Древнокитайска митология (литература)

Китайската митология е фрагментарна. Тя е навлязла дълбоко в религията, идеите, езика и е неотделима част от общото национално съзнание на етноса. Древнокитайската митология не достига до нас в такъв системен вид, както дервногръцката митология. Причините за това: Древен Китай е бил обитаван от множество племена – тюркски, монголски и др. Всяко племе и всяко царство е имало своя митология, при изчезването на отделните царства са загивали и техните митологии. Ако конфуцианците са записвали митологиите на отделните племена те не биха имали идеология, която да ги обедини.

За конфуцианците – най-важно е отношението между хората. Конфуций: „Аз още не съм разбрал живота, а вие ме карате да мисля за смъртта.”. Друга причина е, че митологичните персонажи се превръщат в исторически. Хуан Ди много често е описван с четири лица. Евхемеризация (от евхемер- на митологически герои се предоставя историческо присъствие). Както жрецът се превръща в историограф, така и митологията се превръща в история.

Все пак има паметници в Китай, в които се забелязват сведения за митологията: 书经,春秋,左传,周礼,诗经,楚辞. Това са паметници, в които намираме откъслечни сведения.

В 山 海经 “Каталог на планини и морета” – тази книга е написана през Западна Хан. Тя е уникален паметник, в който под формата на географско описание на различни местности е дадена различна информация за различни митологии и местни вярвания. Чрез него се връщаме до етапа на родовата община, когато природата и родът са били в едно биосоциално единство. Човекът дори езиково не се е различавал от природата. Всички неща самоназовавали себе си (животните сами си казвали имената си 其鸣自 号也-“те викат назовавайки себе си”).

Всички идеи на родовото съзнание са се свързвали с понятието 生-пораждане, раждане= продължението на рода е било неделимо от природните цикли, които са били наречени ин и ян. При нас род и природа също са генетично свързани. Идеята за генетичното начало на целия организъм. В един момент се появява култ към прародителя 帝. Tой стои в началото на 生. Този образ се вижда навсякъде (татуировките, линиите върху рисунките, линиите върху керамиката, всичко говори за прародителя). Такъв прародител е Хуанди, а има и Байди. Това е началото на митологическото мислене, моментът, в който хората започват да се отъждествяват с прародителя.

Митологията е първият разказ на хората за света. Митът трябва да се разглежда като даденост, но не в статично състояние, той е явление в процес на непрекъснато развитие, той е многопластова цялост. Лосев говори за три слоя в мита: ядро, което се явява архетип (водеща, основна част), рудимент- историята, това което е останало в мита от миналото и фермент- предстоящото бъдеще на мита.

Етапи в развитието на древната митология:

  • Фетишизъм 拜物教 – предмети, в които е концентрирана енергия. Тези предмети (напр. амулети) могат да причиняват катаклизми и да носят благополучие. За Китай е характерно, че и свещените планини са фетиши, а и реките. В нашите приказки вълшебната пръчица е фетиш.
  • Тотемизъм – 图腾崇拜
  • Анимизъм – 物活论 – теория за живота на вещите, всеки феномен е жив, притежава дух, сила и воля. Като от една страна всяко същество притежава сила, а от друга са потопени в сила.
    A+B+ C= D
  • Матриархат – 母权制
  • Антропоморфизъм – 拟人观 – митичните герои започват да придобиват човешки облик
  • 英雄论
  • 父 权制 – Патриархат

Един човек на име 夸夫 дръзнал да гони слънцето, паднал и жезълът му се превърнал в прасковена горичка, която е символ на безсмъртие. Черницата също е била фетиш. При раждане на момиче се е стреляло с черничев лък.

Фетиши са и камъните и минералите. 玉 – правели са се олтари в чест на отделни звукове от нефрит.

Награждаване на дърво- в пустинна местност край пътя расте дърво. То се превръща в обект на внимание и преклонение счита се, че предпазва от зли сили. Пътникът награждава дървото с панделка, връвчица и вече разчита на неговата помощ ( в Монголия).

На юг расте лимонено дърво. Плодовете му приличат на ръка с пет пръстта и се фетишизират. Казва се, че това е ръката на Буда.

Животни – 玄鸟 или 朱鸟- неведома птица, неразбираема. В Северен Китай постепенно фетишистките вярвания се прикрепят към предмети. В 周礼 има опис на церемонии, при които се отделя внимание на камбани, на пренасяне на жертва за планината.

Тотемизъм: когато фетиша се прикрепя към определено време. Неслучайно прародителят произхожда от тотема. Растителен и животински: растителният е по-близък до древността →ранно женско земеделие. 艾-пелин 竹-бамбук 柳-върба 杏-кайсия 桑-клен. Животът е свързан с преход от матриархат към патриархат, от ранно земеделие към лов и риболов. Драконът, еднорогът, костенурката и фениксът също са тотеми.

Космогоничният мит – митът за създаването на света 创世神话

天字 – първото назоваване на盘古. Син на небето е императорът. Пан Гу се появява в небесните сфера, стимулиран от самото небе. Съществува воден хаос – 混 沌. Той съществува до момента на едно събитие开辟- разтваряне на небето и земята. Хаосът е яйце и когато то се разтваря се появява Пангу. Той е змия с глава на дракон. По-късно се антропоморфизира.

盘古 – Pangu – наименование на същество. Небето и земята се разделят ян става небе, ин-земя. Пангу е по средата. Небето се издигало, земята надебелявала, а Пангу се удължавал. Когато Пангу умира, дъхът му става на вятър, кръвта- реки, ушите в слънце и луна и др.

Ню Уа – жена, божество от древността, превърнала се в безбройните неща. Тя прави човеци от пръст. Женските божества са по-древни от мъжките. Тя се справя със задачата да сътвори човека; прави по 70 превъплъщения на ден.

天狗 – небесното куче погълнало света.
后稷 – Хоудзи – Княз Зърно. В Шъдзин има една ода посветена на него, наречена 生民 – раждането на народа.
后羿 – вид титла всяка важна личност
嫦娥 – на луната има животно заек или жаба.

Стрелецът И –преходно същество между божество и човек. Може да стреля с лък. Убива Дзиу Ин- чудовище и една птица, която е огромна и си намира храна като повдига покривите на къщите и изяжда хората вътре. Той свалил 9-те слънца.

Митовете за потопа присъстват във всяка митология. В Библията потопът е наказание от Бог, което цели пречистване. В Китай той е природен катаклизъм – изпитание за личността, кой ще се справи с него 禹 Ю- той е свързан с мечката, когато обуздавал реките се превръщал в мечка. Веднъж жена му случайно се видяла като мечка и се превърнала в камък и оттам излязъл синът на Ю. Камък- фетиш символ на прародител, дава поколението. Мечката е тотем-прародител.

Слънцето и луната – още от древността за Китай слънцето е светилото, което най-точно показва и доказва цикличността в развитието. Слънцето изчезва на запад, на запад отиват и покойниците. Слънцето е много сложно явление, свързва се с образа на врана. Тя е един от тотемите. За обширната територия на север и северозапад от Китай враната е демиург. Там природата е по-сурова, а враната оцелява. В Китай тя просто се добавя към основното светило, от което зависи съществуването на всичко живо. Кой крепи слънцето и луната е сериозен въпрос. От най-древни времена слънцето е важно и се принасят жертвоприношения за него. И до днес в Пекин има Храм на небето където има площадка за жертвоприношения за Слънцето. То трябва да изгрява всеки ден, ако има слънчево затъмнение- страшна тревога, представата е за чудовище, което поглъща светилото.

Луната е важно светило, без жизненоважното значение на Слънцето. Скоро се свързва с жабата, която е на Луната. Тя е земноводно, което е в пряка връзка с ин, луната, нощта, влагата. На луната се появява и заек. Той е ангажиран с много важна работа- приготвяне на елексир за безсмъртието. Някъде около новата ера там има и дърво и до него човек. Този човек е допуснал голяма грешка в живота си и е наказан да сече това дърво на луната, но всяка частица се възстановява отново и отново (аналог на Сизифовия труд). На луната има дворци обитавани от красавицата Чан Ъ -съпруга на знаменит стрелец с лък. Тя избягала с откраднатия от съпруга си елексир на безсмъртието и поради това била наказана да живее вечно на Луната.


СЛЕДВАЩ УРОК 3 >> Песенно-поетично творчество в „Маошъ” 毛诗 – история на паметника, характеристика, състав, тематика. Видове песни. Идеалният модел на поезията според Големия предговор 大序; функции на малките предговори 小序.


.