Традиционната китайска живопис „Гохуа“

Китайската традиционна живопис има 5-хилядо-годишна история. Нейните уникални национални особености са в това, че тя се е развивала заедно с китайската култура и с историята на Китай, във взаимодействие с философията, литературата и другите изкуства – като калиграфията. Характерна за нея е силната символика в картините.

Луна или свещ например символизират дълбока нощ, различни растения – четирите сезона на годината или различни понятия (божурът е символ на богатство и процъфтяване, бамбукът на твърдост, цъфтящата китайска слива „мейхуа“ – на нежност, хризантемата, орхидеята и лотосът съответстват на представата за „дзюндзъ“, или „истински благороден човек“). Често от едната страна или в горния край на картината има калиграфски надпис, представляващ стих на художника или на известен китайски поет. Например отстрани на нарисувано цъфтящо клонче мейхуа, огряно от луната, е изписано калиграфски: „Лекият аромат на мейхуа се разтваря в бледната светлина на луната.“ Друга особеност е търсенето на съучастие към картината от страна на зрителя, на единство на чувствата и мислите на твореца и на съзерцаващия.

Китайските художници работят с туш и четки върху коприна или оризова хартия. Картините се оформят като вертикални или хоризонтални свитъци, които или се закачат някъде, или се съхраняват в специални калъфи. Главното сред многочислените изисквания към художника е „умението да владееш четката“.

В китайската традиционна живопис, наречена в отличие от западната в края на ХІХ – началото на ХХ в. „гохуа“ („живопис на нашата страна“, „китайска живопис“), има два стила – „гунби“ („старателна четка“) и „сеи“ („предаване на идеите“). Най-характерно за стила гунби е старателното изписване на контурните линии, ясното очертаване на предметите и детайлите (на картината може да се види например всеки един косъм от брадата на стареца или от козината на тигъра). При стила сеи отсъстват точните контурни линии, картините са рисувани направо с нанасяне на туша, художникът мисли не за точното предаване на детайлите, а за подчертаване на емоционалното, душевното настроение. До ХІІ в. от н.е. художниците са творили главно в стила гунби. През следващите векове и до наши дни преобладава стилът сеи.

Жанровете в китайската традиционна живопис са разнообразни. Художниците от династия Хан (202 г. пр.н.е. – 220 г. от н.е.) до династия Тан (618–907 г. от н.е.) са рисували главно хора. Периодът от Петте династии (907–960 г. от н.е.) до династия Северна Сун (960–1127 г. от н.е.) е „великата ера на китайския пейзаж“. Съвременната гохуа запазва традиционните средновековни жанрове, като ги обогатява с нови, чисто китайски техники и веяния от западното изкуство. Водещ е пейзажът „шан–шуй“ („планини и води“). В този жанр художникът използва способите на „разсеяна перспектива“ – от птичи поглед се виждат, сякаш от различни места, високи стръмни планини, с разположени върху тях къщички, кули или причудливи дървета сред плуващи облаци и полупрозрачни изпарения от течащите в подножието реки. Китайският пейзаж е изпълнен с висок философски смисъл. Други жанрове на традиционната китайска живопис са „жену“ (изображения на хора), „хуа–няо“ („цветя и птици“),“цао–чун“ („треви и животни“). В тях е въплътена философско-естетическата идея за „великото в малкото“. Именно в малкото пиленце, в нищожното насекомо, скаридката или трептящото на вятъра цвете е според китаеца концентрираният израз на безграничната красота на заобикалящия ни свят. Разбира се, китайските художници рисуват не само дребни животни. В много картини на т.нар. анималистичен жанр те пресъздават кучета, тигри, биволи, коне и други.

В настоящата статия са поместени репродукции от картини на четирима от най-известните китайски художници, живели през миналия век и творили в стила гохуа: Ци Байши, Сюй Бейхун, Фу Баоши и Ли Къжан.

Ци Байши

Ци Байши (1863–1957) – роден в с. Синдзу, околия Сянтан (пров. Хунан) в бедно семейство. От 15-годишна възраст чиракува и учи дърводелство и дърворезба, включително и резба на печати. На 20 години започва да рисува сам, отначало лица на красиви девойки. Пише стихове и изработва гравюри. На 40 години напуска родните места, обикаля различни провинции, а през 1917 г. се заселва в Пекин, където рисува и преподава живопис. През 1953 г. е избран за почетен професор на Централната китайска академия за изящни изкуства, през следващата година – за президент на Общокитайската асоциация на художниците. През 1954 г. е избран за депутат в Общокитайското събрание на народните представители, а през 1955 г. е удостоен с Международната награда за мир. Умира на преклонна възраст на 16 септември 1957 година.

Ци Байши оставя след себе си огромно творческо наследство. Външно картините му продължават традициите на древните майстори, защото съчетават живопис, калиграфия, поезия и гравьорско майсторство (китайските печати), но същевременно в тях, особено в по-късните му творби, се чувства неговата самобитност и оригиналност. Самият той казва за себе си: „Аз се учих да рисувам с пръсти като юноша, пейзажна живопис – след 30-ата си година и се специализирах в рисуването на цветя, насекоми и птици след 40-ата си година. “Прекарал част от живота си на село, той с удоволствие рисува селски пейзажи, плодове, зеленчуци, насекоми, риби. Творчеството му е близко до народа и разбираемо за него.

Творбите на Ци Байши са в стила сеи – лаконична композиция и отсъствие на помпозност, свободен полет на четката, гъсти щрихи с туша. Най-добрите си произведения създава на 70- и 80-годишна възраст.

Сюй Бейхун

Сюй Бейхун (1895–1953) – роден в Ицин, пров. Дзянсу, в семейството на самоук художник. От баща си получава първите уроци по рисуване. Достигнал пълнолетие, той заминава за Шанхай, за да изучава западна живопис. Скоро обаче е принуден да се завърне у дома заради заболяване на баща си и да стане учител по рисуване. През 1919 г. спечелва стипендия в Националната висша художествена школа в Париж. Пътува и до Германия, Белгия, Швейцария и Италия, където се запознава с платната на великите европейски майстори.

През 1928 г. Сюй Бейхун се завръща в Китай и става професор в катедрата по живопис на Централния университет в Нанкин, а по-късно – декан на Художествения факултет на Пекинския университет. Полага усилия за реформиране на преподаването по художествено майсторство, за въвеждане в учебния курс на западноевропейската техника на живописта. По негова покана за професор в Нанкинския университет е назначен Ци Байши. След обявяването на КНР през 1949 г. се създава Централна художествена академия, на която пръв ректор става Сюй Бейхун. Бил е и председател на Общокитайската асоциация на дейците на изкуството.

С новаторските си идеи Сюй Бейхун оказва голямо влияние върху младото поколение художници в Китай. Целият му творчески и преподавателски път е свързан с идеята за обновяване и развитие на националното реалистично изкуство. Той е ярък представител на течението от първата половина на ХХ век „сто школи и направления“, т.е. за съществуване на различни стилове и насоки. Едни художници продължавали да творят, строго спазвайки традициите на миналото, други все повече се поддавали на нови, включително и на западни веяния. Сюй Бейхун твори в различни жанрове – и пейзаж, и анималистични сюжети. Рисува и в класическия китайски стил гохуа, и с маслени бои. Световноизвестни са неговите рисунки на коне, в които той съчетава китайските и европейските маниери на живопис.

Фу Баоши

Фу Баоши (1904–1965) – един от най-значителните китайски художници на ХХ век. Роден в Синюй, пров. Дзянси. През 1933 г. по препоръка от Сюй Бейхун отива в Япония да учи история на източното изкуство в Токийския колеж за изящни изкуства. Той превежда много японски изкуствоведски книги и пише собствени изследователски трудове. Завръща се в Китай и твори активно, като внася редица нови визуални елементи от японската живопис в китайското традиционно художествено изкуство. Става директор на провинциалното рисувално училище в Нанкин. Избран е за зам.-председател на Федерацията на китайските художници. Преподава във Факултета за изящни изкуства на Нанкинския централен университет. Рисува пейзажи шан–шуй и портрети на известни китайски личности от древността. Фу Баоши е голям почитател на големия китайски художник Ши Тао (1642–1707) от ранния период на династията Цин. Той дори променя още на младини името си, назовавайки се Баоши, което означава „прегръщам Ши (Тао)“.

Ли Къжан

Ли Къжан (1907–1989) – роден в гр. Сюйджоу, провинция Дзянсу. От дете проявява голям интерес към рисуването. На 16 години постъпва в частен художествен колеж в Шанхай. През 1929 г. е приет за слушател в изследователското отделение на известната художествена академия „Сиху“ в гр. Ханджоу. Завършва с отличие. По покана от Сюй Бейхун през 1946 г. става преподавател в Пекинското художествено училище, където преподават неговите учители, именитите художници Ци Байши и Хуан Бинхун.

Ли Къжан изучава и китайската традиционна живопис, и западните техники и ги съчетава много умело в творчеството си. През 50-те години рисува главно пейзажи. Той пътува много из цялата страна, прави зарисовки и като се връща в Пекин, на тяхна основа създава великолепни картини в жанра шаншуй. Особено известни са рисунките му на биволи, които изглеждат така, сякаш са живи и всеки момент ще излязат от картината. Особено популярен и в Китай, и в чужбина Ли Къжан става през 80-те години на миналия век. До края на живота си е зам.-председател на Китайската асоциация на художниците и президент на Изследователския институт за китайско художествено изкуство.

Източник на статията

Автор на статията:

Дончо Дончев

Дончо Дончев

Дончо Дончев – магистър по световна икономика от Московския държавен институт за международни отношения, доктор по история от Института за Далечния изток при АН на Русия, дългогодишен посланик на Република България в КНР, бивш зам. министър на външните работи. Има издадени книги и публикации в научни издания у нас и в чужбина по проблемите на Китай и на международните отношения.


.