Астрологията в Китай

Астрологията 占星学 в Китай е особено тясно свързана с натурфилософията. “Небето, Земята и Човекът са трите космически сили, а човекът е този, който трябва да привежда в хармония останалите две: Небето-съзидателната сила на случващото се във времето и Земята-откликващата. Приемащата сила на пространственото протежение. Небето посочва образите, а Призваният ги осъществява.” („Идзин” – Книга на промените). Това е най-известната от китайските гадателни книги. В началото на новата ера тя се превръща в каноничен текст в известен смисъл става индикатор за взаимодействието на небесните и земните сили. Когато на земята се нарушат законите на морала, на небето се проявяват извънредни феномени. Така например ако императорът се поддаде твърде много на влияние от страна на императрицата, то сиянието на (мъжественото) слънце помръква или пък се стига дори до слънчево затъмнение. На „12-те съзвездия” и на „28-те лунни домове” съответстват 12 и 28 области от земната повърхност: това са части от Китай или в миналото феодални имения под китайско владение. Ако в една от тези области се наблюдавали падащи звезди, това означавало, че народът се е отвърнал от владетеля (или административния управник), тъй като той не изпълнявал както подобава задълженията си. Китайските астрономи назовават 12-те съзвездия в съзвучие със (състоящи се от необясними до днес символи) дванадесетичен цикъл. Почти всички области на дейност в китайската култура са трайно повлияни от астрологичната мисловна система. Така например древният обичай изисквал преди женитбата да се състави брачен хороскоп, с който се установявало дали хороскопите на двамата души си подхождат или не. Статистическото проучване показвало, че „сполучливите” и „несполучливите” комбинации се появяват с еднаква честота. Именно под предлог за несполучливостта на дадена комбинация било възможно да се откаже предложение за сродяване, без по този начин да се засегне другото семейство.

Китайците съзират седем звезди 星 (xing-син) в Голямата мечка-това съзвездие, което играе съществена роля и в даоистките ритуали, е най-често изобразяваното от всички. Според една красива легенда божествата копнеели за земния живот и за вкуса на виното. Те се спуснали в дома на един осъден на смърт и там пили до насита. Придворният астроном обаче веднага докладвал на императора, че седемте звезди са изчезнали от небето и че това предвещава голяма беда. Астрономът посъветвал императора да обяви незабавна и повсеместна амнистия. Императорът ги послушал и седемте звезди изгрели отново на небето, а несправедливо осъденият на смърт бил спасен. Според друга легенда смъртта на хората се определяла от червеноликия бог на „Северния черпак”. Той е антипод на божеството на „Южния черпак” и двамата решават човешките съдби в игра на шах. Божеството от Южния черпак често бива наричано „Безсмъртният от Южния полюс”, който притежава тревата на безсмъртието.

В Тайван, когато някой умре, в една дъска се пробиват седем дупки, които представят седемте звезди от съзвездието „Северния черпак”. Мъртвецът се поставя върху дъската и заедно с нея бива положен в ковчега. Често вместо всичките седем звезди се изобразяват само три от тях. Тогава те представляват Небето в една поредица от 12 символа, където планините пак представляват Земята. Като „трите звезди” биват обозначавани и трите пожелания за дълголетие (символично представено от старец, възседнал елен), добро парично възнаграждение (старец в червена дреха) и късмет (старец в синя дреха). Според китайските представи всеки има своя звезда, на която поднася жертвени дарове на Нова година. В този смисъл звездите символизират „народа”. Според едно предание някакъв човек донесъл със себе си от небесното си пътешествие звезда, която един ден влетяла в устата на жена му. Тя забременяла и после се оказало, че родилият се по този начин син е превъплъщение на един приятел на мъжа, на когото той някога бил се притекъл на помощ. „Падащите звезди” са предзнаменование за смъртта на прочути личности.

Поради броя си планетите лесно можели да бъдат включени в системата на „Петте”, като били свързани с небесните посоки и със съответните им цветове. Всъщност само при две от планетите има действително съответствие на цветовете. Венера е бяла, а Марс е червен. Тъй като бялото е цветът на смъртта, на Запада и на есента, като на сезон, когато природата замира, то Венера е звездата на Запада, още повече, че тя се появява като вечерница в западната част на небосвода. Наричат Венера „Великият Бял” 太白 ( Tai Bai-тай бай) и я възприемат като звезда с мъжка природа. Марс е свързан с огъня и с Юга. Наричат го огнената звезда 火星 (Huoxing-хуосинг) и Небесното наказание. Появата му на небето предвещавала войни и бедствия. Юпитер 木星 (Muxing-мусинг) бил свързан с Изтока и съответно с първоелемента Дърво. Меркурий 水星 (Shuixing-шуейсинг) е свързан с посоката Север и с елемента Вода, а цветът, който го представлява символично е черното. Меркурий е символ на императрицата. Сатурн 土星 (Tuxing-тусинг) e свързан с центъра, неговият цвят е цветът на Земята, тоест жълтото. Луната 月 (yue-юе) обикновено е свързвана с женското начало Ин, съответно и божеството на луната е женско (Чан’ъ), то Луната „се ражда” на запад. Западът е женски, такава е и есента и затова за китайците луната е най-красива през есента. От друга страна, есента е време за изпълнението на смъртни присъди, тъй като тогава и цялата природа умира. Ето защо луната понякога е сравнявана с екзекутирането на престъпниците, а Слънцето 日 (ri-ръ)-с достойнствата на добрия човек. To отговаря на Ян, мъжкото начало и се свързва с изтока, откъдето изгрява и с пролетта, когато силата му надделява над зимата. Слънцето е символ на императора. Император У от ранната династия Хан се родил, след като майка му сънувала сън, че слънцето прониква в утробата и. Една от най-древните представи за слънцето откриваме (според Марсел Гране) във фрагментите от загубената като цялостен текст гадателна книга Гуейдзан ( 归藏 Guizang)-Авторът и времето на създаването и са неизвестни. Според легендата това е праобразът на „Книга на промените”. Първата диаграма в Гуейдзан е Кун 坤 (kun), символ на Земята, което е обяснено с фразата “Десетте хиляди неща до едно се завръщат към Земята и се спотаяват в недрата и.” На български би могло да се преведе като „Завръщане и спотаяване в изконното.” Там се споменава Сихъ, майката на слънцето, която се появява от дома на слънцето- Кухото Черничево дърво, растящо в Долината на изгрева. С появата на Сихъ са свързани „мракът и светлината”-хуей мин (晦明-huiming). Според един мит в началото имало десет слънца-синове на Сихъ, които заплашвали, да изпепелят земята и затова героят Хоу И прострелял девет от тях. Според друг мит божеството на гръмотевиците унищожило осем от деветте слънца, а друга версия разказва, че младото божество Ърлан смазало осемте слънца с една планина. Коренните жители на Тайван вярват, че отначало имало две слънца и простреляното се превърнало в Луната. Представата за Слънцето като за съпруг, а за Луната като за съпруга произхожда и от древните разбирания за затъмненията на небесните тела. Слънчевите затъмнения били приемани като знак за това, че владетелят е „затъмнен”, тоест че императорът е командван от императрицата. Лунните затъмнения обаче били приемани като последица от недостатъчното покорство на императорската съпруга. Още съвсем рано китайските астрономи откриват причините за тези небесни феномени и отчитат тяхното развитие. Първоначално те били в състояние сравнително точно да предвиждат лунните, а впоследствие и слънчевите затъмнения. Култ към Слънцето и към Луната може да бъде разпознат и в ритуалите на някои тайни общества, като например „Секта на служителите на дявола и на постещите” Следите на това почитание на слънцето и на светлината могат „да се отдадат на влиянието на проникналите в Китай „зороастроизъм и манихейство”Уникална китайска карта на звездното небе, датираща от VII век преди новата ера и изобразяваща нашата галактика с точност, поразителна за други народи до епохата на Ренесанса откриват учените. Така наречената карта Данхуан е най-древният в света свитък със звездна карта и безценно съкровище за историци и астрономи. Добре запазеният хартиен свитък с размери 210х25 сантиметра показва разположението на 1.345 звезди групирани в 257 групи. Тези подробности не са били известни на европейската наука чак до откритията на Галилей и съвременниците му. Но те са започнали да наблюдават и изучават звездите много години след създаването на китайската карта. А и са имали огромно преимущество-телескопа. На картата са представени много слабо светещи звезди, които е много трудно да се видят с невъоръжено око. Освен това на китайската карта небето е показано като сфера построена върху цилиндър. Тази техника е използвана в Европа едва през XV век. Първата част на документа се състои от събрани предсказания основани по формата на облаците-това е свидетелство за важността на пророчествата в древен Китай. Доктор Франсоа Прадери от Парижката обсерватория, който изучава китайската карта заедно с доктора на астрономическите науки Жан-Марк Боне-Бодо отбелязва: „Произходът на тази карта на звездното небе и реалното и използване остават неизвестни. Можем само да предполагаме, че тя се използва за военни и пътни цели, а също така и за предсказания, които се правят въз основа на небето.”

Потребностите на всекидневния живот, развитие на земеделието, кара древните китайци да изучават явленията на природата. Голямо внимание сред древните науки в древнокитайското общество се отделя на астрономията. В резултат на продължително наблюдение е установена връзката между появяването на небето през нощта или сутринта определени ориентировъчни звезди- „чън” с настъпването на някой земеделски сезон. Това дава възможност по наблюденията на „чън” да се съобщи на земеделците за настъпването на някой от сезоните. Такива ориентировъчни звезди за древнокитайските астрономи са Дахо (Антарес), съзвездието Цан (Орион) и Бей тоу ( Голямата мечка). Появата на изток, вечерта, веднага след залязването на Слънцето на съзвездието Цан означава средата на зимата, а преминаването на звездата Дахо през меридиана вечерта след залязването на Слънцето показва средата на лятото. Главни в астрономическите наблюдения се смятат наблюденията за преместването на Бей тоу. Голямата мечка във втората половина до новата ера се намира много близко до Северния полюс и цялата нощ се вижда на хоризонта, което облекчава нейното наблюдение. Древнокитайските астрономи установяват продължителността на месеца-29.5 дни и слънчевата година-366 дни. През епохата Джоу астрономията бурно се развива. Появяват се нови прибори за определяне на координатите на небесните светила. Съставен е каталог на звездите. С помощта на слънчев часовник се определя дължината на слънчевата сянка, правилно е установен първият ден на лунния месец. Успехите в астрономията способстват по-правилното използване на сезоните в селското стопанство. От дълбока древност китайските астрономи изчисляват времето на зимното и лятното слънцестоене, слънчевите и лунни затъмнения. В Китай се разпространява лунно-слънчевия календар, изчисляващ дължината на годината приблизително 365.25 дни, а продължителността на месеца-29.53 дни. Във връзка с разликата между лунната и слънчевата година в календара се внасят допълнителни месеци-на всеки 19 години-седем допълнителни месеца. По-рано възникналите астрономически знания се обясняват с потребностите на земеделието. В древнокитайските летописи се съхраняват записи на астрономически наблюдения, при това верността на много от тях се потвърждава от днешните астрономи. Така от 240г. до новата ера, китайските учени съвсем точно са отбелязвали всяко появяване на кометата Галилей, която се споменава в летопис на царство Лу през есента на 613г. до новата ера. Китайските астрономи разделят небесния свод на съзвездия. Те имат представа за Млечния път, определят положението и външния вид на някой от планетите, дават имане на най-ярките звезди. През IV век до новата ера съставят първия в световната история звезден каталог, съставен от 800 светила.

Изучавайки движението на светилата, астрономите се стремят по изменението на местоположението им да предсказват времето. По време на династия Хан китайците определят положението на много небесни тела и съзвездия и съставят карта на звездното небе. Ханските астрономи разделят небето на 28 съзвездия, разположени край Полярната звезда. Според тях, във всяка от 7-те страни на света се намират по 7 съзвездия. През 28г. до новата ера, ханските астрономи съставят първата запис за наблюдение на слънчеви петна. В първи век до новата ера в Китай живее видният астроном на древността, талантливият мислител Джан Хън (78-139), направил много открития и изобретения. Той създава първия в света небесен глобус възпроизвеждащ движението на небесните тела. Той определя 2500 неподвижни звезди.На Джан Хън принадлежи също така изобретяването на първия в света сеизмограф.

В отношение на теориите и практиките на многочислените призрачни изкуства посветени на познанието на всякакви тайни, китайците не отстъпват на най-суеверните народи на Азия и Африка. Те винаги са искали да проникнат в законите на съдбата или да разберат, правилни ли са начинанията им. Хората търсят помощ от физиономисти, гадатели, предсказатели на бъдещето, тълкуватели на сънища, астролози, вълшебници, медиуми, вещици или жени, съветващи се с духове, гадатели по стрели или заклинатели на змии.

Физиономистът, при който винаги има хора желаещи да узнаят бъдещето си-пред дома му има закачено парче плат или лист хартия, където са нарисувани лица. Някой от тези портрети трябва да изобразяват лицата на хора, чиято съдба е да станат чиновници и да имат високо обществено положение, други изобразяват лица, чиято съдба е да живеят в спокойствие или да са богати и могъщи или пък бедни и престъпници. Но китайските физиономисти не се ограничават до изучаване на човешките лица. Те претендират на способността да предсказват бъдещето-благосъстоянието или бедността на човек, принадлежащи към всички слоеве на обществото и независимо от кой пол-по всички части на тялото. Те тълкуват кръглата глава с гъста коса, растяща над високо чело, тънки вежди с еднаква дължина, големи пухкави уши, голяма уста за мъжете и малка за жените, голям едър нос , тъмни устни, дебела шия, могъщ глас и изразителни дръпнати очи като благоприятния признак. В случай на недостатък на тези черти, гадателят предсказва различни степени на нещастие и нужда. Така например за човек, чиято форма на главата не е кръгла се казва, че никога няма да стане известен и цял живот ще живее в подчинение. На човек с малки и не пухкави уши се предсказва смърт между 50-60 годишна възраст. Ако човек с малка брадичка доживее до дълбока старост го очакват големи беди. Жените с голяма уста ще бъдат порочни. Жената на човек с тънка шия ще умре малко след сватбата. Изразителните дръпнати очи с продълговата форма са признак за голям късмет, а очите лишени от тези белези говорят за наклонност към кражба. След огледа на лицето следва този на ръката. Пухкавата ръка с мека червена длан без бръчки-знак за голям късмет в противен случай знак за голяма неприятност. Хората толкова вярват на физиономистите, че са убедени, че нищо друго освен волята на боговете не може да измени съдбата им. По всички части на империята се срещат слепи предсказатели. Тези хора обикновено добре облечени, носят на гърба си китайска арфа или китара на която свирят много добре. Понякога те заминават на огромно разстояние от дома си.

Тълкуватели на йероглифи – още една многочислена група от хора, заработващи пари благодарение на суеверните хора. Архидиакон Кобалд описва действията им в книгата си “Pictures of Chinese” : “Отначало избират няколко многозначни и внушително звучащи думи. След това всяко от тях се пише на отделна картичка, която е загъната като пергаментен свитък със стихове от Писания, които сега се използват в качеството на талисмани. Дузина такива картички се разбъркват в кутия. Гадателят винаги може да бъде намерен на ъгъла на улицата. Клиентът изважда от кутията една картичка. Гадателят записва избраната дума на бяла дъсчица, която се намира до него и определя корена и производните му, отделя съставните части, обяснява основните значения и структурата на избрания йероглиф. Нито един друг език не обладава такъв потенциал за гадаене като китайския. Представа за този метод за гадаене може да добием от анаграмите, които може да се съставят на английски или на друг език. Например анаграма на името Хорацио Нелсон (Horatio Nelson)-Honor est a Nilo. От името Вернон (Vernon) се получава Renown (Известност). Или да вземем знаменития въпрос на Пилат “ Quid est Veritas?” „Какво е истината?” Ако разместим буквите ще се получи „Est vis qui adest…”

Друга разновидност на гадатели използват за работата си птици. Той предлага на клиента да избере една карта. На тези карти са написани фрази предсказващи много добра, добра, средна, лоша или много лоша съдба. Изтегляйки картата клиентът отново я връща в цялата купчина, където има много карти. Гадателят отново старателно ги разбърква и ги слага на масата. Птицата излиза от клетката. Карат я да вземе карта за да се убедят- съответства ли картата на волята на боговете. Ако птицата извади тази карта, която той е избрал, клиентът се убеждава, че надписът се отнася именно към неговата съдба.

Съществуват и гадателки, които предсказват бъдещето само на жени. Те използват костенурки. По страните на голям бамбуков поднос са сложени много пликове във всеки от тях има картичка с надпис-обозначаващ нещо хубаво или лошо. Клиентката избира една картичка и я връща обратно на подноса. След което там слагат костенурката, която както в предходния случай изважда картичката.

Има и гадатели, които посещават хълмове и гори, търсейки благоприятни места за погребения. Те винаги са готови за определено заплащане да покажат на клиента си благоприятно за погребване място. Ако след това избраното място не се хареса на клиента се намира ново място.

Тълкуването на сънищата е известно почти във всички азиатски страни от дълбока древност. Китайците вярват в сънищата и на страниците на древните книги може да се прочете не за едно свидетелство за изпълнението на предзнаменованията. Това укрепва суеверието на хората. Когато У-дин, дванадесетият управител на династия Шан, живял през 1324г. до новата ера бил в траур по мъртвия си баща на чиято мъдрост той разчитал той сънувал сън, че небесните богове го даряват с верен министър. Когато се събудил той забелязал, че чертите на министъра от съня му са се запечатали в неговото съзнание. Той извикал при себе си най-добрите художници и описал сънуваното лице. След това ги помолил да се върнат в работилниците си и да пресъздадат лицето. У-дин избрал един от най-подходящите портрети, накарал да направят копия от него и ги изпратил по цялата империя с нареждането да намерят и да доведат при него човек с подобни черти. След няколко месеца някой си чиновник минавайки по пътя видял някакъв строител. Той много приличал на образа от портрета. Говорейки с другите, той разбрал че това е някой си Фу Юе, който бил много умен и образован човек, но нуждата го накарала да работи като строител. В края на краищата Фу Юе бил докаран в императорския дворец. Императорът бил поразен от приликата на строителя с образа от портрета. Веднага го назначили за министър и по историческите записки той много добре изпълнявал длъжността си. Ето още един вещ сън. Преди да стане император на Китай, основателят на династия Джоу бил наместник в една малка държава, която сега е част от Китай. Един ден преди сън, той заповядал на свитата си да го съпровожда по време на лов на следващия ден. През нощта той сънувал крилата мечка, която излетяла от прозореца на двореца. На следващата сутрин той извикал придворните гадатели и ги накарал да разтълкуват съня му. Те се посъветвали помежду си и решили, че по време на лова нямат да могат да хванат нито едно животно. Наместникът решил да се откаже от лова, но гадателите му съобщили, че щял да се срещне с удивително добър човек. Той отишъл в гората и когато преминавал през реката, срещнал стар рибар и говорейки с него разбрал, че това е един много мъдър човек. Той поканил стария рибар да му стане съветник и благодарение на него не след дълго станал първият император от династия Джоу. Друг известен пророчески сън сънувал Конфуций. Сънят му предвещавал, че скоро ще умре. Той сънувал, че върхът на планината Шандун пада. Събуждайки се той изтълкувал съня си, че скоро ще умре и наистина- през същата година починал. Искрено вярвайки в истинността на сънищата, китайците отделят голямо внимание за тълкуването им. Тук ще дадем част от китайски съновник, принадлежащи на Джоу-гуну, виден интерпретатор на сънища.

Значение на сънищата:

– Гледам небето=богатство и слава
– Полет в небето върху дракон=повишение в службата
– Падащо слънце=раждането на син
– Падаща луна=раждането на дъщеря
– Падаща звезда=болест
– Смърт от мълния=чин и богатство
– Светли облаци=щастие
– Тъмни облаци=болест
– Нося камъчета в ръка=много голямо щастие
– Садя дърво=голямо богатство
– Силно се потя=зло
– Чувам прекрасна музика=гости от далеко
– Обут в чужди обувки=невярна жена
– Монахини=загубвам имущество

За щастие, когато китаецът сънува лош сън, той не трябва да се отчайва -човекът който тълкува сънищата, може да го снабди с вълшебен свитък, който ще го предпази от предстоящите беди. Амулет-начертан на червена или жълта хартия, тълкователят сгъва на триъгълник и го прикрепва към дрехата на „клиента”. След което кара човека да се обърне на запад, дава му меч в лявата ръка и го кара да отпие няколко глътки вода. Клиентът плюе вода и сече въздуха с меча, повтаряйки с повелителен тон думите: „ О, вълшебство на амулета, толкова бързо и с такава сила с каквато на изток се възкачва слънцето, премахни всички нещастия, които могат да произлязат от съня ми. О вълшебство, толкова бързо, както мълнията разсича въздуха премахни идващата беда.” Тълкувателят избира амулет според деня и месеца, в който е сънуван съня. За деня под знака Съ, или деня на змията трябва един амулет, за деня под знака на У, или деня на заека -друг. Вероятно астрологията, която е съществувала почти при всички народи през древността, се оказва най-популярна в Китай. Те смятат че планетите са единствения субект, който определя жизнения път на човека. Но ако характерът и съдбата на човек се определя от положението на небесата, когато се ражда, то жизненият път на всички хора родени в един и същ ден трябва да са еднакви. Но разбира се е невъзможно, всички родени в определен ден на определена година да достигнат еднакво високо положение в обществото и да упражняват една професия. Но въпреки всичко китайците винаги са се стремили да разберат собственото си бъдеще обръщайки се към астролозите. В големите и малките градове винаги е имало много астролози, които са се занимавали с предсказания. Докато астрологът не реши, кой ден от месеца според разположението на звездите и планетите е най-благоприятен, китайците не организират сватба, не се отправят на път и не започват работа. Астрологът внимателно изучава хороскопа на бъдещите съпрузи. Той фиксира часа, деня, месеца и годината на раждане на момъка и девойката и в съответствие със знаците, символизиращи тези два момента, определя колко ще е благоприятен този съюз. Всеки лунен месец има наименование и в официалния алманах, публикуван всяка година в Пекин, астролозите отбелязват тези, които се смятат за благоприятни или неблагоприятни за извършването на определени ритуали и изпълняването на определени задължения. Например в деня, в който управлява съзвездието Го-Син, приличащо на дракон и съставено от 7 звезди е много благоприятно за подписването на важни сделки, започването строеж на сгради, купуването на земя или успешното полагане на изпит за държавен чиновник. Но тези които в този ден погребват близък ще бъдат нещастни следващите три години. Денят, който е управляван от съзвездието Тай-Син е много нещастен. Съзвездието се състои от шест звезди и прилича на камила, до която стои генерал. Ако в този ден се подпише важна сделка или се засадят земеделски култури-търговията няма да потръгне, а реколтата ще е лоша. Ако се погребе родител в този ден, скоро някой близък ще се самоубие. Любимите на мъжете, които се женят през този ден ще се окажат неверни. Нищо в поднебесната не е освободено от влиянието на звездите. Проявява се в обществения и в личния живот, в търговията, в корабостроителството, в производството на коприна, в земеделието и пътешествията. Според китайците- кометите, слънчевите затъмнения, лунните затъмнения и всички останали екстра ординарни явления оказват добро или лошо влияние на империята и царствата, та дори и на обикновения човек. Когато йезуитите придобиват голямо внимание в китайската империя в двореца започва да се обръща голямо внимание на астрономията. Учителите-йезуити дори изграждат обсерватория. В Китай, както и в много други държави има хора, които утвърждават че имат познати духове и твърдящи, че могат да извикат духа на умрелите да общуват с него. Тези гадателки обикновено са възрастни жени. Жените Мей-Фу-Гу са способни да убиват близките си с помощта на заклинания и други магически средства. Към тях се обръщат омъжени жени, мечтаещи за смъртта на съпрузите си поради системен тормоз или други причини. Тези вещици събират костите на мъртви деца, правят ги на прах и го продават в малко кутийки. Жена, която желае смъртта на съпруга си му дава от този прах, слагайки го ежедневно в напитка-чай, кафе, вино. В южен Китай бедняк, който желае смъртта на човек, който е по-богат от него и го е обидил, всеки ден в продължение на седем дни трябва да спи на гробищата. През тази една седмица той може да пие само вода и да яде оризови хлебчета. Според поверието човекът или ще получи от духа на мъртвец могъща сила или самият дух ще му помогне да си отмъсти. Съществува също и изкуство, където хората по мъртвото тяло определят съдбата на наследниците. Например ако тялото се е запазило много добре, потомците ги очакват велики беди. Ако костите са жълти, наследниците ги чака голямо щастие, ако костите са червени-ги чака щастие, ако костите са черни или бели ги чака много тежка участ. Разпространени са гаданията по вода, огън и числа. Както и другите жители на Изтока, китайците са запознати с изкуството за дресировка на змии. Утвърждават, че те могат да дресират не само обикновени змии, но и много отровни. Зъбите на змията се махат. По китайските улици могат да се видят хора, които карат дори най-отровните змии да се изправят-наподобявайки танц. Тези търговци продават мехлем, който лекува дори най-страшните рани и ухапвания от отровни змии. За да докажат истината на думите си, продавачът понякога дава на отровната змия да го ухапе по езика. Той показва раната, която кърви и всички очакват той да падне мъртъв, но вълшебникът нанася на раната малко от чудната смес. Виждайки, че с него нищо не се случва, най-доверчивите зрители купуват от неговия балсам. Понякога човек, чието дете е болно, молейки боговете, тръгва да проси милостиня. Обикновено се ограничава до сто къщи. Пред вратата на всяка от тях той моли стопанина за една монета. Събрал сто монети, той купува с тях ориз. Оризът се вари и се дава на болния. Този ориз се нарича бай-дзи-ми или „ориз от сто къщи” Баща, който е уведомен, че на сина му е предначертано да стане просяк също прави нещо подобно. Той взема малка глинена касичка и ходи по къщите, молейки за милостиня. Когато детето е тежко болно и шансове за оздравяването му почти няма, тялото му се разтрива с медни монети. След това те се изхвърлят навън, за да примамят злия дух, който се смята за виновник на бедата за да го подкупят и той да напусне тялото на болния. Често гадателите утвърждават, че детските недъзи са изпратени от духа на белия тигър, който е бил обиден от дете- заради това майките често посещават храма на Белия Тигър. За да смили духа майката се покланя пред статуята или идола на животното и слага в устата му парче тлъсто свинско месо. В разни части на империята китайците гонят водните дяволи като принасят в жертва бели коне на бреговете на реките, заливите или каналите. Човекът избран да извърши това, спъва коня и го обезглавява. Главата на коня се слага в голям глинен съд и се заравя или на брега, или на дъното на реката. Близо се изгражда колона с йероглифите „О-ми-то-фо”, Понякога вместо такава колона се поставя изображението на глава на кон. Често по-богатите хора наемат свещеници за да може те да благословят кладенците на улиците и в къщите им, за да може водата там да бъде чиста. Освен това с цел предотвратяване на бедствия китайците слагат на покрива на домовете си глинено изображение на петел или три глинени пушки, или железни тризъбци. Този необикновен обичай идва от човек с удивителна история.” По време на династия Джоу (1122г. преди новата ера) живял един човек, който всеки ден косил ливадата на хълма. Един ден той минавал покрай градската порта, спънал се и паднал. Падайки, той без да иска спънал някакъв човек. Ударът бил толкова силен, че той починал мигновено. Заради това градинаря го затворили в затвор. Но от уважението което императорът имал към него, понякога го пускал да ходи при родителите си. И ето един път, когато градинарят се прибирал към вкъщи той срещнал един физиономист, който му казал : „ Ти си човекоубиец.” Градинарят разказал за патилата си и помолил гадателя да измисли нещо и да го спаси от затвора. Тогава гадателят го научил да спи на земята, при това на същото това място в продължение на 49 дни и докато спи да оставя до краката и до главата си по една запалена лампа. Градинарят изпълнил заръката и предсказанието на физиономиста се сбъднало. Когато императорът разбрал, че затворникът не се е върнал в затвора, той заповядал да не го търсят. Случило се така, че след няколко години императорът се разхождал около двореца и срещнал градинаря и го попитал : „ Ти ли си градинарят? Аз мислех, че отдавна си умрял.” Той му разказал за разговора с физиономиста и императорът пожелал да се види с него. Градинарят го довел. Императорът бил толкова удивен от познанията на този човек, че веднага му осигурил доходна и почтена длъжност в двореца. Мъдрецът не забравил градинаря и му подарил няколко драгоценни гадателни книги. Градинарят станал гадател и към него се обръщали хора от всички прослойки на обществото. Той ги научил на един от най-ефикасните способи за предпазване на дома от зли духове-слагайки на покрива на къщата глинен петел, три глинени пушки или железен тризъбец.” За предотвратяване на бедствията на входната врата на дома се слага изображение на ин или ян, или така известните мъжко и женско начало.Случва се че вместо тях се използва кръгло огледалце на рамката на което е гравирана емблемата на Багуа. Китайците използват такива амулети особено когато се опасяват, че жилището пред техния дом не е построено по правилата на геомантията.

В китайския календар се отчитат измененията на земните и небесните енергии, както и цикличността им. Това е в съзвучие с китайското възприемане на заобикалящата ни действителност за единството на противоположно проявяващите се сили Ин и Ян,за динамичните промени на първичната всемирна енергия Ци в кръговрата на петте основни елемента-огън, земя, метал, вода и дърво. Слънчевият календар се базира на движението на Земята около Слънцето, като времето за една пълна обиколка се разделя на 12 части (месеци), получили същите имена на животни, които имат и годините в 12-годишния цикъл- плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче, свиня. Лунният календар се основава на движението на Луната около Земята и според него месеците са с продължителност 29.5 дни. По лунно-слънчевия календар годината започва във второто новолуние след зимното слънцестоене, поради което всяка година започва на различна дата спрямо лунния календар. Лунно-слънчевият календар има традиционно значение за ежедневието на китайците, защото с него се описват важните и необходими дейности за всеки земеделски народ. В Китай лунно-слънчевият календар се ползва не само в ежедневието на обикновените хора, но и почти във всички методи за гадаене и прогнозиране. Според легендите Буда поканил на тържество животните преди Нова Година , но само 12 от тях го уважили с присъствие. В тяхна чест китайският зодиак е с дванадесетгодишен цикъл и има 12 знака, а всеки знак има пет елемента. Хората родени в съответните години носят някои от чертите на тяхното животно. Петте елемента /У Шин/ съставят цялата вселена. Те са :метал; вода; дърво; огън и земя. Никой от тях не е по-силен или по-слаб от другите. Всеки дава специфични качества, а помежду си се благоприятстват или контролират. Металът благоприятства водата – при нагряване той се втечнява. Водата благоприятства дървото – тя го напоява и му дава живот. Дървото благоприятства огъня – то гори и го поддържа. Огънят благоприятства земята – превръща всичко в пепел, а тя се превръща в земя. Земята благоприятства метала – той се ражда в нейните недра. Металът се контролира от огъня – той се променя при високи температури. Водата се контролира от земята – правят се канали или се строят диги. Дървото се контролира от метала – с метал се секат дърветата. Огънят се контролира от водата – тя го гаси. Земята се контролира от дървото – дървета задържат и създават земята. Аналогични са връзките и взаимоотношенията между хората от различни елементи. Качествата, които дават елементите са: Метал – активност; независимост; бляскавост и уникалност. Вода – чувствителност; интуитивност; възприемчивост. Дърво – дружелюбност; непринуденост; логичност. Огън – дава нетърпеливост; жизненост; разрушителност. Земя – реализъм; практичност; разумност; афинитет към материалните неща.

Както и при другите народи, китайците също имат добри и лоши суеверия. От многочислените образи с позитивен характер, на първо място стои митическият образ на дракона. В някой европейски страни драконът се е изобразявал като лош, според китайците той е добро същество, готово да помогне на хората. Образът му е изграден на основата на тотема на дракона, който се е смятал за покровител на китайския народ. За да подчертаят статуса на дракона, като надарено с огромна сила, китайците са му преписали черти характерни за други животни. Драконът има рога на елен, глава на кон, очи на заек, шия на змия, нокти на орел, пети на тигър, уши на мишка, а тялото е покрито с люспи на риба. Древните китайци са смятали, че драконът може да лети в небето и да прониква под земята, да управлява облаците и да предизвиква дъжд. От древността са се изграждали храмове в чест на дракона, където хората са се молили за дъжд и добра реколта. По време на династия Хан, образът на златния дракон се е използвал в качеството на символ на императора и императорската власт. Всички предмети използвани от императора са украсявани с изображение на дракон. Строго е забранено използването на орнаменти с дракон за украсяването на дрехи, мебели на някой друг освен императора. Но сред простия народ, култът към дракона не изчезва-изображението му са украсявани фигурки и сгради, драконът фигурира в произведенията на устния фолклор. Обикновените хора се стараят в този случай драконът да приема вид и шарка, различни от тези на императорския дракон.

Друг митически образ по важност стоящ наравно с дракона е птицата феникс. Наричат го „царя на пернатите” Костенурката се отличава със завидно дълголетие и се смята за най-мъдрия представител на животинския свят. Китайците смятат, че костенурките могат да предвиждат бъдещето. Още в древността корубата на костенурката се е използвала за гадание и предсказание на съдбата. Именно за мъдростта, китайците са уважавали костенурката. Образът и е символ за високото положение на йерархическата стълбица. Сред животните, каменните изображения които са украсявали дворците, храмовете и гробниците, често е можело да бъде видяно скулптурното изображение на лъва. Лъвът „царят на животните”, животно с лош нрав-според китайците е можел да изгонва нечистата сила. Образът на лъва се е използвал като символ на влиятелност и високото положение на стопанина. Тигър-още един уважаван образ от китайците. Той е символ на силата, мъжествеността и войнствеността. Има обичай да се шият шапчица и чехли с изображението на тигър и да се обличат на детето на 100 ден след раждането му. По този начин родителите са искали да оградят детето от болести и лоши очи, изразявайки своята надежда то да расте здраво. Ако се раждало момче, тигровият орнамент трябвало да означава пожелание, момчето да расте смело и безстрашно. В района на Централен Китай има обичай в зестрата на девойката да се слагат играчки тигърчета, направени от тесто, изразяващи пожеланието младите да имат син. Образът на патиците-мандаринки в природата винаги по двойки се използват за олицетворение на съгласието между влюбените и съпружеска вярност. Този образ присъства в орнаментировката на предметите, които използват младоженците. Символично значение имат някои плодове. Така плодовете на нара в който има много семена служи за символ на плодовитостта, а също така и на семейното щастие. Прасковата е символ на дълголетие и на щастие. Съществува предание, че в градината на небесните жители растели свещени прасковени дървета, които разцъфтявали веднъж на 3 000 години и още след 3 000 години давали плодове. Този, който пробвал такава праскова щял да стане безсмъртен.

Удивително е, че в продължение на векове намиращите се в строга изолация китайци, отделени от общуването с други народи, не само от Великата китайска стена и обширните пустини, но и поради сложния език, бдителните закони, използващи амулети и заклинания имат толкова много общо не само с другите азиатски народи, но и с населението на Северна Африка и Източна Европа.

Сякаш нищо не се е променило от тогава не само в Китай, но и в Европа. Хората продължават да вярват в предсказания, интересуват се от хороскопи, търсят съвет от врачки и предсказателки, защото: „Нямаш ли подкрепата на Небето – и крачка не можеш да сториш” 人无神力寸步难行.


Интересна статия за Фъншуй


.