Фонемата в китайския език (фонетика и фонология)

1. Фонема (音素), гласна (元音), съгласна (辅音)

Фонемата е най-малката езикова единица, която не може да бъде разделена на по-малки части. Така напр. a, i, u са самостоятелни фонеми, докато lu, xian се състоят съответно от 2 и 4 фонеми. Фонетичната система на всеки език се състои от няколко десетки различни фонеми, а в путунхуа те са общо 32.

Фонемите в китайския език се делят на два основни вида:

Гласни: 10 броя: a (八,发), o(波,末), e(饿,车), ê [ε](约,业), i(依,低), u(路,屋), ü(遇,句), предно –i [1] (само след z,c,s), задно –i [ι](само след zh, ch, sh, r) , er [әr] (儿,二)。Предното и задно –i не могат да бъдат произнесени без съгласен инициал, затова биват наричани още prolonged consonants (дълги съгласни).

Съгласни: 22 броя: b, p, m, f, d, t, n, l, g, k, ng, h, j, q, x, zh, ch, sh, r, z, c, s.

Основните разлики между гласните и съгласните са следните:

  • а) При артикулиране на гласните въздушната струя не среща преграда, докато при учленяването на съгласните, когато въздушната струя преминава през устната и носната кухини задължително среща препятствие.
  • б) при учленяването на гласни звукове, всички части на артикулационния апарат са еднакво напрегнати, докато при учленяването на съгласните звуци мястото, където се образува преграда е особено напрегнато, докато останалите части са сравнително отпуснати.
  • в) при артикулацията на гласните звуци въздушната струя е сравнително слаба, а при съгласните – по-силна.
  • г) при артикулацията на гласните звуци гласните струни задължително трептят и образувалият се звук е сравнително резонантен (ясен и звучен). При артикулацията на някои съгласни гласните струни трептят, и образуват консонантни (звучни) съгласни – m, n, l, r, а при учленяването на други – не трептят, и така артикулираните съгласни са беззвучни – b, t, z.

От гореизброените четири основни разлики, най-важна е първата.

2. Сричка (音节)

Сричката е слухово най-лесно различимата фонетична единица, като в китайския език една сричка като правило съответства на един йероглиф. Има някои малки изключения като напр. 花儿,盖儿, където са изписани два йероглифа, които се произнасят като една сричка. Всички срички са съставени от фонеми, като броят на фонемите може да е различен: 啊 a, 饿e, 大 da,地 di,人 ren,交 jiao,坏 huai,床 chuang. Китайската сричка може да бъде образувана най-много от четири фонеми.

3. Инициална съгласна (声母,字母), финал(韵母), тон(声调)

В класическата китайска фонология сричката традиционно се дели на три основни компонента, които отразяват особеностите на нейната структура, а именно инициал, финал и тон.

Инициалната съгласна и финала биват обособени още през д. Хан (206 г. пр. н. е. – 220 г. н. е.), като инициал се е наричала съгласната в началото на сричката (в кит. език всички съгласни могат да функционират като инициали, с изключение на ng), а финал се е наричала вокалната част след инициала. Тя от своя страна се състои от три компонента: медиал, основна гласна и окончание.

  • а) медиал (韵头,介音): -i, -u, -ü. Напр. yan, yuan, wan, qian, juan, suan.
  • б) основна гласна/ядро (韵腹,主元音): -a, -e[ u], -i, -o, -u, -ü, -i [1], [ι], ê, er.
  • в) окончание(韵尾): вокално (-i, -u) или консонантно (n, ng, er).

Тонът на сричката се носи от основната гласна, само при финалите –ui и –iu пада на последната гласна.

Според вида на медиала, китайската класическа фонология разделя сричките на четири основни категории, известни като 四乎:

  1. 开口乎: отворени срички без медиал, основната гласна е -а, -е, -о: an, ge, ma
  2. 齐齿乎: палатален тип срички с медиал -i или основна гласна –i: mi, mian
  3. 合口乎: затворени срички с медиал –u, wu, zuo
  4. 撮口乎: лабио-палатални срички с медиал –ü, qu, yuan

СЛЕДВАЩ: УРОК #3 >> Консонантна система на китайския език. Класификация на съгласните.


.