„И-Дзин” 易经 - Книга на Промените

„И-Дзин” (易经) – кратко описание


„И-дзин“ – известна още като „Джоу И“, „Джоуската Книга на Промените“, е един от най-значимите паметници на китайската и световната културна и философска мисъл, едно от най-великите и същевременно най-загадъчни творения на човека, запечатало в особени символи и знаци тайната на мирозданието. Затова и „Книга на Промените“ изисква към себе си особено отношение – като към книга на книгите, свещено писание, едно от духовните чудеса на света.

„И-Дзин” (易经) се състои от 64 фигури, образувани чрез комбинацията на шест непрекъснати и/или прекъснати линии. Основата на това гадаене е теорията, че всичко във Вселената се състои от двата основни вида енергии – ин и ян. Тези енергии могат да се начертаят символично, с прекъсната линия – ин енергиите, и с непрекъсната линия – ян. Съответно, прекъснатата линия означава отрицателен отговор, а непрекъснатата линия- положителен. Смята се, че именно от гадаене с да и не са се появили тези линии. Комбинирайки линиите по тройки, се образуват триграмите. Те са осем на брой и се наричат: кан – вода, кун – земя, джън – гръмотевица, сюн – вятър, циен – небе, дуй – езеро, гън – планина и ли – огън. Комбинацията на тези триграми създава хексаграмите.


Всяка хексаграма има тълкувателно значение, което дава мъдър и точен отговор на поставения въпрос.

Влиянието на „И-Дзин” (易经) върху конфуцианската, даоистката и будистката философия

Можем да се отнасяме към „Книгата на промените” както като към документ от определена епоха така и като към гадателен текст. Не бива да игнорираме и двете неща.

Книга на Промените

Книга на Промените

Разглеждайки влиянието на „И-Дзин” (易经) върху конфуцианската, даоистката и будистката философия по възможност е необходимо да изчистим основния текст от наслоенията през вековете, както и да не интерпретираме свободно наивно-реалистическото разбиране за „И-Дзин” (易经), защото както ще видим, всеки коментатор на „И-Дзин” (易经) го е разглеждал през очилата на своята епоха.

Китайското средновековно схоластическо образование е известно със своя догматизъм. Заради него в китайската феодална философия преобладават повече коментари отколкото самостоятелни изказвания на отделни автори. Философите на феодален Китай по-често са си служели с дедуктивни методи, а не с индуктивни. С това се обуславя и това че обикновено в китайските схоластични съчинения главното положение се намира в началото, а след това следват коментарите (следвайки този план са написани важните за конфуцианството трактати като „Да Сюе” и „Чжун Юн”). Това положение е свойствено както за конфуцианската школа така и за самия Конфуций.

Конфуций казвал: „Аз не говоря за свръхестественото, за насилие, за смут и за духове”(„Лун Ю”). В „Шо Гуа Джуан” ние четем: „В древността когато съвършено мъдрите хора са създавали учение за Промените, те дълбоко са вниквали в ясността на духовете и породили оракул на хилядолетника.” Очевидно е че рационалистът Конфуций не е могъл да има нищо общо с ирационалната мантика която била характерна за „И-Дзин” (易经). Затова японският китаист С. Цуда е прав, казвайки че „И-Дзин” (易经) е била приета не от Конфуций, а от конфуцанците много години след смъртта на Конфуций. В действителност, наистина откриваме различия в мировозрението на Конфуций, който на първо място е изисквал „изправление на имената”, т.е. веднъж завинаги да се установят отношенията на номенклатурата “de jure” и “de facto”. Конфуций винаги се е стремял към неизменност на документа, а основната концепция на „И-Дзин” (易经) е именно изменчивостта.

В отношенията на езика е необходимо да признаем че пак имаме различия. Езикът на „И-Дзин” (易经) представлява съвършенно различен диалект, отколкото диалекта на Конфуций. Основният текст на „И-Дзин” (易经) е бил написан дълго преди Конфуций. Затова е напълно естествено че в афоризмите на Конфуций не се казва нищо за „И-Дзин” (易经), въпреки че той определено е говорил за другите класически произведения: такива като „Шу Дзин” и „Шъ Дзин”. Както знаем те са пълни с историзми и са били документи, а документалността е заменяла при Конфуций гносеологическата достоверност на познанието, тъй като Конфуций не се е занимавал специално с теорията на познанието. Дори „И-Дзин” (易经) да бе известна на Конфуций, тя би била само обект на критика от негова страна, защото не е представлявала документално свидетелство за някакви определени исторически факти. Ако Съ Ма Циен говори за „ревностните” занятия на Конфуций с „И-Дзин” (易经), то не бива да се отнасяме към това с доверие, защото както знаем Съ Ма Циен не е бил точно информиран за времената на Конфуций. Това той сам заявява в края на биографията на Лао дзъ.

Въз основа на твърдението на великия китайски историк, обаче, виждаме че по времето на написването на биографията на Лао дзъ, „И-Дзин” (易经) вече е била приета от конфуцианците. Остава въпросът кога „И-Дзин” (易经) се е включил в кръга на конфуцианската литература? Ако проследим книгите написани от Конфуций до Съ Ма Циен откриваме следното:

  1. Нито в „Да Сюе”, нито в „Джун Юн”, нито при Мън дзъ откриваме каквито и да е било споменаване на „Книгата на промените”.
  2. В „ Дзуо Джуан” и при Сюн Дзъ тя вече се споменава, но все още не и като класически конфуциански текст.
  3. В „Лю Шъ Чун Циу” конфуцианските и идзинските школи се разглеждат като две отделни самостоятелни школи.
  4. При изгарянето на конфуцианските книги през 213г. пр. Христа „И-Дзин” (易经) не се изгаря и е била съхранена.
  5. Еклектикът Дзя И (206-168г. пр Христа), поддържащ идеите на конфуцианството приел „И-Дзин” (易经) и по-късно ханските конфуцанци също са я възприемали като класическа конфуцианска книга. По този начин тя е била приета в конфуцианските среди между 213 и 168 г пр. Христа и от тогава се е разглеждала като класическа конфуцианска книга (само понякога са я разглеждали като ирационална и непонятна). Философията на Уан Би изцяло е произлязла от „И-Дзин” (易经). Сунската школа съвършенно неотделима от „Книгата на промените” е развила концепцията й до философско равнище.

При Джоу Дун И, Джан Дзя Я и най-вече при Шао Юен терминологията, образите и концепциите са тясно свързани с „И-Дзин” (易经). Джоу Дун И възклицавал: „О, колко е величествена „Книгата на промените” (Тай дзи ду Шуо). „Тя е източник на същността и живота” (Тун Шу). Цялата космология на Джан Дзя Я е построена върху концепциите на „И-Дзин” (易经) (Съ Дзъ Джуан).

Не само типичните представители на сунската школа са взаимствали идеи от „И-Дзин” (易经). Съвременикът на тази школа – един от най-великите поети на Китай – Су Шъ (1036-1101г.), изцяло е усвоявал цялостната концепция на книгата – концепцията за изменчивостта, неизмеността и тяхната непосредствена връзка. Негови са думите: „…О, госте мой, нима не знаете тези води и луната? Ето как се стремят, но съвсем не изчезват; ето как се променя луната, ту е пълна, ту е полумесец, но и тя в крайна сметка не може да загине. Когато забелязваме изменчивост, то даже целият свят не може да трае един миг; когато забелязваме неизменността, няма край, нито за нас, нито за света. На какво да завиждаме тогава?”

Конфуцианците не само за изучавали „И-Дзин” (易经), понякога са копирали нейната концепция. Такава книга например е „Книгата на великата тайна”(„Тай Сюан И-Дзин”) с автор Ян Сюн. Този текст е доста труден и до момента все още не е разгадан. В него също има символически линейни фигури, и във връзка с тях се изказват афоризми. Тези фигури, обаче, са съставени от четири черти всяка и има три вида черти: цяла, прекъсната и двойно прекъсната. По този начин в „Тай Сюан И-Дзин” имаме 81 символа. За пример ще разгледаме превода от текста от глава първа и първият символ от „Книгата на великата тайна” (Джун-сърцевина).


Книгата на великата тайна

Ян Сюн

Глави за Тайното

О Съгласна тайна!
Как хаосът действа без да има край,
Непосредственното се отражава от небето.
Светлината и Тъмнината стоят заедно както две и три.

Докато единната Светлина стои над цялото развитие,
Дотогава всички същества приемат телесност чрез нея.

Светове и държави, царства и къщи
В троична разгърнатост намират съвършенство.

И ето простират онези девет деветки,
В тях са – родовете на изчисление.

В строфите ще повдигна мрежите на множествата
И множествата ще се обединят в имена.

В осемдесет и една глава
Събитията на годината ще пребъдат до край.


Разгадка на тайната

О пълнота! О слънце!
В неговия блясък, светлина, ясност, яркост
Пет цвята сияят!

Нощ… нея ще разгадая като Тъмнината;
Ден… него ще го разгадая като Светлината.
Разгадката на дните и нощите –
Понякога е в злото, понякога в доброто.

Светлината предполага пет благословения.
Те принадлежат към възхождението,
Тъмнината таи шест крайности.
Те се отнасят към низхождението.

Основа – в нея има и юг и север;
Рисунката – в него има и запад има и изток.

(Слънцето) шества по шесте прехода
И идва насреща към небесното гърне.

В броенето на времената се отпечатват годините,
И стотици пшеници узряват навреме.


Джун

Сърцевина

Глава:
Повеят на Светлината, потапяйки се, расте
В жълтата къща.

Вярното не може да се намира
в сърцевината.

Строфи
1. Хаос-дълбочина, пространство-простори!
Скрито!

Разгадка:
Хаос-дълбочина, пространство-простори – това
е пребиваването на мисълта.


2. Духовете се сражават тайно.
Редовете им – Тъмнина – Светлина.

Разгадка:
Духовете се сражават тайно.
Доброто и Злото стоят един до друг.


3. Драконът излиза от сърцевината
От главата до опашката.
Можем да го възприемем като праобраз.

Разгадка:
Драконът излиза от сърцевината:
Така се проявяват неговите дела.


4. Ниският и беден е лишен от повод
За великото приемане на природата и съдба.
Зло.

Разгадка:
Злото на ниския и беден –
Това е невъзможност на великата съдба.


5. Слънцето стои на небето.
Да се възползваме от това светило.
И да станем главни.

Разгадка:
Слънцето стои на небето.
Това е знатен човек на подобаващото му се място.


6. Луната губи от своята кръглота.
Не е ли по-добре да разкрие своята светлина на запад.

Разгадка:
Луната губи от своята кръглота.
Подлите започват да отстъпват.


7. Изпълнението на изпълненията.
Огънят – като звезда: храни се при него!
Водата – като обятие: бъди храбър!

Разгадка:
От „Изпълнението на изпълненията” до „обятията”
Разчитай на законите


8. Жълтото не пожълтява
и се покрива с обичайния за есента (листопад).

Разгадка:
Жълтото не пожълтява:
Това е загуба на силите на сърцевината


9. Смазана (разрушена) душа.
Повеят на живота и топлината се разделят.

Разгадка:
Колебания в разрушената душа:
Това е непреодолимостта на времето.

Друг тип произведения взели за основа „И-Дзин” (易经) са „Гората на промените” – „И Лин” от Дзяо Хун. Това е опит да се разгледа всяка хексограма сама по себе си и отношенията й с другите хексаграми. Така текстът разглежда 4096³ възможни комбинации и за всяка една (хексограма) от тях е написано стихотворение. За съжаление разбирането за тези стихотворения е загубено и те представляват един загадъчен текст.

Представлява интерес влиянието на „И-Дзин” (易经) върху даоистката литература. „Книгата на промените” не се счита за даоистки текст и не бива в никакъв случай да я приравняваме към древния даоизъм, както например прави М. Ямасато. Докато „И-Дзин” (易经) не получава признанието за класически текст, самите даоисти не отъждествяват своята школа с „Книгата на промените”.

След I век пр. Христа, до VII век, даоистките автори започнали да изпитват силно влияние от „Книгата на промените”. Нейното основно положение – изменчивостта – добре подхождала за обосноваването на теоритическата алхимия, която получила разпространение сред даоистките писатели. Така известният текст на Уей Бо Ян, „Джоу И Сан Тун Ци”, както показва името му е тясно свързан с „И-Дзин” (易经). И наистина този текст е написан с терминология почти като тази която се използва в „Книгата на промените” и изцяло приема нейната идеология. В този писмен паметник, мястото където работи алхимикът за намирането на „философския камък”, се описва с участието на такива термини като „Светлина” и „Тъмнина”, наричани там „Две веяния”. Те на свой ред са свързани с представите за Слънцето и Луната, Огъня и Водата, т.е. по същия начин както и в „И-Дзин” (易经):

„Нашите години ги удължава кунжута (вид сусам-тахан).
Вълшебниците алхимици го слагат в устата.
Та нали същността на златото е чужда на разлагането;
Затова пък е най-драгоценна.
И ако алхимикът я опита,
То може да удължи своето дълголетие…
Двете веяния нека са далеки по своята същност,
Но все пак един другиго се пронизват.
Толкова е по-лесно в самия себе си да намериш,
Какво тясно се сплита в сърцето, в гърдите.
Както със Слънцето, с Луната – Светлина-Тъмнина,
Така и в сърцето са преплетени Огънят и Водата.
Съкровище – ухо, око и уста –
Нека бъде скрито то завинаги!”

Космологията на даоистите, особено при Гъ Хун и Ду Гуан Тин е изразена чрез термини използвани в „И-Дзин” (易经). Трябва да имаме предвид, обаче, че най-голямо влияние върху даоистите не е оказал основният текст, а Съ Дзъ Джуан, който в общи линии изиграл доста голяма роля в разпространението и популяризирането на „Книгата на промените” като цяло.

Върху будизма „И-Дзин” (易经) е оказала най-малко влияние. Само рядко в будистките трактати (най-вече от школата на Джън Ян) се срещат термини от „И-Дзин” (易经) и то почти само тогава когато будистите полимезират с конфуцанците и даостите. Такъв пример е известния трактат на Дзун Ми „За човека”. Въпреки че будистите ревностно пазили своето учение от ученията на „ересите”, т.е. от всяка небудистка философия, в крайна сметка признали „И-Дзин” (易经) като философски текст.

В заключение следва да отбележим че най-голямо влияние „И-Дзин” (易经) оказала върху конфуцианството, в по-малка степен върху даоизма и почти незабелязано върху будизма.

Идзин е свързана и с астрологията. Повече за астрологията в Китай можете да прочетете ТУК.


За Фъншуй


.