Лексикална омонимия в китайския език (лексикология)


Омоними 同音词


По начало под омоними разбираме думи, които са еднакви по звучене и различни по значение. В нашите езици се интересуваме главно от лексикалните омоними. Освен тях, има още две групи, от които китайският език се интересува повече – омофони (шеф-шев) и омографи (пара) (异形同音词;同形异义字). Освен това при нас говорим за пълни омоними (съвпадащи във всичките си форми – фокус) и частични (само в някои от формите си – син, пръст-пръстта, пръст-пръстът – тук говорим и за ‘омоформи’ – съвпадат по звуков или буквен състав).

Има две основни причини за възникване на омонимията: 1. Етимологическото развитие, фонетични промени в исторически план – уеднаквяват се различни по етимология думи- например мед; 2. Съвпадение на заети думи с вече съществуващи домашни: копие – копие, ракета-ракета.

За лексикални омоними се възприемат думи с обща етимология, получени в резултат на разкъсване на значенията на многозначна дума и образуването на омонимни думи въз основата на отдалечени значения, например мир(спокойствие), мир (светски живот) в двете си значения се възприема като омоним; също месец(луна), точа(остря) – точа (пускам нещо да тече). В българския език е възприето тези думи да се разглеждат като омоними, тъй като повечето от тях са частични, те развиват собствени парадигми, различни граматични форми, впоследствие и производни думи.

По начало, няма реална необходимост от отделянето на лексикални омоними в китайския език. Лексикалната омонимия разглежда това кое смятаме за значения на две различни думи и кое – за различни значения на една и съща дума. Китайските думи като цяло не се изменят по форма, затова и целият клас пълни и частични омоними липсва като явление. Ако се опираме на критерия за етимологичния произход на думите също се сблъскваме с трудности – той е много трудно приложим и ненадежден, доказателствата, основаващи се на него, са спорни. В крайна сметка лексикалната омонимия не е нужна за разглеждането на китайския, като за сметка на нея на преден план излиза явлението омофония.

В китайския език омофоните са много, заради ограничения сричков инвентар; йероглифите не отразяват звуковия състав. Една сричка може да има огромен брой значения (yi4 – 89 йероглифа). Омофоните са едносрични или двусрични, и винаги са пълни. Образуват редове от много думи, често 10-20 и повече.

Напр. shī 失; 师; 湿; 诗; 施; 狮; 尸; 虱; 蓍; 嘘; 浉; 酾; 鲺; 鸤; Затова и йероглифната писменост е от голямо значение, тя в много случаи придава разлика на формата. Същевременно обаче поради това омографията е доста ограничена.

Двусричните омофони се основават на едносричните. Обикновено образуват двойки, но може да са и повече. Биват частични и пълни (според брой еднакви йероглифи). Напр.: 著名,注明;销售,消瘦отслабвам;寿 命,受命;人士деятел,人事,人世светът на миряните,人氏 род

Контекстът обикновено помага да се разбере кои от всичките омофони се използва и рядко има неяснота; понякога обаче омофоните са от една и съща област, например – контекстуална омонимия :出版,初版. Поради това в говоримия език в такива случаи се прибягва до парафраза: 第一版;期末考试 – вместо 期终, което звучи като 期中. Китайските фамилии се записват с 300 йероглифа, сред тях също има множество омофони: 于,余,俞,

Омографи думи пиещи се по един и същи начин, но се произнасят различно (пара-пара)– също са много разпространени. Те са думи или йероглифи, едносрични или двусрични. Едносричните най-често са с обща етимология – 好3,4, 打2,3(дузина-бия), 少3,4, 空1,4, 差1,4. Те могат да бъдат и с различен звуков състав 会 – hui4, kuai4, 差 chai1,chai4, ci1.
Това влияе и върху двусричните омографи, съставени от тях. 公差 gong1cha1, gong1chai1, 好 吃3,1;4,1. Нулевият тон също може да има смислоразличителна функция: 妻子1,3; 1,0, 干事4,4; 4,0 (тези думи разглеждаме като акт на слофооформяне, т.е. фонетично обособяване).

Така, за разлика от омонимията, омографията и омофонията в китайския език почиват върху ясни и проследими принципи. В западните езици водещи при определяне на явлението омонимия са формалните критерии – думите разполагат с богата система от форми и на преден план излиза лексикалната омонимия, като преобладават частичните омоними; дори се отделя клас омоформи. В китайския език обаче поради неговия изолиращ характер броят на словоформите е минимален; водеща е композицията, полуафиксацията и афиксацията са много по-слабо застъпени. В граматиките се обслужва мнозинството и малцинството се съобразява с него – това е т.нар. принцип на аналогията. При нас има транспозиция, синтактична конверсия – тя обозначава редките промени в думите без външно изменение – например болен: прилагателно и съществително (лице) – липсва афикс, който да ги разграничи формално. Това се нарича конверсия. Подобни примери не са много при нас. По аналогия се възприема, че става трансформация с нулеви форми, подобна на промяната в значението – това се възприема като словообразуване, не като функция на думата. В китайския език е обратно. Повечето думи имат подобни функции, а наличието на афикси е рядко срещано, затова аналогията е обърната. За китайския език говорим за аналогия на неоформеността. Затова и отделянето на лексикални омоними по модела на европейското езикознание не е адекватно и сляпото му следване е ненужно. Най-адекватният модел при китайския език е граматиката на зависимостите – на взаимодействията между различните типове значения и тяхната позиция.


Пароними


Те са думи, които звучат близко, но не тъждествено. В българския няма изискване за съвпадение в графичен или фонетичен план. Често паронимите са с общ етимологичен произход (книжен, книжовен – но много често по някои от тях отпадат, поради стремежа на езика към икономия – примерно вече се казва само академичен, не академически). В китайския език има голяма група пароними, звучащи еднакво (омофонни пароними) – ‘парографи’ – звучащи еднакво и се записват с малка разлика в йероглифите; често с еднакъв фонетик и различен ключ:

汽,气;骑,奇;快,筷; 第,弟;

汽车,气车;健康,建康;教 授,教瘦;狮子,虱子;装相,装象

Същинските пароними (които нито се пишат, нито се произнасят еднакво) също са много. Сред тях има т.нар. каламбурни пароними: Паронимите са близки по графичен състав думи

没事,没四(一二三五六);

调皮,挑皮 ; 无法,无发

白袍,白跑 (разлики и в тоновете);难,蓝

За разлика от паронимията, омонимията е състояние на речника на езика; включва установени, изследвани отношения; при паронимията, тези отношения се проявяват едва при употребата на думите, т.е. тя субективна. Иначе,

Парономазия 谐音 – стилна фигура, целенасочено използване на паронимите, най-вече с различен етимологичен произход, с цел постигане на стилистична фигура. За разлика от паронимията, която се използва погрешно, ПН цели постигането на определен ефект.

给他自行车下坡——不踩 (不 睬)дай ми един велосипед по нанадолнището, не му върти педалите (не му обръщай внимание); 外
甥题灯笼照舅(旧)

一万,万一(不怕一万就怕万 一)

虚心,心虚 (скромен–гузен)

В китайския език парографията допълва паронимията; при нас тя не е толкова характерно явление, затова не ги отделяме.

Понятието омофония е елемент от явлението омонимия, което за разлика от паронимията се отнася към устройството на лексикалната система, към речника и отношението на единиците като инвентарни. Ето защо те не си противоречат, едното е инвентар а другото е употреба на инвентара.


СЛЕДВАЩ УРОК #14 >> Граматична омонимия в китайския език. Редовни и необичайни функции на думите. Отношение между омонимия и многозначност.


.