Еволюция на китайския роман (литература)

По време на династия Мин се осъществява опит за възраждане на изящната словесност и литература (雅文学). Преди това сюжетната проза и народният театър не са били допускани в лоното на литературата и на тях се е гледало с пренебрежение, сякаш са представлявали нежелана опасност. Владетелят на династия Мин налага забрана за разпространение на светска/простонародна литература (通俗文学) и забранява нейното четене. Но дори в самия двор съществувал интерес към тази литература и знатните люде тайничко организирали театрализирани сценки по сюжетите на заклеймените четива. Това, което се случвало подмолно, в даден момент станало легитимно (小说, 话本) и се превърнало в мода. Ерудитите се съгласяват с постулатите на конфуцианството. Появява се понятието 奇人, което не е изцяло отрицателно натоварено – това са хора, занимаващи се със светска литература. Мненията за новозародилия се жанр роман се формират около следната антитеза: конфуцианската, официална и схоластична литература, противопоставена на неофициалната, фолклорна и занимателна литература.

За пръв път в Китай се заражда интерес и признание към т. нар. 通俗文学 (простонародно творчество). Настъпва период, в който литературата се подлага на масовизиране, а акцентът пада върху четивността и занимателността. Това обуславя разцвета на жанрове като роман, повест, драма и др. Появява се интерес към спецификата на литературата, а именно – нейната способност да изобразява емоционалния свят, докосвайки читателя и боравейки с автентични чувства. Точно в този период в литературата започва да се откроява особеното съотношение между реалното, документалното (实) и фантастичното, породеното от въображението (虚); появява се и понятието „逼真”, „досущ като истинско”. Дотогава, под влияние на конфуцианството, в литературата високо призвание е намирало единствено това, което е минавало за правдиво и неопровержимо от летописна гледна точка.

Нововъведение в литературното творчество се явява и тенденцията за открояване на характера и индивидуалността на героите, които преди са били идеализирани съгласно конфуцианските норми. Акцентът пада основно върху вътрешния драматизъм на персонажите, а техните душевни състояния биват детайлно и изчерпателно обрисувани.

Разговорната лексика е интегрирана в литературата, което неминуемо я прави по-развлекателна и достъпна, както и я обогатява, привнасяйки елементи и черти от елитарната литература в простонародната и обратното.

„Трицарствие”

Първият достигнал до нас роман е „Трицарствие” – 三国演义. Произведението „Трицарствие”, по-всяка вероятност написано от Луо Гуанджун през 14 век, е китайска исторически роман, разказващ за размирните събития през последните години от господството на династия Хан и епохата на Воюващите царства, започнала през 169г. и окончаваща се с обединяването на земите през 280г.

„Трицарствие” е едно от четирите велики класически произведения на китайската литература, състои се от 800 000 думи и разкрива повече от хиляда драматични персонажа (повечето от които исторически фигури), историята на които е разказана в 120 глави.

Митове от епохата на Воюващите царства са изпъстряли разказната традиция, далеч преди появата на писмените съчинения. По време на царуването на монголската династия тези истории придобили широка популярност в устната традиция, а през династия Мин интересът към пиесите и романите довел до повече обяснения и преразказване на случилото се нявга.

Разполагаме с множество материали за това как се е появил романът. Първият е съчинението 三国志, написан по поръчка на владетеля на царство Уей и в него има изразена лична позиция и мнение, макар, като цяло творбата да е била създадена под строг надзор. Творбата създава летописна рамка, съчетавайки истории от периода на Трицарствието. В началото на династия Мин, въз основа на тези компилации от истории, 罗贯中 създава първият исторически китайски роман озаглавен „三国志通俗演义” с подзаглавие „罗贯中编”. По време на династия Цин романът претърпява много редакции, но ние днес го четем в този му вариант, в който ни го е оставил 罗贯中. Традиционно романът има 100/120 глави (回 – „това, което се разказва на един дъх”). Освен името на главата, има и немалко остатъци от сказа – примерно, главата непременно завършва на най-интересното място. Много често главата започва със стих или със синтезирано обяснение, гласящо накратко какво се случва във въпросната глава.

Фабулата на романа е доста нехомогенна – очевидно си личат различните източници. Романът не следва единен поток на сюжета, на образите не е присъща психологизация или пък речева характеристика, а някои от тях са митологизирани – например, Лиу Бай е с дълги уши, стигащи чак до земята. Тази творба представлява протоформа на романа и, следователно, всички следващи романи ще се съизмерват с нея.
При първите китайски романи темата е изнесена назад във времето, а „Трицарствие” е първото произведение, представляващо образец на епически роман или роман-епопея.

Този роман отразява конфуцианските стойности, съществували по времето, в което е бил написан. В съгласие с конфуцианските морални постулати, предаността към семейството, приятелите и висшестоящите е представлявала важно средство за отличаване на добрия от лошия човек.

Основните теми на романа включват: възхода и падението на идеалния васал (Лиу Бей), откриването на идеалния управляващ (Джу Гълян), конфликтът между идеалният поданник Лиу Бей и ненадминатия злодей Цао Цао, както и жестокостите и несправедливостите, съпътстващи гнета на имперската власт.

Преразказаната от Луо Гуандьжун история, също така, хвърля светлина и върху политическата ситуация по онова време. Тогавашният мински владетел Уанли официално провъзгласил Гуан Ю за божество, за да възвеличае качествата на Гуан Ю, които се заключавали в храброст и непреклонна преданост, качества, към постигането на които императорът несъмнено е намирал за удобно да подтиква своите поданици.

„Крайречни разливи”

„Крайречни разливи”/„Речни разливи” – 水浒 не е роман-епопея, а псевдо-исторически роман. Основна тема на сюжета е едно въстание, състояло се 1119-1125 по времето на династия Северна Сун. Историята разказва за това как чиновникът Сун Дзян 宋江 се опълчва срещу непосилно високите данъци, наложени от владетеля, и вдига въстание, подкрепен от 36-ма свои поданици. Данните за това въстание са пределно откъслечни, което означава, че последиците са били незначителни – в крайна сметка Сун Дзян се предава. В народната памет чиновникът Сун се е превърнал в закрилник на онеправданите. Иронията е в това, че по-късно 宋江 се включва в императорската армия, за да се опълчи срещу набезите на киданите и, също така, бива пращан да съдейства в потушаването на други въстания.

Най-ранната запазена форма на романа “Речни разливи” се състои от 100 глави и оригиналното и заглавие е „忠义水浒传”, с редактор/компилатор 施耐庵. Другото споменато име е 罗贯中. Романът има много варианти, някои от които с по 120, други с по 70 глави, ала всички те проследяващи живота на един от героите (напр. У Сун 武松). Тематиката и лексиката на тази творба се приближават много повече от предишните романи до битието на средностатистическия, обикновения китаец. Романът се застъпва за простонародното схващане, че императорът е непогрешим и справедлив, неспособен да причини умишлена злина на народа си, но за това пък биха могли да се погрижат неговите нечестиви и подмолни съветници, които подвеждат милостивия владетел със своите злонамерени препоръки.

В романа се срещат немалко даоистки идеи, с особен акцент, падащ върху концепцията за 自然. Чрез контраста между естествеността, неразривната връзка с природата и превзетата знатност, се постига отричане на живота, прекаран в пищните усои на двореца и пировете по аристократските къщи.

На преден план в романа е поставено действието, отсъстват подробни описания на психологическите състояния на героите, както и на природни картини.

„Пътешествие на запад”

„Пътешествие на запад” – 西游记 е роман, при който може да се говори за авторство. Творбата несъмнено е хомогенна, със структурна цялост и композиционна единност, а стилът се отличава от този на летописеца и от разговорния стил.

Авторът на романа е У Чън’ън – 吴承恩, който е повече създател на произведението, отколкото компилатор на някогашни истории, израснали посредством традицията и събрани в книга. У Чънън е родом от Хуайан в провинция Джъдзян. От малък той се отличава с жив вроден ум, широки интереси и занимания и многостранен талант. Той е много добър в рисуването, калиграфията, обича да пише стихове и мелодии. Въпреки надареността си, той не успява да напредне много на държавните изпити и заживява в изключително големи лишения. Тези трудности го карат да осъзнае много ясно израждането на феодалната система за назначаване на длъжност, което посява в душата му семето на непримиреността и противопоставянето.

За написването на романа У Чънън се готви цял живот. Като малък, той пътешества често с баща си в района на Хуайан, из древните манастири и гъсти гори. Всеки път като стигнат до някое място, баща му разказвал свързани с тази местност чудновати истории и приказки. Той от малък развива любов към интересните истории и с възрастта си, това се превръща в страст. Когато е вече на 30 години, Чънън притежава огромна сбирки истории за чудновати неща и започва да обмисля създаването на роман. На 50 г. той написва първите глави на “Пътешествие на Запад”, след което, поради различни причини, спира да пише. Чак като остарява още повече и се сбогува с чиновническата длъжност, се връща към писането и довършва романа. Прието е да се смята, че трите романа („Речни разливи”, „Трицарствие” и „Пътешествие на запад”) предствляват трите етапа на развитие на китайския роман. В „Речни разливи” читателят се натъква на по-плътни описания на бита, докато в „Пътешествие на запад” за фундамент на сюжета е използван един документален исторически факт – монахът се отправя към Индия, за да донесе свещените сутри в Китай. Тази достоверна основа е само отправна точка за сюжета. Това е роман-пътешествие, в него причудливите истории за тайни страни и техните невероятни обитатели се смесват с будистки поверия и идеи. Първоначално чудесата са били необходими, за да се привлекат нови и нови поклонници към религиозното учение, ала в последствие тези истории придобиват собствена стойност и биват вплетени в чисто литературни текстове.

В религиозното съзнание доброто 神 и демоничното 魔 са полюсни понятия, но в „Пътешествие на запад” границите между тях се размиват. В будизма запад е посоката на смъртта, следователно, посоката на избавлението от земните нерадости и суета и пътят към рая.

Пътуването на будисткия монах Сюен Дзан – 玄奘 продължава 17 години, в които той пребродва повече от 100 княжества и царства и се завръща у дома с над 600 сутри. По време на своите странствания той редовно пише писма до императора, в които описва чудните земи, които е посетил. След завръщането си в Китай, монахът пише беседи за своите пътешествия и патила, неговите ученици събират тези записки в будистко религиозно съчинение, наречено 唐西游记 , в което основният акцент пада върху важността на свещените текстове и техните тълкувания и интерпретации. Други ученици съставят отделен сборник (大慈恩三藏法师传), в който вече са вплетени различни легендарни и приказни истории, които целят да възвеличаят будизма и самия монах Сюен Дзан.

Всички глави на “Пътешествие на Запад” са написани като истории, като всяка има собствена сюжетна линия, но в същото време не се губи връзката с останалите. В тях се разказва за различни божества и духове, като едните въплъщават доброто, а другите – лошото. У Чънън успява да създаде един прекрасен, отделен от хората, свят на божества. В този свят навсякъде присъства човешката сянка.

На стенописи от 10 век в будистките манастири редом с образа на Сюен Дзан, е изобразен и друг важен персонаж, взел участие в пътешетвията, а именно – маймуната с жезъл. Нейният образ се свързва с интересното, с приключението. Най-ранното представяне на тази история е осъществено в жанра 话本 и се нарича 大唐取经诗话 – първото писмено произведение, в което фикцията и измислиците са повече от историческите факти. Тук отново присъства маймуноподобният персонаж, който закриля монаха и му помага благополучно да занесе сутрите у дома.

В романа „Пътешествие на запад” самият Сюен Дзан е представен като доста малодушен и неадекватен герой. А в противовес на неговата глуповатост, все повече се утвърждава „прозрелият простотата” Сун Укун 孙悟空. Дотогава в китайската литература не се е появявал подобен персонаж, който постоянно да пакости и да нарушава реда. Той е надарен със свръхестествени способности и често се оказва така, че белите му са всъщност добри дела. В даден момент от историята богинята на милосърдието 关者 слага обръч около главата на Сун Укун, който да го стяга всеки път щом намисли някоя пакост. От друга страна, героят Сун Укун е смел и не приемащ беззаконието, готов да се застъпи за другите, с големи вълшебни способности, всички жестоки и страшни чудовища, духове и таласъми губят силата си под неговата “златна тояга” като или веднага умират, или се предават без съпротива. Това изразява горещото желание на У Чънън да премахне всички уродливите явления и сили в обществото.

Третият основен персонаж на повествованието е Джу Бадзие 猪八戒 – наказано божество, превърнато в прасе заради престъпването на някаква забрана. Маймуната, У Сункун и Джу Бадзие са пазители на монаха и тяхната задача се състои в това да го съхранят читав по време на неговите странствания.

ПРОЧЕТЕТЕ ТУК повече за приключенските романи и романите за пътешествия


СЛЕДВАЩ УРОК 19 >> Романи за пътешествия – „Пътешествие на запад” 西游记 и „Пътешествие из западните морета” 西洋记.


.