Реформаторът Дън Сяопин

Историята на ХХ век е препълнена с реформатори – големи и малки, велики и злощастни.

Днес е лесно да си обясним тягата към експеримента, към радикалната промяна, към революцията в един свят на развит индустриализъм, предусещащ появата на великата глобална революция и на информационното общество вън от ограниченията на националните граници.

Дън Сяопин беше един от най-великите хора на ХХ век“ – думите принадлежат на Хенри Кисинджър и тежат колкото две Нобелови награди (на Михаил Горбачов и на Лех Валенса, взети заедно). „Защото, продължава той, много рядко се ражда такъв политически деец, който подобно на него да осъществи всичките си цели и предсказания.“ В цитата няма и помен от дипломатическа куртоазия – съвременен Китай е следствие от целите на Дън, реализация на неговите идеи. В света много се говори за китайското икономическо чудо. Ще посоча само следните впечатляващи факти. От 1978 г. БВП на Китай се е увеличил 16,5 пъти и през 2008 г. е в размер на 30 трлн. юана, а на човек от населението – 13 пъти, от 260 долара през 1978 г. до 3315 долара през 2008 г. Повече от 120 пъти се е увеличил външнотърговският оборот на Китай – от 20,6 млрд. долара през 1978 г. на 2,56 трлн. долара през 2008 година.

Само че за да разберем феномена, трябва да се върнем към концепцията на Дън Сяопин от април 1982 г. за „четирите модернизации“ на социализма.

– реформа на системата; строителство на социалистическа нравствена култура; борба с икономическата престъпност; подобряване на организацията и стила на партийната работа; към обосновката му за строителството на социализъм с китайска специфика, към дръзкото му решение за създаване на специална икономическа зона и онзи знаменит „План 863“ за реализиране на Програма за изследвания и развитие на високите технологии; към идеята за решаване на тайванския въпрос по формулата „една държава – две системи“. Трябва да оценим политическата му мъдрост и интелектуална прозорливост: „Нашата политика на отваряне не означава връщане към капитализма“ (1985), а напротив, реформата е социалистическа модернизация и по същество означава втора социалистическа революция. И може би най-важното в случая: реформата на политическата система трябва да съответства на реформата на икономическата система. Оттук и стратегическата цел на китайското икономическо развитие в трите етапа, формулирана на 30 април 1987 година:

Първи етап – удвояване на БВП през 80-те години и постигане на 500 долара БВП средно на човек.

Втори етап – поредно удвояване на БВП към края на ХХ век и 1000 долара БВП средно на човек.

Трети етап – първите 30–50 години на ХХІ век – четирикратно увеличаване на БВП, достигане до 4000 долара на човек, когато жизненото равнище на китайците ще бъде съпоставимо с равнището на средноразвитите страни в света.

Известно е, че през преломната 1989 г. Дън Сяопин съумя да защити безкомпромисно постиженията на китайския социализъм, неговата стратегия и национална специфика. На 4 септември 1989 г., два месеца преди рухването на Берлинската стена Дън Сяопин заявява: „Китай определено ще следва докрай избрания от самия него социалистически път. Никой не може да ни победи. Необходимо е хладнокръвно да наблюдаваме международната обстановка, да укрепваме собствените си позиции и да проявяваме сдържана реакция.“ И няколко месеца след това, по време на войната в залива продължава да твърди, че Китай може да противостои на силовата политика и на хегемонизма, като продължава своето социалистическо развитие, само при положение, че постигне високи темпове на растеж и реализира стратегията си на развитие.

След рухването на социалистическия лагер, на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ Дън Сяопин продължава да формулира отговорите на най-съдбовните за социалистически Китай въпроси. През 1992 г., след края на Съветския съюз, той обосновава тезата, че планът и пазарът са два метода на развитие на икономиката и че не е в това разликата между социализма и капитализма. Същността на социализма е в освобождаването и развитието на производителните сили, в ликвидирането на експлоатацията, в преодоляването на тенденцията за ожесточена поляризация на обществото и в края на краищата в достигането на всеобщо обогатяване. Критерий за истинността на курса на Китайската народна република е отговорът на въпроса – благоприятства ли той укрепването на съвкупната държавна мощ и повишаването на жизненото равнище на народа. Ако този отговор е положителен, реформите трябва смело да продължат, да се ускорява развитието, като неотклонно се следва основният курс на партията.

Дванадесет години по-късно генералният секретар на Китайската комунистическа партия Ху Дзинтао в специална реч, посветена на стогодишнината на Дън Сяопин, направи важната историческа равносметка: в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналото столетие, когато вътре в страната и на международната арена бушуваха политически бури, Дън Сяопин решително помогна на партията и правителството да намерят опора в народа, твърдо отстоявайки четирите основни принципа – независимост, национално достойнство, сигурност и стабилност на държавата, призовавайки китайския народ да продължава икономическото строителство и политиката на реформи и откритост. „Всичко това позволи на нашата партия – заяви Ху Дзинтао – да издържи суровите изпитания и да остане във форватера на строителството на социализма с китайска специфика.“

А идеите на Дън запазват своята изключителна важност за партията и народа. Нека да ги маркираме по скалата на днешния ден:

  1. Китай е в началния стадий на социализма. Укрепването и развитието на социалистическия строй изисква непрестанните усилия не на едно, а вероятно на няколко десетки поколения.
  2. Същността на социализма се състои в освобождаването и развитието на производителните сили, в унищожаването на системата на експлоатацията, в премахването на биполярното разслоение на обществото, в крайна сметка в достигането на общо благосъстояние на народа.
  3. Да се внедри в селското стопанство такава система на преразпределение, при която доходът да зависи от резултатите на труда.
  4. Да се позволи отделни райони и членове на обществото да забогатеят първи, за да могат да съдействат за обогатяването на по-малко развитите райони.
  5. Планирането и пазарното регулиране са начини за управление на икономиката, приоритетното положение на един от тях не може да служи за определение на същността на обществения строй – социализъм или капитализъм.
  6. Без демокрация няма смисъл да се говори за социализъм и социалистическа модернизация, необходимо е демократическата система да се утвърждава и да се укрепва със силата на закона.
  7. Необходимо е да се сплотяват в единен фронт всички, които е възможно да се сплотят, за да се превърне Китай в модерна могъща социалистическа държава.
  8. Като се следва концепцията „една държава – две системи“, да се реши държавното обединение на страната.

Поколенията, наследили Дън Сяопин, продължават неговото дело в изграждането на социализъм с китайска специфика. Приемственост, последователност, новаторство в теорията и практиката – такива са определящите характеристики на тези поколения. Създадени бяха концепцията за трите представителства в комунистическата партия и “научната концепция за развитието“, която поставя “човека като основа на основите“ и задачата за хармонично и устойчиво развитие на китайското общество. В цялостната модернизация на китайския социализъм се акцентира върху науката, образованието, културата, върху иновациите във всички сфери – икономика, технологии, управление, партийно строителство, култура, образование, здравеопазване.

За 30 години Китай се превърна в третата икономическа сила и плътно се доближава до САЩ. Според прогнозите на авторитетни икономисти не е далеч времето, когато Китай ще се изравни по БВП със САЩ. Днес вече няма значим проблем на планетата, който може да се реши без участието на Китай. По общо признание без активното съдействие на Китай не може да се преодолее сегашната глобална финансова и икономическа криза.

Впечатляващо е, че Китай не само е единствената страна, която в условията на глобална криза постигна 9% растеж през 2009 г., а преди всичко това, че умело използва кризата за развитие на изостаналите региони и за ускоряване на всеобхватната модернизация на страната, за изграждане на социализма с китайска специфика.

Опитът от реформите и отварянето, от цялостната модернизация на социализма с китайска специфика привлича изследователи от целия идеологически и политически спектър.

И за нас – българските социалисти, и за цялата световна левица съдбата на социализма с китайска специфика е от първостепенна важност. Дали ще излязат прави пророците на либерализма, че с пускането на духа на капитализма от бутилката синтезът либерализъм–социализъм ще получи своето закономерно разрешение с унищожаването на социалистически Китай? И как политически ще се проявят натрупването на частни богатства у един сравнително малък процент от населението, противоречието между много богатите и много бедните, естествената социална дисхармония, произтичаща от социалното неравенство? Каква насока ще следва процесът на демократизация в страната – дали тя ще е с китайска специфика, или ще тръгне по пътя на утвърдения капиталистически модел на либералната демокрация?

Според мен постиженията на Китай и в условията на глобална финансова и икономическа криза са гаранция за изграждането на хармонично социалистическо общество към 2020 година, а това отваря прозореца към бъдещето и на китайския, и на световния социализъм.

Стратегическата визия за обществото включва демокрацията и законността, разпределението на доходите, социалното обслужване, идейно-нравственото строителство, науката и културата, социалното управление, творческата жизненост и екологичната среда. Системно определените цели се основават на проблемите, които партията и народът решават в днешния ден, но развитието на системата самo по себе си е важна съставна част за достигане на всеобщо благосъстояние.

За тези, които следят през последните двадесет години безплодния напън на Социнтерна и на Партията на европейските социалисти да изведат универсален ляв проект, адекватен на новата информационна епоха, китайският модел на съвременна хармонична социална държава на всеобщото благоденствие (в рамките на съществуващия социализъм), изглежда странно и неочаквана. Какво става в крайна сметка в Китайската комунистическа партия? Когато флагманите на европейската социалдемокрация започнаха да демонтират социалните придобивки на „обществото на всеобщото благоденствие“, основавайки се на необходимостта от премахване на всякакви пречки пред конкуренцията и пазара, китайците като че ли реанимират демократичния социализъм в рамките на собствената си държава. Новите стъпки на компартията се базират на ценностите справедливост, равенство и свобода. Звучи много познато, нали? Разликата е, че зад тези ценности стои държавата на китайския социализъм. И докато за европейската социалдемокрация ценностите са етични норми, в Китай системата е ключова гаранция за осъществяването на хармоничното демократично общество на социалната справедливост. Тя е „система на ценностите на социалистическото ядро“. Именно тя ще осигури социалната справедливост, правата и интересите на народа в политическата, икономическата, културната и социалната сфера.

Китайският реален социализъм е жив. Той явно е на път да се трансформира в демократичен социализъм с китайска специфика. И като знаем размерите и размаха на китайското икономическо чудо, кой знае какво политическо чудо ще постигнат наследниците на Дън.

И е време, крайно време е световната левица, Социнтернът и особено ПЕС и европейската социалдемокрация да се обърнат с лице към китайския опит в търсенето на път към социализъм с европейска специфика.

Защото мъдрецът Дън излезе прав – китайската котка знае да лови мишки.

Източник на статията

Автор на статията:

Димитър Генчев

Димитър Генчев

Димитър Генчев – доктор по история. Работи в областта на историята, теорията и политическата практика на европейската социалдемокрация. Автор е на студии, статии, портрети на дейци на българския социализъм, на книгите „Профили от кафене „Ландолт“ (към генезиса на българския социализъм)“ (1990) и „Първоапостоли на идеала“ (2006). Заместник-директор е на Центъра за стратегически изследвания и зам.-главен редактор на сп. „Ново време“. Член е на СБП.


.