Обща характеристика на древнокитайската литература (литература)

Китайската литература може да се разглежда като литература на:

  • 1. Древността
  • 2. На средновековието
  • 3. Литература на близкото време – от опиумните войни до 1919 година
  • 4. Съвременна литература – периодът от края на 19 век до 1949 година
  • 5. Най-нова литература – след 1976-1978г. (края на Културната революция)

Писана литература – всеки текст, който е записан.
Устна литература – антоним на писана литература.

Устна традиция – съществува във всички литератури. Песенно- поетичен, магически, приказен фолклор. Той се преплита с митологията, запазване чрез устната традиция на норми, които по-късно стават част от литературата. Историческите събития много често намират възможност за съхранение в тези песенно- поетични форми и в приказния фолклор. Устната традиция съществува до момента когато става възможно записването 16-14 в. пр. Хр. Това са първите запазени йероглифи, а не първите изобщо. Знаците са маркировка на събития и факти на равнище племе. Всичко това има формата на ритуален надпис, запис на ритуална практика. Предполага се, че са диалози между оракул и ръководител. Първи писмени записи, няма елементи на литература, но има писменост, която е основа за по-нататъшното съхранение на литературата. Много лаконичен изказ. Записвани са трудно, заради материала.

Писмената традиция е в пряка зависимост от материала за писане: кост- камък- метал- коприна- бамбук- хартия. Писмената традиция става трайна и сигурна. Устната и писмената традиция преминават една в друга, без да се изключват. Всеки владетел има ляв и десен писар. Левият записва думи, десният – дела. Десният е лаконичен- не се разпростира. Левият опазва цялото богатство на говоримия език. Когато има разлика между старата и новата форма на езика той става неразбираем и има нужда от коментар. Канонизираните текстове скоро се снабдяват с коментар. В началото само филологически коментар, а после идеологически. Всички тези текстове са в служба на властта. Затова тълкуването им е от особено значение.

Художествената литература не е равнозначна на понятието литература. Към нея има допълнителни особености – това са текстове, който въздействат емоционално и естетически.

Характеристиките на древнокитайската литература:

  • 1) Оформяне на каноничен корпус от текстове
  • 2) Преминаване от колективно към индивидуално творчество
  • 3) Хомогенизиране на китайската културна среда –чрез писмеността царствата се обединяват в единна култура
  • 4) 文 се отделя от музиката и танца, а и от историята и философията. Това е продължителен процес
  • 5) Ролята на коментара (херменевтичният прочит е много съществен в древността). Херменевтичните коментари към старите произведения могат да изопачат текста. Коментарът е водещ при възприемането на текста

Най-ранната литература са митовете и фолклора. Песенно-поетичната литература е от 2 век пр. н.е. (началото на династия Хан –на границата между древността и средновековието). Когато говорим за литература първият знак за нея е когато се свързва с 文 (татуировки със сакрален смисъл, бяла и червена нишка, украса, човек с шарки, най-ранното значение има ритуален смисъл, връзката с небесата). До началото на н.е. всички написани текстове са се считали за 文学. След това художествената литература се отделя.

В Китай този процес на отделяне става, чрез литературата, тоест анализаторите, критиците са и творци. Когато се говори за литература, то това става, чрез литература. В значението си като изящно слово литературата 文се появява едва 2 век. Чак тогава има деление на красиво и правдоподобно. Литературата е един конгломерат, една аморфна маса с елементи от историографията, фолклора, собствена литература. Много важно за китайската цивилизация е, че писаното слово в един момент се превръща в основна доминанта. 文 化-преображение, постигнато, чрез писаното слово. Древнокитайската литература е симбиоза между отделни елементи на културата. Текстовете са енциклопедии на китайския дух.

Китайската древна философия ни е позната от писмените паметници-философски трактати, философски притчи. Джуан Дзъ е основоположник на философията, но не е автор на нито един философски трактат. Първоначално не е 诗经, а само 诗.

Първоначално в 诗经 има музика, текст и танц; после те се диференцират. Литературата преди Цин включва историографски паметници.(论语,诗,诗经)

Първият император на Цин подлага на изгаряне цялата писмена продукция; оставя само 易经-“Книга на промените”, защото тя е митична, гадателна. Той е враг на конфуцианството.

По време на периода до династия Хан се появяват и основните книги от конфуцианския канон 经 – основна нишка, основна книга. Китайската литература е единствената, която може да бъде проследена в един отрязък от време, когато е прекъсната. Тя не е най-древна( най-древна е вавилонската), но е непрекъсната.
史 –писар, историк 巫-шаман, жрец

В древността на първо място са шаманите. Те осъществяват връзката с божествата. Това са хората, които създават и писмеността- пиктограмата на сърце (жертвоприношенията- човешко сърце). В един момент шаманите и жреците започват да описват нещата в реалния свят 理性化-подреждам, структурирам, разсъдък.

С идването на власт на Джоу се наблюдава такъв процес на рационализация, при който е по-важен самият ритуал- в жертва се принасят животни. В китайското мислене свръхестественото се заменя от ритуалното и така се появяват книги като 周 礼 и 礼记 „Ритуали на Джоу „и „Записки за ритуала”. Сред тези книги се намират най-древните елементи от литературата. Тоест говорим за словесни форми като заклинания, клетви, прослава.

Един от най-ранните текстове идва от 礼记 и се казва 蜡辞. 蜡-е вид ритуал, който се извършва в чест на събраната реколта.

Този текст е част от един ритуален контекст. Появява се проблемът за коментара. Има нужда от коментар, който може да е от различна епоха (застъпва различни страни). Различни коментари, даващи идеи за нравствеността.

В един етап жреците се превръщат в хронисти, освен с обреди те се занимават с описването на събитията и постепенно се оформя групата на ерудитите. 士- ерудити книжовници – те са медиатори между волята на императора и обикновения народ. Те обясняват на народа социалния строй, но те съобщават и на императора за бедите на народа и така му внушават да промени начина на управление. Тук литературата също е средство. Появява се отношението между 文-литература и 道- доктрина. Литературата служи на 道. Тя е подчинена на нравствените норми. 子 ←士←史←巫 В някои епохи се акцентира върху道. Определение за литературата от династия Тан- 文以传到 –Литературата служи за предаване на道. Литературата носи道 в себе си.

По-късно преходът води до т.нар. мъдреци -от 6 век пр. Хр. се появяват няколко философски паметника, в които се поставя основния въпрос- въпросът за литературата, за дао, за истината. Тъй като отделните философски школи се формират около един човек, конфуцианството – Конфуций, легизма – Хан Фейдзъ, даоизма – Лаодзъ, в тези школи става все по-силна иносказателността. Тя е качество на литературата. Якобсън казва, че „литературата е организирано насилие над езика.” По времето на Платон, в Китай живее Конфуций .Той разглежда проблемите йерархично и от гледна точка на човешките взаимоотношения. Той залага на ритуалността, бои се от свръхестественото. 13 книги по това време, 4 са най-важните.

1. 论语-„Съждения и беседи” –най-ранната книга на Конфуций, записана от негови преки ученици. Силен реторически заряд.
2.大字-„ Великото учение”. Епически сборник, съдържа поучения как трябва да се държи човек в обществото.
3. 中庸-„Учение за средата”
4. 孟子-Освен книгата е и името на най-добрия ученик на Конфуций. Добавя философски и метафизични разсъждения. Единствената философска книга в Четирикнижието.

В едно пространство, в което писаното слово се използва за внушаване на истина, се появяват няколко постулати.

Древнокитайската литература е елитарна, създадена е от кастата на ерудитите. 士大夫. Това са образованите хора, изучавали древните книги. Писателите са от тази прослойка. Около 2 век пр. Хр. се появяват първите трактати за литературата (литературата според техните представи) и три крайни сентенции каква трябва да бъде литературата.

1. 诗言志- 诗- тук е само текста, 志- воля, устрем, копнеж. Това е най-ранното определение за песен, поезия. Преместване от колективно към строго индивидуално творчество.
Тук 志-първо е колективно, а после е индивидуално.
Песента говори за стремленията, копнежите, чувствата.” В началото песента разказва за копнежите на народа, но в един момент колективът е изчезнал и се е появила личността.
2. 法自然- литературата трябва да следва естественото
3. 思无邪- “В мислите да няма неистина” не трябва да има пошлост

怀沙-„ С камъни в пазвата”

任重载盛兮
陷滞而不济
怀瑾握瑜兮
穷不知所示

Дългът е тежък, бремето притиска
Пропадам в блатото и не мога да прекося/ да намеря брод
В пазвата ми има скъпоценен нефрит;
В ръцете ми бляскащ нефрит.
И клетият аз не знам на кого да го поднеса.

Проблеми на периодизацията:

В китайската литература периодизацията се води от развитието на историята. Китайското общество се движи по династии, това не винаги важи за литературата. Никога една династия не може да е отрязък в развитието на литературата. Тя се създава от личности, които живеят в две династии например. Династийното развитие не определя развитието на школи и направления. Тан-поезия, Юен-драма, Мин, Цин- роман. Но това са само върховите постижения има ги и преди и след това. Периодизацията по династии, школи, етапи не е водеща.

Най-крупното делене е линията на историческото развитие. Когато се отиде назад към началото се установява, че още няма писмени знаци.

  • Азбучен принцип
  • Подреждане на материала по жанр
  • Подреждане на материала според религиозни принципи и проблеми
  • Териториална периодизация- подреждане на материала според мястото му на поява 2-3 век. В Китай – период на Трицарствието – рода Цао – поети.

Китайските коментари – йероглификата създава много варианти на йероглифите, още от древността тълкуването им е сложно, многоаспектно. Даден знак първо трябва да се локализира във времето. Знакът се тълкува по-нашироко като понятие в дадена обстановка, ситуация. Той се превръща в оръдие на идеята в обществено-политически аспект.


СЛЕДВАЩ УРОК 2 >> Древнокитайска митология – източници и състояние на автентичния материал. Видове митове и етапи в тяхното развитие. Основни митологични персонажи и митологеми.


.