Ли Бай, Ду Фу, Уан Уей (литература)

Уан Уей

Уан Уей (701-761) поет и художник – за неговото творчество се казва 诗中有画,画中有诗; будист, развито чувство за участие в обществения живот. Уан Уей е талантлив и бързо се издига в чиновническата йерархия – един от преките възпитатели на престолонаследника. По време на въстанието на Ан-Шъ е осъден затова, че се е съгласил да заеме държавен пост, но е помилван и изпратен в изгнание. В стиховете си е по-умиротворен и спокоен и се счита за корифей на пейзажната поезия 山水诗. Природата е пасивна, влияе се от човешките дела – има даоизиране на природата. Природата е символ на естественото, свободното и волното, символ на нравствена чистота. Често е излизал извън столицата и събеседвал със знаменити будистки монаси, а след това се оттеглял и четял чанбудистки книги. Негови стихотворения са „山居秋暝” – „Есенна вечер в планинската колиба”, „终南山” – „Планината Джуннан” и „红牡丹 – „Червени божури”.

Ли Бай - 李白

Ли Бай – 李白 (702-762) е може би най-известният и бележит поет в историята на китайската поезия. За произхода на има 2 версии – старата е, че е роден в Съчуан. Според новата версия Ли Бай е с произход от Централна Азия и е принадлежал към покитайчено етническо малцинство и чак когато е на 5 години семейството му се премества в Съчуан. Семейството му е било заможно и Ли Бай се отдавал на охолства и дълги странствания. Въпреки условията, той не желае да заеме чиновнически пост. В стиховете си се самоопределя като 落仙 паднало божество. Нарича се още и 楚狂人 безумецът от Чу, наричат го още – 酒仙. Виното се явява елемент на безнадежността – „животът е сън, защо да го затрудняваме, нека пием”.

Опитвал се е да открие еликсира на безсмъртието. Мирогледът му е повлиян от будизма и най-вече от даоизма. В стиховете си изразява носталгия към миналото. Част от тях са наречени 古风 и подражават на Шъдзин. Най-известните му стихотворения са „静夜思” – „Размисли в тихата нощ” и „月下独酌” – „Под луната самотен пия вино”.

Ду Фу

Ду Фу (712-770) е роден в знатен и богат род и получава традиционно образование, което го подготвя за явяване на изпитите за заемане на чиновническа длъжност. През 735 и 747 г. се явява на изпита, но и двата пъти не успява, след което се отказва от това си начинание. През 744 г. в Луоян се запознава с Ли Бай, към когото Ду Фу изпитва силно почитание и възхищение. Ду Фу има няколко стихотворения, посветени на Ли Бай – „春日忆李白” – „Мисли за Ли Бай в пролетен ден”, „梦李白” – „Ли Бай насън, „天末怀李白” – „Мисли за Ли Бай при края на небето”.

Ранните му произведения – „兵车行” – „Балада за военните колесници” и „丽人行” – „Балада за красавицата”, са писани преди да избухне въстанието. След избухването на войната той първоначално е пленен и държан в Чан-ан. По това време пише „春望” – „Пролетна гледка”. Тежките години по време на войната дават огромен тласък в развитието на Ду Фу като поет. Темите на стиховете му отразяват всичко, което вижда и преживява – съсипаните животи на своите близки, съседи и дори напълно непознати.

В последния си творчески период Ду Фу започва да отразява не само страданието на хората и своите собствени емоции, а често пъти вдъхновение за стихотворенията му са обикновени пейзажи. Известни творби от късния му период са „旅夜书怀” – „Записани размисли през вечерно пътуване” и „茅屋为秋风所破歌” – „Песен за порутената ми от есенния вятър колиба”.


СЛЕДВАЩ УРОК 14 >> Хан Ю, Лиу Дзун-юен; концепцията им за „възвръщане към древността” – 复古.


.