Групировка “Новолуние” 新月社 (литература)

Началото и е през 1923 от 闻一多, 徐志摩,胡适, през 1926 има вече едно от най-влиятелните литературни издания – приложението на 《晨报》, (след това, като спира издаването след 11 броя, и 新月刊 ), на страниците, на които са публикувани най-влиятелните статии на тези автори. Това е и най-зрялото творческо обединение – участниците влагат повече енергия в литературата, а не толкова в обществената дейност. Основателите са били студенти в Англия.

През 1926 година твърдят, че новата литература не е добре издържана. Първи въвеждат идеята за чистата форма – 新格律诗– нормиран стих, нов стих

Това, от което те не са доволни е грубостта, липсата на рафинираност на новата китайска поезия, не са доволни, че в писане на байхуа, красотата остава на заден план. Затова и търсят упование в европейския стих. След това Уънидуо издига принципа на 三美:

1. 建筑物美 — красота на архетипността. Свързана с постройката на стиха – трябва да има четен брой срички, за да създаде усещане за хармония

2. 音乐美 – на мелодията. Това е свързано с мелодичното възприемане на стихотворението – включва ритъма и мелодиката на произведението

3. 绘画美 – изобразителна красота. За изобразителната сила на стиха – трябва да изобразява ясна картина.
Дават за пример Байрон и Шели, като в техните произведения може да открием реалността на стиховете.

Уънидуо – 闻一多 вярва, че само тези 3 фактора отговарят на принципа на естетиката. Към тези 3 принципа, той добавя и идеята за кръстосани рими, той се опитва да въведе сонетната форма.

Опитват се да издигнат ясното изразяване на идеите. Изследват англо-американската поезия и са на мнение, че новата китайска поезия трябва да приеме нейните принципи. Пример: римуването АББА и АБАБ。 Недоволни са от това, че след 4-ти май се пише предимно в неримуван (бял) стих. Предлагат стихът да се възвърне. Техните герои са Кийтс, Байрон и Кели, наричани от тях „прекрасни поети”. Изолират се от обществото (членовете на новолуние). Не се обвързват с обществени дейности, защото вярват, че чрез поезията помагат на обществото.

Името на групата идва от име на поема на Тагор.

Сю Джъмо – 徐志摩 остава верен на лириката. Роден е в Джъдзян, в семейство на банкер, което подпомага образованието му в Шанхай в училище по западен образец. Учи банкова дело.
През 1918 година се отправя към Америка. През 1920 година отива в Кеймбридж, тъй като е разочарован от нравите в Американското общество. По-късно си спомня за Кеймбридж в стиховете си като място на чисто блаженство, където се е запознал с произведенията на Томас Хард, като влияние му оказват Суйнбърн и Росети (пишат за плътската любов; той погребва с тялото на любимата си копие от първата си стихосбирка). От този момента нататък Сю е запленен от поезията. През 1922 година се завръща с идеята, че че се занимава с поезия. Все пак семейството му натрапва уреден брак, чийто проблеми не преодолява и се развежда. Цялата общественост е потресена. Публикува писмо във вестника относно личния избор и така прави развода си обществено достояние. Лянцичао го упреква, но Сю не променя позицията си.

Сю Джъмо се впуска в литературния живот в Китай и преподава. Тагор посещава Китай, а Сю Джъмо пише преводи на произведенията му. Дори името „новолуние” е по името на поема на Тагор.

Сътрудничеството на Сю с Уън Идуо води до създаването на обществото 诗刊, което да поощри поезията на съвършената форма. В поезията на Сю се наблюдава отпадналост, меланхолия и минорни настроения – картина на обезверение. Пише за стягащата прегръдка на несретния живот, който е безцелен. Такива изказвания има особено през периода 29-30 година. 1931 година загива в самолетна катастрофа и остава безспорно като един от най-ярките поети. Оставя 4 стихосбирки, няколко сборника разкази и 1 томче статии. Има 2 етапа в творчеството му – 1) романтичен етап – приет радушно от критиката и читателите.(2?) патетичен – появява се поет, който не пише манифести, а говори за любов, спомени от детството. Става дума за чистия морал, който включва 3 прояви – любов, красота и радост.

В първата си стихосбирка Сю Джъмо изповядва идеали, които използват красотата, детството. Тях изразява с нови символи (пр-море). Звукописът за него е изключително важен. От средата на 20-те до края на живота си, пристъпва в етап на декадентски настроения, упадък. Постигнато е и по-голямо майсторство на стиха. Неговият другар и съратник Уън Идуо с възхита говори за високото майсторство на Сю. Новолунците изтъкват Сю като най-изтъкнатия поет на Китай. В него се наблюдава разделение на художествената от социалната ангажираност. Пише на декадентски теми – възхищава се на Бодлер и пише статия озаглавена „Мърша” по името на произведение на Бодлер. Възхвалява неговата злост.

Сю Джъмо вижда живота си и в т.нар. прокълнати поети – Бодлер, Рембо и Верлен ( ок 20 годишни пишат, после се отказват от поезията и пропадат) – „те забравят Бог, родина и се опитват да създадат един нов свят” , хора, които се потапят в идеята за поезия като сладка отрова. Както и при тях, той смята, че живота му е сух, липсва му поетично вдъхновение, което го отчайва.

Втората му стихосбирка се нарича „Флорентинска нощ” – тук литературата е демонична, откъсва човека от останалия свят – „среднощна мелодия на пипа сред тъмната алея”
半夜深巷琵琶
吹糊你的灯……

В това стихосбирка се усещат светли мотиви, но те са пристъп. В това стихотворение лир герой дочува посред нощ 1 мелодия на пипа, става, напуска своето обиталище в посока към мелодията, вижда 1 алея, за която знае, че води до могила, където има гроб. Той си мисли, че девойка го очаква на другия край на гроба.

Друга стихосбирка е 猛虎 (Свирепият тигър)

云游 – странстване в облаците, стихосбирка с 前言 от съпругата. Все повече символи има за мрака, тъмата, пролетните цветя са стъпкани в калта. Говорейки за общият облик на групировката, обществото е най-добре онагледена със сборника 新月诗选, написана през 1931 година в Шанхай. Съставител и автор на уводните думи е 陈梦家 (1911 – 1966)。 Той прави ретроспекция на 新月 и твърди, че благодарение на него китайската поезия се сдобива с изящни , странни и неподозирани форми. Като стихотворение символ на цялата група, 陈 предлага своето стихотворение:
雁子
从来不问他的歌,
留在哪片云上,
只管唱过,只管飞扬──
黑的天,轻的翅膀。

Контур постигнат от редовете

Техните социални разбирания са различни от тяхното творчество, но политическите им разбирания никога не са били предадени като политическите им разбирания (при посещение на Сю Джъмо в Русия се изказва негативно за комунистическата партия и затова днес знаем малко за тази група, въпреки че въвеждат нови мотиви от европейския „арсенал”)

Уънидуо – 闻一多 – роден е през 1899 година в семейство на интелектуалци, които не са съумяли да се издигнат в Китай, но са таили пиетет към изящното слово. Учил от 1913-1922 в 清华大学, занимавал се с изящно изкуство (западно и китайско). Притежавал е завидни данни за художник и се е вълнувал от темата за красотата. През 1922 заминава за Америка и продължава да изучава изобразително изкуство и литература. През 1925 година се връща и започва дейност в Новолуние. След 1928 година групировката почти се разпада, той се оттегля от активната дейност, тъй като постепенно навлиза в сферата на политическата активност, все повече се ангажира с това.

Яростен противник е на Гуоминдана. През 1944 година с пламенни думи обвинява Гуоминдана. До началото на 40-те той се задълбочава в изучаване на древната класическа литература – автор на много интересни идеи в областта на класиката. Той твърди, че поезията идва от песента, а песента от възклицанието. Според него преди време е звучало като гъ. Възклицанието като проява на най-естествената изява . затова в поезията и до днес са се запазили възклицанията. В началото са следвани от думи, които са като „превод” на възклицанията.

Служи си и с историята за музиката 伯牙, който бил изключително надарен, но не бил разбран 对牛弹琴. Музиката на伯牙 е поезията, песента а селянинът се равнява на думите в поезията т.е. той тълкува, затова когато селянинът загива 伯牙 скъсва струните си.

Заниманията му се плодотворни. В началото 40-те той все по-активно се отдава на своята борба за нов демократичен Китай. Един ден след като изнася пламенна реч срещу Гуоминдана (защото негов съратник е убит от Гуоминдана) е убит от техен специален агент.

Издава 2 стихосбирки. Едната се нарича “Алена свещ” 红烛 (септемви 1923). Част от стиховете са писани в Америка (силно романтични стихове, въжделения за въздигането на родината). Червената свещ е идеята за родината, която се топи, но може би ще пламне отново. В неговите произведения има скрита ненавист към експлоататорите, които пият кръвта на клетите хора и след това я издишат под формата на тъмни пушеци. Едно от най-лиричните произведения е „Спомен за хризантемата” 忆菊. В това стихотворение се обръща към пролетния вятър. Използва думи, обозначаващи цвят, проявяват се силните багри, надяват се думите му да се превърнат в пъстър букет, зеленият цвят на кипнала пролет, виолетовия цвят на есенни планини – следа от заниманията му с изобразително изкуство.

孤雁 – самотна патица. Обрисува се като самотна патица, този самотен човек е пропит с копнеж към своята прекрасна родина.

Януари 1928 – стихосбирката “Мъртви води” – 死水 – явява се практическа реализация на теоретическите търсения. Като поетическо майсторство и настроение превъзхожда други. Едно от силните стихотворения тук е „Откритие” – 发现 – има вопъл критика, ридание: „това, което виждам е един кошмар, а къде си ти”.
След издаването на двете стихосбирки прекратява поетическата си дейност, която е заменена с политическа.


СЛЕДВАЩ УРОК 27 >> Лу Сюн – творчески път и идейно-естетическа платформа; характеристика и значение на литературното му дело.


.