Фразеологични речници (фразеология)

Фразеологизмите, като речникови единици имат своето място във всички речници. Китайската специфика е, че фразеологизмите биват включени не само в лингвистичните речници, а и в общите речници (вариант на енциклопедичните речници, какъвто е 辞海 – включва много фразеологизми, но най-вече от категорията 典故, заради историческия контекст, който отразяват).

Наред с тази традиция, през последните 20-30 години се издават и речници, които отразяват различните фразеологични групи – например 成语 (вече има и двуезични – на английски, руски, но по-често са едноезични). Напоследък се появяват речници за разговорни фраземи, пословици, поговорки. Понятията се различават в широк аспект.

За каламбурните фразеологизми дори няма обяснения – трудно може да се разбере значението.

Ориентирани са към китайците – не се смята за необходимо да се въвеждат обяснения. Напоследък има тенденция да се появяват общи фразеологични речници (书语词典), но се предполага, че тя няма да се задържи. Те трябва да бъдат разделени, защото броят им е изключително голям. Единиците, в по-голямата си част са много специфични и ясно отделени. Проблемът е как да са подредени фразеологизмите в указателя и как да се обясняват в тялото на речника (този проблем не е характерен само за Китай).

Официално-инициално-азбучен ред + брой на чертите – неудобен и непрактичен начин, не са леснодостъпни. Трябва да има указател по теми, например „несериозно отношение към работата” – избира се фразеологизъм, отваря се на определен раздел от речника и се избира подходящ фразеологизъм. Може да съществува и указател по елемент.

Тематичен указател – има различни концепции за това как да е съставен:

  • дедуктивен подход: описващ отдолу нагоре
  • индуктивен подход: отгоре надолу, т.е. от семантично поле към понятийна схема
  • идеографски – тезауруси (wikipedia: особен вид речник с обща или специална лексика, в който се посочват семантични отношения (синоними, антоними, пароними, хипоними, хипероними и т.н.) между лексикалните единици) : фразеологизмите се подреждат родово- видов признак, имат дървовидна структура. Но ще има твърде много празни клетки. От друга страна, много за човек – физически прояви, отношения между хората, оценки и характеристики на душевни състояния и т.н. С тези аргументи привържениците на индуктивния подход смятат, че рубрикацията трябва да бъде отгоре надолу. Говори се за трети подход, който съединява тези два. Всичко би било по-подредено представено.

УРОК #1 >> Свободни и устойчиви словосъчетания. Тесни и широки граници на фразеологията. Експресивност на фразеологизмите. Устойчиви словесни комплекси (номинативни фразеологизми).


.