Говорен апарат и образуване на звуковете (фонетика и фонология)

Човешкият език е материален носител на информация със звуковите вълни, които се възпроизвеждат от артикулационния апарат, възприемат се от слуховия и се предава лингвистичен анализ на съответния център в главния мозък. Гласните и съгласните сами по себе си нямат смислово съдържание, освен като компонент на морфемите, думите и синтагмите в изречението.

Звуковият строеж на думите се състои от единство на две взаимосвързани системи – сегментна (звукова) супер сегментна (ударение, интонация, мелодика). Интонацията в китайския език е супер сегментна, но има и сегментен характер, тъй като е белег на отделните фонеми и ги различава една от друга.

Фонемата е най-малката звукова неделима частица в състава на думите, която може да изпълнява смислово различителна функция в морфемите и думите. Фонемата е материалната обвивка на езика, който е съставен от звуци, и неговата комуникативна функция се осъществява именно чрез фонемите. Фонетичния апарат може да учленява различни звуци, но не всички от тях са фонеми – само тези, които предават точно определен смисъл.

Фонемите от своя страна имат тройствен характер – физичен, физиологичен и комуникативен.

1. Физичен характер

Бидейки звуци, фонемите сами по себе си са физично явление и притежават съответните физични свойства. Те представляват звукова вълна, предизвикана от трептенето на гласните струни. Както и другите звуци, фонемите имат следните характеристики:

  • 音高 – височина на звука, зависи от броя на трептенията.
    频率 – честота, брой на трептенията на гласните струни за единица време. Колкото повече са трептенията, толкова по-висок е звукът и обратното. Височината се измерва в херцове като 1Hz= едно двойно трептене. Музикалната гама, както и тоновете в китайския, са основани именно на разликата във височината на тоновете.
  • 音强 – сила на звука (интензитет), зависи от амплитудата 振幅 (размаха на трептенията). Амплитудата на трептенията се измерва в децибели – колкото е по-голяма, толкова по-силен е звукът. Например 刀子и 石头 – фонемите в първата сричка са относително силни, докато във втората – относително слаби.
  • 音长 – дължина, продължителност на звука, квантитет – определя се от времетраенето на трептенето на гласните струни. Ако е продължително, то и гласната е сравнително дълга.
  • 音色 – тембър. Свързан е с индивидуалното звучене на всяка фонема, породено от различната звукова вълна – 音质. В китайския например разликата между „a” и „i”, „m” и „n” е именно в тембъра. Той играе и голяма смислово различителна роля в 普通话, докато останалите три звукови характеристики имат в различна степен смислово различителна роля в различните езици

2. Физиологичен характер

Той е свързан с точната артикулация срещу ролята, която изпълняват за учленяване на звука. Говорните органи са три типа:

  • Дихателен апарат – включва белите дробове (肺), трахеята (气管). При издишване въздушната струя излиза от дробовете, минава през трахеята и отива навън.
  • Фонационен (съзвучаващ) апарат – включва гръклян (喉头) и гласни струни (гласилки, които се наричат声带). Тук започва артикулацията. Гръклянът е покрит с лигавица, която образува два хоризонтални хълма по вътрешните страни на щитовидния хрущял. Гласните връзки представляват особено разтегливи мускулни ципи, а цепката, която се образува между тях, когато се отворят, се нарича глотис – 声门. Когато се отвори въздушната струя се промушва през тясната цепка, като кара гласилките да вибрират и по този начин се учленяват гласните. Ако глотисът е отворен леко се артикулират звучните съгласни.
  • Артикулационен апарат – включва резонантните кухини, към които продължава издишаната струя въздух: гърлена кухина (咽腔), устна кухина (口腔), носна кухина (鼻腔). Устната кухина е най-важният артикулационен елемент. Тя се дели на горна и долна челюст – 上腭, 下腭。 (颚/腭 e4 – небце, челюст)
  1. Горната челюст обхваща горната устна (上唇), горни зъби (上齿), венци (齿龈), твърдо небце (硬腭), меко небце (软腭), малко езиче (мъжец) 小舌
  2. Долна челюст – 下唇,下齿, език (舌头), апекс (舌尖) – най-предната част, нарича се и връх
  3. Езика има връх, тяло (dorsum – 舌面) и корен舌根.

3. Комуникативен характер

Езикът е най-важното средство за общуване, т.е. има социален характер. Звуците са строителния материал на речта и също така носят този социален характер. Всеки език или диалект има своя собствена фонетична система, чиито състав и фонемна съчетаемост се определят не толкова от акустичните или анатомични белези на отделните фонеми, колкото от носителите на дадения език, т.е. от езиковия социум. Затова може да се каже, че комуникативният характер на фонемите е тяхна вградена функция.


语音学和音韵学的对象: 音韵学和语音学都是研究语音的,但又是两们不同的科学,因为研究的对象不一样。语音学是研究人类发音的生理基础和物理基础的。仔细一点说,语音学是对人类发 音进行客观的描写,着重分析人类语音的生理现象和物理现象,讲述发音器官的作用,分析各种的构成。他使用于各个民族的语言。

至于音韵学则不同。它专门研究汉语的语音系统,而且主要研究中国古代的各个历史时期的汉字读音极其变化,属于历史语音学范畴。它是中国传统的一门学问,已有一千多年的历史了。


СЛЕДВАЩ: УРОК #2 >> Фонемата в китайския език. Гласни и съгласни звукове, основни разлики между тях от гледна точка на артикулацията. Инициал (生母) и вокална част (финал) (韵母). Традиционни класификации на китайската сричка в зависимост от медиала.


.