Древнокитайски философски школи

Философията в „Книгата на промените“, както се показва и в заглавието й, съдържа в себе си променливите ситуации в живота, как те се отразяват на индивидите и околната среда, как всеки би могъл да реагира на тях, за да успее да навреди минимално и да извлече максимална полза. Във връзка с това, тя въплъщава практическата ориентираност на китайската философия. Не цялата „Книга на промените“, обаче е философска в природата си. По-старите й части, написани около 9 век пр.н.е. са с гадателски цели и нейното приложение в същинските гадателни практики били чиста случайност и липса на систематична точност. Това, което още е интересно за този текст е неговото абсолютно възприемане за света, връзката между различните части, обекти и съществувания, заплетеността от причини и последици, мястото на човечеството в постоянно променящия се свят и важността от действията и реакциите на индивидите.

По време на периода на Воюващите царства и този на Хан, мислителите насочили вниманието си към „Книгата на промените“, за да вникнат в нейните скрити смисли. Много коментари били прикрепени нея. Сами по себе си те представлявали силно интроспективни относно мисията, методите и приложението й. Тези коментари сега са включени като част към наличния текст. Те са дискутирани по детайлизирано в глава 10 с особено внимание към развитието на китайската философия след период Цин. Идеите на „Книгата на промените“ и на други текстове от тогавашните времена служели като инструмент за развитието на Неоконфуцианството, както и във възприемането за Будизма в неговата по-нататъшна еволюция.

Тук е важно също да обсъдим някои от темите в „Книгата на промените“ по две причини: тези теми са огромен манифест на китайската традиционна философска доктрина и са изключително съществени за отличителните характеристики на китайската философия. Всъщност произведението е едно от малкото, което най-разбираемо съчетава елементите и основните концепции на китайското философско мислене. След като сме наясно с тях, можем да бъдем в състояние за дискусии по темата. Тук аз въвеждам част от по-детайлизираната дискусия от глава 10, която описва някои ключови характеристики на „Книгата на промените“.

Четирите елемента обсъждани тук отразяват и тези, които са именно там:

1. Предимството от съблюдаване

Набляга се на съблюдаването като на критичен момент на отразяващото се мислене. Пророчествата и идеите в текста са в ситуация на наблюдаване на връзките, движението и трансформацията в света. От някои от тях получаваме връзки, от други модели, а от трети регулярност. Чрез подход подобен на този от книгата, философите с различни убеждения наблюдават, сравнявайки с техните отправни точки. Например при техните разбирания за социален, политически и етичен живот, те реагирали на корупцията и егоизма описани в книгата. На базата на своя опит те предлагали различни идеи и решения. В случая с тяхното преживяване относно езика и неговата връзка с реалността, философите, особено Моистите, били заинтригувани как езикът като артефакт на цивилизацията може да влияе на разнообразието в света. Във всяко от тези звена на мислене китайската философия е имала осезаем емпиричен характер, произлизащ от наблюденията и опита.

2. Холистична и всеобхватна перспектива

Идеите в „Книгата на промените“ са интерпретирани, за да очертаят тяхното приложение в конкретни случаи. Освен това те неминуемо представят специфични събития в контекста на голямата реалност. Това съзнаване на мащабността на контекста е манифест към основата на китайската философия. В различни философски доктрини вниманието е насочено към цялото, което е в човешкото общество, „дао“, земята, небето и космоса. В китайската философия освен, че се отбелязва, че индивидите са център на събитията и опита от своя живот, също се набляга и на факта, че е важно да се разбере, че всички те са напълно осъзнати само в заобикаляща среда. Във връзка с това се обозначава концепция, че единицата е поставена в контекст и е представлявана от специфични културни и исторически традиции. Това е идеята за индивидуалността споделена между различните философски течения. Друга важна проява на по-ексклузивна и холистична перспектива е забележимата липса на цялостна независимост или предшестващи съществувания или бъдения, преди и във живота в света. Въпреки това цялото е заченато – дали в условията на човечеството или космоса – ние не откриваме в китайската философия обвързаност с абстрактни теоритични постулати, които да контролират или задават устройството на света. Дори идеята за „дао“ описваща нещата като предшестващи, не е откъсната или независима от живота в света. Китайската философия съдържа широка и всеобхватна перспектива, имаща холистични склонности във вътрешните си условия.

3. Диалектически и допълващ се подход към дуализъм

„Книгата на промените“ внася допълнителни линии в концептуалната си рамка. Това се вижда ясно от констрастните концепции като високо и ниско, твърдо и меко, действие и покой. Тези двойно-групирани концепции са част от обяснителната рамка за промяната, може би дори в сезонната и цикличната им форма – една фаза заместваща друга и така в период. Тази бинарна цялост е най-вече споменавана, но не и ограничавана към даоистката философия. Тя артикулира бинарните връзки в изчислителни концепции, от което следва, че сее съмнение за конвенционалните маркери на успеха и доброто състояние на човечеството. Бинарната цялост също посочва и отличителните за даоисткия подход аргументации, особено несъгласията и диспутите на Джуандзъ и Биенджъ. Основно те се въртяли около поставянето на имена на нещата и техните референти – обекти или събития – в реалния живот. Джуандзъ отричал тяхната логика, че нещата трябва или да са, или да не са и вместо това предлагал, че много повече може да бъде извлечено от диалектически подход, именно който акцентирал на контраста между перспективите.

4. Относително мислене и резонанс

Корелативното мислене е широка гледна точка, в която събитията и ситуациите в една област са паралелни, помагат или обясняват едните на другите. Пример от ранната китайска философия може да бъде очертаната връзка между състоянието на дисфункционалност и болното тяло – и двете очертават липса на хармония и връзка. Резонансът е по-специфично съотношение, което всъщност постулира някакви причинни връзки. И относителното мислене и резонанса са вътрешна черта на Хан. Въпреки това има предположения за подобен тип мислене и преди периода Хан. Например в сътрудничеството между Небето и Земята от една страна, между социалната и политическата сфера от друга, и между Конфуцианството и Даоизма от трета. В конфуцианската философия откриваме специфична кореспонденция между хармонията и семейната йерархия. Също така знаем, че вярванията за космоса като феномен и доброто състояние на човечеството са били широко разпространени, защото Сюндзъ по време на периода на Воюващите царства е чувствал нужда да прогони вярванията за космоса като феномен, както и за затъмнението като поличби за предстоящи събития на човечеството.


Автор: Милена Н. Милушева


.