Класическа китайска драма (литература)

От древността няма много цялостни произведения, имало е театрални представления, имаме сведения от пр.н.е., където се вижда, че са се разигравали сюжети, но драматургична творба е запазена едва от дин. Тан. Драматургията в Китай като отделен жанр възниква доста късно, по-късно от други цивилизации като Гърция, Индия. През 7 в. съществува най-древната форма на театрално представление, наречено 参军戏 – театър на военния съветник, едноактна. Имало е двама актьори, военния съветник винаги е бил в комична, абсурдна и нелепа ситуация. Бил осмиван за своята тъпота, а често и бил потупван. Има главно диалог. За тази драматична форма съдим от фрагменти от енциклопедията 永乐大典 (1403-1424), целта й е била да обхване всички писмени данни от различни жанрове. Там са попаднали фрагменти от 参军. 永乐 大典 не достига до нас в пълен вид и само знаем, че е имало такива текстове. Знаем, че по времето на Сун имаме т.н. 戏文,имало е и т.н. 杂剧 – смесена драма. Наричали са се смесени, представлявали са 3 отделни драми, и не са били свързани с обща сюжетна част, имаме запазени около 1000 заглавия на 杂剧, но само заглавия. По тях съдим, че повечето са били комични произведения, с герои – лекари, студенти и т.н. Същевременно различните видове сказ ставали все по –популярни (сказ-устен разказ, без това да е театър и без да е чиста литература). Тези изпълнения са се случвали на същите сцени като 杂剧, в следствие на това двата жанра си влияят- синкретично театрално представление- диалози, пантомима, арии.

През Южна Сун този процес на сливане поражда единен жанр наречен класическа драма, която също е наречена 杂剧.

В борбите между Южна Сун, Лю и Дзин се появяват монголците, които помитат всички царства. На първо време монголците се интересуват от богатството и разрушават структурата на китайското общество. Не вземали на служба китайци, монголците имали много стриктно делене на съсловия, като 汉人 били най-ниско. От тук следва огромния срив в статута на интелектуалеца 士大夫 . Този нисък статут на интелектуалеца води до упадък на високите жанрове. Поезията 词,诗 , есеитичната проза и новелите на 文言- изпадат от литературната парадигма. На тяхно място се настаняват драматургичните и повествователните жанрове. Нямаме много подробни данни за писателите на дин Юен, това е така, защото те не са се вписвали в обществото. Това не пречи да са имали изключителна литературна слава и не малка част от произведенията да стигнат до нас.

Китайският Шекспир: Гуан Ханцин – 关汉卿, той може да се смята за родоначалник на жанра, т.к. чрез творчеството си дава основните характеристики на жанра. Написал е около 60 драми, до нас достигат 15, най-известната е 《感天动地窦娥冤》 – „Поразяващото света несправедливо обвинение на Доу Ъ”. Може да се нарече съдебна драма, заради казуса, но това е основата да се въведе драматизма (баща й взима пари от лихвар, не може да ги върне, продава Доу Ъ на лихварката, омъжва се за сина й, той обаче умира…). Една особеност е, че в текстовете вече има бележки как трябва да се държат актьорите на сцената. Втора особеност е, че когато героят се появи на сцената той се представя, често се описва сюжета, второстепенните герои не се представят. Трета особеност е, че има арии, т.н. 词, второстепенните герои не пеят арии. Четвърта особеност- драмата се състои от действия, сред които има 楔子 – малки части, които не са свързани с главното действие, служат, за да намалят напрежението, наричат се интермедии или пролози.

Законите на драмата са много. Една пиеса се дели на 4 действия: драматичен диалог, ария, пантомима. Основното са ариите, те обикновено се изпълняват от главния персонаж – лирическа драма.

По времето на Юен, за създаването на една пиеса, авторът трябва да има познания по стихотворство 词, да владее музикален инструмент и умение да изгради сюжета на драмата. Всички арии (11-18) трябва да бъдат в една и съща рима. Тази строга композиция основата на развитието на драмата до момента в който тя се превърне в изчистена композиция.

Следващият е първият новатор – Уан Шъфу – 王实甫 написал е 《西厢记》 – „Записки за западното крило”.Роден някъде около Пекин, написал е около 14 пиеси, венец е 《西厢记》, драмата е завършена от 关汉卿. При него имаме известна история на сюжета.

Преди време е написана 《莺莺传》 – тази история придобива голяма популярност и по-късно служи като тема в много стихове и фолклорни творби. Има сказания по тази новела с арии 鼓子词 – акомпанимент с перкусии. През 11 в. тази история е претворена в 《蝶恋花》 „Любовта на пеперудата към цветето”. 12 в. също е имало много произведения на тази тема. Знаем, че Уан Шъфу – 王实甫 добре е познавал тези произведения, а след него никой не дръзва, създава пиеса от 20 действия. Използва по нов начин допълнителни сценки, той ги прави още по-големи, при него 楔子 във втората част е дори по-голяма от действието. Той смело нарушава закона всички арии да се изпълняват от само от един персонаж, при него те са трима: 莺莺, 张珙,红娘 и тримата са равнопоставени. В неговите пиеси и второстепенните герои пропяват, така използва ариите, че те на места се превръщат в дуети. 张珙 бил по-скоро участник в действието, отколкото негов създател, а образът на майката е в развитие. Образът на слугинята, той е съвсем различен от образа на слугите в предишните драми (те повтарят своите господари). Тук обаче тя е самостоятелен образ, по-силен от всички останали, дори води действието понякога. В един момент 张珙 и莺莺 отстъпват на заден план – силен е образът на хората от простолюдието. Друг такъв образ е 勇明 монах, говори с груб тон, но е пълнокръвен герой, който зачита правдивостта.

По времето на Юен е имало 4 велики драматурзи – 关王白马: 四大家

Ние вече разгледахме двама. Следващият е Бай Пу – 白朴 (1226-1306). Знаем, че е имал трагично детство, майка му е открадната като робиня, той отказва длъжността, която управниците му предлагат. От него са запазени 2 драми: най-известната е „Дъжд над дървото Уту” 《唐 明皇秋放梧桐雨》 – интерпретация на темата за Ян Гуейфей .

Юенските драматурзи с удоволствие са включвали реали от миналото на Китай, патриотичния дух не можело да бъде оставен да тлее. Самото споменаване на реали от времето на Тан е влияело силно на китайските зрители. Той много пъти преработвал драмата, така че монголците да не заподозрат бунтовническия дух в нея, наблягал е на лирически арии, затова и тя е една от най-сантименталните. В нея танският император пее за любов

Ма Джъ-юен – 马致远 биографите драматично мълчат, останала е една драма- 《汉宫秋》 – „Есен в кралския дворец”, пълното заглавие е : 《破幽梦孤雁汉宫秋》 – „Есен в кралския дворец, където самотна дива птица нарушава тъжния/ печалния сън”. Започва тенденция по конструиране на сантиментални заглавия, за да привлекат вниманието на публиката. Това е драма по една от най-печалните древни истории, тя вълнува китайците и не пропуска да подчертае темата за национално освобождение на Китай. Тук се говори за 王昭君-отказала да даде повече пари на художник и той я нарисувал грозновата, изпращат я на варварина – тя поддържали мира между двете страни и се опитала да цивилизова варварите. Благодарение на нея варварите десетилетия наред не нападат Китай. Драмата била забранявана много пъти, което повишило нейната популярност.

Династия Юен е върха в Китайската класическа драма. Езикът, на който драмата намира израз е почти съвременния 白话, включването на народния говор неимоверно обогатява мотивите и героите и китайската класическа драма се оказва безспорен фонд, от който черпи китайската проза, включително романа.


СЛЕДВАЩ УРОК 18 >> Еволюция на китайския роман. Преход от устна към писмена традиция и проблем за авторството. „Трицарствие” 三国演义и „Речни разливи” 水浒传.


.