Стилистика на езика в китайското токшоу

Автор на статията: Анна-Мария Паскалева

Съдържание:

I. Токшоу – произход. Значение на думата.
II. Китайското токшоу – лингвостилистични особености на речта на водещите

1. Основни характеристики на китайския език
2. Китайски език – фонетика

III. Лингвостилистични особености на речта на водещия Джу Дзюн

1. Произношение
2. Паузи
3. Лексикално разнообразие
4. Жаргон и чуждици
5. Диалектизми
6. Повторение: лексикално повторение; синтактично повторение
7. Фразеологизми. Стилистична функция на фразеологизмите: а) идиоми в речта на Джу Дзюн; б) пословици и поговорки в речта на Джу Дзюн
8. Тропи: метафора и метонимия; сравнение

IV. „Шоуто на Да Пън“: стилистика на речта на водещия
V. Заключение


I. Токшоу – произход. Значение на думата.


Токшоу“ е развлекателен жанр в телевизията и радиопредаванията. Заражда се във втората половина на ХХ век в САЩ, а корените му могат да се проследят чак до вариететните програми от викторианската епоха. Днес токшоутата са главно телевизионни предавания, в които водещ разисква дадена тема с един или повече гости. Настоящата работа, свързана със стилистиката на речта в китайското токшоу, се фокусира само върху токшоутата от телевизионен формат.

На български думата токшоу е транслитерирана от английски: talk „говоря“ и show, устойчиво влязлa в българския език като „шоу“ в смисъл „забавна програма, представление“. На китайски език „токшоу“ също е транслитерирана от английски (talk show): 脱口秀 [tuōkǒu xiù], като оригиналният смисъл „говоря“ е запазен само в йероглифа 口 [kǒu] – уста, говорен апарат. Други варианти на „токшоу“ в китайския са: 电视脱口秀 [Diànshì tuōkǒu xiù] – телевизионно токшоу и 脱口秀节目 [Tuōkǒu xiù jiémù] – токшоу програма.

Токшоуто спада към разговорния жанр. В основата на програмата обикновено е диалог между водещ (主持人 [Zhǔchí rén]) и специален гост (嘉宾 [Jiābīn]). Тази същностна характеристика на токшоуто обуславя стилът на говорене да бъде разговорен. По този начин, обсъжданата тематика е достъпна за широките маси, а това е една от основните цели на този вид предавания.

Важна част от токшоуто е публиката в студиото. Често водещият включва и публиката в разговора, адресирайки речта си към нея и давайки думата на отделни хора.Условно публиката в студиото е умален формат на зрителската аудитория пред екраните и реакцията й се използва като манипулатор на реакцията у зрителя от случващото се на екрана. Някои токшоута обаче, („Шоуто на Да Пън“ (《大鹏 嘚吧嘚》) няма публика в студиото.

Жанрът токшоу се характеризира с необичайно широка тематика и функции. То съчетава елементите на интервю, дискусия, игри и различни прояви на изкуството. Характерна особеност за токшоуто е, че силно се концентрира върху личността на водещия и носи неговите характеристики. Така например, някои токшоута имат основно хумористична насоченост: „Конан О’Брайън “ (САЩ), „Вечерно шоу с участието на Джими Фалън“(САЩ), „Шоуто на Да Пън“ (《大鹏 嘚吧嘚》) (Китай); други имат социална насоченост: „Шоуто на Опра“ (САЩ); трети са насочени главно към темата за изкуството: „Животът като изкуство“ с водещ Джу Дзюн (《艺术人生》主持人: 朱军) (Китай).

Макар в основата на токшоуто да стои диалогът между водещ и специален гост, напоследък програмите на тези предавания се връщат все повече към началните си корени, а именно – вариететните програми. Китайските токшоута, които до голяма степен копират американските, следват съответното течение. Дискутирането на важни за обществото въпроси постепенно отстъпва пред артистични изяви като пеене, танцуване, свирене, актьорско майсторство и т.н. Това неминуемо дава отражение на стилистиката на речта, използвана в предаването.

Настоящата работа разглежда стилистиката на речта на водещия Джу Дзюн (朱军 [Zhū Jūn], водещ на токшоуто „Животът като изкуство“ (《艺术人生》[“Yìshù rénshēng”]) и за кратко се спира върху стилистиката на речта на Да Пън – водещ на „Шоуто на Да Пън“ (《大鹏 嘚吧嘚》“Dà péng dē ba dē”)


II. Китайското токшоу – лингвостилистични особености на речта на водещите


1. Основни характеристики на китайския език

Китайският език спада към изолиращите аналитични езици и при него няма словоизменение. Основната единица на китайският език е едносричната дума. Тя се записва с йероглиф и не се изменя по род и число. Голяма част от думите са съставени от две срички, а по – малка част – от три или четири срички и понякога трудно се разграничават от словосъчетанията.

Поради липсата на словоизменение, предаването на граматичната функция на думите се поема от словореда и служебните думи. Поради това трябва да се обръща особено внимание на правилната употреба на служебните думи и подредбата на думите в изречението.

Имайки предвид общите характеристики на китайския език, когато се разглежда речта на водещия, тя се оценява най-вече от гледна точка на фонетиката, т.е. колко добре водещият владее путунхуа. След това се оценява по отношение на лексикалната стилистика, стилистичната употреба на фразеологизмите, стилистична употреба на частите на речта и синтаксиса.

Стилистичната функция на синтаксиса е особено важна в китайския език, тъй като при него думата има различни функции в зависимост от позицията си в изречението. Така например, използвайки този стилистичен похват, може да променим едно изречение, състоящо се от подлог, сказуемо и допълнение, като изнесем допълнението в предна позиция. Това става най-често с помощта на частиците 被 и 把. По този начин, говорещият изнася допълнението в ремата и така показва, че допълнението е нещо вече известно на адресата.

2. Китайски език – фонетика

В понятието фонетична и интонационна организация на устната реч, се включва стилът на произношението и стилистичното използване на ударението. Спецификата на устната реч се проявява най-вече в интонацията и тя (интонацията) оформя изречението. Интонацията представлява темпът на речта (скоростта, с която се произнасят елементите на речта), паузите (прекъсване при произнасяне елементите на речта), тембърът на гласа, тонът на гласа (честотата на трептене за единица време), мелодията (последователно повишаване и понижаване на гласа, последователност на тоновете), логическо и словесно ударение. Разбира се, интонация се наблюдава само при словесната реч.

Важно е да се поясни разликата между логическото и словесното ударение: словесното ударение отделя сричката в рамките на думата, а логическото – думата или група от думи в рамките на фразата.

Логическото ударение се появява в резултат на оценката за важността на някоя дума в езиковото съобщение, като така, всяка дума във фразата може да бъде отделена чрез логическото ударение.

Или накратко: логическото ударение е ударение в изречението/ фразата, а словесното ударение е ударение в думата.

Китайският език има четири тона и всяка сричка има свой етимологичен тон, който се носи от сричкообразуващия гласен звук. В речта обаче, тонът може да претърпи промяна, в зависимост от тонът на съседните срички в думата или съседните думи.

Така например, ако сричка в трети тон е последвана от сричка в трети тон, тонът на предходната сричка се променя във втори;

ако има повече от две последователни срички в трети тон, всички, освен тонът на последната, се променят на втори;

когато е последван от първи, втори, четвърти или неутрален тон, третият тон се произнася като полутрети – има понижаване на гласа, но няма повишаване;

така нареченият „нулев тон“, се произнася ниско, когато е в позиция след сричка в първи, втори и четвърти тон, но се произнася високо, когато е в позиция след сричка в трети тон;

„不“ е в етимологичен четвърти тон. Когато обаче е в позиция пред сричка в четвътри тон, „不“ се произнася във втори тон;

„一“ е в етимологичен първи тон. Когато е в позиция преди сричка в първи, втори и трети тон, „一“ се произнася в четвърти тон. Когато е в позиция преди сричка в четвърти тон, се произнася във втори.

Тоновете и интонацията на изречението създават мелодичността на китайския език.

Интонацията се възприема от адресата като израз на вътрешното състояние, оценка на казаното, настроението, искреността или липсата на такава от страна на говорещия. В токшоуто, интонацията на водещия е най-силното средство за въздействие на слушателите : дори самото звучене на речта е достатъчно да предизвика реакция у адресата. Ако интонацията не отразява психологическата динамика, не дава емоционално пояснение на смисъл на казаното и съдържанието й е абстрактно, а не конкретно, то речта не постига никакъв ефект. Значимостта на интонацията в речта на водещия е голяма, за да се получи желаният резултат. В този ред на мисли, от изключително значение е точното произнасяне на думите, произношението на говорещия, темпът на речта и продължителността на паузите между фразите (особено при фрази от 4 или 6 срички, за да бъдат те ясно обособени) . Темпът на речта, това е скоростта на редуване на звуковите елементи в потока на речта. Оптимизация на вербалната комуникация е свързана с избора на оптимален темп на речта. Оптималният темп в зависимост от условията може да бъде бавен, бърз или умерен. Скоростта на речта (или темпът) зависи от индивидуалните качества на говорещия, неговото отношение по темата, съдържанието на речта и ситуацията на общуване.


III. Лингвостилистични особености на речта на водещия Джу Дзюн


1) Произношение

В съответствие с по-горе изброеното, може да определим речта на водещия на предаването „Животът като изкуство“ (《艺术人生》), Джу Дзюн (朱军) като спокойна, въздържана и сериозна. Произношението на Джу Дзюн е отчетливо и ясно, изреченията му са граматично и стилистично издържани.

Водещият е спокоен и уравновесен и това ясно се отразява в речта му. Той умело съобразява темпа на говорене – не прекалено бърз и не прекалено бавен. Това прави предаването му достъпно и лесноразбираемо при слушане. Характеристиките на речта на водещия се определят и от фактори, скрити за публиката. Така например, размерите на студиото влияе на акустиката в него. При голямо студио, като в случая с токшоуто „Животът като изкуство“, може да се появи ехо и това да попречи на разбирането.

Прекалено бързият темп на речта пречи на ясното произношение. Неясно произношение на гласни и съгласни е недопустимо в китайския език, заради смисловите разлики в думите, свързани с нюансите на значението. В това отношение, дикцията на Джу Дзюн е ясна и разбираема и предава точния смисъл на посланието.

2) Паузи

Ясната реч на Джу Дзюн се дължи на правилните му интонационни паузи. Паузата е временно прекратяване в звученето, прекъсване потока на речта, предизвикано от различни причини с цел да изпълни различни функции. Паузите си взаимодействат с мелодиката на изреченията и така делят речта на фрази, а фразите, които са във взаимодействие с мелодиката и ударенията, се делят на синтагми. В първия случай, продължителността на паузите влияе на темпа на речта, а във втория, влияе на темпа на фразите.

В устната реч паузите, както и думите, отразяват мисловните процеси, и когато паузите са неправилни и несъзнателни, могат да свидетелстват за затруднения на говорещия да изгражда фрази и други по-големи езикови конструкции. Паузите могат да бъдат поставяни съзнателно и да разделят фразата по начин, който на пръв поглед изглежда неправилен. Паузите са нужни на слушателите, предимно за да могат да осъзнаят новата информация, да реагират, да я сравнят с предишен свой опит, да направят асоциации и да я запомнят. Паузите са нужни на водещия, за да има време да наблюдава реакцията на публиката при дадено изказване.

Паузата, от друга страна, може да бъде продължение на разговора с невербални средства. Може да замени отделни думи и мисли или в дадено съждение да покаже кулминация, която не може да се изрази с думи. В такива случаи става въпрос за „многозначителна пауза“. В устната реч, когато говорещият има непосредствен контакт със слушателите, паузата може да бъде придружена от мимика, поглед или жест, които й придават допълнителна тежест. В такъв случай, за паузата може да се говори като за интонационно-синтактично явление и като елемент на невербалната комуникация.

Водещите на телевизионни предавания от формата ток-шоу, имат предимствата на зрителния контакт, за да придадат допълнителен смисъл на паузите в речта си: те могат да застанат неподвижно по време на паузата или да се преместят в друга част на студиото. По този начин те постигат по-силно въздействие на зрителите и публиката в студиото, а чрез преместването си, водещият може нагледно да покаже как буквално „търси друга гледна точка“ по даден проблем или как поглежда проблема от друг ъгъл.

Несъмнено един добър водещ на токшоу, освен добър в подбора на думи, трябва да бъде и добър психолог, а до голяма степен и актьор. Водещите на токшоута в Китай показват завидни умения в това отношение.

Характерни за речта на водещия Джу Дзюн, са честите паузи. С тяхна помощ той дели речта си на кратки фрази и подчертава отделни думи. Това е важно за по-доброто разбиране на речта и по-ясното произнасяне на думите. Изследвания показват, че 14 – 15 думи е т.нар. праг на внимание на слушателите, след който те могат да се разсеят и да загубят нишката на мисълта на говорещия.

Паузите помагат на говорещия да произнесе правилно тоновете и да раздели правилно фразите в изречението чрез правилна интонация. Това са важни условия при предаване на информация по радио и телевизия.

От гледна точка на владеенето на путунхуа, може да оценим речта на водещия Джу Дзюн като съвършена. Това е основно изискване за водещите на телевизионни и радиопредавания в Китай.

Ако разгледаме езикът на водещия на токшоуто „Животът като изкуство“ от гледна точка на лингвостилистиката, имайки предвид разговорните фрази и обръщения, които той използва, и стилът на водене на разговорите, става ясно, че той (езикът) спада към разговорния жанр. Включването на елементи от разговорната реч в разговорите в токшоуто, придава експресивност и постигат необходимия комуникативен ефект. Това улеснява диалога между водещия и госта, привлича вниманието на зрителите и прави предаването достъпно за широките маси .

3) Лексикално разнообразие

От гледна точка на лексикалната стилистика, възприемането на устната реч предполага по-икономична лексика и придържане към често употребявани думи и изрази. При писмен текст се позволява по-голямо разнообразие на лексиката, което е белег за писателски талант на автора. В телевизионните предавания, които се базират на вербалната комуникация, се цели лесно предаване на информацията и възприемането й от публиката. Затова основна цел е вербалното изразяване да се бъде съставено от повтаряне на близки по съдържание и тематика лексикални елементи, които да осигурят „запазване“ на информацията у зрителя/слушателя и възможността той сам да я предаде на други.

В телевизионните предавания, в това число и токшоутата, лексикалното разнообразие може да се яви пречка пред усвояването на информацията и затова то се избягва. Богатството на езика може да бъде нож с две остриета ако става въпрос за лесно разбиране на информация, предавана устно. Това важи с особена сила за китайския език – език с хилядолетна история и непрекъснато развитие, натрупал огромен запас от разнообразна лексика.

Степента на лексикално разнообразие в едно телевизионно предаване зависи от комуникативните параметри, жанра, тематиката, начин на структуриране на информацията. Така например, едно научно предаване ще има по-богата лексика от някое шоу, свързано с любопитни факти от живота на звездите. Основна роля играе публиката, към която е насочено предаването – колкото по-широка публика се цели, толкова по-малко ще е разнообразието на речта.

4) Жаргон и чуждици

Трябва да се отбележи една важна черта на токшоуто „Животът като изкуство“ , а именно: отсъствието на жаргонни думи. От лексикално-стилистична гледна точка, това е една положителна черта на предаването, тъй като жаргонния език носи груба експресивност и придава подтекст на пренебрежителност.

Друга положителна черта в речта на Джу Дзюн е отсъствието на чуждици. В последно време все по-често в китайския език се срещат чуждици като: ОК , hello, bye-bye, rap, show, chat, TV и много други. По време на престоя си в Китай се убедих как думи от английския език лесно могат да бъдат „покитайчени“ : така например към “ОК” се прибавя частицата 了: OK 了; понякога, с цел улеснение, произнасянето на чуждицата се замества с китайска сричка с близко звучене, но запазва смисъла на оригиналното й значение oт английски език. Такъв е примера с “cool” – произнесено [Kǔ] и записвано с йероглифа 苦 [Kǔ] – горчиво. Такива думи по-често се употребяват в токшоутата в югоизточен Китай, Хонг Конг и Тайван, където контактът с чужденци е по-интензивен.

5) Диалектизми

Положителна характерна черта на речта на Джу Дзюн, е използването на диалектна лексика. Обикновено той включва диалектизми в беседите с гости, носители на съответния диалект или се старае да пресъздаде местното произношение. Така водещият предразполага госта, създава една топла и приятелска атмосфера на разговор.

В шоуто на Джу Дзюн често гостуват възрастни актьори и художници, които говорят с местния диалект на родното си място. Водещият не се обръща към тях официално, а се старае да се сближи с тях, използва тяхна местна лексика. Така например, в едно от предаванията, в което гостува възрастна певица на китайска опера, родом от Хънан, той разговора с нея на хънански диалект и се упражнява в правилно произношение. Това трогва възрастната дама (马金凤 [Mǎjīnfèng] и разговорът придобива по-топла атмосфера.

Диалектизмите имат важна стилистична функция: предават местния колорит и особеностите в речта на говорещия. Те отразяват живота на обикновените хора, отразяват особеностите на местния говор и пресъздават „простонародното“. Правилното използване на диалектизми показва майсторско владеене на речта, но тъй като те са специфични за отделни региони, Джу Дзюн ги използва ограничено само в определени случаи.

6) Повторение

– лексикално повторение

Най-често срещаното лексикално-стилистично явление в токшоуто е лексикалното повторение (重复). Китайското токшоу не прави изключение. Повторението е фигура на речта, която добавя изразителност. Тя нарушава установената синтактична норма, при която думата да се казва само веднъж. Повторението придава допълнителна емоционална окраска и изразителност.

Лексикалното повторение (词汇的重复) се среща често в речта на телевизионните водещи. Най-често се повтарят съществителните имена. Пример:

朱军: 恩! 讨教一下, 如果有很多人, 还有一些人也有这种遗憾, 你比如说我也有这种遗憾的话, 我们应该用什么样的方式, 来弥补心里的这种缺憾呢? (《艺术人生》 范曾人文絮语, 2009。03。18)

Джу Дзюн: М! Нека Ви попитам, ако говорим за много хора, има хора , които също чувстват такова съжаление. Да кажем например, че аз изпитвам съжаление, то по какъв начин ще ми помогнете да го преодолея? ( „Животът като изкуство“ с гост Фан Дзън, 18.03.2009 )

В този пример са повторени съществителните човек (人) и съжаление (遗憾 ). Трудно е в китайския език да се разглеждат отделни изречения без контекст, особено що се отнася до устна реч. В случая (人) и(遗憾 )са ключови думи за смисъла на текста и повтарянето им спомага за разбирането.

Често лексикалното повторение има емоционално-оценъчна функция. Пример:
朱军: 这可能很难了, 一上来就提出要求, 好! 既然有要求, 哪!我们就按要求来办!(《艺术人生》 范曾人文絮语)

Джу Дзюн: Така става много трудно, още от началото поставят изисквания. Добре! Щом има изисквания, така да бъде! Ще действаме според изискванията! ( „Животът като изкуство“ с гост Фан Дзън )

Речевата ситуация е изключително важна за разбирането на отделното изречение на китайски език. Но тук дори и без нея, само благодарение на повторението „изисквания“ и начина на структуриране на изречението, може да доловим раздразнение и недоволство от страна на говорещия. Това е и емоционално-оценъчната функция на повторението в този пример.

Често се използват повторения на глаголи и глаголни форми. Обикновено те приемат вид на анафора, повторения на отделни думи или посочват обрат в началото на пасажа. Когато приемат вид на анафора, те се съпровождат от синтактичен паралелизъм. Пример:

朱军: 那谈起您的父母, 谈起您的兄长,谈起他们的时候, 您有没有觉得对他们有什么… 遗憾的地方?(《艺术人生》 范曾人文絮语)

Ако говоря за вашите родители, ако говоря за вашите другари (тук 兄长 е в смисъл на „другари“), когато говоря за тях, вие смятате ли , че по отношение на тях изпитвате … някакво съжаление? ( „Животът като изкуство“ с гост Фан Дзън)

朱军:谢谢大家! 谢谢大家热情的掌声。 亲爱的朋友们, 欢迎您光临艺术人生的演播现场, 我特意地为大家请来了两位女性嘉宾, 请她们不仅仅因为她们在各自的领域都是杰出的佼佼者, 也不仅仅因为她们两个人出生的同年同月同日, 更重要的是她们都在用自己的努力, 用自己的声音和自己的创意, 为传播中华传统文化做着自己的努力和贡献!
(《艺术人生》:于单、王潮歌人生对话)

Благодаря! Благодаря на всички за топлите аплодисменти! Скъпи приятели, добре дошли в студиото на „Животът като изкуство“. Днес специално за вас съм поканил да ни гостуват две дами. Поканих ги не само защото в своята област всяка от тях се представя по изключителен начин, и не само защото са родени на една и съща дата в една година, а най-вече, защото и двете, разчитайки на собствените си усилия, разчитайки на собствените си гласови заложби и собствената си креативност, са вложили много собствени усилия и имат голям принос за разпространението на китайската култура.(„Животът като изкуство“: разговор с певиците Ю Дан и Уан Чао)

Последното изречение е чудесен пример за това как стилистичното повторение може да се използва за посочване на обрат в дискурса и подчертаване на ключовата идея в изказването:

“不仅仅因为她们在各自的领域都是杰出的佼佼者, 也不仅仅因为她们两个人出生的同年同月同日, 更重要的是…”

Този начин на изказ е интересен по своята функция: освен че има стилистична такава, той също дава допълнителна информация,. Начина на структуриране на фразата подсказва на слушателите, че тази информация е второстепенна по отношение на информацията, която предстои да чуем в края на изречението. Тук стилистичното повторение създава градация, а точката на кулминация е ключовата информация в изречението: “更重要的是她们都在用自己的努力, 用自己的声音和自己的创意, 为传播中华传统文化做着自己的努力和贡献!”

Този начин на структуриране на изречението е сравнително труден и показва висока речева култура.

– синтактично повторение

Важна и разпространена черта в речта на водещите на китайското токшоу е синтактичното повторение (на китайски: 句法重复). Синтактичното повторение е повторение на сходни синтактични конструкции в близки редове, изказвания или параграфи. За разлика от други видове повторения, които нарушават стандартната стилистична норма, синтактичното повторение е характерно за нормите на устната реч. Това е една причина то да намира широко приложение в токшоутата.

Разпространението на повторението като явление в устната реч, се корени в чисто практичните нужди на слушателите. Докато при един писмен текст, четящият може да се върне и да препрочете написаното, за да го осмисли по-добре. При слушане на разговор на живо, обаче, това е невъзможно. Затова, задължение на говорещият е, да осигури по-лесно предаване на информацията и възприемането й от слушателите, а това включва нейното повтаряне в процеса на речта.

Повторението на фрази (свои или на събеседника), са нужни за да се привлече вниманието на слушателите към смисъла на обсъжданото, да изрази съгласие с одобрение на събеседника или да се върнем към обсъжданата тема, ако сме се отклонили. Разнообразието на видовете синтактично повторение, влияе на запомнянето на информацията от страна на публиката и помага да се създаде ясна ритмична организация на изказването. По този начин, синтактичното повторение улеснява публиката при възприемането на информацията в речта.Такива синтактични конструкции представляват около 30 % от изказванията на телевизионните водещи.

Пример 1:

朱军: 哦,这让我从另外一个方面了解了,我们看上去都很强健的女人, 原来她们的心里呀这的有那么大一片非常柔弱的地方,那我们接着往下说啊!刚才开场的时候我就说了, 你们呢俩人还有一个共同的特点, 都在用自己的努力或者都用各自的方式为传播中华传统文化有意无意地吧, 因为了刚才你们那个话,所以我只能加上有意无意地做着传播工作, 那对你们而言, 你们觉得传统文化对当今的中国和当今的中国人意味着什么?(《艺术人生》:于单、王潮歌人生对话)

Джу Дзюн: О, това ми помага да погледна (на казаното от вас) под друг ъгъл. Казвате: „На пръв поглед ние сме силни жени“, но се оказва, че сърцето ви е много ранимо. Да продължим с разговора! В началото на предаването казах, че вие двете имате още нещо общо помежду си, и това е, че използвайки собствените си сили или използвайки свой индивидуален начин, съзнателно или несъзнателно, вие разпространявате китайската традиционна култура. Заради онова, което казахте преди малко, аз си позволих да добавя „съзнателно или несъзнателно“ относно разпространяването на китайската култура. Тогава, що се отнася до вас, вие какво смятате, че означава „традиционна култура“ за Китай и китайците? („Животът като изкуство“ : разговор с певиците Ю Дан и Уан Чао)

Пример 2:

朱军:你们俩个是括弧是吧?! (比喻 “同意”) 他们俩一说, 你们俩个一边一括弧, 就算定了是吧!?
张震岳:真实跟诚恳!
朱军: 真实跟诚恳!
张震岳:对!
(《艺术人生》:纵贯线专辑)

Джу Дзюн: Вие двамата да не сте се наговорили, а? !(тук 括弧- скоби, е метафора за „съгласявам се“) Те двамата каквото кажат, вие двамата се съгласявате с тях, така ли сте решили?

Джан Джън Юе: Наистина е искрено!
Джу Дзюн: Наистина е искрено!
Джан Джън Юе: Да!
(„Животът като изкуство“, специално издание)

Пример 3:

朱军:其实,可能是这些小的细节,才能够…牢牢的扎根在我们的心底,啊!来左右我们言行,规范规范我们的言行。(《艺术人生》: 范曾人文絮语)

Джу Дзюн: Всъщност, вероятно точно тези малки подробности могат… да се вкоренят здраво в нашето съзнание, нали? Да повлияят на нашите думи и действия, да определят нашите думи и действия. („Животът като изкуство“: разговор с Фан Дзън)

7) Фразеологизми. Стилистична функция на фразеологизмите

Устойчиви съчетания – класове фразеологизми – пет основни групи:

  1. 成语 – повечето от тях са се формирали в класическите текстове, представляват алюзии към притчи. Превеждаме ги като „класически фразеологизми“ или „идиоми“
  2. 惯用语 – разговорни фраземи. За разлика от горните, не са книжни, а разговорни (това важи и за всички по-долу). Най-често са от 3 йероглифа
  3. 歇后语 – от две части, с пауза между тях – гатанка+отговор. Превеждаме ги като „каламбурни фразеологизми“.
  4. 谚语 – пословици.
  5. 俗语 – поговорки

Понякога тези две понятия се сливат и се възприемат като едно, за събирателен термин се използва俗语. (По начало общо за всички книжни фразеологизми понякога се използва събирателният термин 成语, а за всички разговорни俗语 – 俗话说…). Разликата между двата вида не е много голяма, но понякога е явна: поговорките се използват като сравнения, съдържат добре подбран художествен и по-силно експресивен израз; пословиците представляват съждения, в тях има поука.

Пример за пословици: който не работи, не трябва да яде;

Поговорките обикновено имат форма на просто изречение, най-често състоящо се от нечетен брой йероглифи (обикновено 5 или 7).

Фразеологично значение: това е особен тип значение, експресивно. Изразява се чрез образи, има алегория, алюзия. Лексикалното значение се обогатява благодарение на конотацията. Фразеологичното значение задължително е оценъчно.

Фразеологизмите, имайки емоционално-оценъчно значение, представляват средство за изразяване на субективното отношение на говорещия. Емоционално-оценъчното значение може да бъде както положително, така и отрицателно.

Пример: 妙不可言 – прекрасен, такъв, който не може да се изрази с думи
胡说八道 – пълни глупости

Китайските фразеологизми са ярки и изразителни, създават зрителни образи. Употребяват се алегорично и метафорично и съдържат живописни характеристики на субекта/явлението.

а) идиоми в речта на Джу Дзюн

Водещия на токшоуто „Животът като изкуство“, Джу Дзюн, често употребява фразеологични съчетания. От изброените пет вида, той най-често употребява идиоми (成语). Те представляват около 6% от речта му.

Пример 1:

朱军:您看这种生活细节一说,能感受到这个家庭那种其乐融融的那种快乐!(《艺术人生》:述职报告, 2009。02。12)

Джу Дзюн: Ако се вгледаме в тези подробности от живота (на тези хора), може да усетим тяхното щастие и хармония. („Животът като изкуство“, доклад , 2009.02.12)

Пример 2:

朱军:我简单给大家做一个我个人的述职,事业2008年对于中国来讲, 可以用波澜壮阔,发生了许许多多的大事! (《艺术人生》:2008 述职报告, 2009。02。11)

Джу Дзюн: Аз накратко ще ви кажа свой собствен доклад: развитието на бизнеса в Китай за 2008 година може да се определи като „небивал размах“, случилиса се много и важни неща! („Животът като изкуство“: доклад за 2008 г., 11.02.2009 г.)

б) пословици и поговорки в речта на Джу Дзюн

Джу Дзюн също така използва пословици и поговорки. В сравнение с идиомите, те се срещат по-рядко в речта му, около 3%. Пословиците в китайския език имат широко приложение: образите в тях служат за характеристика на много ситуации от живота. Те условно се делят на две части: първата съдържа условието, а втората – извода.

Пример 1:

朱军: 咱们经常说这样一句话:“心明才能眼亮”, 他们眼睛虽然看不见, 但是呢, 我们看到了他们非常明亮健康的心灵,这就足够了! (《艺术人生》:音乐光明行, 2008。09。24)

Джу Дзюн: Ние често казваме така: „Ако умът ти е чист, то и очите ти ще прогледнат“. Те (тези хора) са слепи, но духът им е светъл и силен. Това е достатъчно! („Животът като изкуство“: Музиката осветява пътя, 24.09.2008 г.)

Пример 2:

朱军:“冰冻三尺非一日之寒”呐!

Джу Дзюн: Толкова е студено, че дърво и камък се пука от студ! (буквално: студ, при който за един ден се образува лед дебел 3 чъ (около 1 м.))

Пословиците съществуват в речта като самостоятелно съждение, а поговорката е част от съждение и получава оформление в контекста. За разлика от пословицата, поговорката няма заключение (извод).

朱军: 看了这个短片真是让人感慨万千!“人已走远,音容宛在”呀!真的!有那么多的画面, 一下子在脑海当中浮现出来了。

Джу Дзюн: Този филм кара човек да се разчувства дълбоко! Човекът си е отишъл, но гласът и образът остават! Наистина! Толкова много картини изведнъж изплуват в съзнанието.

8) Тропи

Други често използвани стилистични техники са тропите. Те са: сравнение, метафора, метонимия, персонификация. Хипербола, литота, пренесен епитет, ирония. Това са фрази, които се основават на употребата на думи с преносно значение. Образуването на тропите има две семантични нива: буквално (общоезиково) и преносно (отнася се до конкретния случай).

В китайския език метафората и метонимията са тясно свързани. Метафора използваме, когато образът, който се предлага, се отнася към едно, но контекста позволява да го отнесем към друго. В речта си, водещите на токшоу предавания най-често използват метафора и метонимия. В речта на Джу Дзюн общо тропите са близо 8%.

朱军:请坐!请坐!两位往这儿一坐是不是眼前一亮?

Джу Дзюн: Моля, заповядайте! Седнете! Така както двамата сте седнали е сякаш светло пред очите ми. Не е ли така?

朱军: […]可以说当时没有他的拍板,没有他的支持, 《梁祝》的产生就不会这样的顺利。(《艺术人生》:化蝶五十年)

Джу Дзюн: […]Може да се каже, че в това време, без неговия пайбан (музикален инструмент за отмерване на такта) и без неговата подкрепа, създаването на „Лян Джу“ не би било толкова лесно. („Животът като изкуство“: какавидата се превръща в пеперуда)

Водещите на китайското токшоу често прибягват до сравнението като изразително средство . Сравненията (比喻 [biyu]) от своя страна се делят на:

明喻[mingyu] – явно сравнение
隐喻 [yinyu] – скрито сравнение
借喻[jieyu] – опосредствено сравнение
讽喻[fengyu] – алегорично сравнение
强喻[qiangyu] – силно сравнение

Сравнението е образно словесно изказване,при което едно явление се уподобява на друго по някакъв общ признак. Едно сравнение може и да се използва в две паралелни ситуации.

朱军:[…]他们如梦如幻的表演, 至今还让我门感动着 […]

Джу Дзюн: Тяхното изпълнение беше като сън. И до днес ни кара да се разчувстваме […]

朱军:而姐姐的发型就更加地具有特色,要我说象一个拖把, 披着象床单一样的衣服,当然这都是玩笑!

Джу Дзюн: А прическата на по-голямата сестра е много особена – мен ако питате, прилича на парцал за дъските, а дрехите й – сякаш се е увила с някакъв чаршаф. Разбира се, аз само се шегувам.

Може да анализираме езикът на Джу Дзюн от гледна точка на стилистиката на частите на речта. Някои части на речта преобладават за сметка на други. Така например, в езика на водещия, най-често употребявани са съществителните имена – около 24%. На второ място са местоименията: 17%, на трето място глаголите: 15%, на четвърто – наречията: 12%, на пето – модалните частици: 11%, на шесто – междуметията: 9%, на седмо – числителните и прилагателните: по 5%. Тази статистика е изведена на база 1000 думи от речта на водещия.

На базата на тази статистика може да направим заключение, че речта на водещия Джу Дзюн се характеризира с номинативност и модалност. Тази особеност спомага за експресивното изразяване и прави речта непринудена.

Ако разгледаме речта му от гледна точка на синтаксиса, може да забележим, че водещо синтактично средство е компресията (压缩) – пропускане на логично необходими елементи в изказването. Компресията приема различни форми и има различни стилистични функции. В това понятие влизат: елипса, премълчаване и апосиопезис. Премълчаването и апосиопезиса са внезапна пауза в хода на речта. Има функция да създаде по-силен емоционален заряд, да посочи важен момент в изказването, да направи речта по-разговорна.

朱军:这个…(说完了)这个家学对自己的影响, 那我觉得一个人,在人生成长过程中[…]


IV. „Шоуто на Да Пън“: стилистика на речта на водещия


Основната разлика между токшоуто „Животът като изкуство“ и „Шоуто на Да Пън“ са обсъжданите теми и протичането на програмата. За разлика от токшоуто „Животът като изкуство“, „Шоуто на Да Пън“ има по-свободна програма и по-разнообразна тематика. В първото центърът е диалога с госта. Води се в студио пред публика. Във второто диалога с гост е малка част от цялата програма. Голяма част от времето водещият Да Пън води монолог по дадена тема. Предаването силно се доближава до комично шоу, в което главен герой е самият водещ.

„Животът като изкуство“ се фокусира главно върху културата, изкуството и социалните теми.За разлика от него „Шоуто на Да Пън“ не е тясно обвързано с изкуството. Това прави тематиката много по-свободна и разнообразна: обхваща любопитни новини от света (които позволяват да бъдат погледнати под хумористичен ъгъл), коментари на различни събития, скечове, интервюта със случайни хора, готварство, спорт, мода, музика, филми и всякакви интересни за младежта теми. Някои от епизодите представляват почти изцяло скечове.

Аудиторията, към която е насочено токшоуто, са предимно младежите. Това има огромно значение за стилистика на речта на водещия. За да бъде по-близка до тях, тя е изпълнена с чуждици, жаргонни думи, понякога дори водещият изказва словосъчетания, които са смесица от китайски и английски език: Пример: 大鹏:我们当 number one 了!

По-голямото разнообразие от теми обуславя и стилистични промени в речта. В речника на водещия се включва широк диапазон от думи, много от които чуждици. Темите са свързани с модерния живот, който ежедневно се обогатява с нови думи, привнесени от английски език. Примери: 黑客 – хакер, ATM, 智能手机 – смартфон,微信 – WeChat, blog, chat, show, Facebook и др.. Има стремеж стилът на езика да е възможно по-близък до ежедневния разговорен стил на младите хора, затова много от думите не са книжовни: вместо „大家“ – всички, често водещият използва „大伙儿“, вместо „玩“ – играя, диалектното „耍” [Shuǎ].

大鹏:希望大伙儿能喜欢。

大鹏:你确定不是他们在耍你吗?

(20140130 大鹏嘚吧嘚514期:《屌丝男士》第一季精编版)

Водещия Джу Дзюн също се стреми към разговорната реч. Но за разлика от него, Да Пън стига по-далеч в това отношение и използва нецензурни думи. В предаването, разбира се те се цензурират. Пример: епизод 514 от 30.01.2014 г. , 03:33 http://tv.sohu.com/20140130/n394405107.shtml

大鹏:你呀傻 X 吧

(20140130 大鹏嘚吧嘚514期:《屌丝男士》第一季精编版)

Речта на Да пън има чувствителна разлика с тази на Джу Дзюн по отношение на употребата на тропи и фразеологизми. Докато в речта на Джу Дзюн фразеологизмите са около 6%, а тропите 8%, то те почти отсъстват в речта на Да Пън.

Предаването на Да Пън е с хумористична насоченост, няма за цел разглеждане на наболели проблеми, а по-скоро търси занимателна и разпускаща тематика. Това е предпоставка езикът да бъде по-лек, по-лесен за възприемане от младите. Не се търсят препратки към класически литературни и музикални творби, а езикът се придържа към ежедневното.

От гледна точка на фонетиката, речта на Да Пън не е добре преценена като темпа. Не е твърде бърза и това я прави лесна за разбиране. Водещият говори правилен путунхуа, като използва характерната еризация.

Токшоуто е сравнително нов жанр в телевизията и в Китай той е почти изцяло заимстван от американските токшоу предавания. Това се усеща особено силно в предаването „Шоуто на Да Пън“, което наскоро бе обвинено в плагиатство от токшоуто „Конан О’Брайън“, излъчвано в САЩ. Копирайки американския формат, „Шоуто на Да Пън“ разчита в по-малка степен на диалога между водещ и гости и повече на скечове, пеене, свирене, актьорска програма. Езикът често е саркастичен. За разлика от „Животът като изкуство“ , „Шоуто на Да Пън“ не търси традиционно китайското, а напротив – стреми се към новото, към западното. Това обуславя стилистични разлики в езика на двамата водещи. И при двамата става въпрос за разговорен стил на речта. Но в първия случай говорим за стилистично по-добре издържан език, подходящ набор от думи според госта и ситуацията. Във втория случай нивото на езика е сравнително по-ниско, има по-силна емоционална експресия, по-голям брой чуждици, диалектни думи, жаргонни думи, по-малко фразеологизми и тропи.


V. Заключение:


Токшоуто е телевизионен формат, който е достъпен, отворен към широката общественост и дискутира важни теми от обществения живот и случващото се в света. В Китай то присвоява елементите на китайската култура и създава интересна смесица от традиционно китайското и модерното западно влияние. По отношение на езика, китайското токшоу, заедно с интернет комуникациите, може да се възприемат за проводник номер едно на чуждици в китайския език. Това зависи до голяма степен от тематиката на токшоуто и публиката, за която е предназначено. В тошкоуто „Животът като изкуство“, езикът на водещия е изчистен от чуждици, а темите са почти изцяло свързани с изкуството (най-често китайското традиционно изкуство) и житейската философия. Стремежът е да се ползва стилистично издържан език. Насочено е към публиката в зряла възраст.

От друга страна, токшоуто „Шоуто на Да Пън“ е предназначено за младата публика. Темите са най-разнообразни, свързани са с ежедневието. Търси се хуморът, развлечението, създават се смешни ситуации. Езикът на водещия Да Пън е напълно разговорен. Изпъстрен е с чуждици, жаргонни думи, понякога дори се налага цензура. Неговата реч е близка до речта на голяма част от китайските младежи (по мои наблюдения от престоя ми в Китай) и това спомага шоуто да бъде популярно в средите на младите хора.

Независимо на какъв език и независимо в коя държава се излъчва, токшоуто е важен елемент от съвременната култура.


.