Китайски романи за пътешествия (литература)

Будистките монаси използват странни, чудновати случки, за да приобщят към себе си все повече адепти. Така се появяват няколко романа, които уж са с религиозна тематика, а всъщност са посветени на вълшебни, свръхестествени събития. Лу Сюн ги нарича 神魔小说.

Такъв роман е „Пътешествие на запад” – 西游记 на 吴承恩 – проследява пътешествията на Сюен Дзан, експедиция до Западната кралица, за да се сдобие с будистки сутри. От самото историческо събитие до създаването на романа минават 10 века. Негови ученици записвали изреченото от него и създали съчинението „大唐西域记” – сух, документален текст с религиозен тон. Липсват странни, чудновати истории. По-късно други негови ученици правят нов сборник с по-народен език и увлекателни истории. Според исторически сведения каменни гравюри на монаха са съществували още от дин. Тан. До монаха се появява маймуноподобен образ с жезъл в ръка. Най-ранната протоверсия проверсия е в текст, наречен „大唐三藏取经诗话” („Записки в стихове за сдобиване на сутри от Трипитака”). Появява се маймуна, която закриля монаха. Пътуването преминава през 树人国,女人国,鬼子母国. Акцентът постепенно се измества от образа на Сюен Дзан към Сун Укун 孙悟空. В самия роман акцентът окончателно е поставен върху него, а Сюен Дзан е пасивен. На китайска почва Сун Укун придобива много черти, взети от лудите, от шутовете, от даоистките схващания.

След Си Йоудзи се появяват близо 30 романа за вълшебства и приключения.

Разделяме ги на три групи:

  • 1). Продължения, имитации, съкратени варианти: 续西游记,西游补 16 глави, допълнение към оригинала, главният герой е Сун Укун, попада в света на сънищата; 东游记 100 глави, по-религиозен, за пътешествията на принц от Индия, който напуска двореца, за да търси себе си; 东游记 56 глави за осемте безсмъртни, търсещи елексира на безсмъртието и щастието
  • 2). Романи-биографии на светци от будистката или даоистката религия; в първата част се описва живота и мъченията, а после чудесата след като е станал дух
  • 3). Самостоятелни романи без директна реплика към 西游记: 西洋记 с предполагаем автор Люо Маодън, описва експедициите на мореплавателя Джън Хъ, исторически записки от самия него, преработени и събрани от автора

„Пътешествие на запад”

„Пътешествие на запад” 西游记 е роман, при който може да се говори за авторство. Творбата несъмнено е хомогенна, със структурна цялост и композиционан единност, а стилът се отличава от този на летописеца и от разговорния стил.

Авторът на романа е У Чън’ън 吴承恩, който е повече създател на произведението, отколкото компилатор на някогашни истории, израснали посредством традицията и събрани в книга. У Чънън е родом от Хуайан в провинция Джъдзян. От малък той се отличава с жив вроден ум, широки интереси и занимания и многостранен талант. Той е много добър в рисуването, калиграфията, обича да пише стихове и мелодии. Въпреки надареността си, той не успява да напредне много на държавните изпити и заживява в изключително големи лишения. Тези трудности го карат да осъзнае много ясно израждането на феодалната система за назначаване на длъжност, което посява в душата му семето на непримиреността и противопоставянето.

За написването на романа У Чънън се готви цял живот. Като малък, той пътешества често с баща си в района на Хуайан, из древните манастири и гъсти гори. Всеки път като стигнат до някое място, баща му разказвал свързани с тази местност чудновати истории и приказки. Той от малък развива любов към интересните истории и с възрастта си, това се превръща в страст. Когато е вече на 30 години, Чънън притежава огромна сбирки истории за чудновати неща и започва да обмисля създаването на роман. На 50 г. той написва първите глави на “Пътешествие на Запад”, след което, поради различни причини, спира да пише. Чак като остарява още повече и се сбогува с чиновническата длъжност, се връща към писането и довършва романа. Прието е да се смята, че трите романа („Речни разливи”, „Трицарствие” и „Пътешествие на запад”) предствляват трите етапа на развитие на китайския роман. В „Речни разливи” читателят се натъква на по-плътни описания на бита, докато в „Пътешествие на запад” за фундамент на сюжета е използван един документален исторически факт – монахът се отправя към Индия, за да донесе свещените сутри в Китай. Тази достоверна основа е само отправна точка за сюжета. Това е роман-пътешествие, в него причудливите истории за тайни страни и техните невероятни обитатели се смесват с будистки поверия и идеи. Първоначално чудесата са били необходими, за да се привлекат нови и нови поклонници към религиозното учение, ала в последствие тези истории придобиват собствена стойност и биват вплетени в чисто литературни текстове.

В религионото съзнание доброто 神 и демоничното 魔 са полюсни понятия, но в „Пътешествие на запад” границите между тях се размиват. В будизма запад е посокта на смъртта, следователно, посоката на избавлението от земните нерадости и суета и пътят към рая.

Пътуването на будисткия монах Сюен Дзан 玄奘 продължава 17 години, в които той пребродва повече от 100 княжества и царства и се завръща у дома с над 600 сутри. По време на своите странствания той редовно пише писма до императора, в които описва чудните земи, които е посетил. След завръщането си в Китай, монахът пише беседи за своите пътешествия и патила, неговите ученици събират тези записки в будистко религиозно съчинение, наречено 唐西游记 , в което основният акцент пада върху важността на свещениете текстове и техните тълкувания и интерпретации. Други ученици съставят отделен сборник (大慈恩三藏法师传), в който вече са вплетени различни легендарни и приказни истории, които целят да възвеличаят будизма и самия монах Сюен Дзан.

Всички глави на “Пътешествие на Запад” са написани като истории, като всяка има собствена сюжетна линия, но в същото време не се губи връзката с останалите. В тях се разказва за различни божества и духове, като едните въплъщават доброто, а другите – лошото. У Чънън успява да създаде един прекрасен, отделен от хората, свят на божества. В този свят навсякъде присъства човешката сянка.

На стенописи от 10 век в будистките манастири редом с образа на Сюен Дзан, е изобразен и друг важен персонаж, взел участие в пътешетвията, а именно – маймуната с жезъл. Нейният образ се свързва с интересното, с приключението. Най-ранното предтавяне на тази история е осъществено в жанра 话本 и се нарича 大唐取经诗话 – първото писмено прозиведение, в което фикцията и измислиците са повече от историческите факти. Тук отново присъства маймуноподобният персонаж, който закриля монаха и му помага благополучно да занесе сутрите у дома.

В романа „Пътешествие на запад” самият Сюен Дзан е представен като доста малодушен и неадекватен герой. А в противовес на неговата глуповатост, все повече се утвърждава „прозрелият простотата” Сун Укун 孙悟空. Дотогава в китайската литература не се е появявал подобен персонаж, който постоянно да пакости и да нарушава реда. Тойе надарен със свръхестествени способности и често се оказва така, че белите му са всъщност добри дела. В даден момент от историята богинята на милосърдието 关者 слага обръч около главата на Сун Укун, който да го стяга всеки път щом намисли някоя пакост. От друга страна, героят Сун Укун е смел и не приемащ беззаконието, готов да се застъпи за другите, с големи вълшебни способности, всички жестоки и страшни чудовища, духове и таласъми губят силата си под неговата “златна тояга” като или веднага умират, или се предават без съпротива. Това изразява горещото желание на У Чънън да премахне всички уродливите явления и сили в обществото.

Третият основен персонаж на повествованието е Джу Бадзие 猪八戒 – наказано божество, превърнато в прасе заради престъпването на някаква забрана. Маймуната, У Сункун и Джу Бадзие са пазители на монаха и тяхнатра задача се състои в това да го съхранят читав по време на неговите странствания.

“Пътешествия по западните морета” 西洋记

“Пътешествия по западните морета” 西洋记 е приключенски роман, написан по времето на династия Мин. Под „западните морета” се има предвид Индийския океан Главният герой на произведението е китайският Магелан, Джън Хъ 郑和, а авторът е неизвестен, той трудно може да бъде определен. Съществуват издания с различни автори на предговора.

Този роман варира от гледна точка на дължината, ала е доста по-хибриден от „Пътешествие на запад”, много по-разкъсан и има склонност към педантизъм, дори на моменти прерастваща в суховатост. През вековете това произведение се изгубва, а ние съдим за него по най-първите му издания.

Основният персонаж на романа, високопоставеният сановник Джън Хъ, остава в китайската история със своите завоевателни подвизи и неколкократни експедиции към индийските брегове. По време на династия Мин Джън Хъ организира корабостроене по устието на река Яндзъ, където се изграждат огромни плавателни съдове. Те са се строяли по височайше благоволение. Джън Хъ е бил отговорен за набирането на екипажа. Неговите експедиции достигат чак до бреговете на Африка. Той оставя паметни плочи на всички места, до които неговите кораби стигат.

Девизът на пътешествениците гласи следното „服异取宝”宝 – „да покорим чужденците и да завземем съкровищата им”. След всяка експедиция завоевателните кораби са се завръщали обратно в Китай, натоварени със скъпоценности и разнородни задигнати богатства. Голяма част от романа се състои от императорски укази и, разбира се, нескончаеми списъци на „придобитите” стоки. Останалата част изобилства от всевъзможни фантасмагории, които смело засенчват суеверията и традицията.

Още за китайските романи можете да ПРОЧЕТЕТЕ ТУК


СЛЕДВАЩ УРОК 20 >> „Дзин, Пин, Мей” 金瓶梅.


.