Традиционна класификация и особености на китайските фразеологизми (фразеология)

Чъню - 成语

Към чъню се отнасят и биноми до съчетания от над 10 йероглифа – 矛盾. Класическа структура – 4 йероглифа, стилна форма, стилистичен трафарет – образец. 四字格 се използва навсякъде, включително и в политически лозунги: 革命开放. Разликата между чъню и 四字格 е тази, че чъню са съществували отдавна, а 四字格 са нови. Разлика има и в устойчивостта.

Има около 18 000 бр.чъню, 3000 са често употребявани. Произлезли са от класически произведения (с книжен оттенък, 典故): 庖丁解牛;叶公好龙 ; или са нови (без книжен оттенък, 非经典性):黑白无分.

Характерно за чъню е съставянето по правилата на старокитайската граматика и значения – 4 йероглифа, отношенията между тях са в 3 групи:

1) AB+CD: 九牛|一毛 – съвсем малко, капка в морето
2) A+BCD: 爱|不释手 – обичам силно някого, направо не мога да го пусна
3) A+B+C+D: 悲|欢|离|合 -всичко важно

В зависимост от синтактичната структура има 2 групи: паралелни и непаралелни. Паралелни: По-голямата част от чъню са AB+CD., има повторение на йероглифи: 自言自语 -разсъждавам на глас. Антоними: 大材小用 – голям талант, малко употреба.

Непаралелни: липсват повтарящи се йероглифи, има служебна дума/глагол: 舍己为人 -жертвам себе си за другите. Синтактична структура – мотивацията не е съвсем ясна: 杯水车薪;понякога йероглифът е изключително рядък, не е ясно как другите взаимодействат помежду си: 风靡一时 -мимолетен.
AB+CD – най-често между AB и CD няма отношение на подчинение/съчинение.
Синтактични отношения между отделните биноми: 5

подлог-сказуемо + подлог-сказуемо: 人山人海-много хора
сказуемо-допълнение + сказуемо-допълнение: 愁眉苦脸 -мръщя се, правя кисела физиономия
предикативно определение + предикативно определение: 狼吞虎咽-наяждам се
определяемо-съществително: 井底之蛙; 黔驴之技
определяемо-предикатив: 一目了然-правя нещо изцяло
Конструкцията може да съдържа глаголи и зависими от тях: 5
транзитивен глагол-допълнение: 打落水狗-довършвам злодея

сказуемо-признак, изразен с число: 前程万里 -перспектива
сказуемо-глагол за отношение: 力不从心-нямам физ. възможност да следвам желанията си
сказуемо-определение: 爱不释手
сказуемо в йерархия: 引狼入室-влизам в устата на лъва
номинативни чъню: 风流人物-велика личност
номинативно чъню, използвано като определение: 无稽之谈的
номинативно чъню „като” (如,像): 雨后春笋 – като гъби след дъжд
номинативно чъню – означава признак: 大手大脚- непохватно

Разговорни фраземи - 惯用语

Разговорни фраземи, експресивни, имат различна структура, обвързана с количеството йероглифи – от 3 до 8.
八字没一撇 – рибата още е в морето, а той вади тигана
A-BC, AB-C, A-B-C: 穿小鞋
поговорки: 拉羊头,卖狗肉 – казвам едно, а правя друго
– някои се употребяват заедно, за да се допълнят: 七大姑,八大姐 – всички роднини
4-йероглифни: определение-определяемо: (打)退堂鼓- бия отбой
наличие на различна форма – +глагол – променя структурата, но и я прави предикатив: (吃)大锅饭
глагол-допълнение: 开后门- използвам незаконни методи. Търпят вмятане на граматични и словообразувателни графеми, променят значението: 他们比起来,那是把子都没一撇 – ако ги сравним, двамата нямат нищо общо.
подлог-сказуемо: 耳朵软
три елемента, самостоятелно съчетани: 马大哈
– търпят вмятане на граматични допълнения и думи и инверсия: 吹牛皮

Поговорки - 俗语

Поговорки, събирателно название за всички фразеологизми, които спадат към разговорния стил. Не представляват съждение, завършена мисъл. Поговорките са отворени изречения: 和…穿一条裤子.
井水不犯河水- раздяла – 他们两个人维持着–- 的关系。
着山望那山高- струва ми се, че другото е по-хубаво – 你不要–了,你现在这个工作也挺好的。
поговорките по смисъл са образни сравнение: 三天打鱼,两天晒网 – 他–,学不好汉语。

Пословици - 谚语

Пословици, структура на затворено изречение, пословици от 1 част – прости изречения – 5/7 йероглифа; пословици от 2 части- четен брой йероглифи. (10)
– характеризиращи хора: 独木不成林
– обобщаващи селскостопански опит: 好种出好稻,怀中出稗草。
– метеорологични: 狗泡水,天将雨
– ???: 上有天堂,下有苏杭
– азбучни истини за ежедневието: 不干不净,吃了生病
– ??? – 男人当婚,女人当嫁
– обществени наблюдения: 红军道,百姓小
– поучителни пословици: 活到老,学到老
– структурни паралелизми: 谁笑最后,谁笑最好
понякога пословиците приличат на поговорки, защото се състоят само от една част: 一口吃不成胖子

Каламбури - 歇后语

Думи, казани след пауза. Каламбур – игрословие, изградено върху многозначност/омонимия/паронимия или думи с пряко и преносно значение. Стилистичен похват от древността, отрязва се последната част и вместо нея се записва другата. 狗咬老鼠- 多管闲事 – пъхам си носа където не трябва.

Има три вида каламбури:

1) каламбури-съседи: водят мирно съвместно съществуване, не се отричат взаимно, получава се друго значение с помощта на преносно: 恨虱子烧棉衫- 不值得.

2) каламбури-семейство: двете части се заиграват – първата се заиграва с реалното значение на втората: 墙上挂门帘- 没门儿 – няма изход.

3) каламбури-маска: втората част се интерпретира посредством омонимна замяна: 王八的屁股 – 龟腚 = 规定- закон – дискредитиране на казаното

Мотивационен механизъм:

1.съседи – 1) алегория 2) коментар
отнася се конкретно към едно реално значение, представено в коментара. Няма обиграване на дума, не се заиграват: 雷声大雨点小- 有名无实 – много шум за нищо.
– често се използва ирония: 乌龟笑虌爬- 彼此彼此- едната костенурка се присмива на другата, че пълзи – да ви се връща.
– парадокс: 聋子不怕雷- 胆子大 – глухият не се страхува от гръмотевици – смелчага.

2.семейство – буквално значение: 王八吃了秤砣- 铁了心了- костенурката изяла една теглилка – станала желязна – ставам непоколебим, взимам твърдо решение

3.маска – алегорията получава 2 плана: 给他个自行车下坡- 不踩- 不睬-
спускам се по надолнище, не натискам педалите – не обръщам внимание.
– паронимна замяна: 一二三五六-没四- 没事 – няма нищо.

Устойчиви съчетания – класове фразеологизми – няколко основни групи:

  1. 成语 – повечето от тях са се формирали в класическите текстове, представляват алюзии към притчи. Превеждаме ги като ‘класически фразеологизми’ или ‘идиоми’
  2. 惯用语 – разговорни фраземи. За разлика от горните, не са книжни, а разговорни (това важи и за всички по-долу). Най-често са от 3 йероглифа
  3. 歇后语 – от две части, с пауза между тях – гатанка+отговор – каламбурни фразеологизми.
  4. 俗语 – пословици
  5. 谚语

За всички класове са характерни стилистични прийоми при построяването им. Като цяло преобладава паралелизъм. Той много често е пълен – синтактичен, семантичен и пр.:

人山人海

天翻地覆

Това е в сила и при по-големите единици:

灯不拨不亮,花不说不明。

Във фразеологията по начало се изразява най-добре националната специфика на езика. Това важи и за китайския език. В нея често се срещат собствени имена и пр. реалии, затова е необходимо добро познаване на културния контекст:

四面楚歌

三个臭皮匠,赛过一个诸葛 亮

说曹操,曹操到

姜太公钓鱼——愿者上购

狗咬吕洞宾——不识好人心

猪八戒照镜子——里外不是人

Друг голям фразеологичен пласт – фразеологизми, свързани с будизма:

借花献佛

泥菩萨过河——自身难保

跑了和尚跑不了庙

平时不烧香,急来抱佛脚

无事不登三宝殿

成语

Повечето от тях са 4-йероглифни фразеологизми, 90% от тях представляват алюзии към притчи – много съдържателни. Но има и 二字成语,三字成语 и пр. до 10-14 (矛盾) – традицията ги приема в тази категория. По начало все пак разглеждаме като такива тези, които се вписват в 4-йероглифните схеми (四字格). Те са в две големи групи:

1) паралелни структури (2+2) – около половината (?)

甜言密词 – определение-определяемо

狼吞虎咽 – подлог-сказуемо

眉清目秀 – подлог-сказуемо

和风细雨 – определение-определяемо

煮鹤焚琴 – сказуемо-допълнение

愁眉苦脸 – (не е ясно дали 愁 е съществително или глагол)

大吹大擂

半斤八两 (спорно дали е в тази категория, като стил е разговорно)

龙飞凤舞 – подлог-сказуемо

За всички идиоми с паралелни структури е характерно, че се състоят от две части, между тях има синтактичен и семантичен паралелизъм и са в съчинени отношения. За някои е характерна и вариантност, като двете части сменят местата си.

Друг вид – също 2+2, но в отношение на подчинение. Обикновено изразяват действия, образуващи последователност във времето.

缘木求鱼

刻舟求剑

画蛇添足

打草惊蛇

引狼入室 (каузативна конструкция; обектът на първия глагол е субект на втория)

借花献佛

请君入瓮 (каузативна конструкция)

望子成龙

让贼作父 (каузативна конструкция)

2+2, два глагола, често паралелна конструкция, действия, подчинени на една обща цел

守株待兔

得鱼忘筌

种瓜得瓜

闻鸡起舞

走马观花

七上八下

风和日丽

Непаралелни. Образуват една синтактична цялост. В тях често има и служебни елементи като 之愚公移山

鹤立鸡群

庖丁解牛

秋风扫落叶

老马识途

Обикновено тези идиоми имат функции на предикативи – сказуеми, определения. Определителните конфигурации обикновено се използват само като определения.

井底之蛙

黔驴之技

尽力而为

害群之马

Тези конструкции – цели изречения, определителни конструкции – са основни от непаралелния тип. Освен тях има и други – например с изнасяне отпред:

高不可大

打落水狗

Абревиатури:

杯水车薪

4 отделни йероглифа – редки:

风花雪月

(不入虎穴,焉得虎子)

(焉知鱼之乐)

Паралелните идиоми са съставени от две конструкции, непаралелните от една или две подчинени. Ако съчетанията са устойчиви, не е необходимо да се спазват граматическите правила. Тъй като идиомите са книжни и имат староезиков характер, много често в тях са се запазили староезикови състояния.

不速之客 – 速  – старо значение – каня

知兵相接 – 兵 – оръжие

敬而远之 – 远 – глагол

唯利是图

时不我待 – местоимение (обект) преди глагола – стара конструкция

何去何从 – допълнението към глагола е преди него. 去 – отхвърлям, 从 – следвам

В някои случаи се наблюдава съкращаване на йероглифи, с цел да бъде постигната 4-йероглифна форма:

依样画葫芦 – 画 (глагол) отпада, това съчетание с него вече дори не съществува като вариант

一身(而)二人

一身两役

画虎(不成反)类狗

亲(者)痛,仇(者)快

Абревиатури на пословици:

十目(所视),十手(所指)

近朱(者赤),近墨(者黑)

Голяма част от идиомите са свързани с притча или алегорична история. Повечето такива идиоми са съкращения и ако не знаем историята, няма как да разбираме смисъла им.

胸有成竹

望梅止渴

一箭双雕

九牛一毛

千虑一得

В образния характер на тези съчетания, значението може да се формира на база на различни тропи – метафора, метонимия и пр. (метафората се среща най-често:九牛一毛,千虑一得).

杯弓蛇影

过河拆桥

兔死狗烹

明眸皓齿

窗明几净

粗茶淡饭

Идиоми се създават и до днес, като те се базират на тези модели. Например, на Мао Дзъдун:

自力更生

和平共处

古为今用

了如指掌

Определение-определяемо – обикновено има 之:

黔驴之技

害群之马

Но в някои няма – разваля се 4-йероглифната структура:

一衣带水

攻其不备

力不从心

问道于盲

Всеки сам за себе си:

悲欢离合

骄奢淫逸

轻重缓急

生杀予夺

Окраска: идиомите са експресивни. Окраската им може да бъде емоционално-оценъчна (положителна/отрицателна):

贵人多忘(事)

无微不至 (+)

无所不至 (–)– синоними, различаващи се по оценката

不寒而栗

毛骨悚然

Спорен е въпросът дали във фразеологията има други отношения освен синонимни. Дали има антонимия? Значенията на фразеологизмите са твърде конкретни и е трудно да бъдат противопоставяни.

走马观花——下马观花 – противоположността тук не е толкова ясно изразена, колкото при думите.

莫名其妙

千方百计

十全十美

无可奈何 (可)

无话可说

Разговорни фраземи (惯用语)

За разлика от идиомите, които са книжни, те са разговорни; при тях, освен това, няма стремеж към 4-йероглифна, а към 3-йероглифна форма.

Основната им структура е глагол+допълнение, съотв. 1 + 2 йероглифа:碰钉子

Разговорният език е по-свободен, поради това и се допускат различни трансформации, разделяне на компонентите и пр., докато при идиомите такива случаи са редки, те са устойчиви:

碰了个钉子;碰了个软钉 子;碰了不少钉子

Инверсия: 钉 子碰得多了

Поради стиловата принадлежност (разговорна) вариативността им е доста голяма. Те не се употребяват във високите стилове.

开后门

开夜车

吹牛皮

背黑锅

开绿灯 (тази фразема се използва и във високите стилове)

泼冷水

穿小鞋(给O穿小鞋)

戴高帽(给O戴高帽)

(много от тези представляват калки)

翘尾巴

骂大街

При някои от тези фраземи има тенденция към превръщане в думи:

吹牛(皮),拍马(屁)

Друг тип структура: определение + определяемо. Определението е от тип прилагателно, определяемото – съществително; или наречие + глагол.

Прилагателно + съществително:

耳边风

空城计

对台戏

马后炮

По-рядко се среща определение към глагола във втората част.

对面鼓 (当面锣,对面鼓)

Фраземите със структура от този тип задължително съдържат глагол (задължително съпровождащ елемент) – един определен, или избор между няколко:

耳边风,把O当耳边风

空城计

对台戏

马后炮

冷板凳,让O坐冷板凳

大锅饭

哑巴亏

Глаголът може и да се смята за част от фразеологизма. Но глаголите се променят:

/高帽子

退堂鼓

牛角尖

подлог + сказуемо:

耳朵软

脸皮厚

狗咬狗

По-рядко – отделни компоненти:

马大哈

老大难

马马虎虎

大大咧咧

嘻嘻哈哈

Този тип фразеологизми е сред най-неустойчивите. Голяма част от тях са част от градския фолклор, не селския. Много фразеологизми са жаргонни – градски (напр. на крадците)

(三字经)

串轮子

种荷花

Към разговорните фраземи отнасяме и някои често използвани съчетания, които нямат експресивен характер:

三七客

药罐头 (吃药)

Поради жаргонния характер на тези фраземи, животът им обикновено е доста кратък и те бързо излизат от употреба и биват забравени.

老大哥

掺沙子

(打)落水狗 (‘номинативни, но експресивни’)

留尾巴

割尾巴

小爬虫

跳楼价

Разговорните фраземи обикновено се използват от хората с висока култура. Много от тях са разобличаващи, подигравателни, съдържат подигравателни названия, имат отрицателна конотация и пр.). Те са най-динамични сред фразеологизмите и възникват и изчезват непрестанно; някои от тях са по-устойчиви.

走后门

铁饭碗

官呆子

女强人

Лица:

中山狼

害人虫

狗腿子

马屁精

势利眼

Действия:

吹喇叭

抬轿子

灌米汤

拉关系

吃回扣

捞外快

卖关节

黑吃黑

发横财

变色龙

不倒翁

老狐狸

老油条

老滑头

八面光

Деяния на такива хора:

观风向

看眼色

赶风头

避风头

要花招

窝里头

打棍子

扣帽子

穿小鞋

打闷棍

打黑枪

泼脏水

扣屎盆

揪辫子

小动作(作~)

挖墙脚/角

上眼药

洗脑子

割尾巴

坐飞机

Отнасящи се към различни непреходни пороци:

二流子

寄生虫

属猴的

Действия на безделници:

泡蘑菇

吃干饭

白吃饱

Завист:

红眼病

大醋缸

眼睛热

留面子(给~)

爱面子

丢面子

没面子

面子大

Вулгарни/груби:

臭狗屎 (踩~)

狗崽子

放狗屁

猪脑子

狗屎堆

狗吃屎

喝马屁

喝猫尿

母老虎

Собствени имена – от класически романи:

诸葛亮

刘阿斗

花和尚(鲁智深)

黑?风

刘姥姥

林黛玉

贾宝玉

Митологични герои:

财神爷

门神爷

老天爷

活地狱

活菩萨

活雷锋

白求恩

Поговорки (俗 语) и пословици(谚语)

Понякога тези две понятия се сливат и се възприемат като едно, за събирателен термин се използва俗语. (По начало общо за всички книжни фразеологизми понякога се използва събирателният термин 成语, а за всички разговорни俗语 – 俗话说…).

Разликата между двата вида не е много голяма, но понякога е явна: поговорките се използват като сравнения, съдържат добре подбран художествен и по-силно експресивен израз; пословиците представляват съждения, в тях има поука.

Пример за пословици: който не работи, не трябва да яде;

Поговорките обикновено имат форма на просто изречение, най-често състоящо се от нечетен брой йероглифи (обикновено 5 или 7).

好鞋不踩臭狗屎

瞎猫碰死老鼠

苍蝇不抱无缝的蛋

独木不成林

百闻不如一见

这山望那山高

横挑鼻子竖挑眼

磨刀不误砍柴工

2 части:

众人拾柴火焰高

狗急要跳墙

打蛇要打七寸

敬酒不吃吃罚酒

搬起吃石头砸自己的脚 (парафраза на идиом 自作自受)

一个巴掌拍不响 (孤掌难吧)

喝水不忘挖井人 (饮水思源)

2 части, неоформени като едно цяло:

三天打鱼,两天晒网

Прагматичната функция на поговорките не е да дава информация/познания, а образност (макар понякога да има поука). Обикновено играят роля на сравнения. Границата им не е ясна.

读万卷书,行万里路

天无三日清,第五尺平

中国人的毛病是: 一个和尚挑水喝

两个和尚抬水喝

三个和尚没水喝

Пословици

Пословици – обикновено състоящи се от четен брой йероглифи, две части – паралелни (3+3, 7+7 и пр.) Някои са по средата между пословици и поговорки:

傲兵必败

拾力芝麻,丢了西瓜

Има голяма група селскостопански и метеорологични пословици; обобщават закономерности. (农谚)

庄稼之花,全靠粪当家

麦熟一晌,虎口夺粮

好种出好稻,怀种出稗草

八成熟,十成出;十成熟, 八成收

При някои може да се изведе и втори план:

多收少收在肥,有收无收在 水

演不死的白菜;旱不死的葱

早雷不过午,夜雷十日雨

早上(?)浮云走,后晌晒死狗

一日天(春?)雷十日雨

天上朵朵云,下午晒死人

С животинско поведение (често – рими):

蚂蚁搬家蛇过道,大雨不久 要来到

蜻蜓千百绕低空,不过三日 雨蒙蒙

燕子钻天,蛇溜道,老牛大 叫雨就来

狗泡水,天将雨

Свързани с местности:

苏杭不到,枉为人

东北有三宝:人参,雕皮, 马拉草

上有天堂,下有苏杭

桂林山水甲天下,阳朔山水 甲桂林

早穿皮袄午穿沙,围着火炉 吃西瓜

南甜北咸东辣西酸

人心齐,泰山移

笑口常开,青春常在

Констатиране на опит – в други сфери:

活到老,学到老

少壮不努力,老大徒悲伤

人不可貌相,海水不可斗量

路遥知马力,日久见人心

不吃苦中苦,难得甜上甜

帮人帮到底,求人求到头

若要人不知,除非己莫为

夫人过年,穷人过关

穷家出美女,

黑心做财主,杀心做皇帝

За разлика от пословиците, поговорките не са аналози на думи, а самостоятелни съждения. Но и това донякъде е относително – понякога фразеологизмите с вид на изречение се явяват части на изречението.

他三天打鱼,两天晒 网学不好汉语 – тук фразеологизмът играе роля на прилагателно сказуемо. Този тип употреба се среща най-често.

他这山望着那山高, 工作不安心。

Като определение:

三天打鱼,两天晒网的道理

他有三天打鱼,两天 晒网的毛病

你不要三天打鱼,两 天晒网

三天打鱼,两天晒网是不对的

我们要尽力做到读万 卷书,行万里路

Тази употреба, като допълнения, свързани със спомагателния глагол 是, е най-честа. (俗话说,我想,我觉得…)

他真是活到老学到老

真是强中有强中手

白酒红人 面,黄金黑人心 – каузативна употреба на подчертаните (двупланово)

百病从口入 – значението е пряко, за разлика от горния случай нямаме метафора (един план)

饭后百步走,或到九十九 – подобно на горното – ‘житейски правила’

百病只怕乱投医

百里不同风,千里不同俗

白词不如一见,百见不如一 干

伴君如伴虎

饱汉不知饿汉饥,富人不知 穷人苦

便宜没好货,毫不便宜

金窝银窝不如自己      的草窝

病来如山倒,病去如抽丝

不懂装懂永世饭桶

不管黑猫白猫,能捉老鼠就 是好猫

不听老人言,吃亏在眼前

大江后浪推前浪,一代更比 一代强

车到山前,必有路,船到桥 头自然直

吃一堑,大一智

初生牛犊不怕虎

春雨贵如油

大家一条心,黄土变成金

大树底下好乘凉

当局者迷,旁观清

灯不拔不亮,话不说不明

冬吃萝卜夏吃姜不劳医生开 药方

耳听为虚,眼见为实

分久必合,合久必分

隔行如隔山

富家一席酒,穷家一年粮

狗嘴里吐不出象牙(来)

行行出状元

害人之心不可有,防人之心 不可无

家丑不可外扬

嫁鸡随鸡,嫁狗随狗

姜是老的辣, 醋市阵的酸 (паралелизъм; две тълкувания)

金无足赤,人无完人

井水不犯河水

酒多伤身,气多伤人(心)

癞蛤蟆想吃天鹅肉

雷声大,雨点小

麻雀虽小,五脏俱全

没有不透风的墙

平时不烧香,临时抱佛脚

前人栽树,后人乘凉

情人眼里出西施

人挪活,树挪死

人怕出名,猪怕壮

身在福中不知福

身正不怕影子斜

脚正不怕鞋歪 (може да се използва заедно с горното)

失败是成功之母

世上无难事,只怕有心人

无风不起浪

无事不登三宝殿

先下牛毛没大雨,后下牛毛 不晴天 (牛毛雨)

笑口常开,青春常在

笑一笑,十年少;愁一愁白 了头

一口吃不成胖子

远亲不如近邻

只要功夫深,铁杵磨成针

忠言逆耳利于行,良药苦口 利于病 (навсякъде са разменени 2 и 1 част!)

Каламбурни фразеологизми 歇后语

Исторически, терминът се отнася към тези каламбури, които ‘си отрязват края’ – не се доизказват. Първите данни за такива идват от периода на Петте династии. При тях устойчивите съчетания се разделят на 2 части, първата от които се използва като псевдосиноним на втората. Така заменящите се думи формират втори план на съдържание – пишем първата част, подразбираме втората; необходимо е предварително да се знае първата част, за да се отгатне втората, това изисква ерудиция у ‘отгатващия’. Пример – считаният за първи каламбур от Ли Т/Цао – двустишие (答弟妇歇后语):

惭无窦建,愧作梁山

Подобни каламбури има и при множество тански поети, но не толкова ярки. Терминът се появява при Ли Тао. Този метод се включва често в 全唐诗 – тански антологии. По-късно при Дзин и Юен също има такива фразеологизми. Похватът е ‘архаизиран’, в съвременната стилистика не се използват такива съчетания, но все още се употребяват застинали от миналото такива състояния на езика.

下马威风 (последният само се подразбира, не се пише) – друг модел, доста рядък. Фразеологизмите по този модел функционират като идиоми, механизирани са.

Съвременните каламбури се използват по друг начин. При тях има пауза, казаното след нея представлява пояснение, послеслов към първата част; или пък нещо се казва без край – не се казва втора част, а точно тя носи смисъла. И в двата случая ключовият елемент е паузата, тя е главна структуроопределяща характеристика. Първата част е зависима, втората е опорна и носи реалното значение.

Първата част реално визира само втората част. Паузата внася забавяне, точно преди развръзката. Получава се ‘разопаковане на денка’ – 走开包 – не знаем какво точно е ‘увито’ в ситуацията.

瞎子点灯——白费蜡

顺风划船——又快又好

След кратката пауза се разкрива нещо неочаквано, в края на изречението се създава напрежение, оттук – комичен ефект. От друга страна, паузата може да се възприема и като крайна точка (по-точно, многоточие, многозначен край) – коментарът след нея може и да се премълчи,

这是肉包子打狗(——有去无回)

Аналогично у нас – деветата дупка, петото колело, морето до колене, но при нас втората част отсъства изобщо.

Тропи – изграждат се върху преносните значения, при каламбурите може да има хипербола, метафора, метонимия, ирония. Поводът или принципът са ясни и за говорещия, и за слушащия. Ако добавим втора част, ще постигнем формалната структура на XHY, например ‘тънка като каца – много дебела’

狗咬老鼠——多管闲事

Напрежението, което съществува между двата плана на първата част, го има и при нас, то се реализира в две различни ситуации – реална и алегорична. При нас по-често се използва ирония, в китайския език – метафора. Във втория случай втората част експлицитно обяснява първата, тази експлицитност е голяма разлика между китайския и нашите езици.

Изследване върху 4 хил. каламбури, само в 1/14 от тях има недоизказана част. Втората част не просто ‘обяснява за недосетливите’ а е неразделна част от каламбура. Тя е конкретно съчетание, със своя установена форма, внася своя допълнителна експресивност. В някои случаи тя не съобщава реалното значение, а е само отпратка към него.

Съпоставка с понятието игрословие. Игрословието е широка категория, включва играта на думи, например близко/еднакво звучащи думи, чрез която се постига втори план на съдържание. Може например да се скриват табута и др. Каламбурът е вид игрословие – шеговито, често е с ирония, сатира, сарказъм;

外甥提灯先——照舅

При нас – подобни единици – ‘бия самара – да се сеща магарето’ (само напомням). В китайския език реалния смисъл се крие зад омофонична замяна; у нас – метафора/метонимия)

Могат да се правят аналогии с руските ‘недоговорки’, също и с гатанки – две части, втората – отговор – някои използват за двете части същите термини, като при тях (谜底). Но тук нещата като цяло са много по-ясни, отколкото при гатанките. Друга важна разлика – те имат съвсем различна прагматична функция: докато гатанките са творчество, целят да предизвикат смях, XHY съобщават определен смисъл, съдържат оценка и т.н. (макар също да могат да се използват за развеселяване, не са се откъснали съвсем от другите).

Разлика между каламбур и каламбурен фразеологизъм – вторите са специфична езикова единица, разновидност на фразеологизмите. Те са авторски – един или друг фразеологизъм се използва така, че към основното му значение да се прибави втори план, с ново каламбурно преосмислено съдържание. ‘Рано пиле, рано пее – и рано го колят’ – фразеологичен каламбур, игра на думи с фразеологизъм. Контаминации – ‘който нож вади, зло не мисли’.

Основен белег в плана на съдържание на XHY – наличие на каламбур. Той се реализира в специфична форма, две тясно свързани по смисъл устойчиви съчетания в отношение алегория-коментар, отделени с пауза.

Семантична класификация XHY – има три разновидности, в зависимост от характера на игрословието и техниката на реализирането му.

  1. Съседи – каламбурът, който мотивира реалното значение, се реализира между пряко и преносно значение на първата част. Реалното значение във втората част съвпада. Двете части водят ‘мирно съвместно съществуване’ – няма стълкновение, нито победител. Втората част не отрича първата, нито я дискредитира. Експресията – зависи от алегорията в първата част, например, ‘смях без причина – признак, че сте или идиот, или красавица’; ‘лотарията – начин за преброяване на оптимистите’

恨虱子烧棉袄——不值得

树上的乌鸦,圈里的猪——一色货

Двете части (алегория и коментар) се съотнасят поотделно към едно значение, представено кратко и стилизирано във втората част. Няма игра на думи между двете, няма каламбурни заигравания в коментара:

做梦娶媳妇——尽想好事 (做梦拣到金子——尽想好事)

脱裤子放屁——多费一道手续

Мотивационен механизъм – двете части не са обвързани с допълнителни смислови връзки, не се заиграват помежду си, съотнасят се ‘по съседски’ към един и същ обект. Гради се върху тропи, обикновено са в първата част и са метафори (има метафорично преосмисляне)

井里蛤蟆酱里蛆 —— 算不了一回事

画蛇添足——多此一举

大伯子背兄弟媳妇——费力不讨好

雨声大雨点小——有名无实

Хипербола:

高射炮打蚊子——小题大做

Ирония:

见了骆驼说马肿——少见多怪

画饼充饥——自己骗自己

劝牛不吃草——白费口舌

Типизация на жестовете:

对着镜子伸小指——自己瞧不起自己

对着镜子作揖——自己恭维自己

Свързани с китайски исторически личности и техните качества:

韩信将兵——多多益善

武松打虎——好大力气

武松打虎——艺高胆大

武大郎卖乌龟——什么人配什么货

崔莺莺送郎——一肚子苦说不出

八仙过海——各显其能

孔夫子门前讲《论语》——自称内行

鲁班门前要斧——献丑

Друг характерен за съседите момент е, че реалното значение може да бъде усложнено допълнително в самия коментар – чрез тропи или по друг начин, т.е. коментарът и тук невинаги е еднопланов. Той се преосмисля каламбурно сам по себе си, а не чрез ‘закачка’ с първата част.

乌龟笑鳖爬

——彼此彼此

画上的老虎——谁怕你凶

Алегорията обикновено внася във фразеологизма допълнителни емоционални оценки или семантични оттенъци, например в следните два

画蛇添足——多此一举

脱裤子放屁——多费一道手续

Смисълът е сходен, ползва се метафора, но по много различен начин – във втория случай тя е принизена.

Алегорията може да включва парадокс:

聋子不怕蕾——胆子大

挤公当和尚——不吃素

Може да е самостоятелна, без коментар – имаме недоговаряне. Често тя е фразеологизъм априори, с прибавянето на коментар се превръща в каламбурен фразеологизъм.

  1. Семейство – сложно смислово взаимодействие. И тук няма победител, втората част не променя първата, но сблъсъкът е осезаем и първата в определен смисъл е дискредитирана. Връзките между двете части често придобива абсурден характер:

狼看羊群—— 越看越少

卖馒头的搀石灰—— 面不改色

Метафората може да се създава чрез езикови тропи (производно значение) или стилистични тропи (преносно)

把掌心里长胡旭——老手

王八吃种砣——铁了心了

Тук двете части се заиграват помежду си, образуват игрословие; коментарът има два плана – буквален и преносен. Два основни случая – двузначност и псевдоинтепретация. Във втория – алегорията внушава на думите в коментара несъществуващ буквален прочит – превръща свързаните им значения в свободни. Обект на игрословия са устойчивите съчетания.

擀面杖吹火——一窍不通

庙门口的旗杆——光棍一条

捏鼻子捂嘴巴——一不闻不问

蚊子放屁——小气

王七的兄弟——王八

三流子哥大流子弟——二流子

Двузначност – два прочита – алегория – към прекия, др. – към реалното значение. Прекият прочит е изфабрикуван от алегорията.

芝麻开放——节节高

老虎过街——人人喊打

脑袋上长疮,脚底下流脓——坏透了

螃蟹拉车——不走正道

一张纸画一个鼻子——好大的脸面

屁股上画眉眼——好大的脸面

  1. Маска – изгражда се чрез различни значения на различни думи, звучащи еднакво. Има остър сблъсък между двата елемента, първоначалното разбиране се изменя, има пълно дискредитиране на първата част

外甥提灯先——照舅(旧)

3.1. Излъгано очакване (‘тя има всичко, за което си мечтае един мъж – мускули, мустаци…)

打柴的下山——担薪(心)

小公鸡害嗓子——不能再啼(提)

3.2. Комичен шок – в първата част има необичайна ситуация, във втората всичко е нормално

云头上挂剪——高裁(才)

王八的屁股——龟腚(规定)

老虎拉车——谁赶(敢)

Алегорията има двупланово обяснение, каламбурно обиграно чрез парономазия (омоними или пароними)

自行车下坡——不踩(睬) (омонимия)

满口金牙——开口就是黄(黄) (паронимия)

米店买盐——多管咸(闲)事

捏鼻子吃葱——忍气吞生(声)

盐堆里的衣生 ——咸仁(闲人)

寺里起火——庙灾(妙载)

老母鸡抱空窝——孵(付)着吧

瞎子点灯——白费蜡(啦)

老虎披羊皮——装羊(样)

两手进染缸——左也蓝右也蓝(难)

背心藏臭虫——久痒(仰)

吃了一包回形针——满肚子委曲(屈)

其改进发廊——没人理 (различни значения)

一二三五六——没四

Степен на прозрачност – най-ниска.

Паралелно на тези три основни типа разглеждат и различни смислови модели на буквалния прочит – чрез какви признаци, с какви средства втората част пояснява първата.

  1. Oт гледна точка на причината – защо е така; може да бъде и следствие:

牛吃稻草鸭吃谷——各人福气不同

柳树上开花——没结果

  1. Друг концептуален модел – 属…的;…性

属牙膏的——不挤不出(…油)

姜桂性——愈老愈辣

  1. Втората част е коментар на първата, същевременно участва в нея.

乡下人看告示—— 一篇大道理

  1. Втората част е реплика относно ситуацията в първата – може да е емоционален възглед, звукоподражание и др.

马尾绑马尾——你踢我也踢,你打我也打

神像背后有窟窿——庙(妙)透啦

江西人补碗——自顾自


СЛЕДВАЩ – УРОК #5 >> Етимологична класификация – домашни и заети фразеологизми.


.