Късен период на управление на Цин

Реставрацията на император Тунджъ (同治帝)

Цинският император Сиенфън (咸丰), по време на чието управление избухват Тайпинското и другите селски въстания, умира през 1861 г. Наследява го малолетният му син, който до 1875 г. управлява под името император Тунджъ. Твърди се, че през периода на неговото царстване настъпва „реставрация”, т.е. временно задържане на упадъка на династията и дори подобрение на управлението.

Задачата на реставрацията е както да потуши въстанията, така и да възстанови авторитета на династията и да излекува нанесените щети.

Последният от бунтовете – този на мюсюлманите от Северозапада е потушен през 1873 г. ала династията не успява в този момент да си възвърне цялата територия, тъй като през 1871 г. Русия, възползвайки се от ситуацията в Китай, заграбва долината на р. Или (伊犁), разположена в областта, наричана тогава „Китайски Туркестан”. Стига се до конфликт, който заплашва да прерасне във война. През 1881 г. двете държави сключват Договора от Санкт Петербург, според който Русия оттегля войските си от тази територия, а три години по-късно районът се превръща в провинция Синдзян. Много от длъжностните лица, назначени да управляват новата провинция са от китайски произход, успоредно с това се окуражава заселването на китайци в тези земи.

Въстанията, както и тяхното потушаване, костват безброй животи и довеждат икономиката на страната почти до хаос. Някои области, например части от Южна Анхуей, са почти напълно обезлюдени. Счита се, че Тайпинското въстание е струвало между 20 и 30 милиона живота, но според някои китайски историци, цифрата е доста по-голяма. Въстанията отчасти разрешават проблема, който прекалено многобройното население представлява, и това облекчение се запазва цял век.

След разгрома на въстанията Цинското правителство въвежда различни мерки, за да намали прекомерното бреме, тегнещо над бедните и да възроди земеделската икономика. Областите с изоставените земи отново се заселват, благодарение на спонсорираните от Пекин преселвания, като на преселниците са предоставени сечива и семена за засяване, напоителните системи са поправени. Водачите на благородничеството са поощрени да отварят отново училищата и да подновява библиотеките. Изпитната система, преуставовена в областите, обхванати от въстанията, е отново въведена. Тъй като се е смятало, че бремето на поземления данък играе важна роля в мотивирането на обикновения народ да подкрепи бунтовниците, в областите, които доста са пострадали от бунтовете, данъците са отменени или намалени.

„Самоукрепването”

Още към средата на ХІХ в. висшите представители на китайското управление осъзнават факта, че западните държави са по-силни, не само що се касае до военни техники, но и до знания, методи на производство и др. постижения. Така се формулира позицията, че „Китайската ученост е за основа, западните учения са за употреба”. Това се превръща в лозунга на новата инициатива на правителството, наречена „самоукрепване – 自强”. Първите проекти за самоукрепване включват изграждането на училища за обучение по чужди езици в Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Фуджоу. Изграждат се и голям брой арсенали, които поставят началото на въвеждането на западни технологии в страната.

Тъй като процесът на „самоукрепване” се оказва изключително скъпо за Китай начинание, през 1872 г. е поставено началото на втория етап – 富强 („укрепване чрез обогатяване”), характерно за който е изграждането на насочени към печалба предприятия. Обикновено те се ползват с монополно право, с цел да се гарантира доходността им. Първото от тях е Китайската търговска параходна компания, основана от Ли Хунджан и имаща за цел да стане силен конкурент на западните търговски флоти, които постепенно завземат сферата на китайската крайбрежна и речна търговия.

През 1878 г. започва изграждането на тежка промишленост в Китай – отворени са въглищните мини в близост от Тиендзин. В начинанието са наети британски инженери и са въведени най-новите западни техники и технологии, включително газовото осветление. Други предприятия на „самоукрепването чрез забогатяване” включват вълнопредачницата в Ланджоу, провинция Гансу, която първа в Китай използва парната машина. През 1880 г. е изградена националната мрежа от телеграфни линии, обединени под названието „Имперска телеграфска служба”. Най-голямото промишлено предприятие е шанхайската памукопредачница, която получава десетгодишен монопол за употребата на чуждестранни текстилни машини, но година по-късно е напълно унищожена от пожар.

Западната агресия и Китайско-Японската война от 1894-1895 г.

Последните няколко десетилетия на ХІХ в. са белязани с преход към империализъм от страна на големите капиталистически държави. Същевременно надпреварата помежду им за пазари, източници на суровини и завземане на нови територии става все по-ожесточена. Съединените Щати, които винаги са имали апетит към о. Тайван, под претекст, че техен кораб е бил умишлено потопен, стоварва своята армия в югозападния край на острова през 1867 г. Местното население от гаошанци, обаче, успява да изгони нашествениците. През 1874 г. Япония, подкрепяна от Щатите напада Тайван с 3000 войници. Гаошанци и ханци съвместно атакуват агресорите от стратегически места и нанасят сериозни поражения на армията, която не успява да навлезе във вътрешността на острова. В резултат Цинското правителство се съгласява да изплати на японците 500 000 таела сребро (1两=50 гр.), за да изтеглят армията си.

През 60-те и 70-те години, британците непрекъснато изпращат свои шпиони в Тибет, маскирани като пътешественици или изследователи. През 1875 г. 200 британски войници навлизат в провинция Юнан през Бирма. Местното население убива техния предводител и успява да ги изгони. Използвайки инцидента като повод, британците налагат на цинското правителство да подпише през 1876 г. съглашение, според което могат да навлизат в Юнан, Тибет или Индия през вътрешността на Китай. След подписване на споразумението, англичаните изпращат още войска в Тибет, но срещат силна съпротива от страна на местната войска и население. Въпреки това, агресията продължава, подкрепяна от Цинското правителство, което забранява на местното население да воюва. През 1893 г. по искане на британците в Тибет е отворен търговски град, в резултат на което тяхното влияние прониква в Тибет.

В средата на ХІХ в., Франция окупира северната част на Виетнам и започва да се придвижва на север, като навлиза и в територията на Китай. Армията на Черното знаме, бивша селска бунтовническа група, активна на Китайско-Виетнамската граница, се бие съвместно с виетнамската армия и цивилно население срещу френските нашественици и неколкократно успява да отблъсне тяхното навлизане в Китай. Въпреки това, отново Цинското правителство и неговата про-западна групировка, забраняват на местните войски да откриват огън срещу френските нападатели. В резултат, китайската армия дава много жертви при битките за Фуджоу и Тайван.

В периода октомври 1894-януари 1895 г., японската армия също напада Китай с намерение да завземе п-в Ляонин, п-в Шандун, Далиен и др. съседни територии. Въпреки героичната съпротива, която оказва, китайската войска търпи поражение, и цинското правителство е принудено да подпише договора от Шимоносеки. Според него Китай трябва да отстъпи на Япония п-в Ляодун, Тайван и о-вите Пънху, да плати обезщетение от 200 мил. таели сребро, да отвори Шанси, Чунчин, Суджоу и Ханджоу за западната търговия и да даде право на Япония да построи заводи във всички търговски градове.

Договорът от Шимоносеки бележи нов етап на чуждестранната агресия в Китай. Клаузите, които позволяват на чуждестранните сили да инвестират в построяване на китайски фабрики, са предназначени да задоволят спешната им нужда от износ на капитал. Статусът на Китай като полу-колония бива окончателно затвърден. След приключването на китайско-японската война, Великобритания, Русия, САЩ, Япония, Франция и Германия се състезават за по-големи дялове от Китай. Техните интереси включват не само търговията и източниците на суровини, но също така и инвестиране на капитал. Те заемат пари на Цинското правителство, отварят банки, строят железници и заводи, като по този начин се превръщат в монополисти на китайските финанси и икономика.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 3 >> Краят на Цинската династия


ПРЕДИШНА ТЕМА 1 >> Селски въстания в късния период на Цин


.