Еризация (фонетика и фонология)

Сред съществуващите в китайския език прости финали (монофтонги) има един ретрофлексен (卷舌韵母), който не се свързва с никакъв инициал, а самостоятелно образува сричка. Това е финалът “er”, като най-често използваните йероглифи с това четене са: 儿,而,耳,二 и още няколко други. Освен като самостоятелна дума, обаче, той често се среща и след други срички, като превръща техния финал в ретрофлексен (卷舌韵母, в опозиция на平舌韵母, т.е. финалът на предходната сричка преди еризацията). Двете срички се сливат в една, като се запазва тонът на първата, и това явление в китайския език е познато като „еризация” (儿化). И все пак еризацията не е чисто фонетично явление, тя има своята роля в езика и най-общо казано е белег на съществителните имена (с изключение на 玩儿).

Главни функции на еризацията:

1. Променя принадлежността на думата към дадена част на речта, като най-често заедно с това се променя и смисъла, напр.:

  • 活(动词) - 活儿(名词)
  • 干(形容词) - 干儿(名词)
  • 火(名词) - 火儿(动词 – ядосвам се)

2. Променя семантиката на думата:

  • 信(信件) - 信儿(消息)
  • 半天(好长时间) - 半天儿(半个白日的时间)
  • 眼(眼睛)- 眼儿(小空)
  • 白面(面粉)- 白面儿(一种毒品 heroin)

3. Придава емоционална окраска или допълнителен смисъл:

  • 冰棍儿,男孩儿,门缝儿fengr4(表示细小轻微的意思 – умалителност)
  • 小张儿,老猫儿,头儿(表示喜爱和亲近的感情 – обич и близост), понякога прекалената интимност може да има и негативна конотация - 老头儿
  • 爱情儿(жалки чувства, някаква си любов),没事儿,
  • 瘪三儿(отрепка, просяк, голтак)(表示不重要,有时有看不起的意味 – незначителност, презрение)

4. Образува съкратената форма на някои думи:

  • 味道 - 味儿
  • 今天 - 今儿
  • 明天 - 明儿
  • 这里 - 这儿
  • 那里 - 那儿

Еризацията в путунхуа се е появила под влияние на Пекинското наречие, но не всички думи, които пекинчаните по навик еризират спадат към горепосочените категории и следва да бъдат заучавани.

В писмения език еризираните думи обикновено се обозначават с йероглифа „儿” след основната сричка, но засега все още няма единен критерий относно задължителността на неговото изписване. По принцип еризацията в пинин се обозначава с прибавянето на буквата –r след окончанието. Произношението на различните еризирани финали, обаче, е подчинено на определени закономерности:

  • При срички, чийто финал или окончание ca -a, -o, -e, -u, основната гласна като цяло не се изменя, но при нейното учленяване езикът леко започва да се издига нагоре:
  • Когато финалът е –i, -n, окончанието отпада, а основната гласна се осреднява, като едновременно с нейната артикулация езикът започва да се издига нагоре:
  • Когато финалът е i[i] или ü[y], след основната гласна се добавя [ ], като същевременно езикът се извива:
  • Когато финалът е –i[ ] [ ], основната гласна се превръща в [ ], като езикът също се извива в същото време:
  • Когато окончанието е –ng [ ], окончанието отпада, а основната гласна се назализира, като едновременно с това езикът се извива нагоре.

СЛЕДВАЩ: УРОК #10 >> Тонални промени при слято четене. Промяна на трети тон. Промяна на втори тон при група от три срички. Тонални промени при редуплицирани прилагателни. Тонални промени на “不” и “一”.


.