Изкуството на войната - Сун Дзъ - 孫子兵法

Текст на български език:

– 1 –

Изработване на планове

Сун-Дзъ каза:

Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.

То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.

Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.

Те са:
— Моралният закон
— Небето
— Земята
— Пълководецът
— Редът и дисциплината.

Моралният закон кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.

Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.

Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.

Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността.

Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.

С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.

Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
— Кой от двамата пълководци е по-способен?
— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
— Коя е по-могъщата войска?
— Къде командирите и войниците са по-подготвени?
— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?

Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.

Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи — нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването.

Докато се стремите към ползата от моите съвети, не пропускайте също тъй да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното.

Според това дали обстоятелствата са благоприятни, плановете следва да се преразглеждат.

Цялото военно дело се основава на заблудата.

Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.

Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.

Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.

Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.

Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.

Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.

Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.

Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.

– 2 –

Водене на война

Сун-Дзъ каза:

Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.

Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.

И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.

Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.

Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.

Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.

Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.

Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.

От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.

Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.

Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.

Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.

За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.

Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.

Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.

Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.

И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.

– 3 –

Нападение чрез хитрост

Сун-Дзъ каза:

В приложението на военното изкуство най-голямото постижение е да се завземе вражеската страна в нейната цялост и непокътнатост. Раздробяването и разрушението е недотам добро. За предпочитане е да плениш противниковата армия, отколкото да я унищожиш. Да заловиш живи бойците от цял полк, цяла рота или цял отряд, вместо да ги избиеш.

Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

Затова най-висшето постижение в пълководството е да осуетиш плановете на врага. На второ място е да нарушиш връзките между вражеските сили. Следващото поред е да нападнеш неприятелската армия на бойното поле. А най-слабата политика е да обсаждаш укрепени градове.

Правилото е да не се обсаждат укрепени градове, ако това може да се избегне. Подготовката на отбранителни пунктове, подвижни стълби, мрежи и други съоръжения ще отнеме цели три месеца. А за изграждането на насипи покрай стените ще са нужни още три.

Пълководецът, който е неспособен да овладее яростта си, ще нареди на хората си да се хвърлят в атака и да пълзят по стените като множество мравки. Накрая една трета от тях ще погинат, без крепостта да бъде превзета. Такива са пагубните последици от обсадата.

Ето защо способният водач покорява вражеските войски без сражение, превзема градовете, без да ги обсажда. Той завладява страната, без да води продължителни бойни действия.

При непокътнати сили той ще придобие господство в държавата. И без да изгуби ни един човек, триумфът му ще бъде пълен. Това се постига чрез способа на нападение чрез хитрост.

Правилото при този способ е следното: ако по сили превъзхождаш десетократно врага — обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно — нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно — раздели армията си на две.

Ако силите са равни — предложи му битка. Ако войската ти е донейде по-малочислена — избегни я. Ако си неравностоен всячески — премини в отстъпление.

При все че упорита битка може да води и малобройна войска, накрая тя ще бъде покорена от по-голямата.

И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.

Има три начина за един владетел да навреди на войската си:
— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.
— Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.
— Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.

А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.

И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:
— Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.
— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.
— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.
— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.

Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

– 4 –

Разположение на силите

Сун-Дзъ каза:

Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.

Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.

Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.

Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.

Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.

Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.

Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.

Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.

Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.

Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.

Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.

Добрият командир винаги се придържа към Моралния закон и бди за дисциплината и реда. Така той е в състояние да владее успеха.

От методическа гледна точка във военното дело са налице следните показатели:
— измерения
— количества
— изчисления
— съпоставки
— победа

Измеренията произтичат от Земята; количествата — от измеренията; изчисленията — от количествата; съпоставките — от изчисленията; и победата — от съпоставките.

Победната армия е спрямо разгромената като воденичен камък в едното блюдо на везните спрямо зрънце ориз в другото.

Устремът на завоевателната армия е като отприщени води, сгромолясващи се в дълбока две хиляди стъпки бездна.

– 5 –

Мощ

Сун-Дзъ каза:

Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.

В сражение командването на голяма войска съвсем не се различава от командването на малобройна: то е само въпрос на установяване на взаимовръзка чрез знаци и сигнали.

Сигурността, че цялата ти войска може да устои на масирана вражеска атака и да остане невредима, е следствие от военни ходове — преки и косвени.

Нека ударът на войската ти бъде като на воденичен камък, хвърлен към яйце — това е умение да се борави чрез слабостта и силата.

Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа.

Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.

Не съществуват повече от пет звука. При все това съчетанията им дават живот на повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути.

Не съществуват повече от пет основни цвята — син, жълт, червен, бял и черен. При все това съчетанията им създават повече багри, отколкото някога могат да бъдат видени.

Не съществуват повече от пет основни вкуса — кисел, лютив, солен, сладък и горчив. При все това съчетанията им пораждат повече вкусови усещания, отколкото някога могат да бъдат изпитани.

В битка няма повече от два начина на нападение — пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове.

Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг — никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания?

Настъплението на войниците е като стремителните талази на буен поток, които преобръщат камъните по пътя си.

Успешното решение е в своевременното действие — тъй както сокол връхлита ненадейно, което му позволява да порази и унищожи жертвата си.

И тъй, добрият пълководец е страшен в нападение и бърз във вземането на решения.

Мощта може да се оприличи с опънат докрай арбалет, а решението — с пускането на стрелата.

Всред възбудата и глъчката при една битка може да ни се струва, че цари безредие, но всъщност да няма никакво безредие; всред привидната суматоха и хаос бойният ти строй може да е лишен от глава или опашка, но пак да е устойчив срещу поражение.

Привидното безредие изисква безукорна дисциплина. Привидният страх изисква смелост. Привидната немощ изисква сила.

Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения.

Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши.

Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част.

Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.

Когато оползотворява общата мощ, неговите бойци стават подобни на търкалящи се камъни и дънери. Защото в природата на камъните и дънерите е да стоят неподвижни на равно и да се движат по наклон; когато са ръбести, са изправени, но ако са обли — летят надолу.

Така мощта, разгърната от добрите бойци, е като мощта на объл камък, който устремно лети по стръмния склон на планина, висока хиляда стъпки. Толкова по въпроса за мощта.

– 6 –

Слаби места и силни страни

Сун-Дзъ каза:

Който първи заеме позиция на бойното поле и очаква врага, ще е отпочинал за битката. Който се яви по-късно, ще трябва да бърза и ще бъде изтощен.

Ето защо изкусният пълководец налага волята си над врага, без да позволява той да му наложи своята.

Подмамвайки го с някакви преимущества, можеш да го подтикнеш да се приближи драговолно; а причинявайки му вреди, можеш да го възпреш да се приближи.

Ако врагът е в леко положение, бъди способен да го тормозиш с постоянни нападения. Ако е добре запасен с храна, бъди способен да го доведеш до глад. Ако се е разположил на лагер, бъди способен да го изтласкаш оттам насила.

Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват.

Една войска може да измине без умора огромни разстояния, ако върви през местности, където го няма врага.

Можеш да бъдеш сигурен, че набезите ти ще се увенчаят с успех, само ако нападаш незащитени позиции. Можеш да бъдеш сигурен в надеждността на отбраната си, само ако държиш позиции, които няма как да бъдат атакувани.

Следователно умел в нападението е онзи пълководец, чийто противник не знае какво да защитава. И е умел в отбраната онзи, чийто противник не знае какво да атакува.

О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.

Можеш да напредваш без никаква съпротива, ако се насочваш към слабите позиции на врага. Можеш да се оттегляш без опасност от контранападения, ако се придвижваш по-бързо от врага.

Ако желаеш да влезеш в битка, можеш да въвлечеш врага насила, дори да е защитен от висок крепостен вал и дълбок ров. Трябва само да нападнеш такава позиция, която той неминуемо ще бъде принуден да оголи.

Ако не желаеш да влизаш в битка, можеш да попречиш на врага да те въвлече в такава, дори той да е способен да достигне безпрепятствено до лагера си. Трябва само да подхвърлиш на пътя му нещо чудато и невнятно.

Като разкриваш вражеските позиции, а твоите остават невидими за него, запази силите си сплотени, докато неговите трябва да бъдат разделени.

Трябва да постигнеш спойка на силите си, а вражеските да бъдат раздробени. Тогава ще имаш цялост срещу отделни части от цяло, което ще рече, че ще си многочислен срещу малочислени врагове.

Така ще бъдеш способен да нападнеш по-слаба войска с по-силна, а противниците ти ще се окажат в бедствено положение.

Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни.

Защото подсили ли врагът фронта, ще отслаби тила си; а подсили ли тила, ще отслаби фронта; подсили ли левия фланг, ще отслаби десния; подсили ли десния, ще отслаби левия. А ако изпрати подкрепления навсякъде, навсякъде ще е слаб.

Числената слабост се дължи на необходимостта от подготовка за отбиване на възможни атаки. Численото превъзходство — на това, че заставяш врага да предприеме против теб тази подготовка.

Като знаеш мястото и времето на предстоящата битка, можеш отрано да съсредоточиш силите си.

Но ако не са ти известни нито мястото, нито времето, левият фланг ще е безсилен да подпомогне десния, а десният — безсилен да подпомогне левия; авангардът ще е неспособен да облекчи тила, а тилът — да подкрепи авангарда. А какво остава, ако най-отдалечените части от армията ти са на разстояние сто ли, а най-близките — дори само на няколко!

Макар по мои изчисления войската на Юе да е по-многобройна от твоята, това не ще е предимство, що се отнася до победата. Ето защо аз твърдя, че победата е постижима.

Макар врагът да те превъзхожда по численост, можеш да му попречиш да се сражава. Начинът е да се разгадаят плановете му и да се осуети възможността те успешно да се осъществят.

Проучи го и разбери кога действа и кога бездейства. Застави го да се разкрие, за да разбулиш уязвимите му страни.

Внимателно съпостави противниковата войска със собствената, за да знаеш къде мощта ти е в излишък и къде — недостатъчна.

При тактическото разположение на силите върховното постижение е да ги прикриеш. Бъди неуловим и ще се предпазиш от най-коварните шпиони, от козните на най-умните глави.

Че победата може да се извоюва посредством собствената тактика на врага — това мнозинството не осъзнава.

За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата.

Не повтаряй тактика, която веднъж ти е донесла победа. Нека способите ти се определят от безкрайното разнообразие на обстоятелствата.

Военната тактика е като водата. Естественият път на водата е не да се задържа нависоко, а скоростно да се стича надолу.

Така е и при войната: трябва да се изплъзваш от това, що е силно, и да се устремяваш към това, що е слабо.

Водата определя посоката си в съответствие с природата на терена, където тече. Пълководецът изковава победата си в зависимост от неприятеля, срещу когото се изправя.

И тъй както водата не приема постоянна форма, така и във военното дело няма постоянни образци.

Който е способен да изменя тактиката си според противника и така да постига победи, заслужава да бъде наречен божествен воин.

Петте елемента (вода, огън, дърво, метал, земя) невинаги присъстват поравно. Четирите годишни времена се редуват. Има дълги и къси дни. Луната намалява и нараства.

– 7 –

Придвижване

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава заповеди от владетеля.

След като е сбрал войска и е обединил силите, той трябва да приведе в съответствие различните й части, преди да ги разположи.

Следва тактическото придвижване. От това по-трудно няма. Трудността при тактическото придвижване е, че трябва да превърнеш опосредствания път в пряк и злополучията в предимства.

Така, ако поемеш по дълъг и обиколен път, но сполучиш да отклониш врага от неговия и макар да си тръгнал след него, успееш да пристигнеш пръв — значи владееш умението да подвеждаш чрез хитрост.

Придвижването с войска е благоприятно. Придвижването с недисциплинирано множество е изключително опасно.

Ако поемеш на поход с войска в пълно бойно снаряжение, с цел да имаш надмощие, възможно е да закъснееш. От друга страна, изпращането със специална мисия на бързо придвижваща се колона със същата цел, ще ти наложи да се лишиш от обоза и запасите.

И така, ако наредиш на хората си да свалят броните и с оглед да вземат преднина ги принудиш да извървят сто ли, тоест двойно по-голямо разстояние от обичайното, без да спират ни денем, ни нощем — тогава командирите и на трите ти дивизии ще попаднат в плен на врага.

По-издръжливите ще са начело. Изтощените ще изостанат. Така едва една десета от войската ти ще стигне на местоназначение.

Ако изминеш петдесет ли, за да изпревариш врага, ще изгубиш командира на първата дивизия, а едва половината от войската ще стигне на местоназначение.

Ако със същата цел изминеш трийсет ли, ще пристигнат две трети от войската ти.

Следователно можем да приемем, че армия без обоз е обречена, защото без продоволствия войниците ще гладуват, а без снаряжение не ще бъдат боеспособни и ще погинат.

Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели.

Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.

Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

Във война заблуждавай — и ще успееш.

Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.

Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.

При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.

Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.

Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.

Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.

Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.

В наръчника за военно ръководство е казано:
„На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“

Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.

Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.

Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.

Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.

Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.

Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.

Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.

Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.

Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.

Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.

Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.

Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.

Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.

В това се състои изкуството да воюваш.

– 8 –

Гъвкава тактика

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.

Не лагерувай на неподходящи места. В земи, където се пресичат главни пътища, обедини силите си със съюзнически. Не оставай задълго в опасни и уединени области. Когато си обкръжен, бъди хитър. Когато си отчаян, сражавай се.

Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

Пълководецът, който изцяло разбира предимствата на гъвкавата тактика, умее да направлява бойците си.

Пълководецът, който не ги разбира, може да е сведущ относно местността, и пак да не успее благополучно да приложи познанията си на дело.

Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.

И тъй, мъдрият пълководец се съобразява при оценките си и със силата, и със слабостите.

Ако така очакванията ти за благоприятен развой станат по-умерени, ще си в състояние да постигнеш същността на целта си.

От друга страна, ако при голяма трудност си неизменно готов да се възползваш от всяка възможност, ще успееш да избегнеш бедата.

Обезвреждай вражеските водачи, като им нанасяш щети и им създаваш спънки. Те трябва постоянно да са заети. Подхвърляй им изкусителни примамки и ги карай непрестанно да се втурват от едно място към друго.

Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми.

Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:
— Безразсъдството, което води до гибел.
— Малодушието, което води до попадане в плен.
— Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.
— Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.
— Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.

Ако една армия е победена, а пълководецът й — убит, то първопричините следва да се търсят сред тези пет гряха. Нека върху тях се размишлява.

– 9 –

Настъпление

Сун-Дзъ каза:

Стигаме до лагеруването на войската и наблюдението на врага.

Преодолявай планините бързо и се настанявай в близост до долини. Когато строиш бивак, избирай високи, слънчеви места. Не изкачвай стръмнини, за да влезеш в бой. Толкова за воюването в планински области.

Щом прекосиш река, отдалечи се от нея.

Когато настъпващият враг прекосява река, не бързай да го нападаш посред нея. По-добре остави половината войска да премине и тогава нанеси удар.

Ако си нетърпелив да влезеш в бой, не пресрещай врага близо до река, която той трябва да прекосява.

Закотви лодките си нагоре по течението, с лице към слънцето. Не се движи срещу течението, за да влезеш в схватка с врага. Толкова за воюването по реки.

Когато прекосяваш солени крайморски блата, нека единствената ти грижа е да го направиш бързо, без забава.

Ако си принуден да се биеш сред крайморско блато, то нека пред теб има трева и вода, а зад теб — дървета и храсти. Толкова за воюването сред блато.

В сухи и равнинни местности заемай леснодостъпна позиция, но така, че да има възвишения откъм десния ти фланг и откъм тила.

Това са четирите полезни правила в четирите клона на военното познание, които позволиха на Жълтия император да покори четирима отделни владетели.

Всяка войска предпочита височините пред низините и светлите пред тъмните места.

Ако се грижиш за хората си и строиш лагери на устойчив терен, войската ти не ще бъде покосявана от всякакви възможни болести и това ще ти донесе победа.
Стигнеш ли до хълм или речен бряг, заеми огряната от слънцето страна, а склонът да бъде откъм десния ти фланг. Това ще е благотворно за войниците и ще оползотвориш предимствата, които ти дават природните условия.

Ако след поройни дъждове реката, която желаеш да прекосиш, е придошла и разпенена, изчакай я да утихне.

Местност с отвесни скали и буйни потоци между тях, с дълбоки дупки, тесни пространства, гъсталаци, тресавища и ледникови пукнатини трябва да се напусне по най-бързия начин и повече да не се доближава.

Докато стоиш далеч от подобни места, трябва да накараш врага да ги доближи. И те да са откъм тила му, когато се възправиш срещу него.

Ако в близост до твоя лагер има хълмиста област, езерца, заобиколени с подгизнала трева, долчинки с тръстики или гъсти шубраци, те следва да бъдат внимателно проучени и проверени. Защото това са места, където могат врагове да те причакват в засада или да се спотайват опасни шпиони.

Когато врагът е в близост и е безшумен, той разчита на естественото преимущество, което тази позиция му носи.

Когато стои надалеч и се опитва да предизвика битка, значи целта му е да напуснеш собствените си позиции.

Ако лагерът му е разположен на леснодостъпно място, значи ти пуска въдица.

Раздвижване между дърветата в гора показва, че врагът напредва. Наличието на препятствия сред гъсти треви означава, че врагът търси да всее смут сред хората ти.

Ако във въздуха внезапно излетят птици, това е знак за засада. Подплашени в гора животни предупреждават за предстоящо внезапно нападение.

Издигащи се в далечината колони от прах са признак за напредващи колесници. Когато прахта се стеле ниско, но нашироко, това предвещава приближаването на пехота. Когато прахта се разклонява в различни посоки, това сочи, че отделни групи са изпратени да събират дърва за огрев. Няколко облака прах, вдигащи се тук-там, свидетелстват, че войската се разполага на лагер.

Смирени думи и усилени приготовления са знак, че врагът ще настъпи. Дръзки приказки и построяване като за атака са знак, че ще се оттегли.

Ако най-отпред излязат леките колесници, а после се разположат фланговете, това е знак, че врагът се строява за атака.

Предложения за мир, непридружени от клетва и договор, свидетелстват за коварство.

Когато кипи дейност и войниците се строяват, значи е дошъл съдбоносният миг.

Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка.

Ако войниците се подпират на копията си, са изтощени от недояждане.

Ако проводените за вода започнат веднага да пият, армията се измъчва от жажда.

Ако врагът види изгода в това да загуби надмощие и не положи усилие да го предотврати, значи войниците са уморени.

Ако в някоя точка се съберат птици, значи мястото под нея е свободно. Нощната врява откъм вражеския лагер разкрива нервност.

Ако в лагера има вълнения, авторитетът на пълководеца е нисък. Ако знамената и бойните флагове се местят, значи започват размирици. Ако командирите се гневят, значи войниците са изтощени.

Когато една войска дава на конете си да ядат жито, коли добитъка си за храна, а мъжете не окачат канчетата си над лагерния огън — показвайки с това, че повече не ще се прибират в палатките си, — можеш да бъдеш сигурен, че са решени да се бият до смърт.

Гледката на войници, които си шепнат на малки групички или си говорят унило, свидетелства за недоволство в бойните редици.

Твърде честите награди означават, че врагът е на края на силите си. Твърде многото наказания разкриват бедствено положение.

Ако първоначалното нападение е устремно, а сетне настъпи уплаха от числеността на врага, това показва пълна липса на разум.

Ако пратениците се явяват със сладки думи на уста, това е знак, че врагът иска временно примирие.

Ако вражеските войници застрашително напреднат донякъде, а после с часове останат срещу твоите, без нито да влязат в битка, нито да се изтеглят, това изисква изключителна бдителност и предпазливост.

Дори войниците ти да не превъзхождат числено врага, те пак са напълно достатъчно. Това означава само, че не може да се предприеме директно нападение. Трябва да съсредоточиш всичките сили, с които разполагаш, за да държиш врага под око и да имаш пълната подкрепа на командирите.

Който не проявява предпазливост и подценява противника, със сигурност ще попадне в плен.

Ако войниците бъдат наказвани, преди да се привържат към теб, те няма да станат покорни. А ако не са покорни, са безполезни. Ако след като са се привързали към теб, наказания не им се налагат, те пак ще бъдат безполезни.

Ето защо отначало към войниците трябва да се отнасяш човечно, но и да ги контролираш чрез желязна дисциплина. Това е сигурният път към победата.

Ако по време на учения войниците неизменно изпълняват заповедите, армията е високо дисциплинирана. Ако ли не, дисциплината е слаба.

Ако пълководецът проявява доверие към хората си, но винаги държи заповедите му да се изпълняват, изгодата ще е взаимна.

– 10 –

Терен

Сун-Дзъ каза:

Терените биват шест вида, а именно:
— достъпни пространства
— сложни пространства
— пространства за изчакване
— теснини
— стръмнини
— отдалечени от врага

Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.

При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.

Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.

От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.

Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.

При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.

Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.

Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.

Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.

Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.

Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.

Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.

Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:
— Бягство
— Неподчинение
— Деморализация
— Срив
— Безпорядък
— Разгром

При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.

Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.

Когато командирите са твърде силни, а обикновените войници — твърде слаби, резултатът е деморализация.

Когато висшите командири са гневни и непокорни, та срещнат ли врага, влизат в бой поради своята ярост, преди главнокомандващият да е в състояние да даде указания дали позицията е подходяща за нападение, резултатът е срив.

Когато пълководецът е безволев и без авторитет, когато заповедите му са мъгляви по съдържание и предназначение, когато на командирите и бойците не са вменени конкретни задължения, а редиците са нестройни и непълни, резултатът е безпорядък.

Когато пълководецът е неспособен да прецени силата на врага и хвърли в сражение малобройна част срещу многочислена или слаба срещу силна, когато пропусне да разположи елитните си бойци на предната линия, най-вероятният резултат е разгром.

Това са шестте начина да си докараш поражение и те следва да бъдат взети под внимание от всеки командир, заемащ важен пост.

Природните условия в страната са най-верният помощник на воина. Но мерило за великия пълководец са способностите за оценка на неприятеля, за ръководство на победна армия, за проницателно предвиждане на трудностите, опасностите и разстоянията.

Който има познания в тези области и ги прилага на дело, ще печели битките. Който нито има познания, нито ги прилага, ще бъде победен.

Ако сигурният изход от битката е победа, трябва да се биеш, дори и ако владетелят ти забранява. Ако е допустимо поражение, не бива да се биеш, дори и ако владетелят ти заповядва.
Ако един пълководец настъпва, без да ламти за слава, и отстъпва, без да се бои от опозоряване, а единствената му мисъл е да защити страната си и да служи вярно на владетеля си, то той е скъпоценност за държавата.

Нека войниците ти бъдат като твои собствени деца — и те ще те последват дори и в най-дълбоки пропасти. Гледай на тях като на свои възлюбени синове — и те ще бъдат до теб дори и в смъртта.

Ако обаче си снизходителен, но нямаш тежест; ако си добросърдечен, но безсилен да постигнеш изпълнение на заповедите си; и най-вече ако си неспособен да обуздаеш безредието, тогава твоите воини могат да се оприличат на разглезени деца — безполезни за каквато и да е дейност.

Ако знаеш, че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно дали врагът е уязвим, значи си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, но не си наясно дали хората ти са в състояние да нанесат удар, пак си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, а също и че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно, че поради естеството на терена битката е неосъществима, все още си изминал едва половината път до победата.

И тъй, веднъж влезе ли в бой, по-сетне изкусният боец никога не е объркан. Веднъж установи ли лагера си, сетне никога не търпи загуби.

Ето защо се казва: Ако познаваш и врага, и себе си, победата ти ще е безсъмнена. Ако познаваш Небето и Земята, победата ти ще е пълна.

– 11 –

Деветте положения

Сун-Дзъ каза:

В изкуството на войната се отчитат девет полеви разновидности:
— Разпиляно пространство
— Лесно пространство
— Ключово пространство
— Открито пространство
— Кръстопътно пространство
— Важно пространство
— Трудно пространство
— Оградено пространство
— Безнадеждно пространство

Когато пълководецът е на собствена земя, това е разпиляно пространство.

Когато е навлязъл във вражеска земя, но не твърде навътре — това е лесно пространство.

Територия, която предоставя голямо преимущество на страната, която я владее, е ключово пространство.

Територия, предоставяща свобода на движение за всяка от страните, е открито пространство.

Територия, граничеща с три съседни държави, така че който я завземе първи, може да се ползва от тяхната подкрепа, е кръстопътно пространство.

Когато една войска е проникнала във вътрешността на вражеска държава и е оставила зад гърба си укрепени градове — това е важно пространство.

Планини и гори, стръмни склонове, блата и мочурища и всяка друга тежка за прекосяване територия — това е трудно пространство.

Място, до което се достига през тесни проходи и от което отстъпление е възможно само по лъкатушни пътеки, така че малобройни вражески сили са достатъчни, за да разбият голяма твоя войскова част — това е оградено пространство.

Място, на което единственото ти спасение от унищожение е в незабавната битка — това е безнадеждно пространство.

В разпиляно пространство не се бий. В лесно пространство не спирай. В ключово пространство не нападай.

В открито пространство не се опитвай да препречиш хода на врага. В кръстопътно пространство сключвай съюзи със съседните държави.

Във важно пространство си набави продоволствия чрез плячка. В трудно пространство продължавай похода напред.

В оградено пространство прибягвай до хитрост. В безнадеждно пространство се бий.

Някогашните изкусни пълководци са умеели да се вклинят между фронта и тила на врага, та да не позволят на малките и големите отряди да си помагат, да попречат на добрите войници да спасяват неспособните и да възпрат командирите да прегрупират хората си за ново нападение.

Когато вражеските сили били обединени, успявали да всеят безредие сред тях.

Когато били в изгодно положение, настъпвали. Ако ли не, оставали на позициите си.

Ако някой ме попита как да се справи с огромно вражеско войнство, което е в строен боен ред и се впуска в нападение, бих му отговорил: За начало завладей нещо, което е скъпо на противника ти. Тогава той ще е склонен да се подчини на волята ти.

Бързината е същността на войната: възползвай се от неподготвеността на врага, придвижвай се по непредвидими пътища и нападай незащитени места.

Настъпващата сила трябва да се съобразява със следните правила:

Колкото по-навътре проникваш в дадена страна, толкова по-сплотени ще са твоите войници и така бранителите не ще те сразят.

Предприемай набези в плодородни земи, за да запасиш войската си с храна.

Внимателно следи за благополучието на хората си. Не ги претоварвай. Съсредоточавай енергията си и пази силите си. Бъди с войската си в непрестанно движение и изработвай неразгадаеми планове.

Прати бойците си на позиции, от които няма изход, така че те да предпочетат смъртта пред бягството. Пред очите на смъртта няма нищо непостижимо. Командирите и войниците ще се бият до краен предел на силите си.

Когато са отчаяни, бойците губят чувството си за страх. Ако нямат убежище, ще останат на място. Ако са във вражеска страна, фронтът ще е труднопробиваем. Ако не разчитат на помощ, ще се сражават безпощадно.

Така, без да чакат разпоредби, бойците ще са постоянно нащрек; без да чакат подкана, ще изпълнят волята ти; без принуда ще ти бъдат верни; без да отправяш изрични заповеди, ще можеш да се уповаваш на тях.

Издай възбрана да се осланят на поличби и предзнаменования и сложи край на суеверията, водещи до колебливост. Тогава никой не ще се бои от гибел, дори и да настъпи смъртният му час.

Ако войниците ти не са заможни, то не е защото богатството ги отблъсква. Ако живеят кратко, то не е защото бягат от дълголетието.

В деня, когато им заповядаш да влязат в бой, войниците ти може да плачат, сълзите ще квасят дрехите им или ще се стичат по лицата им — ала окажат ли се в безизходица, ще проявят храбростта на Чжу или Гуа.

Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан — змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.
Ако някой ме попита може ли да се стори тъй, че войската да противодейства като шуайчжан, ще отговоря: да, може. Дори и хората на У и на Юе да са врагове, ако те в една лодка прекосяват река и ги застигне буря, ще си помогнат взаимно, тъй както лявата ръка помага на дясната.

Ето защо не бива да разчиташ само на запънатите с букаи коне и на вбитите в земята колела на колесниците.

Принципът при ръководството на войска е да установиш праг на смелост, който всички трябва да достигнат.

Как да извлечеш най-доброто и от силата, и от слабостта, е въпрос, свързан с правилното оползотворяване на пространството.

Така изкусният пълководец командва цяла армия, сякаш води за ръката един-единствен човек.
Задача на пълководеца е да пази мълчание, та да постигне тайнственост; да бъде честен и справедлив, та да поддържа реда.
Той трябва да е способен да въвежда своите командири и воини в заблуждение чрез мними сводки и привидности, та да ги държи в неведение.

Като непрестанно променя разпоредбите и плановете си, врагът му не ще знае нищо определено. Като мести лагера си и е в постоянно движение по обиколни пътища, той възпрепятства врага да предугади намеренията му.

В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току-що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта.

Той изгаря лодките си и чупи съдовете за хранене. Тъй както овчар води стадото си, той насочва хората си по този или онзи път, без никой от тях да знае накъде е тръгнал.

Да сбере войнството си и да го въвлече в опасност — ето как може да се определи делото на пълководеца.

Различните показатели, съответстващи на деветте полеви разновидности, целесъобразността от нападателна или защитна тактика, същностните закони на човешката природа — ето нещата, които трябва да се изучат най-внимателно.

При напредване във вражеска територия водещият принцип е, че при проникване дълбоко навътре бойците се сплотяват, а при навлизане само на малко разстояние са склонни да се разпиляват.

Когато напускаш родината и повеждаш войската през съседна територия, се оказваш в критично пространство. Когато във всички посоки има пътища, намираш се в кръстопът — но пространство.

Когато проникнеш навътре в страната, си във важно пространство. Когато проникнеш на кратко разстояние — в лесно пространство.

Когато вражеските крепости са зад гърба ти, а пред теб има тесни проходи, това е оградено пространство. Когато не разполагаш с никакво убежище, си в безнадеждно пространство.

И така, в разпиляно пространство ще вдъхновя хората си с единна цел. В лесно пространство ще се погрижа за наличието на тесни връзки между всички части на войската.

В ключово пространство ще ускоря движението на тиловите части.

В открито пространство ще съм бдителен относно отбраната. В кръстопътно пространство ще заздравя отношенията със съюзниците си.

Във важно пространство ще се постарая да осигуря продължително действащ канал за снабдяване с продоволствия. В трудно пространство ще устремя хората си напред.

В оградено пространство ще затворя всички пътища за отстъпление. В безнадеждно пространство ще проглася пред войниците невъзможността да оцелеят.

Защото в природата на войника е да оказва упорита съпротива, когато е обкръжен, да се бори твърдо, когато е в безизходица, и да се подчинява светкавично, когато е в опасност.

Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели. Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата. Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

Пренебрегването на който и да е от тези няколко принципа не е от полза за пълководеца.

Когато пълководец нападне могъща държава, умелото му ръководство се състои в това да предотврати съсредоточаването на вражеските сили. Той всява страх у своите противници, а съюзниците им нямат възможност да се обединят срещу него.

Ето защо той не се стреми да се съюзява с други държави, нито да укрепва силите им. Той трябва да преследва собствените си неразгадаеми цели, вдъхвайки ужас у врага. Така ще е способен да превземе градовете и да свали владетеля.

Възнаграждавай хората си без оглед с общоприетите правила, издавай заповеди без оглед с предишни разпоредби — така армията ще те следва като един.

Запознавай войниците си само с непосредствените задачи, без те да са в течение на твоите замисли. Когато изгледите са добри, разкривай им ги. Ала не им казвай нищо, когато положението е мрачно.

Постави войската си в смъртна опасност — и тя ще оцелее. Хвърли я в отчаяни трудности — и накрая тя ще излезе от тях невредима.

Защото именно когато е под заплаха, една войска е способна да нанесе победен удар.

Успехът във войната се постига чрез внимателно нагаждане към целта на врага.

Непрестанно дръж под око вражеския фланг и в дългосрочен план ще успееш да убиеш главнокомандващия.

Това е умението да постигнеш нещо чрез чисто коварство.

Щом завземеш властта, затвори граничните пътеки, премахни официалните указателни знаци и не допускай никакви емисари.

В заседателната зала бъди непреклонен, за да владееш положението.

Ако врагът остави отворена вратичка, нахлуй през нея.

Превари врага, слагайки ръка на нещо, което му е скъпо; изчисли кога той ще пристигне на бойното поле.

Следвай пътя, очертан от правилата и обичая, и се нагаждай към врага дотогава, докато ти стане възможно да се впуснеш в решителна битка.

Нека отпърво поведението ти бъде свенливо като на девица — дотогава, докато врагът се разкрие. Сетне бъди като бързоног заек и за врага ще е късно да ти окаже отпор.

– 12 –

Нападение с огън

Сун-Дзъ каза:

Има пет начина за нападение с огън. Първият е да изгориш войниците в лагера им. Вторият е да изгориш запасите им от храна. Третият е да изгориш обоза. Четвъртият е да изгориш оръжията и складовете с боеприпаси. Петият е да изгориш мостовете и да обсипеш с огън пътищата.

За нападение с огън трябва да разполагаш с определени средства. Запалителните средства винаги следва да се държат в готовност.

За нападение с огън има подходящи сезони и подобаващи дни.
Подходящ е сезонът, когато времето е сухо. Подобаващи са дните, при които луната се намира в съзвездията Цедилка, Стена, Крило и Напречник, понеже тогава обикновено вее силен вятър.

При нападение с огън трябва да си готов за пет възможни развоя.
— Ако в лагера на врага избухне пожар, бъди готов мигновено да предприемеш нападение отвън.
— Ако там гори пожар, но вражеските войници запазват спокойствие, не нападай, а изчакай благоприятен момент.
— Когато огнената стихия е в разгара си, атакувай, ако е възможно. Ако не е — не мърдай от мястото си.
— Ако е допустимо да нападнеш с огън отвън, не чакай вътре да избухне пожар, а действай, щом се окаже сгода.
— Когато предизвикваш пожар, бъди откъм страната, от която духа вятърът. Не нападай от подветрената страна.

Вятър, който излиза денем, вее задълго. Ала нощният полъх стихна бързо.

И така, във войската трябва да се познават петте положения, да се следи движението на звездите и да се бди относно подобаващи за пожар дни.

Който използва огън в подкрепа на нападението, действа умно; който използва вода в подкрепа на нападението, действа силом.

Защото чрез вода можеш да отрежеш пътя на врага, но не и да го лишиш от притежанията му.

Горко на онзи, който се опитва да печели битки и да се впуска в нападения, без да е развил чувството си за бързина и предприемчивост. Тогава последствията са загуба на време и застой.

Ето защо е казано: Просветеният владетел чертае дългосрочни планове, а добрият пълководец оплодотворява всички възможности.

Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.

Никой владетел не бива да праща войски на бойното поле само за да излее гнева си. Никой пълководец не бива да влиза в битка само заради накърнено честолюбие.

Ако ще е в твоя полза, настъпи. Ако ли не, стой където си.

С времето гневът може да бъде заместен от отрада. Раздразнението може да бъде последвано от доволство.

Ала веднъж разрушено, едно царство може никога повече да се не възроди. Нито може мъртвият някога да бъде съживен.

Ето защо просветеният владетел подхожда мъдро, а добрият пълководец — предвидливо. Така в страната може да се опази мирът, а във войската — целостта.

– 13 –

Използване на шпиони

Сун-Дзъ каза:

Да се сбере стохилядно войнство и да поеме то на дълъг поход е бреме за народа и източване на хазната. Ежедневните разходи могат да достигнат до хиляда жълтици дневно. Ще възникнат сътресения в родината и извън нея, а мъжете ще се свличат от изнемога по пътищата. Седемстотин хиляди домакинства ще бъдат възпрепятствани в труда си.
Противниковите армии могат да се опълчват една срещу друга години наред, стремейки се към победа, която ще се реши в един-единствен ден. Ето защо е висша безчовечност да се остане в неведение относно положението на врага само защото някому се е досвидяло да отпусне стотина жълтици за възнаграждения и поощрения.

Който постъпва така, не е водач на хората, не е от помощ за владетеля си и не е господар на победата.

Онова, благодарение на което мъдрият владетел и добрият пълководец са способни да нанесат удар на врага, да го сразят и да извършат небивали подвизи, е предварителната осведоменост.

Тази осведоменост не може да се постигне чрез допитване до богове и духове, нито да се придобие от предходен опит, нито да се извлече чрез заключения.

Сведения за обстановката при врага могат да ни дадат само други хора.

Ето защо са нужни шпиони. Те се делят на пет вида:
— местни
— вътрешни
— двойни
— обречени
— оцеляващи

Когато действат шпиони от всичките пет вида и никой не знае тайните им способи, се казва, че е постигнато „божествено устройство“. Това е най-ценното богатство за владетеля.

Местните шпиони са от народа на противника.

Вътрешните шпиони са служители на противника.

Двойните шпиони са вражески шпиони, които си заловил и привлякъл на своя страна.

Чрез обречените шпиони заблуждаваш врага с фалшиви данни.

И най-сетне, оцеляващите шпиони носят сведения от лагера на врага.

Ето защо с никого от войската пълководецът не поддържа по-тесни отношения, отколкото с шпионите. Никой не бива да бъде по-щедро възнаграждавай. Няма дейност, при която да е нужна по-голяма потайност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не притежаваш природна проницателност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не си великодушен и прям.

Ако не си прозорлив и надарен с тънък усет, не можеш да си сигурен във верността на сведенията им.

Действай с усет, с тънък усет! И прибягвай до своите шпиони при всякакъв вид дела.

Ако шпионин се разкрие, преди да е назряло времето, той заслужава да бъде наказан със смърт заедно с онзи, пред когото е разгласил тайната.

Независимо дали целта е да се разгроми войска, да се превземе град или да се убие определена личност, винаги е необходимо да са ти известни кои са командирите, адютантите, телохранителите и стражите. Тази задача възложи на шпионите си.

Вражеските шпиони, които дебнат теб, трябва да бъдат разкрити, съблазнени с подкупи, отведени на подходящо място и удобно настанени. Така ще ги привлечеш за двойни агенти и те ще бъдат на твое разположение.

С помощта на сведенията от двойния агент ще си осигуриш местни и вътрешни шпиони.

Пак неговите сведения ще ти дадат възможността да провождаш обречени шпиони с мними вести при врага.

И най-сетне благодарение на получени чрез него данни ще можеш в някои случаи да изпращаш във вражеския лагер оцеляващи шпиони.

Целта и смисълът на разузнаването е познание за врага. А това познание може да се извлече само от първа ръка, от двойния агент. Ето защо е особено важно да проявяваш към него щедрост.

В отколешни времена възходът на династията Ин се дължал на И Джъ, който по-рано служил на Шан. А възходът на династията Джоу се дължал на Люй Я, който по-рано служил на Ин.

И тъй, просветеният владетел и мъдрият пълководец, съумяващи да привлекат за целите на шпионажа най-умните люде, ще извършат велики дела. Защото шпионажът е същностен във война — чрез него именно се определя всеки ход.

Текстът на китайски език:

始計第一

孫子曰:兵者,國之大事,死生之地,存亡之道,不可不察也。

故經之以五事,校之以七計,而索其情:一曰道,二曰天,三曰地,四曰將,五曰法。

道者,令民與上同意,可與之死,可與之生,而不畏危也。天者,陰陽、寒暑、時制也。地者,高下、遠近、險易、廣狹、死生也。將者,智、信、仁、勇、嚴也。法者,曲制、官道、主用也。凡此五者,將莫不聞,知之者勝,不知者不勝。故校之以計,而索其情,曰:主孰有道?將孰有能?天地孰得?法令孰行?兵眾孰強?士卒孰練?賞罰孰明?吾以此知勝負矣。

將聽吾計,用之必勝,留之;將不聽吾計,用之必敗,去之。計利以聽,乃為之勢,以佐其外。勢者,因利而制權也。兵者,詭道也。故能而示之不能,用而示之不用,近而示之遠,遠而示之近。利而誘之,亂而取之,實而備之,強而避之,怒而撓之,卑而驕之,佚而勞之,親而離之。攻其無備,出其不意。此兵家之勝,不可先傳也。

夫未戰而廟算勝者,得算多也;未戰而廟算不勝者,得算少也。多算勝,少算不勝,而況於無算乎?吾以此觀之,勝負見矣。

作戰第二

孫子曰:凡用兵之法,馳車千駟,革車千乘,帶甲十萬,千里饋糧,則內外之費,賓客之用,膠漆之材,車甲之奉,日費千金,然後十萬之師舉矣。其用戰也貴勝,久則鈍兵挫銳,攻城則力屈,久暴師則國用不足。夫鈍兵挫銳,屈力殫貨,則諸侯乘其弊而起,雖有智者,不能善其後矣。故兵聞拙速,未睹巧之久也。夫兵久而國利者,未之有也。故不盡知用兵之害者,則不能盡知用兵之利也。

善用兵者,役不再籍,糧不三載;取用於國,因糧於敵,故軍食可足也。

國之貧於師者遠輸,遠輸則百姓貧;近於師者貴賣,貴賣則百性財竭,財竭則急於丘役。力屈財殫,中原內虛於家。百姓之費,十去其七;公家之費,破車罷馬,甲胄矢弩,戟楯蔽櫓,丘牛大車,十去其六。

故智將務食於敵,食敵一鍾,當吾二十鍾;萁稈一石,當吾二十石。

故殺敵者,怒也;取敵之利者,貨也。故車戰,得車十乘以上,賞其先得者,而更其旌旗。車雜而乘之,卒善而養之,是謂勝敵而益強。

故兵貴勝,不貴久。故知兵之將,生民之司命,國家安危之主也。

謀攻第三

孫子曰:凡用兵之法,全國為上,破國次之;全軍為上,破軍次之;全旅為上,破旅次之;全卒為上,破卒次之;全伍為上,破伍次之。是故百戰百勝,非善之善者也;不戰而屈人之兵,善之善者也。

故上兵伐謀,其次伐交,其次伐兵,其下攻城。攻城之法,為不得已。修櫓轒轀,具器械,三月而後成;距闉,又三月而後已。將不勝其忿,而蟻附之,殺士三分之一,而城不拔者,此攻之災也。

故善用兵者,屈人之兵而非戰也,拔人之城而非攻也,毀人之國而非久也,必以全爭於天下,故兵不頓而利可全,此謀攻之法也。

故用兵之法,十則圍之,五則攻之,倍則分之,敵則能戰之,少則能守之,不若則能避之。故小敵之堅,大敵之擒也。

夫將者,國之輔也。輔周則國必強,輔隙則國必弱。

故君之所以患於軍者三:不知軍之不可以進,而謂之進,不知軍之不可以退,而謂之退,是為縻軍;不知三軍之事,而同三軍之政,則軍士惑矣;不知三軍之權,而同三軍之任,則軍士疑矣。三軍既惑且疑,則諸侯之難至矣,是謂亂軍引勝。

故知勝有五:知可以戰與不可以戰者勝,識衆寡之用者勝,上下同欲者勝,以虞待不虞者勝,將能而君不御者勝。此五者,知勝之道也。

故曰:知彼知己,百戰不殆;不知彼而知己,一勝一負;不知彼不知己,每戰必殆。

軍形第四

孫子曰:昔之善戰者,先為不可勝,以待敵之可勝。不可勝在己,可勝在敵。故善戰者,能為不可勝,不能使敵之必可勝。故曰:勝可知,而不可為。

不可勝者,守也;可勝者,攻也。守則有餘,攻則不足。善守者,藏於九地之下;善攻者,動於九天之上,故能自保而全勝也。

見勝不過衆人之所知,非善之善者也;戰勝而天下曰善,非善之善者也。故舉秋毫不為多力,見日月不為明目,聞雷霆不為聰耳。

古之所謂善戰者,勝於易勝者也。故善戰者之勝也,無智名,無勇功。故其戰勝不忒。不忒者,其所措必勝,勝已敗者也。故善戰者,立於不敗之地,而不失敵之敗也。是故勝兵先勝而後求戰,敗兵先戰而後求勝。善用兵者,修道而保法,故能為勝敗之政。

兵法:一曰度,二曰量,三曰數,四曰稱,五曰勝。地生度,度生量,量生數,數生稱,稱生勝。故勝兵若以鎰稱銖,敗兵若以銖稱鎰。勝者之戰民也,若決積水於千仞之溪者,形也。

兵勢第五

孫子曰:凡治衆如治寡,分數是也;鬥衆如鬥寡,形名是也;三軍之衆,可使必受敵而無敗者,奇正是也;兵之所加,如以碫投卵者,虛實是也。

凡戰者,以正合,以奇勝。故善出奇者,無窮如天地,不竭如江海。終而復始,日月是也。死而復生,四時是也。聲不過五,五聲之變,不可勝聽也;色不過五,五色之變,不可勝觀也;味不過五,五味之變,不可勝嘗也;戰勢不過奇正,奇正之變,不可勝窮也。奇正相生,如循環之無端,孰能窮之哉?

激水之疾,至於漂石者,勢也;鷙鳥之疾,至於毀折者,節也。是故善戰者,其勢險,其節短。勢如彍弩,節如發機。

紛紛紜紜,鬥亂而不可亂也;渾渾沌沌,形圓而不可敗也。亂生於治,怯生於勇,弱生於強。治亂,數也;勇怯,勢也;強弱,形也。

故善動敵者,形之,敵必從之;予之,敵必取之。以利動之,以實待之。

故善戰者,求之於勢,不責於人,故能擇人而任勢。任勢者,其戰人也,如轉木石。木石之性,安則靜,危則動,方則止,圓則行。故善戰人之勢,如轉圓石於千仞之山者,勢也。

虛實第六

孫子曰:凡先處戰地而待敵者佚,後處戰地而趨戰者勞。故善戰者,致人而不致於人。

能使敵自至者,利之也;能使敵不得至者,害之也。故敵佚能勞之,飽能饑之,安能動之。出其所不趨,趨其所不意。

行千里而不勞者,行於無人之地也。攻而必取者,攻其所不守也;守而必固者,守其所不攻也。故善攻者,敵不知其所守;善守者,敵不知其所攻。微乎微乎,至於無形;神乎神乎,至於無聲,故能為敵之司命。

進而不可禦者,沖其虛也;退而不可追者,速而不可及也。故我欲戰,敵雖高壘深溝,不得不與我戰者,攻其所必救也;我不欲戰,雖畫地而守之,敵不得與我戰者,乖其所之也。

故形人而我無形,則我專而敵分。我專為一,敵分為十,是以十攻其一也,則我衆而敵寡。能以衆擊寡者,則吾之所與戰者,約矣。吾所與戰之地不可知,不可知,則敵所備者多,敵所備者多,則吾之所與戰者寡矣。故備前則後寡,備後則前寡,備左則右寡,備右則左寡,無所不備,則無所不寡。寡者,備人者也;衆者,使人備己者也。

故知戰之地,知戰之日,則可千里而會戰;不知戰之地,不知戰之日,則左不能救右,右不能救左,前不能救後,後不能救前,而況遠者數十里,近者數里乎!以吾度之,越人之兵雖多,亦奚益於勝哉!故曰:勝可擅也,敵雖衆,可使無鬥。

故策之而知得失之計,作之而知動靜之理,形之而知死生之地,角之而知有餘不足之處。故形兵之極,至於無形。無形,則深間不能窺,智者不能謀。因形而措勝於衆,衆不能知。人皆知我所以勝之形,而莫知吾所以制勝之形。故其戰勝不復,而應形於無窮。

夫兵形象水,水之行,避高而趨下;兵之勝,避實而擊虛。水因地而制行,兵因敵而制勝。故兵無成勢,無恆形,能因敵變化而取勝者,謂之神。故五行無常勝,四時無常位,日有短長,月有死生。

軍爭第七

孫子曰:凡用兵之法,將受命於君,合軍聚衆,交和而舍,莫難於軍爭。軍爭之難者,以迂為直,以患為利。故迂其途,而誘之以利,後人發,先人至,此知迂直之計者也。

故軍爭為利,軍爭為危。舉軍而爭利,則不及;委軍而爭利,則輜重捐。是故卷甲而趨,日夜不處,倍道兼行,百里而爭利,則擒三軍將,勁者先,疲者後,其法十一而至;五十里而爭利,則蹶上軍將,其法半至;三十里而爭利,則三分之二至。是故軍無輜重則亡,無糧食則亡,無委積則亡。故不知諸侯之謀者,不能豫交;不知山林、險阻、沮澤之形者,不能行軍;不用鄉導者,不能得地利。

故兵以詐立,以利動,以分合為變者也。故其疾如風,其徐如林,侵掠如火,不動如山,難知如陰,動如雷霆。掠鄉分衆,廓地分利,懸權而動。先知迂直之計者勝,此軍爭之法也。

《軍政》曰:「言不相聞,故為金鼓;視不相見,故為旌旗。」夫金鼓旌旗者,所以一民之耳目也。民既專一,則勇者不得獨進,怯者不得獨退,此用衆之法也。故夜戰多金鼓,晝戰多旌旗,所以變人之耳目也。

故三軍可奪氣,將軍可奪心。是故朝氣銳,晝氣惰,暮氣歸。故善用兵者,避其銳氣,擊其惰歸,此治氣者也。以治待亂,以靜待嘩,此治心者也。以近待遠,以佚待勞,以飽待饑,此治力者也。無邀正正之旗,無擊堂堂之陣,此治變者也。

故用兵之法,高陵勿向,背丘勿逆,佯北勿從,銳卒勿攻,餌兵勿食,歸師勿遏,圍師必闕,窮寇勿迫,此用兵之法也。

九變第八

孫子曰:凡用兵之法,將受命於君,合軍聚眾。圮地無舍,衢地合交,絕地無留,圍地則謀,死地則戰。途有所不由,軍有所不擊,城有所不攻,地有所不爭,君命有所不受。故將通於九變之利者,知用兵矣;將不通於九變之利,雖知地形,不能得地之利矣;治兵不知九變之術,雖知地利,不能得人之用矣。

是故智者之慮,必雜於利害,雜於利而務可信也,雜於害而患可解也。是故屈諸侯者以害,役諸侯者以業,趨諸侯者以利。

故用兵之法,無恃其不來,恃吾有以待之;無恃其不攻,恃吾有所不可攻也。

故將有五危︰必死,可殺也﹔必生,可虜也﹔忿速,可侮也﹔廉潔,可辱也﹔愛民,可煩也。凡此五危,將之過也,用兵之災也。覆軍殺將,必以五危,不可不察也。

行軍第九

孫子曰:凡處軍相敵,絕山依谷,視生處高,戰隆無登,此處山之軍也。絕水必遠水,客絕水而來,勿迎於水內,令半濟而擊之,利;欲戰者,無附於水而迎客,視生處高,無迎水流,此處水上之軍也。絕斥澤,惟亟去無留,若交軍於斥澤之中,必依水草,而背衆樹,此處斥澤之軍也。平陸處易,而右背高,前死後生,此處平陸之軍也。凡此四軍之利,黃帝之所以勝四帝也。

凡軍好高而惡下,貴陽而賤陰,養生而處實,軍無百疾,是謂必勝。丘陵堤防,必處其陽,而右背之,此兵之利,地之助也。上雨,水沫至,欲涉者,待其定也。

凡地有絕澗,遇天井、天牢、天羅、天陷、天隙,必亟去之,勿近也。吾遠之,敵近之;吾迎之,敵背之。軍旁有險阻、潢井、葭葦、林木、蘙薈者,必謹覆索之,此伏奸之所處也。

敵近而靜者,恃其險也;遠而挑戰者,欲人之進也;其所居易者,利也;衆樹動者,來也;衆草多障者,疑也;鳥起者,伏也;獸駭者,覆也;塵高而銳者,車來也;卑而廣者,徒來也;散而條達者,樵採也;少而往來者,營軍也;辭卑而益備者,進也;辭強而進驅者,退也;輕車先出,居其側者,陣也;無約而請和者,謀也;奔走而陳兵者,期也;半進半退者,誘也;仗而立者,饑也;汲而先飲者,渴也;見利而不進者,勞也;鳥集者,虛也;夜呼者,恐也;軍擾者,將不重也;旌旗動者,亂也;吏怒者,倦也;粟馬肉食,軍無懸瓶,而不返其舍者,窮寇也;諄諄翕翕,徐與人言者,失衆也;數賞者,窘也;數罰者,困也;先暴而後畏其衆者,不精之至也;來委謝者,欲休息也。兵怒而相迎,久而不合,又不相去,必謹察之。

兵非貴益多,惟無武進,足以併力、料敵、取人而已。夫惟無慮而易敵者,必擒於人。

卒未親附而罰之,則不服,不服則難用也。卒已親附而罰不行,則不可用也。故合之以文,齊之以武,是謂必取。令素行以教其民,則民服;令素不行以教其民,則民不服。令素行者,與衆相得也。

地形第十

孫子曰:地形有通者、有掛者、有支者、有隘者、有險者、有遠者。我可以往,彼可以來,曰通。通形者,先居高陽,利糧道,以戰則利。可以往,難以返,曰掛。掛形者,敵無備,出而勝之,敵若有備,出而不勝,難以返,不利。我出而不利,彼出而不利,曰支。支形者,敵雖利我,我無出也,引而去之,令敵半出而擊之,利。隘形者,我先居之,必盈之以待敵。若敵先居之,盈而勿從,不盈而從之。險形者,我先居之,必居高陽以待敵;若敵先居之,引而去之,勿從也。遠形者,勢均,難以挑戰,戰而不利。凡此六者,地之道也,將之至任,不可不察也。

故兵有走者、有弛者、有陷者、有崩者、有亂者、有北者。凡此六者,非天之災,將之過也。夫勢均,以一擊十,曰走;卒強吏弱,曰馳;吏強卒弱,曰陷;大吏怒而不服,遇敵懟而自戰,將不知其能,曰崩;將弱不嚴,教道不明,吏卒無常,陳兵縱橫,曰亂;將不能料敵,以少合衆,以弱擊強,兵無選鋒,曰北。凡此六者,敗之道也,將之至任,不可不察也。

夫地形者,兵之助也。料敵制勝,計險厄遠近,上將之道也。知此而用戰者必勝,不知此而用戰者必敗。故戰道必勝,主曰無戰,必戰可也;戰道不勝,主曰必戰,無戰可也。故進不求名,退不避罪,唯民是保,而利合於主,國之寶也。

視卒如嬰兒,故可以與之赴深溪;視卒如愛子,故可與之俱死。厚而不能使,愛而不能令,亂而不能治,譬若驕子,不可用也。

知吾卒之可以擊,而不知敵之不可擊,勝之半也;知敵之可擊,而不知吾卒之不可以擊,勝之半也;知敵之可擊,知吾卒之可以擊,而不知地形之不可以戰,勝之半也。故知兵者,動而不迷,舉而不窮。故曰:知彼知己,勝乃不殆;知天知地,勝乃可全。

九地第十一

孫子曰:凡用兵之法,有散地,有輕地,有爭地,有交地,有衢地,有重地,有圮地,有圍地,有死地。諸侯自戰其地者,為散地;入人之地而不深者,為輕地;我得則利,彼得亦利者,為爭地;我可以往,彼可以來者,為交地;諸侯之地三屬,先至而得天下之衆者,為衢地;入人之地深,背城邑多者,為重地;山林、險阻、沮澤,凡難行之道者,為圮地;所由入者隘,所從歸者迂,彼寡可以擊吾之衆者,為圍地;疾戰則存,不疾戰則亡者,為死地。是故散地則無戰,輕地則無止,爭地則無攻,交地則無絕,衢地則合交,重地則掠,圮地則行,圍地則謀,死地則戰。

所謂古之善用兵者,能使敵人前後不相及,衆寡不相恃,貴賤不相救,上下不相收,卒離而不集,兵合而不齊。合於利而動,不合於利而止。敢問︰「敵衆整而將來,待之若何?」曰:「先奪其所愛,則聽矣。」故兵之情主速,乘人之不及,由不虞之道,攻其所不戒也。

凡為客之道,深入則專,主人不克。掠於饒野,三軍足食。謹養而勿勞,併氣積力,運兵計謀,為不可測。投之無所往,死且不北。死焉不得,士人盡力。兵士甚陷則不懼,無所往則固,深入則拘,不得已則鬥。是故其兵不修而戒,不求而得,不約而親,不令而信。禁祥去疑,至死無所之。吾士無餘財,非惡貨也;無餘命,非惡壽也。令發之日,士卒坐者涕沾襟,偃臥者淚交頤。投之無所往者,則諸、劌之勇也。

故善用兵者,譬如率然。率然者,常山之蛇也。擊其首則尾至,擊其尾則首至,擊其中則首尾俱至。敢問︰「兵可使如率然乎?」曰︰「可。夫吳人與越人相惡也,當其同舟而濟。遇風,其相救也,如左右手。」是故方馬埋輪,未足恃也;齊勇如一,政之道也;剛柔皆得,地之理也。故善用兵者,攜手若使一人,不得已也。

將軍之事,靜以幽,正以治。能愚士卒之耳目,使之無知;易其事,革其謀,使人無識;易其居,迂其途,使人不得慮。帥與之期,如登高而去其梯;帥與之深入諸侯之地,而發其機,焚舟破釜,若驅群羊。驅而往,驅而來,莫知所之。聚三軍之衆,投之於險,此謂將軍之事也。九地之變,屈伸之利,人情之理,不可不察也。

凡為客之道,深則專,淺則散。去國越境而師者,絕地也;四達者,衢地也;入深者,重地也;入淺者,輕地也;背固前隘者,圍地也;無所往者,死地也。是故散地,吾將一其志;輕地,吾將使之屬;爭地,吾將趨其後;交地,吾將謹其守;衢地,吾將固其結;重地,吾將繼其食;圮地,吾將進其途;圍地,吾將塞其闕;死地,吾將示之以不活。故兵之情:圍則禦,不得已則鬥,過則從。

是故不知諸侯之謀者,不能豫交;不知山林、險阻、沮澤之形者,不能行軍;不用鄉導者,不能得地利。四五者,不知一,非霸王之兵也。夫霸王之兵,伐大國,則其衆不得聚;威加於敵,則其交不得合。是故不爭天下之交,不養天下之權,信己之私,威加於敵,則其城可拔,其國可隳。施無法之賞,懸無政之令。犯三軍之衆,若使一人。犯之以事,勿告以言;犯之以利,勿告以害。投之亡地然後存,陷之死地然後生。夫衆陷於害,然後能為勝敗。故為兵之事,在於佯順敵之意,併敵一向,千里殺將,是謂巧能成事者也。

是故政舉之日,夷關折符,無通其使;厲於廊廟之上,以誅其事。敵人開闔,必亟入之,先其所愛,微與之期,踐墨隨敵,以決戰事。是故始如處女,敵人開戶;後如脫兔,敵不及拒。

火攻第十二

孫子曰:凡火攻有五:一曰火人,二曰火積,三曰火輜,四曰火庫,五曰火隊。行火必有因,煙火必素具。發火有時,起火有日。時者,天之燥也。日者,月在箕、壁、翼、軫也。凡此四宿者,風起之日也。

凡火攻,必因五火之變而應之:火發於內,則早應之於外;火發而其兵靜者,待而勿攻,極其火力,可從而從之,不可從則止。火可發於外,無待於內,以時發之,火發上風,無攻下風。晝風久,夜風止。凡軍必知有五火之變,以數守之。故以火佐攻者明,以水佐攻者強。水可以絕,不可以奪。

夫戰勝攻取,而不修其功者凶,命曰「費留」。故曰:明主慮之,良將修之,非利不動,非得不用,非危不戰。主不可以怒而興師,將不可以慍而致戰。合於利而動,不合於利而止。怒可以復喜,慍可以復悅,亡國不可以復存,死者不可以復生。故明主慎之,良將警之,此安國全軍之道也。

用間第十三

孫子曰:凡興師十萬,出征千里,百姓之費,公家之奉,日費千金,內外騷動,怠於道路,不得操事者,七十萬家。相守數年,以爭一日之勝,而愛爵祿百金,不知敵之情者,不仁之至也,非人之將也,非主之佐也,非勝之主也。故明君賢將,所以動而勝人,成功出於眾者,先知也。先知者,不可取於鬼神,不可象於事,不可驗於度,必取於人,知敵之情者也。

故用間有五:有鄉間,有內間,有反間,有死間,有生間。五間俱起,莫知其道,是謂「神紀」,人君之寶也。鄉間者,因其鄉人而用之;內間者,因其官人而用之;反間者,因其敵間而用之;死間者,為誑事於外,令吾間知之,而傳於敵間也;生間者,反報也。

故三軍之事,莫親於間,賞莫厚於間,事莫密於間,非聖智不能用間,非仁義不能使間,非微妙不能得間之實。微哉!微哉!無所不用間也。間事未發而先聞者,間與所告者皆死。

凡軍之所欲擊,城之所欲攻,人之所欲殺,必先知其守將、左右、謁者、門者、舍人之姓名,令吾間必索知之。必索敵人之間來間我者,因而利之,導而舍之,故反間可得而用也;因是而知之,故鄉間、內間可得而使也;因是而知之,故死間為誑事,可使告敵;因是而知之,故生間可使如期。五間之事,主必知之,知之必在於反間,故反間不可不厚也。

昔殷之興也,伊摯在夏;周之興也,呂牙在殷。故明君賢將,能以上智為間者,必成大功。此兵之要,三軍之所恃而動也。


.