Китайската железница

Автор на статията: Илина Иванова


Китайските железопътни гари са класифицирани в шест класи: специална, първа, втора, трета, четвърта и пета. Специалната класа може да издържи поне 60 000 пътника с багаж и поне 750 багажни вагона, което прави 6 500 вагона дневно. Първокласните гари могат да издържат поне 15 000 пътника с багаж и около 350 багажни вагона (3 000 вагона дневно). Второкласните гари издържат над 500 пътници с 200 вагона и 1 500 вагона на ден. През 2008 година има 5 470 гари, включващи 50 специална класа, 236 първа класа, 362 втора класа и 936 трета класа.

Тъй като повечето са разположени в центъра на града са лесно достъпни дори за хора, които за пръв път посещават Китай. Обикновено има директен транспор до тях. Могат да се достигнат с таксита, автобуси, метро и пр. Обикновено представляват сгради с в големи червени или златни надписи и площад отпред.

Площадите обикновено са разположени в задната част на гарите, където са автобусните спирки, спирките на метрото и пиацата на такситата. Паркинги мога да бъдат открити както на площада така и под земята. Също така има и магазини, ресторанти, бутки, хотели и обществени тоалетни. Площадът може също да бъде използван и за чакалня на открито, тъй като често се използва от пътници, които чакат влаковете си преди да бъдат допуснати до сградата.

В сградата на гарата обикновено са изнесени LED екрани, които показват разписанията и положенията на влаковете. От там се разбира времето на тръгване и пристигане и кога човек може да влезе. Входът обикновено е разположен централно на сградата. Има кондуктори, които проверяват билетите.

Конвейер и метален детектор са поставени на входа за проверка на сигурността. Изходът обикновено води до място с градски транспорт. Машини за самотаксуване са монтирани на входа и изхода на сградата.

Офисите за билети могат да бъдат открити близо до входа. Има табла, които показват информация за билетите. Кондуктори също ги продават.

Мястото за багаж обикновено също се намира близо до входа. Някои такива осигуряват 24-часово обслужване.Таксата е от 5 до 20 юана в зависимост от теглото и размера на багажа.

Има няколко вида чакални, обикновено разпределени според класата на билетите на пътниците. Те са свързани с пероните. Снабдени са с електронни табла, където може да се види разписанието на влаковете, както и дали има закъснение.

Пероните са номерирани за улеснение на пътниците. Там обикновено също се продават всякакви храни, напитки и други неща от първа необходимост.

Както вече отбелязахме, китайските влакове са разпределени по класи, които се различават по скорост и обслужване. Буквата „А” (C,D,G,Z,T&K) предхождайки номера, определя вида на влака. Влаковете „G”са най-бързи и обикновено са пригодени за не повече от 2-3 дестинации. Това са бързи влакове, които се движат по редовните пътнически маршрути. Следващите по скорост са “D”влаковете, докато „Т” са доста бавни.

Ако пътуването е през нощта е най-добре да се използват спални вагони, където има три типа места за настаняване на разположение: Твърда класа, Мека класа и Луксозна мека класа.

Тежката класа се състои от купета с по 6 легла- 3 от всяка страна. Там помещенията са толкова тесни, че ако човек има лошия късмет да е разпределен на най-горното легло може да получи клаустрофобичен пристъп, тъй като вертикалното пространство, осигурено за нощуването е не повече от 18 инча (без да се споменават усилията, които се изискват, за да се качи човек.) Купетата не са затворени, а отворени към коридора така че навсякъде е шумно. Точно срещу купето има една седалка, където може да се чете или почива, но човек трябва да се примири със заобикалящата го шумотевица.

Меката класа е там, където повечето хора искат да се помещават. Всяко купе има по четири легла – горно и долно на всяка страна. Има и врата, която се затваря плътно през нощта. Също така има и просторен прозорец с масичка под него. В помещение, което се намира в пределите на стаята и част от коридора човек може да съхранява багажа си. Освен това под двете долни легла има място, което всеки може да използва. Долните легла обикновено са по-скъпи от горните, но си струва, тъй като от горните легла не се вижда прозореца и съответно красивите китайски пейзажи.

Това че има различни съквартиранти в тези купета може да бъде забавно и интересно. Англоговорящите пътници не са рядкост (независило от това дали са китайци или чужденци), но ако няма такива, човек може просто да стои тихо и да се наслаждава на китайската им реч. Съквартирантите може да са ученици, студенти, бизнесмени или майки с деца. Тъй като местата за „меката класа” са по-скъпи, китайците, които пътуват по този начин, обикновено са по-добре устроени от средностатистическия китаец.

Купетата в тази класа също могат да бъдат различни. Някои имат място за багаж над горното легло, а при други пътниците трябва да държат багажа си на леглото. Въпреки това повечето са приспособени. Тъй като за пътниците, които са разпределени на горния „етаж” е сравнително неудобно за седене, те предпочитат през дена да стоят на местата в коридора на влака.

В луксозната мека класа има две купета с по две легла. Те са перфектни за пътуване по двойки, тъй като пътниците не трябва да делят купе с непознати и получават лично пространство, което не може да им бъде осигурено от никоя от другите две класи. Тази класа е по-модерна и реално може да има килер, където пътниците могат да разположат нещата си, както и тоалетна и мивка в стаята. Това зависи изцяло от късмета на пътниците. Не всички влакове имат такива помещения обаче. Много от „Z” влаковете имат, но повечето „Т” и „К” нямат.

Относно храненето, то може да се осигури както от самите пътници, така и от персонала във влака. Не е проблем, ако пътуващите носят собствена храна, която консумират в купето. Във влака същи има трапезария, която действа като ресторант и хората могат да се хранят там на спокойствие. Освен това по време на вечеря част от персонала минава на всеки петнадесет минути през купетата и предлага опакована храна от трапезарията, която също може да се консумира в купето. От там могат да се вземат и не толкова ангажиращи храни като сандвичи, снаксове и други дреболии.

Трапезарията обикновено е разделена на мека и твърда класа. Има служител, който насочва пътниците към тяхното отредено място. Разпределението на всяка трапезария е различно. В някои случаи хората влизат, намират свободно място и се позиционират там. Сервитьор или сервитьорка идва и ги обслужва с меню, от което те могат да изберат ястие. Обикновено това меню е на опростен китайски език, но за късмет има снимки на храната. Понякога има и английски превод (обикновено неправилен и предизвикващ хумористични ситуации). Ако все пак пътниците имат затруднение с поръчването на храната има две възможности: да помолят сервитьора или сервитьорката да намерят човек, който знае английски и може да преведе, или да си харесат ястие на човек, намиращ се около тях и да го посочат.

Други трапезарии са устроени по различен начин. Вместо да сядат, пътниците отиват до домакина, който е или пред някоя маса, или зад тезгях на края на трапезарията, разглеждат меню, избират ястие и го поръчват. Плащат на място и домакинът им дава касова бележка. С тази касова бележка пътуващите намират свободно място и сядат там. След като мине сервитьорът, събира касовите бележки, след което донася храната. Цената на ястията обикновен варира между 15 и 30 юана.

Често се случва някои пътник да влезе и да види, че всички места в трапезарията са заети (обикновено от полицаи и членове на персонала). Тези хора често са привилегировани. След като те свършат да се хранят идва ред на персонала на трапезарията. Докато този процес тече, редовните пътници не се допускат, така че е най-добре са се върнат по купетата и да изчакат своя ред.

Всеки спален вагон има две тоалетни помещения. Те могат да бъдат както в единия край на вагона, така и от двете му страни. Повечето са традиционните приспособление „дупкавземята”. С малко късмет може да има вагон със западен тип тоалетна. Някои имат и двата вида.

Тоалетните в „Т” и „К” влаковете (и двете са влакове от средна класа) се разтоварват директно на железопътната линия. Поради това тези тоалетни се заключват 10-15 минути преди и след пристигането и отпътуването на влаковете. „Z” влаковете имат резервоари, така че са на разположение през цялото време.

Тоалетна хартия обикновено не е осигурена, така че пътниците трябва да подсигурят собствена такава. Повечето машини все пак предлагат и пакетчета с носни кърпички, така че това не е проблем. Има отделна стая, където пътниците могат да се освежат или разкрасят. Там има 2 или 3 мивки и не е осигурено нищо освен вода. Съответно пътуващите трябва да носят собствени хавлии и принадлежности за баня.

Тези помещения често се използват от китайците за да се отърват от останалата си храна. На пода има дупка, през която те изхвърлят супи, чайове и други пакетирани храни. Поради тази причина стаите са заети почти постоянно.

Това накратко са преживяванията и впечатленията, които един чужденец получава, возейки се на високоскоростни влакове в Китай.


Автор на статията: Илина Иванова


.