Песенно-поетично творчество в “Маошъ” 毛诗 (литература)

“Маошъ” 毛诗 е сборник, съставен през 2-ри век преди н.е. по времето на династия Хан по височайша повеля, като към 9-12 век се превръща в 诗经. Първият литературно-поетически сборник в Китай на древни китайски песни. Още от най-дълбока древност владетелите в Китай са обръщали внимание на 谣 – простонародни песнички, но и песни пророчества.

В древността са съществували чиновнически длъжности на хора, които обикаляли сред простолюдието и записвали тези песнички (слепци, бездетни, недъгави 乐师). По време на дин. Джоу в един момент около 7-6 век преди Хр. са се появили във всички царства свитъци със събрани такива песни. В отделни царствата е имало свитъци с песнопения, които са служели при обреди и отразявали настроението сред народа. Песните са използвани от владетелите като обратна връзка към населението, да се види тяхното настроение, нагласа, условия за живот и т.н.

Според китайски източници са били над 3 хил., но Конфуций отхвърлил тези, които се повтарят и отделил тези, които се отнасят към ритуала – 礼 и справедливостта – 义. Тази легенда се допълва от един цитат от съжденията на Конфуций – 论语:

吾自卫反鲁, – когато се върнах от цар.Уей в цар.Лу,
然后乐正, – музиката стана правилната,
雅, 颂各得其所 – а одите и химните получиха своето място

Коментаторите са единодушни, че става въпрос за пътешествието на учителя през 498 – 497 год. и на тази точна дата е прието да се смята, че Шъдзин се появява. Самият Конфуций не е бил личност, която поставя себе си като висш критерий. Той препредава, носи завет. Конфуций (孔子) събира произведения без автор и след това ги тълкува според своето гледище. Той най-вероятно е довършил това дело, което е било продължителен процес. Доста преди появата на Шъдзин в конфуцианските паметници има доста цитати от произведенията, които влизат в 诗 经. Завършеният от Конфуций сборник е бил изгорен заедно с всички други конфуциански паметници с изключение на “Книгата на промените”, така че не се знае какъв е бил видът на реалния Шъдзин. Това става при Цин Шъхуан – обединител, унифицира всичко в държавата. Наредил е да бъдат изгаряни книги, за да унищожи всякакво предишно влияние върху населението. Изгорени са всички произведения, които не са практически полезни, а водят към размишления (философия, худ. литература), това било необходимо, за да се преодолее съпротивата на отделните царства.

След това династия Хан поставя въпроса за възстановяването на загубените предишни ценности. 2-ри век пр.н.е. – епоха на подем – ранна и късна Хан. Излиза обществен едикт, възнаграждение за всеки, който донесе класика. Изгубената класика се възстановявала по устна традиция. В средата на 1-ви век има обсъждане в двора на императора 明 и за най-верен е бил признат варианта Маошъ, оттогава под 诗 се разбира 毛诗, а по време на Тан официално се добавя 经. Маркира канонизиран паметник (конфуцианство). Част от комплекс древни паметници (13-то книжие включващо 5-то книжие, 4-то книжие и 4 отделни паметника).

В 5-то книжието първата е “易经”- древен паметник с фрагменти от още по-древни паметници и дори поетични откъси. След него следва “书经”, а третата е “诗经”, а четвъртата е “礼记” – посочва как де се осъществяват ритуалите. Последен е “春秋” (историческа хроника)

Авторът, съставителят е 毛. Той е първият литературен теоретик в историята на китайския език. 诗 – стихотворение, поезия, изпълнение на текст с мелодия.

Идеи, позиции на паметника – възникват претенции/спорове между групировките кое от паметника е така, кое не е. Съставителят пише така наречения “Голям предговор към “Маошъ” ” – 毛诗序, в който обяснява много неща свързани със съставянето, появата и тълкуването на текстовете:

– Състои се от 305 поетични произведения, от които 6 са изгубени (останали са само заглавия).
– 4 големи дяла, които не са равномерни, определени са условно.
– Анонимно творчество, няма автори, тъй като предава идеите на конфуцианството. Според конфуцианството личността не е важна, важно е да се предава на поколенията “чистият нефрит на познанието”. Преобладават колективни произведения. Трудно е да се датира, дори и да има пряка връзка с историческо събитие. Всяко произведение е сбор от вече готови фолклорни елементи.

4-те големи дяла:
1) 国风 – Нрави на царствата
2) 小雅 – Малки оди
3) 大雅 – Големи оди
4) 颂 – Химни, ритуални произведения

Сред тях има ритуални песнопения, храмови химни, епически песни, лирически песни (няй-голям дял). Лиричните песни доказват наличието на други чувства, въпреки силната ритуалност на периода. Пр. любовна мъка, носталгия по родния край, т.н. отношения между мъж и жена – ядрото на лирическите песни. “Песни свързани със сватбения ритуал” – от които ние разбираме как е протичало сгодяването, животът на бракуваните двойки
Хумористични и сатирични песни – например богат, но без потекло велможа, изпаднал в смешна ситуация пред девойка.

– Текстовете започват да остаряват, стават неразбираеми с времето и се нуждаят от коментар, който съпътства всеки древен текст.
– 国风 – “Нрави на царствата”, 15 подраздела с 160 произведения (от около 16 стиха) от 8-6 в. преди Хр.. Синтаксиса на тези песни е опростен, доближава се до начина на говорене на простолюдието. Представлява 4-ри значен стих, като големина между 54-69 знака.
– 雅 – 2 подраздела – 小 и 大, общо 105 песни, посветени на церемонии, пиршества, храмови песнопения. По съдържание и тематика 小 са близки до 国风. Те са най-трудни за четене – загубени елементи.
– 颂 – химни, 3 подраздела, 40 броя, предимно ритуални песнопения – жертвоприношения, ритуали за плодородие. Най-труден раздел понеже са храмови песнопения.

Това са фолклорни песни, но вече са преработени. На лице е редактирането и превръщането им в тектове. Извлича се само текста, а музиката остава на втори план.

Това е т.нар. линейно/ синтагматично деление на сборника, съществува и парадигматично (пластово) такова.

1) 大序 – голямото въведение, в него е представен идеалният модел за поезия, как делим тази поезия.

2) Към всички произведения има филологически коментар и “малки предговори” – 小序, представляват коментари към конкретните стихове. Те са насочване към стихотворението. В много случаи са неверни, на нивото на мисловност.

Тази схема може да бъде раздробена и с коментарите от различни времена. Първият коментар е от дин. Хан. Вторият слой е по време на династия Тан. Тук се прави коментар не само на текста, но и коментар на коментара 正义.

3) 诗 – самото стихотворение.

Когато песните са спокойни, това значи добро управление и обратно, когато са тревожни, безспокойни песни – лошо управление.

От Големия предговор:
风*风也 – вятърът е повей
教也 – той и е нравоучение
风以动之 – вятърът раздвижва
教以化之 – нравоучението променя

Има 2 варианта, в първото 风 е внесено значение на, т.е. стихът 风 е повей, а вторият вариант е, че това е разнопис на 讽 – напътствам, иронично подмятам. 讽词 – ирония, – стихът 讽 представлява иронично подмятане, с помощта на което народните маси могат да съобщят на императора къде греши. Т.е. още в началото на 风 като поезия се набляга на поучаването, 动 – трогване, разчувстване, а посредством поучаването те се променят. По този начин поезията 诗 представлява обиталище на волята.

毛 – описва създаването на песенно-поетически сборник като единство от слово, музика и танц. Т.нар. синкретични произведения – това е първото в света определение за синкретизъм в изкуството.

В Големия предговор се споменава за така наречените 六义 – 6-те принципа на поезията. (Това понятие се среща още в 周礼 ,но там е 六诗 – 6-те поезии. Тези различия в наименованията показват стъпала в еволюцията на понятията.)

故诗有六义 – 6 категории (принципа):
1. 一曰风 – Песни
2. 二曰赋 – Пряко изложение на нещата
3. 三曰比 – Изложение с помощта на сравнение
4. 四曰兴 – Сравнение, в което се изказва алегория
5. 五曰雅 – Оди
6. 六曰颂 – Химни

风, 雅 и 颂 – се очертават като стихови жанрове, най-вероятно това са били названия на акомпаниращите инструменти.

赋, 比 и 兴 – не са коментирани в Големия Предговор, те са художествени тропи, средства за внушение, свързани със стила.

赋 – първоначално е означавало събиране на данъци, с течение на времето чрез него започва да се обозначава едно предаване в думи, пространно изложение, без да се допуска преувеличение. Такова е определението спрямо коментатора 朱喜 – Южна Сун.

赋者铺也 – Фу ще рече описване
铺采擒文 – чрез описване с ярки думи да се залови изящното
体物写志也 – посредством форми и предмети да се опишат чувствата

赋 са тропи (думи, които имат литературно значение), пряко и директно описание. В общия смисъл изпълняват ролята на възклицателния знак. 赋 е в основата на诗经 над 60% .

比 – съпоставяне, сравняване. Метафора, олицетворение всичко е 比.

Много често срещано сравнение – на жената и нефрита.

“有女如玉” – касае не само красотата, но и добродетелите й. Според древността нефрита притежава 5 добродетеля: 仁,义,智,勇,洁。

比喻 – метафора, понякога и олицетворение. Пример:
我心匪石,不可转也 – Не е от камък моето сърце, че да се преобърне
我心匪席,不可卷也 – Не е рагозка моето сърце, че да се прегъне

Колкото повече сравнения има в 1 песен, толкова по-близка тя е до авторска поезия.

兴 – предизвиквам чувство, събуждам, възбуждам и т.н. Природна картина или нещо, което виждам, предизвикващо чувство, близко е до понятието “запев”. Начало на строфа свързана с 外物 – външен/природен обект. Китайците твърдят, че в много от песните на Шъдзин няма връзка между 兴 и по-нататъшното лирично съдържание, което е не точно изказване, по-скоро ние сме загубили връзката. Един вид в 兴 има скрит паралел с текста след него.

比 и 兴 често са едно до друго, макар че са различни .

Според не китайски изследователи в 诗经 има следни типове или мотиви в песните:
1.祭祖央诗 – епически песни в памет на предците
2.农事诗 – песни свързани със земеделието (календарно-образни)
3.怨诗 – песни жалби
4.刺诗 – протестни песни, изразяващи недоверие, ирония
5.徭役诗 – песни за различни повинности (военна, земеделска)
6.婚姻诗 – сватбени песни

В 诗经 лирическият говорител често се сменя, характерни особености – песни и диалози, един пита друг му отговаря. (Напр. в “Сухи листа” интересен и ползотворен похват, но след това почти не се среща. “Сухи листа” – ритуал свързан с инкарнацията на млади момчета и момичета. 叔兮 – млади момци, така момите се обръщат към тях. 伯兮 – зрели мъже. Шумата е т.н. запев, при който се прави паралел с природата – листата падат – девойката порасна, есента като време за промяна. Коментар в 诗经 – чиновниците изчакват владетеля да запее и едва тогава запяват, така и сухите листа чакат вятър, за да се отронят. С叔 и 伯 се назовава разликата в йерархията, когато чиновниците действат по-слабите се подчиняват на висшестоящите. Песента е изобличение на велможата. Велможите трябва да изчакат владетеля да каже своята дума и след това да подемат песента.)

Основен размер на стиха – четиризначен – 四 言 (四 字); много рядко от 2 до 8 字 . 4 стиха = строфа 章
– Често срещано дублиране на строфата (重章)
– Повтарят се и стихове (叠句)
– Повтаряне на йероглифи字(言)
– Повтаряне на звукоподражателните 象声词
– повтаряне на значещи думи
Пример: 昔 我 往 矣, 杨 柳 依 依 (люлея се от вятъра)
今 我 来 思, 雨 雪 霏 霏 (нося се на талази из въздуха))

В Шъдзин за първи път се усещат явления като ритмика, ритъм и рима – много характерно за 诗经. Тук виждаме всички типове рима, които се срещат после в класическата поезия т.е. сборникът задава матрица.

Римите в 诗经 са разнообразни:
(а) Най-често срещаното римуване е с една и съща рима за цялата строфа като се римуват четните стихове
б) Римуване на всички стихове в строфата
в) Смяна на римата във всяка строфа, т.е. в едно стихотворение могат да се срещнат 2, 3 или повече рими.)

В 诗经 има голямо количество двусрични думи за епохата.

В 诗经 има голямо количество съществителни имена назоваващи предмети от бита, точни глаголи, худ. език основно черпи от ресурсите на ежедневния език.

Най-често срещаните модални частици – 矣, 思, 乎, 兮.

Появява се стремеж да се открие някакво авторство, за да преминат в категорията “придворно творчество”.


СЛЕДВАЩ УРОК 4 >> „Чуски строфи” 楚辞: първи сборник с авторска поезия. Постановка за Централната и Южната литературна традиция. Първи поети – Цю Юен, Сун Ю, Дзя И, Съма Сянжу. Формиране на жанра фу 赋.


.