Граматична омонимия в китайския език (лексикология)

Отделяне на лексикални и граматични омоними – в китайския език, това е голям проблем, защото, за разлика от омофони и омографи, при тях не са налице ясни критерии. В крайна сметка обаче, няма необходимост от тяхното отделяне. Например 快 бърз/радостен, 听 слушам/консерва, 管 управлявам/тръба, 刻 резка/четвърт час.

Широко разпространена е граматичната омонимия. (绿化,现代化 – 4 различни граматически значения). Думите с афикси обикновено са монофункционални; те не се употребяват като определения, например се казва не 桌子布 а 桌布 (макар че има и изключения: 石头桌子).

Пълнозначните думи в китайския език са многофункционални; имат набор от обичайни и необичайни синтактични употреби (по-точно тук е да говорим за граматически употреби). Съвкупността от употреби на една дума образува граматическата й парадигма, включваща всички синтактични конструкции, в които тя може да се употреби като дума. (лексема – думата във всички нейни възможни граматически значения).

В изречението всяка дума има само едно лексикално значение, и независимо от граматическото значение, то се запазва. Лексикалното значение е свойствено на думата като цяло; една и съща дума може да има няколко граматически значения, тези значения добавят някои вторични елементи към лексикалното значение и му придават граматическа завършеност. В китайския език това се изразява посредством различния словоред. Двата вида са тясно свързани помежду си, те не могат да съществуват отделно и самостоятелно, лексикалното може да се приеме само с определено граматическо значение. Граматична омонимия-употребата на една и съща дума с различни граматични значения, без промяна в плана на израза.
Многофункционалност: употребата на думата с различни граматични значения – 学习- уча се, уча някого, учение, учебен – в китайския това явление се нарича 兼类 – думи прескачащи между редовете.

Някои думи в китайския език могат да имат по няколко различни обичайни функции, които образуват съответната граматична парадигма.

Глаголите се употребяват обичайно като сказуемо; тези за процес участват в двуелементни предикативни конструкции, със задължителен елемент подлог: 条件改变; Глаголите за процес имат и второ значение за действие, насочено към обект – транзитивно – различно грам. зн-е и различна грам. конструкция : 要改变计划

Глаголите, означаващи чувство 我爱你, но могат да функционират и като модални глаголи: 爱听故事.

Прилагателните
– редовна употреба като прилагателни (признак на същ) и сказуеми – 天黑了;房子很大;大房,黑头发.
– Могат да се използват като предпозиционни определения към сказуемото: 超速行车;合法经营.
– Върху функциите влияе и сричковият състав – едносрични глаголи, едносрични и някои двусрични прилагателни се употребяват като резултативни елементи към глаголите: 看懂,听懂,看清楚,吃饱.

Съществителните се употребяват освен като названия (в номинативна функция) още и като определения към други съществителни имена, като относителен признак: 木头桌子; собствените имена също имат подобна функция: 北京大学. Тук съществителните не се превръщат в прилагателни, а просто се изменя значението им.

Служебните думи: от съюзи да стават предлози: 我同他在一起;но 同他说那件事; или от наречия в съюзи: 不能只是学理论;само 他见人恨怕羞,只是不怕狗 а, но

Фразови частици (променящи модалното значение):
好大的雪啊!(啊 изразява емфаза, приповдигнато настроение)
啊!好一幅牧马图 (тук е междуметие)

Звукоподражанията могат да се използват като сказуемо: 哎呀了半天

Китайските думи имат и производни значения, и понякога могат да се употребяват на необичайни за класа им места. Върху синтактичната им употреба влияе количествената структура на думите.

Много от двусричните глаголи и прилагателни могат да се субстантивират: 发展,学习(学习计划);安 全(安全第一);方便(给他做了很多方便).

叫醒 се субстантивира, но в резултативна употреба 叫不醒 не се субстантивира.

Наследство от старокитайския – определена група прилагателни, функциониращи като транзитивни сказуемо: 热了一碗面;经济很繁荣;繁 荣经济.

За съществителните, необичайна функция е например тази на определение към сказуемото: 两国将政治解 决领土争端;掌声鼓励.
Някои съществителни могат да се използват като сказуемо: 她汉语说得很标准. ; подобни 困难、自由、精神(很~)、科学、经济、民主;

‘Жива употреба’ (活用)– употреба на думата в неприсъща за нея функция – стилистичен похват, придаващ експресивност, например 近视眼 късогледство 别那么近视眼了не бъди толкова късоглед; 秘密тайна 他秘密起来了тя стана много потайна. 你这个人太自由主义了。 На практика всяко съществително може да се използва и като класификатор: 一屋子人 една стая хора;两发子弹 два изстрела

Границата между обичайна и необичайна употреба е много относителна. Например, глаголите като цяло не се субстантивират, но повечето сложни глаголи се. Съществителните не се употребяват като наречия, но някои са развили такива функции (政治,和平利 用原子能,他的作风很民主(德谟克拉西)сега главно като определение; 他很不科学(塞因斯);技术 – техника, технически, технология, техничен(很技术). С времето думите развиват някои допълнителни функции, благодарение на някои свои присъщи значения.

Много съществителни в старокитайския се използват като сказуемо с допълнение: 水之 (удавям~); 相之 (правя някого министър).

Нашите понятия транспозиция и конверсия могат да се отнесат и към граматическата парадигма на китайския език. Конверсия – съпруг-съпруга; може да бъде морфологична и синтактична, като и двата случая са свързани с граматическите окончания (както е и при транспозицията). Тук граматическият суфикс ‘-а’ се приравнява на словообразувателен по аналогия. Ако използваме тези термини към китайския език, транспозицията отнасяме към обичайните функции на думите, а конверсията – към необичайните. За разлика от нашите езици, аналогията в китайския е ‘няма елемент’, а не както при нас, ‘има елемент’. Така правенето на аналогии с понятия като нулеви суфикси, нулево окончание и пр. е неприложима към китайския – дори да има нещо такова, то е по-скоро факултативен елемент, не задължителен.

В българската граматика думите с конверсия се превръщат в нови думи – субстантивират се. Това става с добавяне на словообразувателни морфеми. При нас думите нямат обичайни и необичайни функции – такива са характерни само за отделни категории и са много рядко срещани.

Транспозиция – хубав→ хубост; бърз, бързина, бързо – получават се нови думи; отчита се, че при тези словообразувателни морфеми се променя само граматическото значение на думите. В китайския език няма промяна на форми, само на функции.

Като цяло в китайския няма резки граници между многозначност, многофункционалност и омонимия.

4 граматични значения, характерни за всички думи с 化: например 全球化 1. глобализация; 2. глобализирам се; 3. глобализирам; 4. глобализационен
他很好.
这问题很好回答
天气好冷
他的病好了

Необичайните форми са стилистична употреба на думата.


СЛЕДВАЩ УРОК #15 >> Синонимия – видове синоними. Синонимни редове. Хипонимия.


.