Културната революция и периода на Дън Сяопин

Преодоляване на последствията от Големия скок

В годините след Големия скок се извършва една икономическа и политическа реконструкция, чиято цел е да поправи последствията от икономическата и социалната криза, която той предизвиква. Предприемат се мерки за възстановяване на селското стопанство, частните парцели са върнати на селяните. До 30 милиона човека се преместват от градовете в селата, което облекчава снабдяването на градовете с продоволствия.

Разработва се икономическата стратегия „земеделието – на първо място”, влагат се големи капитали в селското стопанство, разширява се производството на земеделски машини и химични торове.

Индустриалното производство се възстановява дори още по-бързо и през 1963 г. започва един продължителен растеж, за който спомага и въвеждането на нови промишлености, най-вече нефтохимическата. Индустриалното възстановяване е впечатляващо поради две причини: постигнато е по време, когато Китай е изолиран от останалия свят по отношение на технологиите, и същевременно разработването на китайски ядрени оръжия поглъща по-голямата част от ресурсите, необходими за разработването и въвеждането на високи технологии (Китай прави първия си ядрен опит през октомври 1964 г.)

В сферата на образованието броят на учащите се намалява с около 30% за две години. Повечето от селските училища в селата, в които се съчетават работа и учение, са затворени. Също така и малко от „червените специализирани университети” оцеляват.

В периода след Големия скок политическото ръководство над страната се поема от Лиу Шаоци (刘少奇 – президент на страната от 1959 до 1968 г.), подкрепян от Дън Сяопин (генерален секретар на ККП). Мао Дзъдун до голяма степен е откъснат от всекидневното водене на държавните дела, но вижданията му се отстояват от съпругата му Дзян Цин (江青) – една от водещите фигури в сферата на партийния административен контрол над културата и от Лин Бяо (林彪) – министър на отбраната. Министър-председателят Джоу Ънлай остава неутрален.

След 1949 г. отношенията между Мао Дзъдун и ККП рязко се променят. През 1956 г. уставът на партията е преработен и от него се премахва изискването позоваването на вижданията на Мао да съствлява един от важните компоненти на партийната идеология. Враждебното отношение на Мао нараства рязко през периода на възстановяване след Големия скок. През 1962 г., когато стават известни истинските размери на катастрофата, Дън Сяопин открито критикува комуните и социалистическите производствени отношения, което му спечелва осъдителното прозвище „проводник на капитализма”. Загубил доверие в ККП и нейните водачи, Мао се обръща към следващото поколение, надявайки се именно в него да открие своите революционни наследници. Той счита, че основният обществен проблем, който трябва да се коригира е не корупцията на местните партийни кадри, а действията на хората, заемащи властови позиции и поели по капиталистически път.

Два други аспекта са особено важни в годините преди отприщването на Великата пролетарска културна революция. Първият е образованието и достъпът до образователните институции – след 1962 г. се предоставят по-големи образователни възможности на децата от градовете, най-вече на децата на партийните кадри. Мао критикува тази тенденция и смята, че годините на обучение на децата са прекалено много, че прекалено се разчита на изпитите, че учителите прекалено се уважават и че трябва да се изгради една по-здрава връзка между образованието и производството.

Другият аспект е културата – Мао твърди, че изкуствата трябва да служат на революцията. В началото на 60-те години са написани редица романи и пиеси, в които се съдържат, макар и в имплицитна форма, коментари върху политически въпроси. Мао натоварва съпругата си Дзян Цин (бивша кинозвезда и фигура от модното общество на Шанхай) да формулира естеството и насоките на партийната политика по въпросите на културата и да ги оповести в публично изявление. Тя се съюзява с трима свои радикални поддръжници и образува прочулата се по-късно „Банда на четиримата”, която става инициатор на провеждането на „културно изправяне”.

Културната революция

Великата пролетарска културна революция (无产阶级文化大革命), започва през май 1966 г., като активният й етап приключва през април 1969 г. Отделни трусове, обаче продължават да разтърсват страната до смъртта на Мао през септември 1976 г. и арестуването на Бандата на четиримата през следващия месец.

Културната революция започва с вълна от критики срещу ръководни дейци в сферата на образованието, както и политиката в тази сфера, които заливат училищата и университетите в страната. Изпратени са работнически екипи в училищата, университетите и различните правителствени институции, които да проведат кампания по „изправяне”. Мао обявява съгласието си терминът „Червените пазители – 红卫兵” да влезе официално в употреба и приема документ, известен под името „Шестнайсетте точки”, в който се посочва целта на Културната революция: „да се борим и да победим всички онези хора, които заемат властови позиции, но въпреки това са тръгнали по пътя на капитализма, да критикуваме и отхвърлим буржоазните академични „авторитети” и идеологията на буржоазията… да преобразуваме образованието, литературата, изкуството и останалите сфери, които не съответстват на социалистическата икономическа база…”

По това време вече са изградени в училища и университети множество организации на Червените пазители, а Мао ги окуражава да разпространят културната революция из селата. Преподавателите и образователната администрация са подложени на критика, като учителите са обявени за „вонящата девета категория”, и биват публично унижавани. Министърът на отбраната Лин Бяо призовава към разрушаването на „четирите стари неща” – старите идеи, старата култура, старите нрави и старите обичаи. Групи от Червените пазители приемат думите му за покана да разрушат всичко, което би могло да се определи като „буржоазна култура” – произведения на изкуството, чуждестранни дрехи, чуждестранни прически или дори названия на улици, свързани с миналото.

През октомври 1966 г. вече става ясно, че „бандата на четиримата” възнамерява да изземе властта от партийната структура. Управляващите лидери са обвинени във възприемане на капиталистически път на развитие и са принудени да си направят самокритика, включително и Дън Сяопин. Червените пазители започват открито да нападат местни партийни кадри, предоставя им се свободен достъп до фабриките и комуните и свобода да се намесват в партийния контрол върху тях.

В края на август 1967 г. Китай е пред прага на гражданска война. Червените пазители и други масови организации вече имат оръжия, по улиците се водят организирани сражения. Създалата се криза принуждава Мао Дзъдун, подкрепян от Джоу Ънлай и Лин Бяо да предприеме мерки за възстановяване на стабилността в страната. Някои от радикално настроените елементи са изгонени от Групата на Културната революция, а Народоосвободителната армия е натоварена със задачата да се справи с безредиците. След нова вълна на насилие през пролетта на 1968 г., организациите на Червените пазители са разпуснати. Предприемат се първите стъпки към преизграждане на партията – през април 1969 г. на Деветия партиен конгрес на ККП е издигнато ново правителство, като за наследник на Мао Дзъдун е обявен Лин Бяо. Първият етап на Културната революция се обявява за приключен.

За следващите години от Културната революция до смъртта на Мао са характерни проведените образователни реформи в училищната система на Китай. Тяхната цел е да се намалят „трите големи разлики” – разликата между града и селото, между промишлеността и селското стопанство и между умствения и физическия труд. За да се постигне това е намалено количеството изучаван материал, отделя се повече време на политическо образование и от всички ученици и студенти се изисква да участват в ръчна трудова дейност. Изпитите за постъпване в университети са отменени, като университетите сега подбират бъдещите си студенти измежду учениците, препоръчани от работническите колективи. В повечето университети редовното приемане на студенти е възобновено едва в началото на 70-те години.

През май 1973 г. Дън Сяопин (邓小平) е реабилитиран и през следващата година провежда редица реформи, сред които намаляването размера на Народоосвободителната армия, провеждането на „четирите модернизации” – в сферите на земеделието, промишлеността, отбраната на страната, науката и техниката.

Когато през 1976 г. Джоу Ънлай (周恩来) умира, мястото на министър-председател заема Хуа Гуофън (华国锋), който след смъртта на Мао Дзедун на 9 септември 1976 г. арестува Бандата на четиримата по обвинение в заговор за узурпиране на властта и четири години по-късно я изправя на съд. Вдовицата на Мао е осъдена на смърт, по-късно присъдата й е заменена с доживотен затвор, но през 1991 г. тя се самоубива.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 10 >> Епохата на Дън Сяопин


ПРЕДИШНА ТЕМА 8 >> Китай след революцията от 1949 г.


.