Влиянието на калиграфията върху здравето на човек

Науката графология потвърждава, че развитието на моториката на ръцете е свързано с развитието на психическите, когнитивни и умствени способности на личността. Действията развиващи координацията и точността в движенията на ръцете, и пръстите развиват мозъка на човек още от ранно детство. Такива са традиционните за Китай занимания: храненето с пръчици, медитативните и бойни изкуства, и разбира се калиграфията – с нейния философски смисъл и насоченост.

Разглеждайки калиграфията като вид художествено себе изразяване и изкуство, трябва да отбележим, че периодичните занимания с калиграфия, могат да бъдат изключително полезни за подобряване на концентрацията, съсредоточеността, волевия контрол, търпението и педантичността. Калиграфията развива фината моторика, оптическия контрол, точността, постоянството – като в този си аспект може да я разглеждаме като вид медитация.

калиграфия

От гледна точка на графологията като психодиагностичен инструмент, калиграфията не се препоръчва като вид терапия. Това важи особено за хора с изразени стресови симптоми, прекалено педантични, сковани психически, склонни към депресии и перфекционисти.

През 1950 г., английският учен Б. Холгрен за първи път описва дислексията – явление свързано с частичното нарушаване на функциите в дейността на лявото полукълбо на мозъка. Дислексията или както още я наричат – словесната слепота е вид нарушение на речта при което говорещият замества думите със сходни по звучане такива; по време на четене, болният от дислексия човек, грешно възприема думите и ги замества с близки по буквен състав.

Защо се получава така? Причината е, че при по-голяма част от хората доминиращото полукълбо е лявото. То управлява движенията на дясната ръка и в него е локализиран речевият център – т.е. то отговаря за речта. Дясното полукълбо е свързано с творческите способности на индивида (музика, рисуване и т.н.) и как той възприема света. Когато лявото полукълбо не е достатъчно активно се развива левичарството. При левичарите “главната” ръка е лявата. Болните от дислексия хора са най-често левичарите. Недостатъчната активност на лявото полукълбо се компенсира от дясното. Интересно е да се отбележи, че ако страдащите от дислексия хора на Запад са средно 7% от населението, то в Япония процентът е едва 1-1,5%.

От какво зависи това? В съвременния японски език се използват три основни писмени системи – канджи – йероглифи с китайски произход, и две азбуки създадени в Япония – хирагана и катакана. При частично увреждане на лявото полукълбо на мозъка, хората успяват да четат канджи, но не и кана. В този случай дясното полукълбо компенсира лявото, което е отговорно за образното мислене. В някои болници в САЩ, дори, дават на пациенти страдащи от тежка форма на дислексия да четат текстове написани с китайски йероглифи. Както е известно, писменост съставена от зрителни символи активизира работата и на лявото, и на дясното мозъчно полукълбо. За да запомни йероглифите, човек трябва да притежава образна памет която зависи от правилното функциониране на дясното полукълбо.

Калиграфията помага да се оптимизира дишането и да се възстанови духовния баланс

Калиграфията помага да се оптимизира дишането. Самият процес на изписване на йероглифите напомня на гимнастиката Тай Дзи Цюeн която “упражнява тялото отвън и закалява духа отвътре”. Тай Дзи Цюeн изучава различните положения на дланта, разглежда всяко едно движение и жест внимателно. В калиграфията това също се прави. Гимнастиката Тай Дзи Цюeн практикува метода “водата точи камъка” – много бавно, но понякога и бързо, се развива дълбокото дишане. В калиграфията е възприето да се вярва, че мозъкът контролира дишането, а дишането контролира пръстите, когато пишем. За да се намери центъра на четката и бъде всяко едно движение на четката енергично и прецизно – е необходима тренировка на волята. Не можем да позволим на пръстите да контролират четката, без значение какво се изписва на хартията. Затова Тай Дзи Цюeн и калиграфията практикуват практически едно и също – тренират процеса на дишането и закаляват тялото и волята на човек.

Когато се вземе четката, човек трябва да се концентрира върху съвършеното, мисълта трябва да е ясна и безразлична към славата, и богатствата. Работата на съзнанието не трябва да се нарушава от външни влияния. Ин и Ян трябва да са балансирани, което гарантира телесното здраве, спира делението на клетките и обмяната на веществата се забавя. Калиграфията възстановява душевното равновесие, отхвърляйки всички разрушителни помисли и влияния – също както и Ци Гун, и Тай Дзи Цюeн. След занятия по калиграфия, човек се чувства бодър и въодушевен, а дишането е равномерно и дълбоко.

Калиграфия укрепва мозъка и развива вниманието

калиграфията в Китай

Дясната половина на мозъка е отговорна за чувството за ритъм, темперамента, рисуването, въображението – всички тези фактори са основополагащи за занятията по калиграфия. Правилните линии, симетрията, равномерността, ритъма, темпото – това е калиграфията. На всичко това влияе дясното полукълбо на мозъка. За цялата си история, китайската писменост е претърпяла множество промени. Многобройните и разнообразни промени в пиктограмите се дължат на развитието на дясното полукълбо на мозъка на китайците, а зараждането на общата писменост е сформирала самобитния китайски характер.

Калиграфията е процес в който се използват мозъчната активност и движенията на ръцете. Най-добрите произведения в калиграфията имат много тънка структура. Калиграфията е модел който се състои от такива елементи като: точка, линия, повърхност, черно и бяло пространство. Колкото повече наблюдаваш, толкова по-ясно става разбирането.

Хората които се занимават с калиграфия, възприемат информацията по-бързо. Вниманието и наблюдателността при тях са по-добре развити. Когато започват да се занимават с калиграфия, обаче, много често губят кураж, че нищо не се получава. Тук няма нищо страшно – чрез упорит труд, старание и внимателно анализиране – изписването на йероглифите скоро се превръща в истинско изкуство!

Калиграфите живеят по-дълго

Това, че калиграфията спомага за удължаване на живота е научно доказан факт. Древните и съвременните калиграфи са живеели по-дълго от обикновените хора, например – четирите известни калиграфа – У, Ян, Ли и Джао — всеки от тях проживял повече от 70 години. По онова време това си е бил сериозен показател. Ян Дзъндзин когато бил на 76 години бил абсолютно здрав, и разбира се, би живял и до по-дълго, ако не беше убит от един въстанал войник. Калиграфът Уън, който живял по времето на династия Мин починал на 89 години. Лиан Тоншу от династия Цин – на 92; Дун Шупин – на 94; съвременният калиграф Су Дзусиан – на 110 години.

Днес съвременните хора все повече страдат от болки в гръбнака и ставите, а почти всеки трети човек страда от болки в гръбначния стълб. Древните китайски мъдреци са наричали гръбначния стълб “магистралата по която тече жизнената енергия ци”. Заедно с развитието и прилагането на нови методики за усвояване на знания като например обучение в игрова форма, следва да се обърнем за помощ и към историята. Древните китайци, например, са учили много и през голямата част от времето си са седели на специални чинове за учене. Притежавали са изправен гръбначен стълб и не са страдали от болки в гърба и ставите. Калиграфията има непосредствено отношение към това. Този вид изкуство оказва благоприятно въздействие не само върху физическото здраве на човек, но действа благоприятно и върху психиката му.

В своята статия “Калиграфията и здравето” доцентът от Пекинския институт за графическа комуникация Юен Пу разказва за влиянието на калиграфията върху мозъчната активност на човек и продължителността на живота. Счита се, че от всички произволни действия извършвани от човек, актът на писане на калиграфично писмо е най-сложният и трудоемък. Положението на пръстите, дланта, китката на ръката и самата ръка по време на държане на четката и изписването на йероглифите, всичко това тренира ръцете, пръстите, раменете, гърба и други части на тялото. Калиграфията напомня по своята същност гимнастиката Ци Гун която “променя тялото и движи ставите”. Този процес влияе на психическото и физическо здраве, спомага за по-добрата работа на мозъка и подобрява процеса на дишане. Калиграфията кара дясното полукълбо да чувства правилността на линиите, структурата и симетрията, ритъма и темпото, развива наблюдателността като стимулира креативността и фантазията. Също така, изследванията на Юен Пу показали, че се повишава значително скоростта на реакцията и в двете мозъчни полукълба при калиграфите – като при по-опитните калиграфи скоростта на реакцията в дясното полукълбо е значително по-бърза от тази при начинаещите. Юен Пу достига до извода, че студентите, които изучават калиграфия, значително по-бързо асимилират и възприемат информацията в сравнение с другите.

калиграфията и здравето на човек

Друг китайски специалист – професор Хенри Као, прави още по-смели изводи въз основа на проведените изследвания заявявайки, че практически няма такава болест, която да не се лекува от калиграфията. Резултатите показват, че пациентите практикуващи калиграфия, изпитват емоционално спокойствие и отпускане, изразяващо се в равномерно дишане, понижаване на кръвното налягане и пулса, и намаляване на мускулното напрежение. Подобрява се способността на индивида за определяне и диференциация на фигурите, както и способността за пространствено ориентиране. Клиническите изследвания са показали, че калиграфията влияе благоприятно и има положителен ефект върху пациенти страдащи от: аутизъм, синдром на нарушено внимание, синдром на дефицит на внимание, хиперактивност и др. Освен това, след упражнения с калиграфия, пациентите са показвали признаци на подобряване на логическото си мислене, подобрявали са паметта и концентрацията си, а болните от болестта на Алцхаймер са се ориентирали по-добре в пространството и са имали по-координирани движенията. Методът на лечебна терапия с калиграфия може да се е прилага успешно към пациенти страдащи от психосоматични и психически заболявания; като например: хипертония, диабет, шизофрения, диабет, неврози и др.

Калиграфията положително влияе върху концентрацията на вниманието, скоростта на пространствено възприятие, абстрактното мислене и като цяло подобрява и развива кратковременната, и образна памет. Също така, съвременните изследвания показват, че калиграфията може да се използва като алтернативен вид лечение за редица заболявания.


.