Литературното съзнание и извайването на дракони 文心雕龙

Лиу Сие 刘勰 (ок. 465 – ок. 522) е една от най-важните фигури в китайското литературознание. Той е роден в неособено заможно семейство, но успява да получи завидно образование в областта на конфуцианските класически текстове, а по-късно и будистките писания. Макар че е неоценен приживе, неговото „Литературното съзнание и извайването на дракони“ , Уънсиндяолун 文心雕龙, е първата и вероятно най-влиятелна литературна критика в Китай. Тя е вторият най-изучаван текст след класическия роман „Сън в алени покои“, като дори има отделен клон от китайското литературознание, предназначен специално за изследването му – лунсюе 龙学, „драконознание“.

Относно заглавието

„Литературното съзнание и извайването на дракони“ ни оставя озадачени още със заглавието си. Какво се крие зад „литературното съзнание“ и поетичното“извайване на дракони“? Отговор на този въпрос ни дава самият автор в „Послеписа“ си:

夫“文心”者,言为文之用心也。
昔涓子《琴心》,王孙《巧心》,
心哉美矣,故用之焉。
古来文章,以雕缛成体

Що се отнася до „литературното съзнание“, това е да ползваш съзнанието си при създаването на изящната литература. В миналото бяха „Цинското съзнание“ на Дзюендзъ и „Изкусното съзнание“ на Уан Сун. Съзнанието е красота, затова и го използвам тук. Още от древни времена писанията се ваят, за да станат по-подробни и красиви.

Някои изследователи са на мнение, че Лиу Сие казва ясно какво стои зад заглавието. Литературоведът Джоу Сюнчу дори казва, че заглавието не е проблем, казано е ясно и просто, но някои изследователи „把简单的问题复杂化了“ (усложняват иначе простия въпрос). И все пак, това не бива да ни спира да тълкуваме и изследваме заглавието.

Според Дзун Цицай „извайването на дракони“, втората половина от заглавието, е съвсем типичен израз, използван още от Периода на воюващите царства (481-221 г. пр. Хр.) (Cai, Zong-qi, 2001: 75). „Извайвам дракон“ означава да направиш нещо изкусно, елегантно (като дракон) и сложно (като множеството люспи, изграждащи драконовото тяло). „Изграждането на дракони“ е алюзия към каноничните (конфуциански) книги, които стават модел за подражание на следващите поколения творци в китайската литература. Важно е да отбележим обаче, че наравно с каноничните конфуциански класики се разглежда и антологията „Чуски строфи“, (楚辞). Доказателството е петата глава – „Разграничаване на елегиите“, Биенсао 辩骚, която разглежда именно антологията. А също така и присъства в поименното изброяване в „Послеписа“: „Композицията на „Литературното съзнание [и извайването на дракони]” се корени в Пътя, […] и се трансформира от елегиите“ (盖《文心》之作也,本乎道[…]变乎骚矣). Тоест „извайването на дракони„ включва влиятелните литературни традиции и не се ограничава само до конфуцианския канон.

Първата част от заглавието, „литературното съзнание“, е доста по-сложно понятие. За разлика от „извайването на дракони “, то не се среща преди Лиу Сие. Дзун изказва предположението, че смисълът, вложен в термина, идва от будистката традиция. Лиу набляга особено силно на ролята на съзнанието при създаването на художествените произведения. Доказателство за това имаме в първа глава „Изначалния Път“, Юендао 原道: „Съзнанието роди ли се и словата се създават. Създадат ли се словата и художественото става явно“ (心生而言立,言立而文明). Съзнанието придобива сътворителни способности (съзнанието като създател на новото) след като будизмът навлиза в Китай. Преди това идеята за „съзнание“ не е много добре осмислена. Самият йероглиф син 心 няма значението на „съзнание“ преди будизма, той е обозначавал само физическия орган „сърце“. Оттук следва да разберем заглавието „Литературното съзнание и извайването на дракони“ като „художествена креативност (новаторство) и изящни слова“. Като първото е характеристика за новата за това време будистка литература (нови идеи, създадени от съзнанието), а второто – за старата класическа, при която се използва една и съща идея, но тя постоянно се усъвършенства и подобрява. С други думи, заглавието ни навежда на мисълта, че в текста следва да се разгледат „свежото, новото“ (литературното съзнание) и „усъвършенстваното в продължение на столетия старо“ (извайването на дракони)

Композиция

„Литературното съзнание“ е съставено от десет свитъка (дзюен, 卷), като във всеки свитък се съдържат по 5 глави, т.е. общо 50 глави. Немската китаистка Антье Рихтер (Antje Richter) разделя „Литературното съзнание“ на три тематични части, включващи съответно първите пет глави, последвалите ги двадесет и оставащите двадесет и пет (Richter 2012: 100-103).

Както споменахме по-горе, първите пет глави се концентрират върху влиятелните литературни форми/традиции, които са основният литературен модел по това време. Именно тези първи глави конституират първата тематична част на книгата. Лиу Сие казва, че тези текстове са „центърът на изящното слово“ (文之枢纽).

Следващата тематична част разглежда писаното слово в дихотомията „изящно“ (уън, 文) – „делово“ (би, 笔), или както Рихтер нарича второто „функционално“ (functional). Разглеждат се и редица жанрове, от които 34 са по-основни. Сред тях имаме шъ 诗(лирика в стил „Шъдзин“诗经), сао 骚(южни елегии, водещи началото си от „Лисао“ 离骚 на Цю Юен 屈原), юефу 乐府 (народна лирика, по-късно и авторска), фу 赋 (рапсодии от дин. Хан), дзауън 杂文 (еклектични есета), лун 论 (трактати) и др.

Третата и последна част обръща внимание на редица отделни въпроси, като какъв е механизмът за писането на художественото слово, критиката и др. Интересното е, че отделните глави в тази част не са свързани една с друга и са до известна степен самостоятелни.

Художествеността

В „Литературното съзнание и извайването на дракони“ за първи път се дава цялостна представа за това какво е „художественост“ (уън, 文). Въпреки това книгата не е нещо „напълно ново“, много от идеите в „Литературното съзнание“ могат да се проследят назад във времето. Имаме ясно разграничение между естетическото и деловото слово няколко столетия по-рано. Нещо повече, някои от идеите са напълно идентични. В „Трактат за изящната словесност“, (Лунуън 论文), Цао Пи 曹丕 (187-226) изказва забележителното прозрение, че обикновените хора придават важност на древното, а гледат с леко око на новото: „Обикновеният човек приема старото за драгоценно, а новото за евтино и пошло. Запленени от фалшивата репутация, те се отдалечават от истината.“ (常人贵远贱近,向声背实). Виждаме същата идея в „Истинския познавач“, 知音, 48-та глава от „Литературното съзнание“: „От древността досега литературните критици най-често подценяват съвременниците си и превъзнасят древните“ (夫古来知音,多贱同而思古) .

Това, което отделя „Литературното съзнание и извайването на дракони“ от предните трактати за изящния текст, е представянето на една цялостна система, или както Теодора Куцарова го нарича „естетическа и литературна теория“. Друго, много характерно за този текст е, че той е и „наръчник“, който съвсем целенасочено се стреми да дава „указания“ на читателя. Длъжни сме да отбележим, че това не е нещо ново в китайската литература, но е ново в контекста на литературната критика. Лиу Сие дава напътствия за методите, които следва да се употребят при анализа на даден текст, за да може той да бъде оценен по достойнство.

„Литературното съзнание“ има функцията на учебник, който да помогне на интелектуалеца при разглеждането и/или оценяването на литературно произведение. Много показателна е гореспоменатата глава „Истинският познавач“, в която се казва: „Затова когато се стремиш да вникнеш в чувствата и мислите на едно произведение, трябва на първо време да го погледнеш от следните шест аспекта: първо – определи го жанрово, второ – оцени подбора на думите, трето – установи унаследеното и новаторското, четвърто – проследи в изказа обичайното и непознатото; пето – проучи спецификата на употребените алюзии, и шесто – почувствай мелодиката и ритъма. Ако съумееш да приложиш този метод на литературна критика, то веднага ще установиш дали произведението е качествено или не.“

Влиянието, което „Литературното съзнание и извайването на дракони“ оказва на китайското литературознание, е неоспоримо. Обстойно, ерудирано и показателно е описана цяла една система за оценяване на художественото слово. Китайската представа за написаното никога вече няма да е същата – художественото и деловото се отделят трайно едно от друго, което е показателно за изключителния принос на произведението. Но стига толкова хвалби, както се казва в „Литературното съзнание“: „Сандъците, пълни с хубави книги – истинската им стойност може да определи само майсторът-критик.“

БИБЛИОГРАФИЯ

1. КУЦАРОВА, Т. Истинският познавач : Лиу Сие. Литературен вестник, бр. 17/ 2013, с. 12.
2. RICHTER, A. (2012). Empty Dreams and Other Omissions: Liu Xie’s Wenxin diaolong Preface. Asia Major, 25(1), third series, 83-110. Retrieved from http://www.jstor.org/stable/43486140
3. CAI, Zong-qi. A Chinese literary mind: Culture, creativity and rhetoric in Wenxin Diaolong. 2001.
4. 刘勰,《文心雕龙》。ChineseTextProject(CTP):
《序志》: http://ctext.org/wenxin-diaolong/xu-zhi/zhs
《原道》: http://ctext.org/wenxin-diaolong/yuan-dao/zhs
《知音》: http://ctext.org/wenxin-diaolong/zhi-yin/zhs
5. 周勋初〈《文心雕龙》〉书名辨〉(http://www.literature.org.cn/Article.aspx?id=61312)
6. http://www.chinaknowledge.de/Literature/Science/wenxindiaolong.html


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ


.