Фонетични изменения в потока на речта (фонетика и фонология)

Ако бъде разгледана изолирано, фонетичната система на китайския език в основата си се състои от инициал, финал и тон, влизащи в състава на сричката. При слято четене, обаче, всеки един от тези компоненти претърпява някаква промяна под влиянието на съседните звуци. Тази промяна езиковедите наричат фонетични изменения в потока на речта /语流音变/连读音变/ или звукови закони, поради факта, че този тип промени също се подчиняват на определени закономерности.

Често срещани фонетични изменения:

1. 同化 – Асимилация/Уподобяване

Два звука под взаимно влияние започват да звучат еднакво или подобно. Това е и най-често срещаният вид фонетично изменение. Напр. 难免 в устната реч често се произнася като nammian, а 面包 като miambao. В първия случай имаме пълна асимилация /全同化/ – окончанието на предната сричка напълно се уеднаквява с инициала на задната, докато във втория случай асимилацията е частична /部分同化/, тъй като финалът на предната сричка се уподобява само частично на инициала на задната и двата звука стават билабиални. Асимилацията в китайския език в повечето случаи е регресивна /逆同化/, т.е. втората сричка влияе на първата. Асимилацията като цяло е свързана с принципа на неосъзнат стремеж към улесняване и опростяване на артикулацията при говорене. (В бълг. ез. прогресивна асимилация при свой – сфой и регресивна при вторник – фторник);

2. 异化 – Дисимилация/Разподобяване

Превръщането на два последователни еднакви или подобни звука в различни, с цел да се избегне неудобството при произнасяне. Дисимилацията не е толкова често срещано явление като асимилацията. В китайския език пример за дисимилация е тоналната промяна при две срички в трети тон, когато първата преминава във втори тон. Друг пример е четенето на модалната частица啊, когато пред нея имаме сричка, завършваща на „а” или „ê” . Тъй като би било неудобно да се прави пауза между два еднакви или близки звука, то четенето на 啊се променя на „ya”:

① 快拉(la)啊(ya) !
② 这是你的家(jia)啊(ya)!
③ 好大的雪(xue)啊(ya)!

Във всички останали случаи при четенето на啊 се извършва асимилация, в зависимост от окончанието на предходната сричка:

  • След –n се променя на [na]: 你可要小心(xin)啊(na)!
  • След –ng се променя на [nga]: 好冷(leng)啊(nga)!
  • След -i, -ü се променя на [ya]: 你快来啊!好大的鱼啊!
  • След -u, -ao[au] се променя на [wa]: 你在哪儿住(zhu)啊(wa)! 咱们快走(zou)啊(wa)!多好(wa)啊!
  • Ако предната сричка е fu, 啊 се чете като [va]: 多么幸福(fu)啊(va)!
  • След zi, ci, si се чете като [za]: 我可没心思(si)啊(za)!再来一次(ci)啊(za)!
  • След zhi, chi, shi, r се променя на [ra]: 你有事(shi)啊(ra)? 我的儿(er)啊(ra)!多美的花儿(huar)啊(ra)!

3. 增音 – Вмъкване на нов звук в състава на думата

Ако е в началото се нарича протеза, ако е в средата – епентеза. Обикновено в китайския език се наблюдава при срички с нулев инициал, към които при произнасяне се добавя звук подобен или еднакъв с окончанието на предходната сричка. Слухово този звук наподобява и може да се възприеме като инициал на втората сричка. Някои езиковеди разглеждат като типичен пример на протеза горепосочените изменения в четенето на модалната частица啊;

4. 减音 – Елизия/Изпадане

Непроизнасянето на даден звук от състава на думата, напр. при daifu често се изпуска окончанието и звучи като daif;

5. 弱化 – Редукция

Превръщането на силен звук в слаб. Класически пример за това е четенето на сричката в нулев тон.

6. 合音 – Сливане

Превръщането на две отделни срички в една, напр. при еризация. Освен това като примери за сливане могат да бъдат разглеждани и характерните за Пекинския диалект думи като:  不用bu yong – 甭beng, 这一zhe yi –这zhei, 那一na yi –那nei, 哪一nayi –哪nei.

7. 换位 – Метатеза/Разместване

Размяна на местата на две различни фонеми, напр. някои стари пекинчани вместо言语yan2yu (реч), казват yuan2yi– имаме метатеза на ü с i. (В бълг. ез. метатеза има при балерина – барелина). Метатезата в китайския език се среща по-често сред простолюдието, както и при погрешно изговаряне на дадени думи (напр. при скоропоговорки);


СЛЕДВАЩ: УРОК #8 >> Нулев тон. Особености на артикулацията от гледна точка на квантитет, височина, тембър и интензитет.


.