Лу Сюн - 鲁迅 (литература)

Лу Сюн – 鲁迅 пише есета, поезия, фейлетони, памфлети и поезия в проза. Роден е в Шаосин, учи в частно училище там. Произхожда от западнал род на 士大夫 (дядото е оклеветен). Баща му боледува и Лу Сюн трябва често да ходи при лекари и знахари, от там се повлиява желанието му да стане лекар. Баща му умира като Лу Сюн е на 15 години и отговорността за семейството пада върху него. Работи като прислужник, момче за всичко, продавач. Тъй като семейството е бедно, той и брат му са изпратени на село, където се сблъскват с живота на селяните. Съседите често го тормозят (заради произхода). От рано се сблъсква с лицемерието на т.нар. обичаен морал, което го кара да осъзнае фалша, който е навсякъде. Лишен е от фалшива вяра в човека. Учи в минно- инженерно училище и в моряшко. По времето на реформите, при нахлуването на съюзническите войски в Пекин, Лу Сюн се запознава със западните идеи за демокрация. През 1902 година издържа успешно изпит за стипендия в Япония и записва да учи медицина. Заедно с лекциите по медицина чете и западна литература в японски превод и е впечатлен Дарвинизма (естествения отбор в обществото).

Веднъж преди лекция прожектират материал за екзекуцията на китаец и е потресен от реакцията на тълпата (селяни) дотолкова, че стига до извода, че няма смисъл да бъдат спасявани хора, на които им липсва интерес към съдбата на сънародниците. Разбира, че китайският народ има нужда от „духовно изцеление”. Според него единствената дейност, която може да постигне духовно просвещение е литературата. През 1906 година публикува статията 认知历史, която проследява развитието на човека в различните му етапи, 西科学史教篇 (история на западната наука) , 摩罗诗 力说 (за силата на демоничните поети (Верлен, Малармо, Рембо)),1908 издава заедно с брат си два тома с преводи (на двамата) на западна поезия, наречени 城外小说集, издадени с помощта на близки приятели. Тези преводи се различават от разпространените по това време, които са буквални. Езиците са немски, руски, японски и японски като преводите са максимално близки до байхуа.

Докато е в Япония, в Китай има борба между две групи – за демокрация и за запазване на империята. Лу Сюн клони към първата и смята, че Китай трябва да е демокрация. От друга страна империята е построена на основата на старото мислене и това трябва да се промени чрез просвета. Републиката може да бъде изградена от свободни хора, от индивиди, а не от тълпа.

През 1909 година се завръща и започва да преподава в Ханджоу, а после и в Шаосин. След това избухва Синхайската революция, която го вдъхновява да напише 怀旧 (спомен за старото) на 文言, прощава се със старото.

През 1912 година работи в Нандзин в министерството на образованието. 1912 г отива в Пекин. Осъзнава, че революцията реално се проваля, нещастен е и в следствие на това се оттегля от обществена дейност, спира да пише, но за сметка на това прави сбирки с непознати текстове. Занимава се с редактиране на стари книги – благодарение на него има пълно издание на поемите на 嵇康. Засилва се интереса му към будизма и споделя вярването, че животът е страдание – 人生本苦.

Движението „Четвърти май“ го обнадеждава (дори участва в подготовката). Участва в кръга на списанието 新青年 и вярва, че младите са тези, които ще спасят света от разруха. Тогава (1918) публикува и първият разказ на 白话 – 狂人日记.

狂人日记 – има мистификация. Историята започва с това как авторът иска да посети двама братя, но вместо това заварва само единия, който му разказва как отсъстващият е преживял криза параноична криза, но се е оправил и е станал чиновник. Докато е бил луд е водил дневник и фактически произведението представлява този дневник – накъсан дневник, показващ срива в душевното състояние

Накратко: мисли, че всички искат да го изядат, всички го гледат с неприязън, защото е направил забележка на главния писар. Зачита се в старите книги и вместо 仁, 孝, 礼, 忠 вижда 吃人. Зачита се в старите книги и вижда само примери за човекоядство. Смята дори , че и брат му иска да го изяде. Казва: „За 4000 години виждам само човекоядство”. Стига до извода, че няма истински хора, защото всички ядат хора. Единствените, които не са яли човешко – това са децата.

Успехът на този разказ е последван от есета, където пише мисли относно женския въпрос, семейството, младежите, срещу традиционното мислене, за свободната личност, както и изданието 随感录(хрумвания), където публикува разкази и статии. В изданието публикува статии относно наболели въпроси в китайското общество (пр. 现在杀死者), които се радват на голям успех, поради остроумието си.

Отдава се на организационна и редакторска дейност в литературните общества – 语丝社,未名社。 Редактор е на 国民新报. Има неприятности с гуоминданското правителство и отива в Сямън като професор по литература.

През 1926 година докато преподава в Гуанджоу се запознава с марксисткото учение. През 1927 подкрепя студентските протести срещу властта и става свидетел на разправата с протестиращите, което го кара да напусне всички постове, които заема и отива в Шанхай (тогава средище на прогресивните интелектуалци).

Заради разрива в отношенията с правителството то му налага критика и цензура.

Здравето му е разклатено, заради активния му социален живот. Там се отдава на писателска дейност. Заедно с Ю Дафу издават 奔流, както и създава обединението 朝花 с ляв уклон, става главен редактор и един от преводачите на 近代世界短篇小说 集。

Същевременно продължава да навлиза в движението на марксизма. През 1930 година става един от учредителите на обединение на левите писатели 中国左翼作家联盟 – Лига на левите писатели, но въпреки че е поканен за председател – отказва. Пише импресии, памфлети, есета – през тези години творчеството му се концентрира в по-кратки форми и отново е разнопосочен – яростен и злободневен, потопен в действителността, а от друга страна се срещат и импресии сякаш откъснати от света (силна символика от будизма). 人生本为苦 (живота по начало е страдание). В тези последни етапи от живота си и водещ тежко материално съществуване съчетано с разклатено здраве. На 19.10.1936 година умира в Шанхай.

За разлика от останалите, които сляпо подражават на западните идеи, стилът на Лусюн е на органично завършена личност, която е повлияна от различни философски течения, но пречупени през собствената му същност. Има интерес към теорията за еволюцията, но не подкрепя принципа “силните изяждат слабите”.

Друго негово влияние е немската школа за индивида (индивидуализма) и свръхчовека – 个性主义思想 , 超 人思想. Тук го отблъсква липсата на колективен дух.

Лю Сюн няма спокоен период, произведенията му са задъхани. Освен влияние на будизма, усеща се и религиозно съзнание – нарича се 原罪 (първороден грях). Настроението в творчеството е меланхолично – тъга по неосъществените идеали, усещане за вина към тези, към които е бил … След разочарованията, произведенията му придобиват по-философски вид. Голяма част от литературата по това време основно е себеизразяването ( и при Лу Сюн е така), но при него няма мегаломанска непогрешимост, може да е саркастичен с другите, но и със себе си. Такъв тип изказ няма дотогава.

Главните му произведения са: Двата сборника събиращи ранните му произведения 内喊 (1923) – викове и 彷徨 (1926) – блуждаене. В първия ранните произведения се усеща повей на загърбване на старото – призиви към китайците да вървят напред. Във втория са включени по-късни разкази, изпълнени със спомени от детството 孔乙己。 В началото на 30-те излиза сборника 故事新编(стари истории в нова редакция)。 Четейки митове му хрумва да напише пародии на тези истории(оттам и заглавието). Те са своеобразна алегория на съвременното общество като тук хуморът е ведър. Има 17 сборника със 杂文 – смесени жанрове, неща, които е писал в пресата (памфлети, есета, фейлетони и др.). Такива смесени сборници са 坟, 热风,而己集。В ранните романи бичува ретроградното – любим обект на присмех са 礼教, като същевременно е критичен и към себе си; защитава правата на жените, един от първите, засегнали темата за правата на децата; правата на студентите – тук отработва нервния език и стил, на пръв поглед пише на байхуа, но има препратки към стари текстове (уънйен-изми) – далеч не толкова разбираем колкото си мисли.

С течение на времето стилът му става иносказателен и метафоричен, буреносен, дори физически не е имал много време за много думи. Болестта и вечно търсещият му дух стават причина за неговия уникален стил. След 1927 година пише повече杂文 от преди. Това е резултат от кредото му, че като писател трябва да реагира мигновено на всяко злотворно явление в живота – някои сравняват произведенията му с изстрели, гранати.

Освен реактивност, в творчеството му има и тенденция за импресивност, сантименталност. Тази тенденция, в която той не е толкова рязък, а по-скоро гъвкав, се проявява с сборника 野草(1924-1926) , където събира 25 (от 50) импресии и това е първият сборник с поезия в проза 散文诗。 Нито преди, нито след него има нещо подобно. Подобно на „Богини” , това е декадентско произведение. Последният му сборник е 朝花夕拾 (утринни цветя, събрани привечер). Там се разказва за ранното му детство.

Лу Сюн пише и разкази. Една повест има – 阿Q真传 – истинската история/биография на 阿Q, чието име става нарицателно на лумпен, човек без идеали, който се щура, нелеп, без да го осъзнава. Ироничното е, че от всички ситуации излиза морален победител (精神胜利). Според някои версии Q представлява глава с плитка, символ на недоволството и бунта на Лу към традицията. Това е и най-превежданата му повест.

Преводи на част от произведенията на Лу Сюн – 鲁迅:

„Сапун” 《肥皂》

„Мъст” 《复仇》


СЛЕДВАЩ УРОК 28 >> Периодът на 50-те години – етапи и критерии в развитието на литературата.


.