полагай толкова грижа за края,
колкото и за началото.
Тогава няма да те стигне провал.

Ето защо мъдрецът търси
освобождаване от желанията.
Той не събира ценни вещи.
Не се учи да се придържа към идеи.
Той връща хората при онова, което са загубили.
Той помага на десетте хиляди неща
да намерят собствената си природа,
но се въздържа от действия.

第六十四章: 其安易持,其未兆易谋。其脆易泮,其微易散。为之于未有,治之于未乱。合抱之木,生于毫末;九层之台,起于累土;千里之行,始于足下。为者败之,执者失之。是以圣人无为故无败,无执故无失。民之从事,常于几成而败之。 不慎终也。 慎终如始,则无败事。是以圣人欲不欲,不贵难得之货;学不学,复众人之所过。以辅万物之自然,而不敢为。


65. ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ


В началото, тези които познавали Дао
не се опитвали да просветят другите,
а ги държали в тъма.
Защо е толкова трудно да управляваш?
Защото хората са тъй хитри.
Управници,
които се опитват да използват интелигентност,
мамят държавата.
Онези, които управляват без интелигентност,
са благословия за земите си.
Това са двете алтернативи.
Да разбираш това е Първичната Добродетел.
Първичната Добродетел е дълбока
и се простира надалеч.
Тя води всичко обратно
Към великото Единство.

第六十五章: 古之善为道者,非以明民,将以愚之。民之难治,以其智多。故以智治国,国之贼;不以智治国,国之福。知此两者亦稽式。常知稽式,是谓玄德。玄德深矣,远矣,与物反矣,然后乃至大顺。


66. ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ


Защо морето е цар на стоте потока?
Защото лежи под тях,
затова е цар на стоте потока.

Ако мъдрецът поведе хората,
трябва да служи със скромност.
Ако ще ги води, трябва да ги следва отзад.
Така, когато мъдрецът управлява,
хората не се чувствуват потискани.
Когато той застане пред тях, няма да им навреди.
Целият свят ще го поддържа
и няма да се отегчи от него.

Тъй като той не се състезава,
няма да срещне съперник.

第六十六章: 江海所以能为百谷王者,以其善下之,故能为百谷王。是以欲上民,必以言下之。欲先民,必以身后之。是以圣人处上而民不重,处前而民不害。是以天下乐推而不厌,以其不争,故天下莫能与之争。


67. ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ


Всеки под небето казва, че моето Дао
е велико и е отвъд всякакви сравнения.
Тъй като е велико, то изглежда различно.
Ако не бе различно, щеше да изчезне отдавна.

Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.

Днес хората бягат от милостта,
но се опитват да бъдат смели;
изоставят пестеливостта,
но се опитват да са щедри;
не вярват в скромността,
но все се опитват да бъдат първи.
Това е сигурна смърт.

Милостта носи победа в битката
и сила в защитата.
Това е средството,
чрез което небето спасява и пази.

第六十七章: 天下皆谓我道大,似不肖。夫唯大,故似不肖。若肖,久矣其细也夫﹗我有三宝,持而保之。一曰慈,二曰俭,三曰不敢为天下先。慈故能勇;俭故能广;不敢为天下先,故能成器长。今舍慈且勇,舍俭且广,舍后且先,死矣﹗夫慈以战则胜,以守则固。天将救之,以慈卫之。


68. ШЕСТДЕСЕТ И ОСЕМ


Добрият войник не е яростен.
Добрият боец не е гневен.
Добрият победител не е отмъстителен
Добрият работодател е скромен.
Това е познато
като добродетелта да не се стремиш.
Това е познато
като способността да се справяш с хората.
Това от древни времена е познато
като окончателното единство с небето.

第六十八章: 善为士者不武,善战者不怒,善胜敌者不与,善用人者为之下,是谓不争之德,是谓用人之力,是谓配天,古之极。


69. ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТ


Сред войниците има поговорка:
Не се осмелявам да направя първото движение – по-скоро
е се държа като гост.
Не се осмелявам да напредна със инч –
по-скоро ще отстъпя крачка.

Това се нарича марш без видимо движение.
Навиване на ръкава, без ръката ти да се покаже.
Пленяване на врага без нападение.
Въоръжаване без оръжие.

Няма по-голяма катастрофа от това
да подцениш врага.
Като подценявам врага,
почти губя онова, което ценя.

Ето защо, когато се включи в битката,
печели този, който е бил побеждаван!

第六十九章: 用兵有言﹕“吾不敢为主而为客,不敢进寸而退尺。”是谓行无行,攘无臂,扔无敌,执无兵。祸莫大于轻敌,轻敌几丧吾宝。故抗兵相加,哀者胜矣。


70. СЕДЕМДЕСЕТ


Думите ми са лесни за разбиране
и лесни за изпълнение.
И все пак никой под небето нито ги знае,
нито действува според тях.

Думите ми имат древно начало.
Действията ми са дисциплинирани.
Тъй като хората не ме разбират,
те не ме познават.

Онези, които ме познават, са малцина.
Онези, които ме обиждат, са на почит.
Ето защо мъдрецът носи груби дрехи,
а безценният камък държи в сърцето си.

第七十章: 吾言甚易知,甚易行。天下莫能知,莫能行。言有宗,事有君。夫唯无知,是以不我知。知我者希,则我者贵。 是以圣人被褐怀玉。


71. СЕДЕМДЕСЕТ И ЕДНО


Да познаваш невежеството
това е сила.
Да пренебрегваш знанието
това е болест.

Ако някой е болен от болест, то той не е болен.
Мъдрецът не е болен, защото е болен от болест.
Затова той не е болен.

第七十一章: 知不知上,不知知病。夫唯病病,是以不病。圣人不病,以其病病,是以不病。


72. СЕДЕМДЕСЕТ И ДВЕ


Щом на някой липсва
чувство за благоговение,
идва беда.

Не нахлувай в домовете им.
Не ги тормози, когато работят.
Ако не се месиш, няма да се отегчат от тебе.

Ето защо мъдрецът се познава, но не се изтъква.
Той уважава себе си, но не е надменен.
Той оставя онова и избира това.

第七十二章: 民不畏威,则大威至。无狎其所居,无厌其所生。夫唯不厌,是以不厌。是以圣人自知不自见;自爱不自贵。故去彼取此。


73. СЕДЕМДЕСЕТ И ТРИ


Храбър и страстен човек
ще убие, или ще бъде убит.
Храбър и спокоен човек винаги пази живота.
От тези двете, кое е добро, кое – вредно?
Към някои неща небето не е благосклонно.
Кой знае защо е така?
Дори и мъдрецът не е сигурен в това.

Небесното Дао не се стреми.
И все пак надвива.
То не говори.
И все пак му отговарят.
То не моли.
Но всичките му нужди са задоволени.
То изглежда безгрижно.
Но все пак следва план.

Мрежите на небето са хвърлени нашироко.
Макар, че са груби,
нищо не се изплъзва от тях.

第七十三章: 勇于敢则杀,勇于不敢则活,此两者或利或害。天之所恶,孰知其故﹖是以圣人犹难之。天之道,不争而善胜,不言而善应,不召而自来,繟然而善谋。天网恢恢,疏而不失。


74. СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТИРИ


Ако хората не се страхуват да умрат,
безсмислено е да ги плашиш със смърт.

Ако хората живеят в постоянен страх от смъртта,
и ако да нарушиш закона означава,
че ще те убият,
кой ще се осмели да наруши закона?

Винаги има официален екзекутор.
Ако се опиташ да застанеш на мястото му,
все едно да се опиташ да бъдеш
майстор-дърводелец и да дялаш дърво.
Ако се опиташ да дялаш дърво като
майстор-дърводелец,
само ще си удариш ръката.

第七十四章: 民不畏死,奈何以死惧之﹖若使民常畏死,而为奇者,吾得执而杀之,孰敢﹖常有司杀者杀,夫代司杀者杀,是谓代大匠斲,夫代大匠斲者,希有不伤其手矣。


75. СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ


Защо хората гладуват?
Защото управниците изяждат парите от данъците.
Затова гладуват хората.

Защо хората се бунтуват?
Защото управниците им се месят твърде много.
Затова се бунтуват.

Защо хората така омаловажават смъртта?
Защото управниците изискват
твърде много от живота.
Затова хората приемат смъртта леко.

Когато живее с малко,
човек знае по-добре
от това да цени живота твърде много.

第七十五章: 民之饥,以其上食税之多,是以饥。民之难治,以其上之有为,是以难治。民之轻死,以其求生之厚,是以轻死。夫唯无以生为者,是贤于贵生。


76. СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТ


Човек се ражда крехък и слаб.
Когато умира, е корав и вдървен.
Зелените растения са нежни и пълни с мъзга.
Когато умират, са повехнали и сухи.

Ето защо вдървеното и втвърденото
е послушник на смъртта.
Крехкото и раждащото е послушник на живота.

Така, армия без гъвкавост
никога не ще печели битка.
Дърво, което не се огъва, лесно се прекършва.

Твърдото и силното ще падне.
Мекото и слабото ще надвие.

第七十六章: 人之生也柔弱,其死也坚强。万物草木之生也柔脆,其死也枯槁。故坚强者死之徒,柔弱者生之徒。是以兵强则不胜,木强则兵(折)。强大处下,柔弱处上。


77. СЕДЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ


Небесното Дао е като опъване на лък.
Високото се спуска, ниското се издига.
Ако тетивата е твърде дълга – скъсяват я.
Ако не е достатъчно дълга – удължават я.

Небесното Дао – това е
да вземеш от онези,
които имат твърде много
и да дадеш на онези,
които нямат достатъчно.
Пътят на човека е друг.
Той взема от онези, които нямат достатъчно,
за да даде на онези,
които вече имат твърде много.
Кой човек има повече от достатъчно
и го дава на света?
Само човек следващ Дао.

Ето защо мъдрецът действува без признание.
Той постига онова, което трябва,
без да се задържа върху него.
Той не се опитва да показва знанията си.

第七十七章: 天之道,其犹张弓与﹖高者抑之,下者举之;有余者损之,不足者补之。天之道,损有余而补不足。人之道则不然,损不足以奉有余。孰能有余以奉天下,唯有道者。是以圣人为而不恃,功成而不处,其不欲见贤。


78. СЕДЕМДЕСЕТ И ОСЕМ


Под небето нищо не е по-меко
и по-гъвкаво от водата.
И все пак нищо не е по-добро,
за да се атакува твърдото и силното.
Тя няма равна.
Слабото може да надвие силното;
гъвкавото може да надвие твърдото.
Под небето всеки знае това,
и все пак никой не действува според него.
Ето защо мъдрецът казва:

Онзи, който поема върху себе си
хорското унижение,
е годен да управлява.

Онзи, който поема върху себе си
бедите на държавата,
заслужава да е цар на Вселената.

Истината често звучи парадоксално.

第七十八章: 天下莫柔弱于水,而攻坚强者莫之能胜,其无以易之。弱之胜强,柔之胜刚,天下莫不知莫能行。是以圣人云﹕“受国之垢,是谓社稷主;受国不祥,是为天下王。”正言若反。


79. СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ


След тежка караница сръднята остава.
Какво може да направи човек?
Ето защо мъдрецът спазва
своята половина от сделката,
но не си иска дължимото.

Човекът с Добродетел
изпълнява своята част,
но човекът без Добродетел
изисква постоянно от другите
да изпълняват задълженията си.

Небесното Дао е безпристрастно.
То винаги е с добрите.

第七十九章: 和大怨,必有余怨,安可以为善﹖是以圣人执左契,而不责于人。有德司契,无德司彻。天道无亲,常与善人。


80. ОСЕМДЕСЕТ


Малката държава има по-малък народ.
Макар че има машини,
които работят от десет до сто пъти
по-бързо от човека,
няма нужда от тях.
Хората приемат смъртта сериозно
и не пътуват надалече.
Макар, че имат лодки и каруци,
никой не ги използва.
Макар, че имат брони и оръжия,
никой не ги излага на показ.
Хората се връщат към връзването
на възли вместо писане.
Храната им е проста и добра,
дрехите им – хубави, но прости,
домовете им са сигурни.
Те са щастливи по свой начин.
Макар, че живеят пред погледа на съседите,
и през улицата се чува
кукуригане на петли и кучешки лай,
никой не пречи на другия.
И така докато остареят и умрат.

第八十章: 小国寡民。使有什伯之器而不用,使民重死而不远徙。虽有舟舆,无所乘之,虽有甲兵,无所陈之。使人复结绳而用之,甘其食,美其服,安其居,乐其俗。邻国相望,鸡犬之声相闻,民至老死,不相往来。


81. ОСЕМДЕСЕТ И ЕДНО


Истинските слова не са красиви.
Красивите слова не са истински.
Добрите хора не спорят.
Онези, които спорят, не са добри.
Онези, които знаят, не са учени.
Учените не знаят.

Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото изобилие.
Небесното Дао е прицелено,
но не причинява вреда.
Дао на мъдреца, това е работа без усилие.

第八十一章: 信言不美,美言不信。 善者不辩,辩者不善。知者不博,博者不知。圣人不积,既以为人己愈有,既以与人己愈多。天之道,利而不害;圣人之道,为而不争。


Лао Дзъ

Учителят (Конфуций) каза:
– Искрено обичай (нашето) учение и дори да си заплашен със смърт (нашия) Дао (Път). В държава, където не е спокойно, не ходи. В държава, където цари хаос, не живей. Когато Поднебесната следва правилния Дао, проявявай себе си; когато (в Поднебесната) няма Дао, скрий се. В държава, където цари Дао, е срамно да си беден и низш. В държава, лишена от Дао, е срамно да си богат и знатен.

– Когато пътищата (Дао) се разминават, не градете общи планове.

– Неизменни са само висшата мъдрост и низшата глупост.

– Има растения, които растат, но никога не цъфтят! Има растения, които цъфтят, но никога не дават плодове!

– Благородният мъж се държи с достойнство, но не е високомерен. Дребният човек е високомерен и не се държи с достойнство.

Някой попита:
– Какво ще кажете за това на злото да се отвръща с добро?

Учителят отговори:
– Как е възможно на злото да се отвръща с добро? На злото се отвръща по справедливост, а на доброто се отвръща с добро.


.