Методи за предаване произношението на йероглифа (фонетика и фонология)

Методи за предаване произношението на йероглифа: 反切 и 直音

Римни книги (韵书): представляват речници, в които думите, които се римуват са подредени в серии. Известно е, че още в периода на царствата 魏 и 晋 /220-420 г./ са съществували такива речници, но най-важната част от традицията на тяхното създаване започва през д. 隋/581-618/ с написването на 《切韵》(601 г.) с автор 陆法言. Макар че в началото този вид речници най-вероятно са били замислени като помощно средство при писане на поезия, впоследствие те иззели голяма част от характеристиките на обикновените речници, тъй като предоставяли информация за значението, произношението и изписването на китайската книжовна лексика в съответната епоха. Може да се каже, че това е бил един логичен начин да се реши проблема със съставянето на речник на един безазбучен език.

В римните речници произношението на даден йероглиф е било предавано с помощта на два други йероглифа, първият от които е имал инициал еднакъв с инициала на транскрибирания йероглиф, а вторият – финал, еднакъв с финала на транскрибирания йероглиф. Този метод е известен като 反切. Напр. четенето на 东 по този метод се е предавало като: 德红切. Обикновено за илюстриране на произношението са били използвани широко използвани йероглифи, за да могат читателите да съставят четенето на някоя непозната дума с помощта на думи, които са им добре известни.

Методът 反切 се счита за създаден през ІІ в. н. е., според някои мнения под влияние на индийската фонология. Преди да бъде въведен, единственият начин да бъде предадено четенето на даден йероглиф бил чрез посочването на негов омофон. Когато такъв липсвал, или омофонът е бил рядко срещан йероглиф, са се търсели близки по звучене йероглифи /близки омофони/. Този метод, известен като 直音 е бил широко използван в коментарите на класическите произведения от епохата на д. Хан, но методът 反切 е дал огромен тласък по отношение на прецизирането на произношението на йероглифите.

В последствие 《切韵》на 陆法言 претърпява множество редакции, особено по времето на династиите Тан и Сун. По-известните от тях са 《广韵》и 《集韵》/по-късна редакция на 《光韵》/. 《广韵》е съставена по императорска заповед по време на д. 宋/960-1279/ от група автори. Счита се, че в тази творба са запазени почти без промяна фонологичните категории от оригиналната《切韵》, въпреки четирите века, които ги разделят, и тъй като първоначалните римни книги са били напълно изгубени, първите съвременни изследвания на фонологията в 《切韵》са се базирали изцяло на 《广韵》. През 1900 г., обаче, части от най-старите версии на《切韵》са открити в пещерите 敦煌и в Турфанската падина, а други се появяват и в Пекин. По-голямата част от тях са ръкописи, макар че има и някои печатни издания /фрагменти се пазят в Британския музей/. През 1947 г. почти пълен ръкопис с редактирана версия на 《切韵》е открита в Императорския музей в Забранения град (故宫博物馆).


СЛЕДВАЩ: УРОК #13 >> Фонетични особености на древния китайски език. Реконструирани групи начални съгласни. Особености на инициалите и финалите.


.