Китайско-Японската война 1937-1945 г.

Начало на войната

След като през 1931 г. окупира Манджурия, Япония продължава нашествието си в Северен Китай. През следващата година Китай и Япония водят една необявена война в Шанхай, а Китайската съветска република в Дзянси официално обявява война на Япония.

В началото на 1937 г. Гуоминданът и ККП постигат споразумение за създаването на единен фронт за втори път. Комунистите се съгласяват да се откажат от опитите си да организират въоръжено въстани и да спрат с конфискуването на земята на земевладелците. Гуоминданът на свой ред обещава да сложи край на атаките на комунистическите бази, да пусне на свобода политическите затворници и да подготви съпротивата срещу Япония. На 7 юли 1937 г. един инцидент при моста на Марко Поло край Пекин поставя началото на всеобщата война срещу Япония.

За първия етап на войната, продължил до октомври 1938 г. са характерни бързо напредване на японските сили навътре в страната и оказаната им, но не навсякъде, героична съпротива. В Северен Китай чуждестранните войски се придвижват успоредно на главните жп линии, а китайските войски отстъпват безредно. В Шанхай китайската съпротива е по-добре организирана и по-решителна. Битката за Шанхай продължава три месеца, в края на които японските сили дебаркират на крайбрежието и принуждават китайските войски да се оттеглят в Нанкин. Чан Кайшъ заповядва столицата да се защитава до последния човек, ала заповедта му е пренебрегната и на 12 декември японците влизат в града и се отдават на зверствата, влезли в историята под името „Насилието над Нанкин”. Следвоенните военни трибунали в Токио и Нанкин осъждат на смърт поне пет японски офицери за участие в зверствата или непредприемане на действия, за да ги спрат. По време на съдебния процес, проведен в Нанкин, е преценено, че японците са убили над 300 000 човека.

Националистическото правителство премества столицата си в Чунцин, разположен хиляда мили по-нагоре по поречието на р. Яндзъ. Войната продължава и през април 1938 г. китайските войски спечелват една значителна победа – силите под командването на Ли Дзунжън разбиват японските сили близо до Сюджоу.

През декември 1937 г. Япония предлага на Чан Кайшъ двете държави да сключат мирен договор, ала той отказва, тъй като според една от клаузите от Китай се изисква да признае Манджугуо, марионетния режим на последния китайски император, установен в Манджурия. И тъй като Япония не успява да принуди Чан да приеме исканията й, тя се спира на алтернативния вариант да създава марионетни режими в китайските територии, които е завладяла. През декември 1938 г. водачът на Лявото крило на Гуоминдана се отказва от националистите и става глава на един колаборационистки режим със столица Нанкин. През 1940 г. този режим е обявен за реорганизирано национално правителство, упражняващо власт над по-голямата част от Централен и Югоизточен Китай. Той поддържа дипломатически отношения с Япония и Германия и разполага със собствена армия.

След героичната съпротива през първата година от войната, главните националистически сили преминават в отбрана. В началото на войната националистите и комунистите постигат споразумение относно зоните, в които Червената армия има правото да действа. ККП, обаче сформира още една войска – Новата четвърта армия, която действа на юг по поречието на р. Яндзъ. Националистическите командири гледат на това като на нарушение на споразумението и заповядват на Новата Четвърта армия да се изтегли на север. Заповедта не е напълно изпълнена, и това довежда до края на единния фронт.

Японското нахлуване в Китай е осъдено от САЩ и през декември 1938 г. в страната пристигат първите американски продоволствени помощи. След японското нападение на Пърл Харбър през декември 1941 г. САЩ и Китай стават съюзници. През 1944 г. Япония предприема операцията „Ичиго”, чиято краткосрочна цел е да се извадят от строя най-боеспособните националистически войски, както и да се възпрепятства достъпът на американците до китайските летища. Операцията приключва с впечатляваща победа на японците, като корупцията и неефективността на националистическото правителство вече стават очевидни. Операция „Ичиго” почти довежда до срив режима на Чан Кайшъ, изчерпвайки ресурсите му и разкривайки неспособността на ръководителите му.

ККП по време на Китайско-Японската война и победата на комунистите

След приключването на Дългия поход Мао Дзъдун установява щабквартирата си в Йенан в пров. Шаанси и консолидира позицията си на ръководител и идеологически водач на партията. Тук ККП внедрява на практика една политическа, социална и икономическа програма, която я преобразява и й спечелва подкрепата на народните маси. От 1942 г. нататък ККП започва да провежда кампания за намаляване на рентата и данъците, провежда реформа в селското стопанство и започва преобразуването му в кооперативно земеделие с цел обединяване на производителните сили и повишаване на ефективността. Взимат се мерки за осигуряване на масово образование като се учредяват т.н. „минбан” начални училища, които са издържани и управлявани от местните жители. През 1941 г. се основава Йенанския университет.

Успоредно с внедряването на тези политики комунистите воюват с японците, но се ограничават до воденето на партизанска война, като оставят на националистите да понесат главния удар на японската атака. Бомбардировката над Хирошима и Нагасаки от САЩ пез август 1945 г. поставя отведнъж край на Китайско-японската война и националистите и комунистите се оказват отново изправени в борба за власт помежду си. В началото изглежда, че националистите разполагат с доста по-силни карти. Те държат в ръцете си основните градове, както и индустриалната база на страната. Армиите им надвишават над два пъти по брой комунистическите, а също така притежават и военновъздушни сили и малка военна флота. Въпреки всички тези благоприятни за тях фактори, за по-малко от три години Народоосвободителната армия на комунистите успява да завладее последователно цяла Манджурия, Северен Китай, а през 1949 г. падат Нанкин и Шанхай. През декември Чан Кайшъ и два милиона негови поддръжници, натоварени с държавния валутен резерв и с огромно количество от най-добрите произведения на китайското изкуство, избягват в Тайван.

Счита се, че причината за неуспеха на националистите се корени в поредицата от политически грешки, които Гуоминданът допуска след 1945 г., които в крайна сметка унищожават подкрепата от страна на населението.

На този фон комунистите представят себе си като умерена, действена и патриотична алтернатива, носеща със себе си заряда на радикална обществена промяна, затова и спечелват привърженици най-вече сред широките селски маси.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 8 >> Китай след революцията от 1949 г.


ПРЕДИШНА ТЕМА 6 >> Нанкинското деситилетие 1928-1937 г.


.