Диалектът Ган - 赣方言

Лексикални особености при диалекта Ган (Gàn fāngyán)

Според настоящите събрани разработки за диалектната лексика на говорите Нан Чанг и И Чун, на пръв поглед откриваме че диалектът Ган и другите близки с него диалекти имат специфични връзки,като влиянието от Пекинския говор (особено със Ся Дзянг Гуанския диалект) е най-дълбоко проявено. Това се вижда по-надолу, като се взима под предвид специфичната лексика на говора Нан Чанг. Но това първоначално мнение до голяма степен все още е под въпрос и е с хипотетичен характер тъй като все още не са направени всеобхващащи изследвания, водещи до това заключение.(По-надолу говорът И Чун ще бъде заменен за по-кратко с «диалекта И»)

Нан Чангският говор има някои думи сходни или близки с тези на диалекта У. Такива са например:

  • 札实 [zhá shí]:结实 – силен, здрав (принасям плодове)
  • 手节头 [shŏu jiē tóu]:手指 – пръст на ръката
  • 大末节头 [dàmòjiē tóu]:大拇指 – големият палец на ръката
  • 小末节头 [xiăomòjiē tóu]:小拇指 – малкият пръст на ръката
  • 手节甲 [shŏu jiējiă]:指甲 – нокът
  • 旧年 [jiù nián]:去年 – миналата година
  • 榔头 [lángtou]:锤子 – чук
  • 脚踏车 [jiăotàchē]:自行车 – колело
  • 团近 [tuán jìn]:附近,周围 – наблизо, наоколо

Има някои думи, близки с тези на диалекта Сянг. Например:

  • 墟 [xū]:(赶),集,场(宜:当闹)- развалини, руини
  • 崽 [zăi]:儿子 – син
  • 细伢子 [xìyazĭ]:小孩子 – малко дете
  • 月光[yuèguāng]:月亮(宜:月烧。[yuè shāo])- луна
  • 线车(宜)[xiàn chē]:自行车 – велосипед
  • 脑壳(宜)[năo ké]:头 – глава
  • 发风(宜)[fā fēng]:刮风 – духа вятър

Има някои думи които се използват и в диалекта У и в диалекта Сянг. Като например:

  • 打霍闪 [dá huò shăn]∶打闪 – свети светкавицата
  • 落雨,落雪 [luòyŭ], [luòxuě]:下雨,下雪 – вали дъжд, сняг
  • 起风 [qĭ fēng]:刮风 – духа вятър
  • 雪烊(或融)了[xuěyang]:雪化了 – снегът се е стопил

За определяне на половата принадлежност на едно животно, особено често след наименуванието на животното се добавя“牯”(м.р.) и съответно“婆”(ж.р.). Това явление наблюдаваме и при диалекта Сянг.(Жителите на Южен Китай използват“牯”,“麻“,но в говора Сянг се употребява “牯”,“婆”)Голяма част от жителите на говора Нан Чанг си служат с използваните в Пекинския говор класификатори за животни – пред наименуванието на животното се добавят “公” и“母”. Освен това се е запазила и употребата на “鸡公”,“鸡婆” и други не многочислени класификатори. По-надолу са приведени примери за употребата на някои класификатори за животни, употребявани в диалекта И:

  • 猪牯 [zhūgŭ]:公猪 прасе (м.р.)
  • 猪婆 [pó]:母猪 свиня (ж.р.)
  • 牛牯 [niúgŭ]:公牛 вол (м.р.)
  • 牛婆 [niú pó]:母牛 вол (ж.р.)
  • 马牯 [măgŭ]:公马 кон (м.р.)
  • 马婆 [mă pó]:母马 кон (ж.р.)
  • 驴牯 [lǘgŭ]:公驴 магаре (м.р.)
  • 驴婆 [lǘ pó]:母驴 магаре (ж.р.)
  • 狗牯 [gŏugŭ]:公狗 куче (м.р.)
  • 狗婆 [gŏu pó]:母狗 куче (ж.р.)
  • 描牯 [miáogŭ]:公描 котарак (м.р.)
  • 描婆 [miáo pó]:母描 котка (ж.р.)
  • 鸡牯 [jīgŭ]:公鸡 петел (м.р.)
  • 鸡婆 [jī pó]:母鸡 кокошка (ж.р.)

В диалекта Ган се срещат и устойчиви словосъчетания и думи, наложи се с времето, които обаче все по-рядко се срещат в повседневната употреба. Например:

  • 灰面 [huī miàn]:(В диалекта И:“无占” [wú zhān] – загар (пепеляво лице)
  • 清汤 [qīngtāng]:(“肉汤” – супа от месо,“豆腐汤” – супа от доуфу)(В диалекта И:“包面” [bāo miàn])- супа, бульон
  • 额高 [égāo]:额 (В диалекта И:“逆头前” [nì tóu qián])- чело (на човек)
  • 日上 [rì shàng]:白天 – ден
  • 先前日 [xiānqiánrì]=大前日 [dàqián rì] – изгрев
  • 万后日 [wànhòu rì]=大后日 [dàhòu rì](В диалекта И:“老后日” [lăo hòu rì])- залез
  • 憨 [hān]:顽皮 – тъп, глупак
  • 寒蝶子 [hándiézi]:蚯蚓 – дъждовен червей
  • 罗卜薯 [luóboshŭ]:番薯 [fānshŭ]:白薯 – сладък картоф
  • 不做唧 [bù zuò jī]:不言语 – не говоря
  • 瞌捆 [kē kŭn]:瞌睡 [kēshuì](或:打盹儿)- дремя
  • 话事 [huà shì]:说话 – говоря
  • 特思 [tè sī]:特意 [tè yì]:故意(В диалекта И:“特巾”[tè jīn])- нарочно, умишлено

В говора И Чун се срещат и някои любопитни примери:

  • 趴纱 [pā shā]:蜘蛛 – паяк
  • 大构 [dà gòu]:冻冰 – лед
  • 地方 [dìfāng]:门坎儿 – врата
  • 南长 [nán cháng]:地方 – място
  • 口咖 [kŏu gā]:围嘴儿 – детски лигавник

Освен това съществуват и думи за лица и предмети (одушевени и неодушевени), разкриващи техният образен характер. Тези думи разкриват творческите подходи и методи прилагани от народонаселението в говоримия език. Тези съществителни имена използват абстрактна и специфична терминология, като сами по себе си принадлежат към два различни по своята специфика вида.

Роднинските връзки и отношения в китайския език, винаги са се подразделяли на две основни групи – обръщения използвани в присъствието на дадения човек за когото се говори и такива които се използвали без той да присъства. Това явление се е наложило с времето, като чрез него се разкрива наличието на по-близки взаимоотношения и чувства, както и проявата на вежливост. Също така, то задоволява различните изисквания на обществения живот и определя взаимовръзките в него. Разликите които откриваме в китайските диалекти на наименуванията на роднинските връзки не са големи. В това отношение Нан Чангският говор е най-близък с Дзянг Гуангския диалект.

Граматически особености на диалекта Ган

При диалекта Ган не се наблюдават някакви значителни разминавания с граматиката на общоговоримия китайски език (普通话). Въпреки че словообразувателният начин не винаги е същият,произнасянето на думите общо взето е идентично с това на общоговоримия китайски език (普通话). Произнасянето е или идентично с широкоразпространеното такова, или се наблюдават незначителни различия с него. За пример ще разгледаме три окончания:за Нан Чангския диалект – “子”за И Чунския говор – “立”и“积”。

Използването на следсъществителното окончание“子” при Нан Чангския говор е по-широко застъпено отколкото при общоговоримия китайски език (普通话). “桌子” – маса,“轮子” – колело,“鼻子” – нос и др. Тези думи като цяло съвпадат с тези от общоговоримия китайски език (普通话).“窗子” – прозорец (窗户),“磨子“ – точилен камък, “拐子“(瘸子)- куц човек и др.等等. Тези думи с Пекински говор имат малка, косвена прилика, но също така имат и широко разпространение на обширни територии. По-надолу са дадени примери, онагледяващи специфични, но типични за Нан Чангския диалект думи:

  • 麻雀子 [máquèzi]=奸雀子 [jiānquèzi]:麻雀 – врабче
  • 驼背子 [tuóbèizi]:驼背 – гърбав
  • 崽哩子 [zăi lĭzi]:男孩儿 – дете от мъжки пол
  • 女崽子 [nǚ zăizi]:女孩儿 – дете от женски пол
  • 细入子 [xì rùzi]=细伢子 [xìyazi]:小孩儿 – малко дете

Това“子” не носи някаква спецефична конотация, просто в Нан Чангския говор няма окончание “儿”. Така например“老头子” [lăo tóuzi] носи същото смислово значение както и използваното в Пекинския говор“老头子”и“老头儿”。

“立” [lì],и“积” [jī],използвани в И Чунския говор са идентични с“子”,но се използват в рамките на определени ареали и райони. Например:

  • “立”:伢立 [yalì]:男孩儿 – дете от мъжки пол
  • 女立 [nǚlì]:女孩儿 – дете от женски пол
  • 绳立 [shénglì]:绳子 – въже
  • 盘立 [pánlì]:轮子 – колело
  • 茄立 [qiélì]:茄子 – патладжан
  • 鞋立 [xiélì]:鞋子 – обувки
  • 麻雀鸟立 [máquèniăolì]:麻雀 – врабче
  • 猴立 [hóulì]:猴子 – маймуна
  • “积”:姐积 [jiějī]:姐姐 – по-голяма сестра (кака)
  • 妹积 [mèijī]:妹妹 – по-малка сестра
  • 细入积 [xìrùjī]:小孩子 – малко дете
  • 燕积 [yànjī]:燕子 – лястовица

Използването на “立”и“积” при И Чунския диалект, все повече се увеличава ,а това на “子” – се съкращава. Може да се каже“包子”,“饺子”,“桌子”,“窗子”,“鼻子”,“拐子“,”驼背子“, като употребата на тези думи както и на други словоформи с окончанието “子” си остават. (Окончанието“积”е подобно на това което се използва в Сянгския диалект -“基”или“侪”като и при двата говора окончанията са с идентични свойства. Освен това, те имат и еднакъв произход, описан в 6-та глава – 57 страница.)

Личните местоимения в Нан Чангския диалект, освен тези в единствено число, имат две форми. Първата е широко използваната (устойчивата), а другата се е сформирала под влиянието на Пекинския говор и ето затова в устаната си форма с предимство се ползва широко употребяваната (на Сянгския говор).

  • 我 [wŏ] – аз 我口里 [wŏkŏulĭ] 我们 [wŏmen] 文,又 – ние
  • 你 [nĭ] – ти 你口里 [nĭ kŏulĭ] 你们 [nĭ men] 文,又 – ние
  • 大家 [dàjiā] – всички 哪个 [năge](指人或物-това (посочва лице или предмет)

Връзката тук се постига чрез използването на ”口” след съответното лично местоимение. Например: ”我口”(我的),(谁的)

Указателните местоимения, както и местоименията за място или начин имат своите специфични особености, като заедно с местоименията на някои други диалекти имат и общи черти.

  • 这个 – това
  • 这些 – тези
  • 那个 – онова
  • 那些 – онези
  • 什么?- какво?

Указателното местоимение [gè](个)е с доста широка употреба. Ако след дадено съществително сложим ”个” ще получим значение указващо на местоположението на обекта,например ”这个客人”= ”这位客人”,или ”这只鱼”=”这条鱼”, ”那条墨”=”那块墨”,и т.н.

Местоимения за място: 这儿; 那儿; 哪儿
Местоимения за начин: 这样(做); 那样(做); 怎样,怎么

(“这样”,“那样”не дават информация за място или време,“样”често се използва в книжовната си употреба:这样(东西),那样(东西)

“到”по своята същност е глагол и е идентичен с употребата и смисловата конотация която носи“到”или“去” в общоговоримия китайски език (普通话). Така например:“他去过上海,我没有去过” – ”Той отиде до Шанхай, аз не отидох.”. Използвайки Нан Чангски диалект ще кажем:

他到过上海,我冒到过。[dàndàoguòshànghăiwŏmàodàoguò]

Но употребата на “到”след глагол е сходна със значението на “着” в общоговоримия китайски език (普通话). Идентично е по значение и с“倒” от Си Нан Гуангският говор. Например казваме:“坐着吃比站着吃好些”- „Да ядеш седейки е по-удобно от това да ядеш прав.” Същото изречение използвайки Нан Чангския говор би звучало така:

坐到吃比站到吃要好些。[zuòdàochībĭzhàndàochīyāohăoxiē]

Особеност в употребата има и “到”което може да се използва пред косвено допълнение. То по значение е еднакво с употребата на“给” в общоговоримия китайски език (普通话). Например“给我一本书” – „Дай ми книгата” или“拿一本书给我”,използвайки Нан Чангски диалект ще кажем:

拿一本书到我。[ná yī běnshūdàowŏ]

Тези изречения използвани И Чунския, Сянгския и У диалекти си приличат:

把本书我。[bă běnshūwŏ]

В Нан Чангския говор, конструкцията“拿………….到”често се използва за свързване,например “把那个东西拿给我”。По този начин,употребата на“到” се свежда до три категории или функции:първата е употребата му като глагол,втората – като състояние в процес (продължително състояние) и третата – като елемент за свързване на глагол и представя характера или целта на допълнението на глагола.

Окончанието “子”което се използва след наречие, е идентично по употребата си с окончанието ”儿” в Пекинския говор, близко по значение с “子” което се използва в диалекта У от СуДжоу както и на Шанхайската употреба на “叫”.

Например:

好好了走,不要跑。[hăohăolezŏu, bùyàopăo](好好儿的走,不要跑。Диалекта У:“好好叫走不要跑。”)- „Спокойно си върви, няма нужда да бягаш.”

慢慢了吃。[mànmànlechī] (慢慢儿吃。Диалекта У:“慢慢叫吃。”)- ”Бавно яж.”

карта на диалекта Ган - 赣方言

карта на диалекта Ган – 赣方言

Текстът на китайски език

赣方言词汇特点

根据目前所搜集的南昌和宜春的一小部分方言词汇来看,我们的初步印象是,赣方言同其他姊妹方言有特殊来往,而受北方话(特别是下江官话)的影响最深。下面从这一观点出发介绍南昌话的特殊词汇。但是这个初步比较带有几分假设性质,并不是经过普查作出的结论。(以下宜春例注明“宜”字)

南昌话有些词语似与吴方言接近。例如:

  • 札实 [zhá shí]:结实
  • 手节头 [shŏu jiē tóu]:手指
  • 大末节头 [dàmòjiē tóu]:大拇指
  • 小末节头 [xiăomòjiē tóu]:小拇指
  • 手节甲 [shŏu jiējiă]:指甲
  • 旧年 [jiù nián]:去年
  • 榔头 [lángtou]:锤子
  • 脚踏车 [jiăotàchē]:自行车
  • 团近 [tuán jìn]:附近,周围

有些词语同湘方言接近。例如:

  • 墟 [xū]:(赶),集,场(宜:当闹)
  • 崽 [zăi]:二字
  • 细伢子 [xìyazĭ]:小孩子
  • 月光[yuèguāng]:月亮(宜:月烧。[yuè shāo])
  • 线车(宜)[xiàn chē]:自行车
  • 脑壳(宜)[năo ké]:头
  • 发风(宜)[fā fēng]:刮风

有些词语是与吴,湘方言都相同的。例如:

  • 打霍闪 [dá huò shăn]∶打闪
  • 落雨,落雪 [luòyŭ], [luòxuě]:下雨,下雪
  • 起风 [qĭ fēng]:刮风
  • 雪烊(或融)了[xuěyang]:雪化了

动物的雅雄特别往往在动物名称后加“牯”,“婆”表示,这一点接近湘方言。(客家用“牯”,“麻“,而湘语用“牯”,“婆”。)可是南昌人多半采用了北方话,在动物名称前面加上“公” ,“母”,另外只保存了“鸡公”,“鸡婆” 等少数几个例子。下面用宜看话举例:

  • 猪牯 [zhūgŭ]:公猪 猪婆 [pó]:母猪
  • 牛牯 [niúgŭ]:公牛 牛婆 [niú pó]:母牛
  • 马牯 [măgŭ]:公马 马婆 [mă pó]:母马
  • 驴牯 [lǘgŭ]:公驴 驴婆 [lǘ pó]:母驴
  • 狗牯 [gŏugŭ]:公狗 狗婆 [gŏu pó]:母狗
  • 描牯 [miáogŭ]:公描 描婆 [miáo pó]:母描
  • 鸡牯 [jīgŭ]:公鸡 鸡婆 [jī pó]:母鸡

赣方言也有一批词语,在旁的方言里很少遇见的。例如:

  • 灰面 [huī miàn]:(宜:“无占” [wú zhān])
  • 清汤 [qīngtāng]:铁棍(比较“肉汤”,“豆腐汤”)(宜:“包面” [bāo miàn])
  • 额高 [égāo]:额 (宜:“逆头前” [nì tóu qián])
  • 日上 [rì shàng]:白天
  • 先前日 [xiānqiánrì]=大前日 [dàqián rì]
  • 万后日 [wànhòu rì]=大后日 [dàhòu rì](宜:“老后日” [lăo hòu rì])
  • 憨 [hān]:顽皮
  • 寒蝶子 [hándiézi]:蚯蚓
  • 罗卜薯 [luóboshŭ]:番薯 [fānshŭ]:白薯
  • 不做唧 [bù zuò jī]:不言语
  • 瞌捆 [kē kŭn]:瞌睡 [kēshuì](或:打盹儿)
  • 话事 [huà shì]:说话
  • 特思 [tè sī]:特意 [tè yì]:故意(宜:“特巾”[tè jīn])

宜春话还可以提供一些有趣的例子:

  • 趴纱 [pā shā]:蜘蛛
  • 大构 [dà gòu]:冻冰
  • 地方 [dìfāng]:门坎儿
  • 南长 [nán cháng]:地方
  • 口咖 [kŏu gā]:围嘴儿

以上有些词具有生动的形象性,显示了人民口头语音的一种创作方法。同抽象的专门名词术语的创制向比,可以说是属于两种不同的类型。

亲属称谓在汉语名方言总是有两套,分别用于当面称呼或向人引述。这也是一般语音的习惯,表示感情和礼貌,满足社会生活关系中的不同需要。汉语各方言的亲属称谓大同小异,南昌话在方面似乎更接近下江官话。

赣方言语法特点

赣方言的词法同普通话比较,没有十分显著的特点。可是构词方法尽管相同,语音材料却可以不同,或者语音材料相同而应用范围可以有广狭的差别。这儿只谈三个词尾:南昌话的“子”和宜春话的“立”和“积”。

南昌话的名词词尾“子”,比普通话的应用范围要广泛得多。“桌子”,“轮子”,“鼻子” 等等, 这些词儿大体上符合普通话的规范。“窗子” (窗户),“磨子“, “拐子“(瘸子)等等,这些跟北京话略有出入,但是在广大地区也还可以通行无阻。下面的例子却是南昌所特有的:

  • 麻雀子 [máquèzi]=奸雀子 [jiānquèzi]:麻雀
  • 驼背子 [tuóbèizi]:驼背
  • 崽哩子 [zăi lĭzi]:男孩儿
  • 女崽子 [nǚ zăizi]:女孩儿
  • 细入子 [xì rùzi]=细伢子 [xìyazi]:小孩儿

这个“子” 尾并不带有感情色彩。由于南昌话没有“儿”尾,所以“老头子” [lăo tóuzi] 就相当于北京话的“老头子”和“老头儿”。

宜春话的“立” [lì],和“积” [jī],都相当于“子”,可是应用范围受了限制。例如:

  • “立”:伢立 [yalì]:男孩儿 女立 [nǚlì]:女孩儿
  • 绳立 [shénglì]:绳子 盘立 [pánlì]:轮子
  • 茄立 [qiélì]:茄子 鞋立 [xiélì]:鞋子
  • 麻雀鸟立 [máquèniăolì]:麻雀
  • 猴立 [hóulì]:猴子
  • “积”:姐积 [jiějī]:姐姐 妹积 [mèijī]:妹妹
  • 细入积 [xìrùjī]:小孩子
  • 燕积 [yànjī]:燕子

宜春话既有“立”和”和“尾,“子”尾的应用范围自然大大地缩小了,可以“包子”,“饺子”,“桌子”,“窗子”,“鼻子”,“拐子“,”驼背子“等这些词形似乎说明“子”尾的构词能力并没有减退。(“积”尾似于湘语“基”或“侪”同一性质,甚至同一语源。参看第六章57节。)

南昌话的人称代词除了第一身单数式以外差不多都有两种形式,一种是固有的,一种显然是接受了北京话或普通话的影响,而后者在于部学生口头逐湘占优势。

  • 我 [wŏ] 我口里 [wŏkŏulĭ] 我们 [wŏmen] 文,又
  • 你 [nĭ] 你口里 [nĭ kŏulĭ] 你们 [nĭ men] 文,又
  • 大家 [dàjiā] 哪个 [năge](指人或物)

表示领属关系都在后面加 ”口”,如 ”我口”(我的),(谁的)。

指示代词和表示方位或方式的各种形式有自己的特点,也有跟其他方言共同之点。

  • 这个
  • 这些
  • 那个
  • 那些
  • 什么?

[gè](个)是较常用的一个量词。如果后面跟有名词,就得换一个与之相适应的量词,如 ”这个客人”= ”这位客人”,或”这只鱼”=”这条鱼”, ”那条墨”=”那块墨”,等等。

表方位:这儿 那儿 哪儿
表方式:这样(做) 那样(做) 怎样,怎么
(“这样”,“那样”不表方式时,“样”往往轻读:这样(东西),那样(东西)

“到”原来是一个动词,跟普通话的“到”或“去”用法和意义都相仿。比如说“他去过上海,我没有去过”,用南昌话说是:

但到过上海,我冒到过。

可是“到”附加在旁的动词后面,却相当于普通话的“着”。这同西南官话的“倒”相似。比如说“坐着吃比站着吃好些”,用南昌话说是:

坐到吃比站到吃要好些。

特别是这个“到”还可以用在间接宾语的前面,相当于普通话的“给”。比如说“给我一本书”或“拿一本书给我”,用南昌话说是:

拿一本书到我。

这句话用宜春话说就接近吴方言或湘方言了:

把本书我。

南昌话“拿………….到”往往连用,如 “把那个东西拿给我”。这样,“到”就有三种用法,三种意义:第一种是动词,第二种表示持续状态,第三种可以算是连动式中表示目的性补语的副动词。

重叠副词的尾“子”,相当于北京话的(儿)尾,很象吴方言苏州,上海一带的“叫”。
例如:

好好了走,不要跑。(好好儿的走,不要跑。吴:“好好叫走不要跑。”)

慢慢了吃。(慢慢儿吃。吴:“慢慢叫吃。”)


.