Парадоксите на китайската любовно-лирическа поезия

Главният парадокс на китайската любовно-лирическа поезия, започвайки с песните „Шъ дзин” е в това, че тя е еротична, но въпреки това не се възприема дори от самите китайци като поезия на любовта. В описанията на природата, на детайлите на външността на лирическата героиня или на нейните покои постоянно се пресъздава картината на „природно съвкупление” или се намеква именно за женското сексуално влечение. Всичко това се постига с помощта на съответстващи еротизми.

В китайсия поетически език съществуват няколко групи от еротизми. Една от тях са еротизмите от животински произход, където основни се явяват йероглифите за „кокошка”( 雞) и „петел”(雄). Те се използват за да обозначат сътветно „женски” и „мъжки” признаци. Например йероглифът „петел” (雄)влиза в такива думи като: „мъжкар” – 雄性 (xiongxing), „удивителен” 雄伟 (xiongwei), „герой” – 英雄 (yingxiong), „могъщта армия” – 雄师 (xiongshi). Той се употребява и за обозначението на мъжкия полов орган както и йероглифът „кон” (馬).

китайска принцеса

Tрактовката на йероглифа „кон” (馬) се потвърждава с материали не само от поетически произведения. В „Истории от династия Сун” 《宋史》(т.1, дз.7, стр.148-149), например, се разказва за принцеса-нимфоманка. Там принцесата се обръща към своя брат-цар със следните думи: „В подножието на Вашия трон се намират шест двореца с десет хиляди юноши и девойки. А аз, Вашата покорна слугиня, съм принудена да се задоволявам с един-единствен кон. Това е несправедливо!” По-нататък се съобщава, че преизпълнен със съчувствие към „страдащата”, господарят й дал тридесет мъже-наложници. Въпреки че в династийната история за този господар и за сестра му се говори с нескрит отрицателен тон, приведеният епизод илюстрира нравите и образите на живот на социалния елит, а също така и степента на вляние на конфуцианството.

В тази група влизат също така образите на птиците, свили гнездо [особени често се срещат лястовичките (燕 yan)], птиците, образуващи устойчиви брачни двойки (лебеди (天鹅 tian e), патици (鸭 ya) или птици, изпълняващи брачни танци (танцуващият жерав (舞鹤 wuhe)), както и плуващите във водата двойки риби.

Не по-малък по обем е и лексическият пласт на еротизми от растителен произход: женските растения (трева (草 cao), мъх (苔 tai), трънка), на които пада росата или ги гали вятърът; извиващите се растения; растения, увиващи се около дърво (символ на мъжкото начало), красиви растения,приличащи на сърце (символ на щастливата любов); „мъжкото’’ и „женското” растение – тополата (杨 yang) и върбата (柳 liu) с преплетени клони. В поетическите призведения, отнасящи се към песенно-народното творчество, нерядко се среща и образът на лотоса (莲 lian), цвете, което се явява модел на коитуса: розовият цвят сред водата, имащ дълго стъбло, слизащо дълбоко под водата. Тази интерпретация на лотоса се основава на анализа на произведения, които се отнасят към песенно-поетичния фолклор. Тя в никакъв случай не се разпростира сред поезията с будистки мотиви, където лотосът е свещеното цвете на Буда и образното обозначение на Дхармата (Закона), както и не се разпростира върху изобразителното изкуство, където цветето символизирало женското начало, а жилещите насекоми над него – мъжкото. Семената на лотоса се записват със същия йероглиф, както и спермата (精子 jingzi). С лотоса и другите водни растения [например водният орех] е свързан един от популярните еротизми – ефемизми: да събираш/късаш лотоса или водния орех – действие, извършвано от лирическата героиня и означаващо „да мечтая за среща с любимия” (със сексуален контекст) или „да правя любов”. Съществува цяла серия от песенно-лирически текстове с еднотипното название „събирам/късам лотоси” („събирам/късам воден орех”) (Юефу Шъдзи 樂府詩集, т.3, дз.50, стр.1299-1316). Лотосът играе важна роля в една от най-известните хански песни – Юефу – „На юг от реката” (江南) (Сборник стихове, т.1, стр.63):

На юг от реката могат да се късат лотоси,
Листата на лотоса се разделиха и разплуваха.
Рибки играят между листата на лотоса,
Рибки играят на изток от листата на лотоса,
Рибки играят на запад от листата на лотоса,
Рибки играят на юг от листата на лотоса,
Рибки играят на север от листата на лотоса.

Тук лотосът (莲) пресъздава самия център на света, а цялото пространство около него заемат играещите рибки.

Тези фрагменти ни приличат просто на пейзажни елементи, затова трудно ги оприличаваме на еротични. От друга страна в пейзажно-лирическите произведения също се използват подобни образи, но вече без каквато и да била любовно-еротична символика. Така например: „играещите рибки” тук предават идеята за „естествеността” на всичко съществуващо в даоисткото разбиране и служат като знак за максималната отдалеченост на лирическия герой от суетния свят.

Отделна лексическа група представляват еротизмите, свързани със занаятите и преди всичко – тъкачеството. Сам по себе си процесът на тъкане е служел като имитация на интимните отношения. Йероглифът „тъка” (織 zhi) и „коприненият конец”(絲 si) се явяват омоними (омофони) на глаголите (志) и (思), и двата със значение „мисля, мечтая за любимия човек”. Йероглифът (絲) също така се отнася към цяла серия от песенно-лирични произведения – „Имам за кого да мисля” (Юефу Шъдзи 樂府詩集, дз.16, стр.595, дз.17, стр.617-624), принадлежащи към едноименната древна песен. Йероглифът (素 su) – „бяла небоядисана коприна” влиза в името на богинята, покровителка на брака и любовта – СуНю. Този йероглиф се използва и в значението си на „чисто” (неизцапано от семенна течност) спално бельо-олицетворение на неудовлетвореността на самотната лирическа героиня. С тъкачеството/произвеждането на изделия от коприна е свързан още един популярен еротичен ефемизъм- „да храня копринените буби” – „да правя незаконна любов”, „да нарушавам съпружеската вярност”.

Въпреки наличието на толкова обемна еротична символика и в прякото тълкуване на еротични мотиви, китайската любовно-лирическа поезия не се е възприемала от традицията като такава. Еротичните сцени изглеждали от гледна точка на носителите на национална култура като описание на съвършено естествени (за природата и за света на човека) процеси. В същото време поведението на лирическите героини ни най-малко не противоречало на конфуцианските догми: с какво друго трябва да се занимава „добродетелната”жена, ако не и на отдаване на мечти за своя съпруг? Едновременно с това този род произведения са служели като рамка на конфуцианската идеология за нагледна илюстрация на „правилните” и „неправилните” (стиховете за отхвърлени съпруги) семейни отношения.

На границата между II и III в.сл.Хр. събитията, разтърсили Поднебесната – социално-политическите колизии променили общественото съзнание. Много от предишните догми и стереотипи, поддържани от конфуцианската доктрина, са подложени на ревизия. Качествено се променило и отношението към художествената словесност, на първо място към поетическото творчество. Поетическите произведения вече се считали като отражение на психо-емоционалното състояние на човека и неговите чувства. В края на V и първата половина на VI в. се е отделило особено направление в ранносредновековната литературно-теоретическа мисъл. Представителите й признавали за „истинска” поезия единствено любовната лирика. Резултатът им бил създаването на антологията „Новите напеви на нефритената кула” 《玉台新咏》, където влизали само любовно, лирически призведения. Голяма част от текстовете-вече авторски произведения, били създадени от поети-мъже. Както и преди, поезията се е писала от името на лирическата героиня и се описвали женските любовни преживявания. Безмислено е, обаче, да търсим в тази антология, както и в раносредновековната художествена словесност аналог с еротичната поезия от европейската и античната литература.

Ефектът на „непристойно” и „развратно” произведение възниквал в представите на китайците само в този случай, когато в него се разказвало за любовта между мъж и жена.

Стихотворението „Възпявайки младата невеста” (少年新婚為之諫) от Шън Юе (沈約) е нагледен пример за това:

Възпявайки младата невеста” (少年新婚為之諫) от Шън Юе (沈約)

少年新婚為之諫

山陰柳家女  莫言出田墅
丰容好姿顏  便辟工言語
腰肢既軟弱  衣服亦華楚
紅輪映早寒  畫扇迎初暑
錦履並花紋  繡帶同心苣
羅襦金薄厠  雲鬢花釵舉
我情已鬰紆  何用表崎嶇
託意眉間黛  申心口上朱
莫爭三春價  坐喪千金軀
盈尺青銅鏡  徑寸合浦珠
無因達往意  欲寄雙飛鳬
裾開見玉趾  衫薄映凝膚
羞言趙飛燕  笑殺秦羅敷
自顧雖悴薄  冠葢曜城隅
高門列騶駕  廣路從驪駒
何慙鹿盧劍  詎減府中趨
還家問鄉里  詎堪持作夫

„Възпявам младата невеста”

В Шанин живее момиче от рода Лю, (виж бележка #1)
Малцина са тия, които ще кажат, че тя е от село.
Изискани са нейните маниери, външността й е прекрасна,
Любезни и деликатни са нейните речи.
Талията, ръцете и краката-нежни и изящни,
Одеждата, окрасена с цветя.
Червено наметало сгрява в прохладното утро,
Украсено ветрило освежава, когато започне да припича.
На велурените обувчици-украса от чифт набъбнали пъпки,
На украсения пояс-орнамент от листа-сърчица.
Върху копринената рокля е облечено велурено елече,
Прическата-облак я украсяват шноли, приличащи на цветя. (виж бележка #2)
А аз скърбя и тъжа:
Как да се справя със себе си, да скрия, че се вълнувам тревожно?
Само мисля за чернотата на нейните изписани вежди,
Само говоря за пурпура на нейните устни.
Невъзможно е да се противиш на ценностите на трите пролетни месеца, (виж бележка #3)
Бледнеят, губят се пред нея хиляда кюлчета от злато.
Огледало в размер на едно чъ от най-добър бронз. (виж бележка #4)
Перла, голяма почти един цун от река Хъ. (виж бележка #5)
Напразно отново се връщам към отминалите желания,
А как искам да й изпратя дар – две летящи патици. (виж бележка #6)
Открехват се дрехите-виждат се нефритови краченца,
През тънката ризка просветва белоснежната кожа.
Срамно е гледайки я да се говори за красавицата Джао Фейян, (виж бележка #7)
Смешно е да се сравнява тя с красавицата Цин Лофу. (виж бележка #8)
Гледам на себе си-колко съм стар и овехтял,
Въпреки че чадърът над моята колесница свети при градските кули. (виж бележка #9)
Нека при високите порти се нареди пищна свита
И по широките улици се запее „Песен за черния жребец”. (виж бележка #10)
Защо пък тук се срамуват да носят меча на Лу? (виж бележка #11 )
Защо пък (тук) се срамуват да ходят с горда походка? (виж бележка #12)
Като се върна вкъщи ще попитам земляците:
„Кой е достоен да й стане съпруг!”

В това стихотворение е трудно да се открие нещо „непристойно”. То явно е по-откровено от народните песни. Поетът не скрива своето чувствено влечение към младата красавица, но говори за него – целомъдрено. Въпреки това фактът си остава факт: това призведение се е ползвало с толкова „негативна” репутация, че в изданието на антологията „Новите напеви на нефритената кула” 《玉台新咏》(от 1934г.), предназначено за студентите от висшите хуманитарни учебни заведения на страната, то отсъствало.

Според Б.Б.Вахтин в това стихотворение, Шън Юе (沈約) е нарушил общоприетия канон, осмелявайки се да твърди, че по своята красота героинята превъзхождала утвърдените още от древността красавици – Джао Фейян 趙飛燕 (Zhao Feiyan) и Цин Луофу 秦羅敷 (Qin Luofu). Въпреки това е съмнително, че това значително е повлияло за фромирането на негативната оценка за това произведение.

Същата съдба, но много по-рано застига и поемата „Забрана за любов” 《閑情賦》(), написана от Тао Юeнмин (陶渊明). В нея също се е описвала несподелената страст на лирическия герой, въпреки че тук присъстват значително повече еротични елементи, отколкото в стихотворението на Шън Юе (沈約). Съставяйки пълен сборник на съчиненията на Тао Юенмин (陶渊明), Джаомин не се осмелил да включи в него толкова развратно произведение.

Интимните отношения между хората се разглеждали в качеството си на „естествено явление” и затова никога не са били порицавани от общественото мнение, натурфилософските представи (Ин-Ян) и конфуцианските догми. Относно семейството, те (конфуцианските догми) от своя страна възникнали в резултат на стремежа от страна на конфуцианските идеолози да намалят емоционалната страна на брака, а не в резултат на негативното отношение към жената. Тя от една страна влизала в ролята на „добродетелна съпруга”, а от друга се е считала за носителка на потенциално „зло”. За „непристойност” и „разврат”се е възприемала не чувствената любов като такава, а любовната емоция, изпитвана от мъжете към жените.

Бележки:

  • 1. Шанин-山陰 (Shanyin) название на древна област (на територията на съвременната провинция Джъдзян), където е могъл да се намира поетът. Тук се е намирал храм, построен в чест на жена от рода Лю.
  • 2. „Прическа-облак” 雲鬢 (yunbin)е една от разновидностите на традиционните женски китайски прически. Косата е на кок и е във вдигнато положение.
  • 3. „Ценностите на трите пролетни месеца” – 三春價(sanchun jia) става дума за младата (пролетна) красота на лирическата героиня.
  • 4. „Огледало от най-добър бронз” 青銅鏡 – огледало, произведено от особена сплав-67% мед и 33% олово; сплав, считаща се за най-добра при производството на огледала. Чъ – 尺 (chi) мярка за дължина – 0.32м.
  • 5. „Река Хъ” – 合浦珠 (Hepuzhi) река, протичаща през Южен Китай (намираща се в съвременната провинция Гуандун), известна в древността със своите перли; цун-寸мярка за дължина, равна на 3.03333см. И в двете строфи с необикновенно красивото огледало и необикновенно ценната и едра перла, се сравнява естествено героинята.
  • 6. „Две летящи патици”- 雙飛鳬 (shuangfei fu) традиционен за китайската поезия символ на щастлива взаимна любов. Тук – брачен подарък.
  • 7. Джао Фейян 趙飛燕 (Zhao Feiyan) – любимка на ханския император Чън Ди (32-7г. до н.е.), считаща се за еталон на женската красота.
  • 8. Цин Луофу秦羅敷 (Qin Luofu) – известна героиня от Шъ Дзин (Книга на песните).
  • 9. „Чадър над колесницата” 冠葢 – букв. чиновническа шапка и чадър. Образно обозначение на екипажа на членовете на императорската фамилия или високопоставени чиновници. Този детайл съответства на реалното обществено положение и социален статут на Шън Юе (沈約)от 80-те години на Vв., влизащ във висшите слоеве на социалния елит и заемащ важни държавни постове.
  • 10. „Песен за черния жребец” – според коментара-название на древна сватбарска песен. В тези две строфи се говори за мечтата на поета за сватба и съпружеско щастие на обичаната от него девойка; защото той самият вече не е в състояние да й стане мъж.
  • 11. 鹿盧劍 – название на един от известните мечове от древността, символ на „истинския герой” и мъжката доблест.
  • 12. „Горда походка” 府中趨 (fuzhong qu) – букв.- „походка в официално учреждение” – използва се за обозначение на важен държавен деятел. Тук поетът има предвид, че измежду мъжете, обитаващи тази област, няма достоен кандидат за съпруг на лирическата героиня.

.