Фонетични особености на древния китайски език (фонетика и фонология)

Според разработките на руския синолог Сергей Старостин (1953 – 2005) – виден лингвист, полиглот, специалист в областта на компаративистиката /сравнителното езикознание/. Изучава множество древни и мъртви езици по време на научни експедиции, занимава се с установяване на родството между индо-европейските езикови семейства, реконструира древната фонологична система на китайския език и проанализира римите в древнокитайската поезия. Дава принос за реконструкцията на сино-тибетския праезик. Открива сино-кавказкото макро-семейство, обединяващо сино-тибетските, северно-кавказките и енисейските езици /говорени в Сибир, по поречието на р. Енисей/. /.

Реконструира следните групи начални съгласни:

  • Лабиални (p-, ph-, b-, m-, hm-, w-, hw-),
  • Преградни предноезични (t-, th-, d-, ts-, tsh-, dz-, z-, s-),
  • Звучни предноезични (n-, hn-, l-, hl-, r-, hr-),
  • Дорсални (j-, hj-),
  • Задноезични (k-, kh-, g-, ng-, hng-, x-),
  • Лабиовеларни (kw-, kwh-, gw-, ngw-, hngw-)
  • Глотални (ɦ-, ʔ-,ʔw-).

Особености на съгласните:

  • Наличие на лабиовеларни съгласни, които впоследствие преминават в съчетания на задноезични съгласни с медиал -u-;
  • Наличие на звучни непридихателни, които впоследствие или изчезват, или се палатализират, когато са пред медиала -i-;
  • Наличие на беззвучни съответствия на всички звучни и носови съгласни;
  • Функциониране на r- и l- като инициали;
  • Отсъствие на лабиалните аспировани съгласни (f, v) и денталните съскави, които се появяват чак в среднокитайския език /10-15 в./;
  • В качеството на инициали могат да влизат също така и съчетания от съгласни: на практика след всяка съгласна може да присъства звукът l-, който впоследствие отпада, но се отразява върху качествата на следващата гласна;
  • В началото на думата пред звучни, някои дентални и лабиовеларни съгласни се реконструира префиксът s-. С началния префикс ɦ-, който е озвучавал следващ преграден инициал са се оформяли някои преходни глаголи, които по този начин са се превръщали в непреходни или пасивни. В случаите, когато в ср.-кит. ез. има римуване на думи с носова или избушна съгласна в началото, е реконструиран и префиксът N-, чиято функция е все още неизяснена. Системата от съчетания на съгласни в начална позиция позволява да бъде реконструирана примитивната морфология на древнокитайския език, която коригира тезата за изолиращия характер на китайския език в течение на цялата му дълга история /т. е. липсата на представки и надставки/;

Особености на вокализма:

  • Съществуват 6 основни гласни (i-, e-, ɨ-, a-, u-, o-), а в качеството на медиали, които впоследствие оказват влияние на предшестващата ги съгласна или основна гласна, се срещат различни варианти /до четири/ на гласната i-. Като медиали също така биват реконструирани -r- и -l-.
  • В края на римите са се срещали само ограничен набор от съгласни, най-вече назални и проходни: -j, -w, -k, -t, -kw, -p, -ng, -n, -m.
  • Въпросът дали древният китайски език е бил тонален засега все още остава спорен. Китайските езиковеди считат, че тонове са съществували, като реконструират или всичките четири категории или само 3 от тях, третирайки падащия тон като по-късно образувание. Западните синолози, от друга страна, предполагат отсъствие на тонове в старокитайския и обясняват техния произход най-вече с трансформация на съществуващата система от съгласни окончания;
  • В съвременен Китай класическите текстове се произнасят в съответствие със съвременната фонетика, макар че в някои диалекти (напр. Южен Мин) се е запазило специално произношение за текстовете на старокитайски;

УРОК #1 >> Артикулационен апарат и образуване на звуковете. Акустичен, физиологичен и комуникативен характер на говорните звукове.


.