Малцинството И 彝族

Китай е една от държавите с най-многобройно население и с най-много националности – повече от 1 милиард и 300 милиона души и 55 малцинствени групи.

56-те националности в Китай са: националност хан, монголска, хуей, тибетска, уйгури, мяо, и, джуан, бу-и, корейска, ман, тун, яо, бай, тудзя, хани, казахстанска, дай, лису, уа, шъ, гаошан, лагу, шуей, дунсян, наси, дзинпуо, киргизка, ту, дауорска, мълао, чиан, булан, сала, маонан, чилао, сибо, ачан, пуми, таджикска, ну, узбекска, руска, евенки, дъ‘ан, бао‘ан, югу, дзин, татарска, дулон, еленки, хъджъ, мънба, луоба и дзинуо. В страната съществува и население, което е с неизвестен произход.


Автор на курсовата работа: Лъчезара Валентинова Николова – специалност Китаистика, СУ


Националността хан заема 92% от общото население на Китай. В дългото историческо развитие китайските малцинства живеят в различните райони на страната заедно с националността хан, а в някои райони има концентрация на няколко малцинства. С изключение на националностите хуей и ман, които използват китайски език, всяка националност използва освен съвременния китайски, така и свой собствен език.

Малцинствена група И: 彝族

Жителите от малцинствена група И обитават главно хълмовете и басейните около провинциите Юннан, Съчуан, Гуейджоу, както и Гуанси-Джуанския автономен район. Известни са с дългата си история, невероятна култура и традиция, запазена в Югозападен Китай. Според петото национално преброяване, през 2000г., статистиката сочи, че има население от 7 762 286 души.

Езикът им е разделен на шест диалекта, самите те произлизат от австронезийското семейство на сино-тибетския тип Дзан-Миен. Малцинството И се гордее с факта, че създало най-ранните срички в Китай през 13ти век. Имат различни вярвания в духове, почитане към предците, прекланят се пред природата. Между изброените най-силна е вярата в силата на духовете.

Начините им на хранене варират в зависимост от условията на региона, който обитават. Тъй като по-голямата част от малцинството живее в планинските райони, то се препитава с елда, царевица, картофи. Свинско, овнешко и говеждо са основните видове месо за консумация. Що се отнася до напитките, особено популярни са чаят и виното.

Когато пият, предпочитат да седят в кръг и да не се хранят. Чашите за напитки са уникални – някои са направени от дърво, други от овчи или биволски рога и дори от нокти на орел.

Огненият фестивал: 火把节

Огненият фестивал, или 火把节, е най-величественият традиционен фестивал на етническата група и. Широко разпространен е в областите на провинции Юннан, Гуейджоу и Съчуан. И и други малцинства като бай, лагу и дзинуо честват този празник.

Легендата разказва, че в древността И не са имали огън. Мъж на име Мудън, седял върху изгнил дънер и започнал да дялка прът от дънера. Накрая, на третия ден от втория лунен месец, той успял да произведе искра и така открил огъня. Огънят донесъл топлина и светлина и с неговото откритие приключила ерата на храненето със студено сурово месо.

Фестивалът се провежда на 24-то число от шестия лунарен месец в местността Шълин (石林), или Каменната гора. Представлява забележителен набор от варовикови образувания, намиращи се в пров. Юннан. Според легендата това е родното място на Ашима (阿诗玛), красива девойка от малцинството и. Тя се влюбила лудо в един момък, за когото обаче не й било разрешено да се омъжи. Така се превърнала в камък, който и до днес носи нейното име.

Огненият фестивал обикновено продължава три дни. Първият ден е определен за семейни събирания, а последните два дни са за конни надбягвания, борба с бикове и гребане.

Празникът е добър шанс за младите мъже и жени да се опознаят помежду си и да изберат своята „половинка“. Те танцуват и пеят около огньове цяла нощ.

Фестивалите са най-ярките празненства, в които можем да видим народностите в пълния им блясък. Подборът на мястото и ваканционната атмосфера излизат извън рамките на всекидневието. Повечето се провеждат веднъж в годината, но има и такива, които се честват през две или повече години.

Обичаите на И

Обичаите са част от традицията на народа. Те са специфични, разнообразни, свързани са с почитането на боговете, здравето, природата. Поколения наред историите се предават устно, традициите се повтарят, за да може да се съхрани културното наследство на националността.


Използвана литература:
Qian Minjie: Intangible Culture – Passing on the Tradition, Foreign Language Press, Beijing, China, 2007

Интернет източници:
http://www.travelchinaguide.com/intro/nationality/yi/
http://www.chinaculture.org/gb/en_focus/2006-09/28/content_97676.htm
http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter6/chapter60101.htm


Автор на курсовата работа: Лъчезара Валентинова Николова – специалност Китаистика, СУ


.