Китайска Народна Република

Съвременен Китай – основна световна сила

Тази роля на Китай се дължи на икономически, демографски, политически, военни и цивилизационни фактори:

  • Икономиката на Китай днес е: една от най-големите по брутен вътрешен продукт, която заема трето място след САЩ и Япония и още през 2010 г. се очаква да излезе на второ място; тя е най-бързо развиващата се икономика през 30-те години на реформи; поддържа висок и устойчив растеж – средно 9,7% за този период и около 8% дори в условията на сегашната икономическа криза.
  • Китайската цивилизация има 5000-годишна непрекъсната история.
  • Китай е държавата с най-многобройно население – над 1.3 милиарда.
  • Китай е третата космическа държава след Русия и САЩ – със собствена космическа програма, ракети и космонавти.
  • Китай е един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.
  • Китай е една от малкото държави, които през последните две десетилетия се разширяват териториално, за разлика от редица други, които се разделят. Макао и Хонконг се присъединиха към Китайската народна република на принципа „една страна – две системи“. Отношенията му с Тайван напоследък се характеризират с икономическо сближаване и политическо успокояване. В същото време китайската диаспора се разпространява по света, особено по западното крайбрежие и в мегаполисите на САЩ, а също и в Европа.
  • Китай си чертае собствен път на развитие и последователно се движи по него.

Китай оказва силно влияние върху редица световни проблеми и тяхното решаване. Без него в момента са невъзможни: възстановяването на глобалната финансово-икономическа стабилност и на стопанското развитие; намаляването на вредните въздействия върху климатичните промени; контролът върху разпространението на ядреното оръжие.

Делът на Китай в световната търговия, неговите финансови и технологически потоци, както и стремежът му към енергийни източници го превръщат в първостепенен играч от Азия през Европа и Африка до Америка.

Кратка информация

Китай е третата по големина държава в света, след Русия и Канада, и най-голямата в Азия. Територията от приблизително 9.600.000 квадратни километра е населена с повече от 1.300.000.000 души.

Градовете в Китай обикновено са много големи. Според официалната синя книга, публикувана през 2009 година от Китайската социално-изследователска академия, до 2008 година вече има 118 града с население над 1 милион души и 4 града с над 10 милиона души. Най-много населените градове са Чунцин с 29.190.000 души през 2011, Шанхай с 23.470.000 през 2011, последван от Пекин – 20.180.000 през 2011, а региона на Хонг Конг е населен със „само” около 7.071.576 души.

Държавата е била наречена Китай от чужденци.Традиционнокитайците я наричат Средното царство (Zhongguo). В миналото китайците наистина считали своята държава за център на света (повече за зараждането на първите китайски династии – ОТ ТУК). Днес китайците са все още горди със своята нация и култура. Ако критикуваш Китай пред някой китаец, той или тя може да се почувстват много лично обидени. Така, че при всяко пътуване до друга държава е добре да запазите критичната си оценка за себе си. Това е особено вярно за тези хора от Запад, които са породили критика за Китай, като закона за децата и човешките права. Бъдете внимателни и при трите Т – Тибет, Тайван и Тянанмън.

Според официална информация на китайското правителство 56 различни етнически групи живеят в Китай. Мнозинството (повече от 90%) са етнически китайци, останалите 55 са малцинства, живееци на територията на цялата държава. Китайското правителство се старае да поддържа идентичността на тези групи и като последствие от това, групите не са субект на законодателен контрол.

Според проучване направено от университета Прудо през 2007 год. повече от половината от китайските граждани твърдят, че са атеисти. Културната революция е повлияла доста на този факт. Обаче вярващи от почти всяка религия – таоизъм, будизъм, ислям, юдеизъм – могат да бъдат намерени в Китай.

Етнически общности

Индивидуалистично отношение към всеки човек е типично за западната култура. В Китай хората са отгледани да вярват, че обществото е на първо място – неговото благосъстояние е по-важно от индивидуалното щастие. Така, че китайците често правят каквото другите правят, мислят каквото другите мислят и взимат решения колективно. В крайна сметка, ако всички правят нещо по определен начин то трябва да има смисъл. Хармонията в групата е най-важната ценност. Следователно, да се отделиш от тълпата, което се приема положително на запад, се възприема отрицателно в Китай. Има доказателства, че това се променя в последно време. По-младото поколение е склонно да е по-индивидуално, въпреки че чувството на лоялност към семейството, компанията и държавата е все още много силно.

Ценности и отношения

Китайците считат принципите на таоизма и конфуцианството за фундаментални за тяхната култура и все още се ценят и до днес. Тези традиции са основно свързани със стремеж към хармония със заобикалящата ни среда, себеприемане; както и петте ценности на Конфуцийблагоприличие, мъдрост, честност, справедливост и човечност.

Най-важното нещо за китайците е да пазят репутацията си. Това може да бъде сравнено със западната концепция за достойнство, чест и репутация. Някой, който пази своята репутация и тази на другите е уважаван човек. За китайците загубата на репутация е трагедия. Може да свърши като разпад на връзка. Затова е важно да сме сигурни, че разговорът върви гладко. Директна критика, особено от лична гледна точка може да завърши като загуба на репутацията и съсипване на потенциално приятелство или бизнес отношения.

Традиционно китайците мразят да парадират. Те ценят скромността, а собственото подценяване е равно малко или много на западната форма на скромност. Китаеца винаги би се подценил, за да наблегне на статуса на хората около себеси. Когато чуе комплимент той би казал, че е преувеличен или че той не го заслужава.

Уважението към традицията е много важно в китайския живот. Това не е учудващо след като някои китайски традиции са се задържали непрекъснати за хиляди години. Китайците са наясно колко важен е техният принос към развитието на световната цивилизация. Наистина какво би правило човечеството без хартия, паста, порцелан, десетичната система, чадъра, коприната, компаса, ръчната количка, принтера, гумата, барута, чая и четката за зъби?

Децата на Китай

В Китай децата са обожавани. Те не се приемат като отделни личности, а като наследници – потомници на рода. Китайците са неразделни за цял живот, свързани със семейството, което ги обича и приема, но също така се включва активно и знае всичко за живота им.

В Китай, обикновено, дядото и бабата се грижат за бебето. Децата традиционно се носят на ръце или на гърба на възрастния за доста по-дълъг период от време отколкото е случаят на Запад. Те също така живеят в дома на родителите си за по-дълго отколкото децата в западните домове. Някои вярват, че грижата е тази, която дава извор на духа за колективност, който е преобладаващ в китайското общество.

От края на 1970 год. с постепенното въвеждане на закона за едно дете, средностатистическото китайско семейство отглежда само по едно дете, въпреки че напоследък законът се облекчава. От части причината е в нарастващото богатство. Родителите вече могат да си позволят да отглеждат две деца като си плащат глобите, наложени при раждане на второто дете. Детето е центъра на семейството, наричано „малък император”. Дори семействата с не толкова богати родители се стараят да осигурят най-доброто за децата си. Някои дори твърдят, че те са твърде разглезени.

Малкото китайче няма много свободно време. Китайските родители смятат, че твърде многото свободно време има отрицателен ефект върху обучението. Далеч от уроците децата могат да си играят с хвърчила, да тренират кунг фу, да играят тенис на маса, бадминтон или някой друг спорт. Според родителите това е част от развитието на детето.

Любящите китайски родители се грижат главно за развититето на детето. Младото китайче трябва да работи упорито и да се стреми към отлични постижения. Предполага се, че родителите трябва да въоръжат своите потомци с умения, които ще са им полезни като пораснат. Както в много други държави така и в Китай пилеенето на време в гледане на телевизия или в играене на видео игри се счита за грешно, въпреки че младото поколение става все по-запознато с интернет.

Традиционно майката в Китай не се грижи детето да има висока оценка за себе си. Нейното недоволство от работата на детето се изразяват честно и директно. Тя също така не прекалява с възторга за всичко, което детето върши – някои неща са очевидни и нямат нужда от възнаграждение. Истинските постижения са почитани от цялото семейство. Напоследък, обаче, това се превръща в причина за дебат в китайската медиа.

Родителството набляга много на традиционната добродетел “dong shi”, с други думи, обучаването на детето на поведение подходящо за всяка ситуацията, без да се налага то да бъде напомняно всеки път. Децата трябва да са вежливи и зрели, на първо място да се интересуват от другите и след това от себе си. Един млад мъж също трябва да може да предсказва нуждата на другите.

Образование

Образованието се приема много насериозно – има предимство пред останалите неща. Китайците имат големи надежди за техните деца и постоянно се борят да ги постигнат. От много ранна възраст децата свикват с конкуренцията и тежката работа за постигане на високи оценки.

Един млад китаец трябва да е верен, честен, целомъдрен, справедлив и покорен. По никакъв начин не трябва да се отдалечава от приетите норми.

В Китай обучението започва от 3 годишна възраст и детето се чувства задължено да накара семейството да се гордее с добрите резултати. „6 минус” може да бъде семейна трагедия.

Оценките в училище, които са незадоволителни, водят до часове допълнителни упражнения вкъщи, според правилото „повторението е майка на знанието”. Децата в Китай са много трудолюбиви – прекарват часове с книгите и повечето от тях посещават допълнителни класове, избрани от техните родители. Това са обикновено уроци по английски, уроци по музикален инструмент, плуване или други физически упражнения.

Училищната система има три нива – начално, средно и гимназия – преди да положат изпитите за университет.

Изпита за прием в университет се нарича буквално „по-горен изпит” (Gao kao) и се провежда през юни всяка година във всяка провинция. Продължава 3 дни и включва математика, китайски език, чужд език и допълнителен предмет, който варира според специалността, за която учениците искат да кандидатстват.

В Китай през 2011 е имало 2429 одобрени щатски и частни университети. Тази бройка не включва военните университети нито университетите в Хонг Конг или Макау. В Китай няма разлика между колеж и университет. Около 34.000.000 души учат в китайски университети в момента. След 4 години студентите обикновено получавата бакалавърска степен. За да станеш магистър често изисква още 2 или 3 години обучение. Докторантурата обикновено отнема 3-5 години.

Въпреки, че много млади китайци отиват в университет (през 2011 78.7% от всички гимназисти са имали тази възможност), приема в най-добрите университети е много труден. Понякога се изисква на бъдеш най-добрият ученик в провинцията, за да бъдеш приет в най-добрия университет. Конкуренцията е жестока и понякога десетица може да реши дали някой ученик е приет или не. Някои университети вече имат собствен изпит за прием в допълнение на „Gao Кao” или като директен изпит за прием.

Китайците нетърпеливо канят студенти от чужбина. Освен от желание да споделят познанията и опита си, международният профил на университета ще бъде повишен чрез обмен с или посещение от чуждестранни студенти. Статия за постиженията на Китай в образованието.

Повечето студенти живеят в кампуса. Те живеят в общежития, където стаите са почти винаги споделени с поне още един студент. Един студент може да се наложи да споделя стаята с 8 други студенти, въпреки че по-често са 6 или 4. При магистратурата може да очаквате 2-ма студенти в стая. Международните студенти обикновено не живеят с китайските студенти.

В Китай университетското обучение не е безплатно. Дори щадските университети имат такси. За средностатистическтото семейство това е голям разход. Въпреки това образованието е приоритет на всяко семейство. Дори с цената на големи жертви родителите и прародителите спестяват пари за образованието на своите деца. То се счита за път към просперитет и добра работа.

„Да станаш доктор, инжинер или бизнесмен” – това са пожеланията на китайските родители. Тези професии се считат за престижни. Една от причините да имат такъв статус е, защото изискват много години образование и цял живот обучение.

Въпреки, че определени професии като тези свързани с литература, езици или изкуство са не толкова високо ценени като наука, медицина или право, в днешни дни ако някой може да печели добре с тези умения се гледа с добри очи. Въпреки това родителите са притеснени колко е стабилна кариерата на децата им.

Пътуване и туризъм

Европейското пътуване до Китай ще свърже два различни свята. Въпреки това единия е с приятелски настроени хора, чисти хотели и никаква опасност от кражби. Китай е относително сигурна страна за туризъм. Толкова голяма държава е, че за да я почувстваш трябва да пътуваш наоколо. Имайте предвид, че не само чужденците, но буквално милиони китайци също обичат да пътуват. Бъдещето на азиатския и китайския туризъм

За някои дати от годината – особено национални празници – е добре да направите предварителна резервация по-рано. По време на пролетния фестивал повечето китайци пътуват до родните си места и транспорта се пълни толкова много, че имате чувство, че няма място за още един човек. Градовете от своя страна, някога провинции на колелета, сега са пълни с коли и сфетофари.

Пътуване по въздух

Напоследък броят на относително евтини превози, които могат да ви превозят от един регион на Китай до друг, нараства. Полетите са добре организирани и ефективни, а за тези с малко време това е най-лесният начин да се предвижат от точка А до точка В. Както местният транспорт се резервира по-рано, така и международните полети и връзки също страдат по време на типичните летни почивки и по време на празници като Коледа, Великден и Денят на благодарността.

Пътуване с влак

Ако имате време и искате приключение, влаковете в Китай са чуденсен начин за пътуване. Те са точни и ефективни – особено с многото нови високоскоростни влакове, които бяха построени – въпреки, че често са невероятно препълнени. В Китай билетите за влаковете се пускат в продажба в специални дни преди заминаването. Това може да е 10 или 20 дни предварително. Трябва да знаете кога се пускат в продажба, за да можете да си купите билет. По време на празници това е почти невъзможно – хората са събират на гарата и се борят да си купят билет за влака.

В спалните вагони има меки легла за богатите пътници и твърди легла за тези, които не са толкова заможни. Също така има меки седалки и твърди пейки за другите социални класи.

Статия посветена на подготовката за пътуване в Китай.

Диалекти

Има много китайски диалекти, но само два от тях имат значение: мандарин и кантонезе, въпреки че мандарина се превръща в общопризнат стандарт за писмена и устна комуникация. И двата диалекта са тонални. Това означава, че значението на думата може да се промени според тона – и дори със същия тон, значението може да се промени взависимост от контекста! Въпреки това е много полезно да знаете някои основни изрази на китайски, защото много китайци все още не говорят добре английски.

Китайският език има две лица – говорима и писмена. Това означава, че писането не е транскрипция на това как се произнасят думите (за разлика от западните писмени системи). За да се помогне за научаването на китайски са правени много опити да се романизира (формата на западната азбука). Резултатът е пинина – (начин на спелуване чрез звуци), който се използва в училище и като помощ за чужденците да научат езика. Дори след началото на компютърната ера, потребителите вместо да се мъчат с калиграфията на китайските символи просто изписват думата чрез пинина и подходящият символ се появява на екрана. Компютърът също може да чете символите.

китайските празници

Заведения и ресторанти

Ресторантите в Китай често са оживени, шумни места, където храненето е съпроводено с много разговори. В някои ресторанти има отделни стаи за групи от хора или за специални поводи, и ако сте поканени на вечеря от китайски домакин има голяма вероятност да ви заведат до една от тези стаи. Като във всяка друга държава и в Китай има разнообразие от много луксозни ресторанти до закусвални в мола. Менюто често представлява голяма книга пълна с цветни картинки на ястията. В някои е възможно да има описание на английски, но в много от тях това все още не е практика и може да се наложи да налучкате в избора си на храна. Китайската кухня включва много месо. Свинското е популярно, както и пилешкото, патешкото и рибата. На някои места рибата може да ви бъде показана жива преди да бъде занесена в кухнята и сготвена за вас. Ако сте вегетарианец няма да останете гладен. Има голям избор от много вкусни вегетариански ястия.

За пътуващите, които не желаят да пробват местната храна или просто искат да си починат от комуникационните предизвикателства, свързани с поръчването на храна в ресторант, има все повече международни вериги за хранене като Pizza Hut и Macdonalds. Разбира се те са също са приспособени към местния вкус, затова не очаквайте да намерите абсолютно същата храна като тази вкъщи.

Китайската кухня е сложна и много разнообразна. Храната варира от регион до регион – храната в някои региони е по-известна от други (като Съчуан или Гуандун). Ориза и юфката редовно присъстват в менюто на китайците. Някои ястия са международно известни, като например патица по китайски или пълнени кнедли с месо. Не се изненадвайте, ако установите, че китайците консумират храни, които западняците рядко биха пробвали, като кокоши крак или свинска зурла. Въпреки това мита, че китайците се хранят с всичко е само мит.

Различни навици

Когато пътувате до друга държава е неизбежно да намерите неща, които местните намират за нормални, но за вас са нетипични и изненадващи. По същия начин неща, които вършите механично може да се окажат обидни. Китай не е изключение от правилото.

Въпреки, че се счита за лош маниер, хората плюват на улицата много по-често от колкото хората в Европа и често се хранят по-шумно. Възможно е също така да си издухат носа публично без кърпичка. В обществените тоалетни тоалетната хартия е не винаги осигурена. Налага се да си вземете собствена. Също така много от публичните тоалетни са пригодени за клякане.

Китайците смятат много от европейските навици също за странни: поставянето на използвана кърпичка обратно в джоба, гризенето на нокти, бъркането по зъбите, докосването на устата с пръсти се смятат за нехигиенични. Избягвайте да правите физиономии или да жестикулирате, особено да посочвате с пръст.

Бизнес свят

Когато китайските бизнесмени извършват сделка, най-важното нещо за тях е компетентността на предприемача. Те проверяват неговите познания в определената област по време на първата среща. Взависимост от познанията му те го уважават или се опитват да се възползват от липсата му на такива.

Така че, когато изрази като „ може би”, „ще се върнем към това по-късно” или „ще видим” се появят, трябва да бъдат разбирани като „ не”. Трябва да помните, че в Китай няма думи за „не” и „да”.

Китайците третират йерархията в личния и в професионалния живот с пределно уважение. Така че главата на делегацията влиза винаги пръв в залата за конференции и води преговорите. Партньорите трябва да са сигурни, че представят същия ранг. Членовете на екипа не трябва да изразяват мнения различни от тези на лидера.

Неизпълнение на етикета се счита за петнене на честта и може да разруши шансовете за сътрудничество. Ако искате да правите бизнес с китаец не трябва да го критикувате отворено, да му се подигравате или да го третирате по начин, който не отговаря на позицията му в компанията.

Точността е високо ценена – закъсняването за среща е лична обида. Срещата започва с реч за добре дошли от домакина – главата на екипа. Отвръщане със същото трябва да последва. Разговорите за тривиални неща имат за цел да отпуснат обстановката и да я направят по-приятна. Аплодисментите са начин да посрещнете някой в компанията. Той трябва да отвърне със същото.

Ако искате да правите бизнес с китайци, трябва да си направите подходящи визитни картички – те ценят високо красивото представяне на картичката. Визитните картички трябва да се подават и приемат с две ръце. Не е уместно да поставите визитната картичка в джоба си пред очите на собственика. Добре е да поставите картичката на масата пред себе си по време на срещата (когато има маса), като начин за запомняне на имената.

Не трябва да жестикулирате, да правите физиономии, да докосвате някого или да го почуквате по рамото, да се кикотите или да избухвате в смях без причина! Китайците ценят въздържаното поведени и спокойствието. Те мразят соченето с пръст – ако искате да посочите нещо направете го с отворена ръка.

Когато правите бизнес с китайци имайте предвид, че преговорите отнемат доста време. Китайците мислят за времето в „космичен” контекст и винаги правят дългосрочни планове. Докато прибързаният европеец ще гледа да свърши всичко по-бързо. Когато крайните срокове са определени е добре да имате няколко седмици в аванс.

Преговорите обикновено продължават много време. Трябва да сте търпеливи, оптимисти и спокойни, и да помните, че китайците не са свикнали да изразяват мнението си директно. Традиционно, те по-скоро ще избегнат конфронтация, подхващайки въпроса отново и намирайки различно решение.

Пазарлък

Пазаренето е традиционно в Китай. Където и да сте не боли да попитате дали може да получите отстъпка. Особено в туристическите райони може да се пазарите много. Може дори да започнете от 10% от цената! Ако продавачите не говорят английски може лесно да общувате като покажете на калкулатора колко сте готови да платите. Като във всяка държава и тук хората понякога може да използват емоционален рекет, за да ви убедят да купите повече или да платите повече. Накрая всичко зависи от вашата оценка за стойността на предмета и желанието ви да го притежавате.

Бизнес облекло

Бизнес облеклото е консервативно – тъмен костюм и обувки, подходяща вратовръзка. Според бизнес етикета жените се очаква да носят рокли или костюми, не твърде високи токчета. Мини роклитете, пищните бижута или късите блузки не правят добро впечатление. През лятото мъжете не трябва да носят вратовръзки и сака. Тъмен панталон и риза с яка е приемливо облекло.

Поздрави

Поздравите и сбогуванията трябва да се започнат от китайския партньор. Обикновено ръкостискането е прието. Въпреки това, понякога може да извършите нетактична грешка по този начин, защото според китайската традиция поклонът е достатъчен. Целувката по бузата се счита за твърде интимен жест, особено на първа среща. Също така е добре да обърнете внимание на начина, по който се обръщате към събеседниците. В Китай винаги се започва с фамилията и след това името, ако някой има научна титла тя трябва да се спомене след фамилията. Знак на уважение е обръщането към главата на компанията с „Председател…” Моля, запомнете, че китайците не са склонни да поддържат близки отношения с бизнес партньорите си.

Даване на подаръци

Важна част от бизнес и социалните отношения са традиционните подаръци. Китайците дават подаръци и очакват същото в замяна. Подаръкът трябва да е красиво опакован. Най-подходящите цветове са златно и червено или сребърно и розово. Бъдете внимателни с черното и бялото, защото те са траурни цветове. Китайците са прагматични и това може да се забележи и от отношението им към подаръците. Добри бизнес подаръци са елегантните корпоративни уреди, традиционни изделията донесени от друга държава, елегантини аксесоари. Подаръкът не трябва да е нито твърде евтин, защото ще бъде знак на неуважение, нито твърде скъп, защото ще е унизително, ако другият не ви носи толкова скъп подарък. Някои числа имат определен смисъл. Числото 4 е забранено – наподобява думата „смърт”. Числото 8 е подобно на думата за просперитет и развитие.

По време на домашните посещения е силно ценено, ако подарите нещо на домакинята. Сладкиш или коняк са подходящи варианти. Подаръците не се отварят пред очите на всички. Според една традиция, трябва да се преструваш, че не можеш да приемеш подаръка. Другата страна трябва да настоява. След това трябва да приемеш подаръка и да се разтопиш от умиление. Подаръците се дават и приемат с две ръце.

Някои подаръци са забранени. Неприемливо е да подаряваш часовник (звука от тиктакането се счита като осъждане на смърт), чадър (символизира сбогуване), зелена шапка (символ на предадения съпруг). Ножовете също са неподходящ подарък.

Бизнес вечери

Изграждането на лични взаимоотношения е поважно от официалните срещи в офиса. Способността да спечелиш доверието на партньора си, докато прекарвате време заедно, е ключът към успеха. Вечерите, официални или неофициални, са начин за изграждане на взаимоотношения и може да се окажете поканени на много от тях. Това е мястото за най-различни разговори – не само бизнес. Любопитството към Китай, без критика, е високо ценено и считано като знак на доброжелателство.

Поканите за вечерни банкети са много важна част от личните взаимоотношения. Китайците очакват домакина да ги поздрави за добре дошли на вратата и да ги заведе до местата им на масата. Почетното място, резервирано за домакина или за госта с най-висок статус, е това в центъра с лице на изток или с лице към вратата. След това местата са подредени според статуса на гостите започващи от този с най-висок статус, поставен най-близо до почетното място. Когато банкета е семеен, почетното място се заема от госта с най-висок статус, а домакина заема следващото място.

Ако масите са кръгли, мястото с лице към вратата е почетното място. Местата от ляво са второ, четвърто, шесто и т.н. по важност, докато тези от дясно са трето, пето, седмо и т.н., докато не се срещнат.

Менюто ще бъде определено предварително и вие няма да имате право на собствен избор да изберете храната си дори и да не харесвате определеното меню. Трябва да има много прибори на масата – около 20. Това е начин домакина да покаже гостоприемство, както и уважение към поканените. Домакина започва угощението, поставяйки парче от най-доброто ястие в чинията на почетния гост. Редно е госта да пробва от всяко ястие и да остави част от храната в чинията си като знак, че се е нахранил достатъчно. Имайте го впредвид! Китайците третират алкохолните напитки с недоверие. Храненето обкновено завършва със серия от наздрвици. Със сигурност трябва да вдигнете тост за домакина от учтивост, но вероятно ще трябва да вдигнете наздравици и за още много хора. От вас се очаква да изпиете чашата до дъно наведнъж и често, оставяйки я празна тя ще бъде напълнена отново.

Етикет на храненето с пръчици

Използването на пръчици се превръща във все по-честа практика в Европа с нарастването броя на ориенталските ресторанти. В Китай етикета около използването им се е развивал с векове и е добре да знаете част от него, за да не изпратите погрешни сигнали или да обидите някого.

Лош маниер е да почуквате края на купата си с пръчиците. Някога просяците са използвали този звук, за да привличат внимание. Не е учтиво да разпръсквате храната с пръчиците. Всяко храна, която е твърде трудна за консумация с пръчици, е традиционно изядена с лъжица. Счита се за неучтиво да оставите пръчиците да сочат към някого на масата. Пръчиците не трябва да бъдат оставени вертикално в купата с ориз, защото напомня ритуала за горене на тамян, който символизира „храненето” на мъртвите и смъртта като цяло. Неправилното държене на пръчиците рефлектира лошо на родителите, които носят отговорността за обучението на децата си. Традиционно всеки използва собствените си пръчици, за да вземе храна от общите чинии и да я постави в купата си или за да подаде храната към чиниите на по-възрастните или гостите. В днешно време пръчките за сервиране са използвани, за да се вземе храна директно от чинията, а след като се обслужите се връщат обратно там.

Обичайна традиция е да позволиш на по-възрастните да се обслужат първи. Пръчиците не трябва да се използват наобратно. Приемливо е само когато прехвърляш храна в друга чиния (например, ако човека няма намерение да я изяде). Този метод се използва само ако няма пръчки за сервиране. Не трябва да се рови или претърсва храната за нещо специално. Това е познато като „ровене на нечий гроб” и е невероятно неприлично. Оставянето не пръчиците върху купата означава „Приключих”. Поставянето им настрана от купата или върху поставката им означава, че още не сте проключили да се храните, а просто си почивате.

Печат

На запад, клеймото е било използвано за важни документи и писма. То показвало кой изпраща писмото. Понякога индикирало и статуса на подателя или професията му. Китайците са запазили собствена версия на клеймото наречено печат, който се използва за легализиране на бизнес документи. Печата на компанията е регистриран към Агенцията за Промишленост и Търговия и одобрен от Бюрото за Публична Сигурност. Една компания може да има няколко печата взависимост от сферата на бизнеса и размера на организацията. Могат да бъдат използвани за контакти или за финансови документи. Само хора с доверени позиции и авторитет имат разрешение да използват печата. Това означава, че може да се използва като вид подпис и ауторизация от комапнията.

По-малките компании може да нямат право да използват печатите толкова често колкото големите предприятия. Западните компании трябва да са наясно, че може да бъдат помолени за клеймо и печат на документите от китайските си сътрудници, които не са наясно с различните безнес практики.

10 Интересни факта за Китай (видео):

Други статии за Китай:

Да разберем Китай

Икономическият възход на Китай

Китайският модел на развитие

Успехите на Китай през 30-те години на модернизация

Теоретически идеи на китайската модернизация

Китайски социализъм

Тук можете да прочетете повече за китайските провинции и странознанието на Китай


.