Дзин Пин Мей - 金瓶梅 - „Цъфнала сливова клонка в златна ваза” (литература)

Дзин Пин Мей или „Цъфнала сливова клонка в златната ваза” (金瓶梅; Jīn Píng Méi) (also The Golden Lotus) е китайски натуралистичен роман от времето на династия Мин, написан на просторечивия език на масите „бай хуа”. Това е един изцяло потопен в делника на китаеца роман, реалистичен и битоопоисателен, със сюжет, организиран не около исторически личности, а около живота на герои, които не са знатни, но пък са типизирани. Авторът на този роман е подписан като Ланлин Сяосяо Шън (兰陵笑笑生), „Засмяният учен от Ланлин”, което е чисто и просто един артистичен псевдоним. Има около 30 хипотези за това кой е създателят на романа, като една от тях е и, че той е колективно написан. Това, което е известно е, че авторът е живял 1522-1573, подробно е познавал Шандун, за което съдим по обстойността на топонимите и диалектизмите. По-ранни варианти на романа съществуват единствено в ръкописна форма; първото издание вижда бял свят през 1617г, но е с различно заглавие. Това издание е изпъстрено с много примери на класическа китайска поезия, хвалебствия, оди и романси, освен това изобилства от диалектизми (разговорна лексика, основно от Шандун), които в съчетание с употребата на книжовна лексика („уън йен”), утежняват четенето на романа.

Вторият вариант е публикуван 1628г. и в него езикът и лексиката са много по-обработени, плавни, изгладени, фабулата е стегната, което прави романът доста по-читаем. Пълният екземпляр днес се състои от повече от сто глави.

Някои учени поставят Дзин Пин Мей редом с останалите четири класически романа. Това е първият китайски роман обрисуващ еротични сцени с пряма и безсрамна неподправеност, които са му навлекли скандалната слава на разгулно и покваряващо морала четиво в Китай.

Заглавието „Дзин Пин Мей” представлява игра на думи и е взето от част от имената на трите централни женски персонажа в книгата – Пан Дзинлиен (潘金蓮, чието име означава „Златен лотус”), Ли Пинър (李瓶兒, „Златната ваза”), наложница на Симън Цин, и Пан Чуънмей(龐春梅, буквално „Разсъфнал пролетен сливов цвят”), млада прислужница, която постепенно придобила власт в семейството.

Пан Дзинлиен е най-яркият образ на блудница, съчетание на изключителна красота и изключителна коварност, тя е безскрупулна и развратна жена, тя е изкусен манипулатор, не се свени да убие сина на мъжа си и да оплита в мрежите си нужните за пъклените й планове жертви. Накрая тя е обезглавена от У Сун.

Ли Пинър е много по-деликатна, по-чувствителна, ала и доста по-малодушна като персонаж. Тя умира след смъртта на детето си. На нейно място встъпва във владение лукавата Чуънмей, която е основен персонаж в последните глави на романа. Тя е слугиня на Дзинлиен, ала не се примирява с този статут и малко по малко извоюва за себе си с раболепие и подмолност по-висока позиция в разгулния дом.

Сюжет

Романът разказва в безжалостна детайлност за падението на семейство Симън през годините 1111-1127 (епохата на династия Северна Сун). Сюжетът е концентриран около фигурата на Симън Цин (西門慶) – разгулен търговец, безскрупулно домогващ се до позиция в по-горните обществени прослойки, който е достатъчно заможен, за си позволи да се обгради с харем от благоверни – млади девойки и множество наложници. Това име не се появява за първи път, то присъства и в „Речни разливи”, но там е само име на лихвар. Симън Цин е родом от Шандун, от малък печели пари чрез спекулативни сделки, а чрез нелошата си външност печели благоразположението на женското съсловие. В много страници е описан колосалният глад на Симън Цин за плътски удоволствия, ядене, пиене, увеселителни заведения и облози. Той е сладострастен и безскрупулен , не се спира и пред поръчкови убийства. В крайна сметка, той загубва здравето си и умира от изтощение и в тази развръзка се заключава идеята за възмездието.

Ключов момент в романа е прелъстяването на възрастната Пан Дзинлиен. След като тайно убива нейния законен съпруг, Симън Цин се жени за нея. Сюжетната нишка следва историята на къщните свади между невестите, еротичните обрати в борбите за надмощие и престиж, в които преминават дните на наложниците в къщата на Симън Цин, докато самата фамилия затъва все по-безвъзвратно в тресавището на разгула и неозаптимия хедонизъм.

Оценка

Макар, че векове наред романът е бил заклеймяван като порнографско четиво и следователно е било забранено неговото четене и разпространение, то образованият елит е поглъщал с несекващо любопитство и благоразположеност пикантното съдържание на „Дзин Пин Мей”. Чак по времето на династия Цин стойността е била върната обратно на очернената книга и тя е била призната за законно литературно четиво. Порядъчно структурираният роман изобилства от класическа китайска поезия и, дори бидейки представител на ранната проза, е изненадващо зрял в изложените възгледи, в чийто обсег попадат и немалко щекотливи социологически проблеми, такива като ролята на жената в древното китайско общество. В същото време, това е един роман, посветен на обноските и церемониалността, както и алегория на човешката поквара.

Изтъкнатият цински критик Джан Джупо описва романа като „най-значимата книга, създадена на земята” (第一奇書 „Първата чудна книга”), докато други го класифицират като „най-вулгарната книга”. През XX век самият Лу Сюн засвидетелства своето възхищение и подкрепа към заклеймяваното четиво. Неопровержим факт е, че романът не оставя никого безучастен, той или си навлича ненавистта на пуританите, или се радва на възторжените аплодисменти на широко скроения интелектуален елит.

Историята не се свени да обрисува в детайл множество сексуални играчки и техники за съешаване, както и да спомене огромен брой непристойни шеги и завоалирани, но пък гъделичкащи въображението сексуални евфемизми. Съществуват спорове между литературните критици, някои от които твърдят, че сексуалните описания са основополагащи за посланието на романа, а за най-влиятелен върху „разкрепостяването” на китайската литература те провъзгласяват романа „Сън в червените покои”.

За автора на „Дзин Пин Мей” не е известно много, освен може би предположението, че той е бил даоистки свещеник, който е написал подобен роман, за да изложи на безмилостен показ и да заклейми упадъчния морал и поквареността на късната минска династия.


СЛЕДВАЩ УРОК 21 >> „Неофициална история на конфуцианците” 儒林外史 – образец за късен класически роман; реализъм, сатирична окраска, хуманистични идеали, търсене на положителния герой.


.