Семантично-функционална характеристика на морфемата и думата (лексикология)

Проблеми при дефинирането на думата

Морфемите не са трудни за дефиниране, имат ясни граници. Думата обаче е понятие, което в никой език не е дефинирано ясно (подобно на изречението). За разлика от сричката, звука, морфемата и текста, тя не е реалност, не е даденост. Тя е условно лингвистично понятие. Изтъкват се следните характеристики на думата:

  • 1) Непроницаемост на структурата – не можем да вмъкваме нищо в думите (както би било напр. сладък този лед); но в китайския език има модел на образуване, при който първият корен е действие, а вторият – обект на действието, и по този начин се образува акцентуално единство. Тези думи (离合词) са разединяеми,разделими. Такива са например 叹气 – въздишам (谈了一口气);(见了一次面);(帮你的忙)
  • 2) Акцентуално единство – думата е комплекс – едната част е ударена, другата не. Но в китайския има множество думи, където морфемите са равноударени – 大小,人民,看见
  • 3) Неясни граници между многозначност и омонимия – по начало, ако между значенията има връзка, говорим за многозначност; ако няма, става дума за две отделни думи, които се явяват омоними; но и това не е съвсем приложимо в китайския. Затова в крайна сметка в китайския език считаме думата за едно условно, работно понятие, което не е езикова реалност и не подлежи на прецизна дефиниция.

Според ролята си морфемите се делят на лексикални и служебни (граматични). Лексикалните морфеми носят основното речниково значение – към тях спадат корените и словообразувателните афикси. Граматическите морфеми участват при образуването на словоформите и са носители на граматикализирани значения в езика. Те се изучават от морфологията.

В китайския език освен лексикални морфеми, има и полуафикси – те са универсални явления, в българския също се срещат, но са малко и не ги отделяме (коневъд). Те имат полуслужебни значения.

Китайските морфеми са многозначни (т.е. имат различни лексикални значения) и многофункционални. Примери:

  • 快 бърз; остър; радостен;
  • 子 дете; син; плод; семе
  • 白 бял; прост, понятен; чист, без добавки; напразно (白袍)

Думите имат различна граматична употреба – при нея се изменя синтактичната конструкция, но не и самата дума морфологично. В различните си значения думите не получават морфологично оформление. Те имат множество лексикални значения, които наглед не са свързани, и изпълняват различни граматически функции. (напр. 白 – определение и наречие). Свойството на думите да се проявяват с различни лексикални значения се разпростира и върху многозначността на граматическите значения. Така например за съществителните е характерна именната функция, но всяко китайско съществително, включително и собствените имена, може да се употребява като определения към други съществителни; (относителни определения (дървен)) – при нас преходът води до промяна в структурата на думата, докато в китайския език всяко съществително съдържа в себе си и функцията на относително определение: 国家标准,茶杯. Повечето относителни прилагателни пък често се използват и като сказуеми: 高. В българския те се прилагат към съществителното и заедно с него образуват едно понятие. В китайския език освен тази функция, която е в 高楼, прилагателното може да има и функция на сказуемо: 高升 – издигам нагоре. При нас наречията се отделят като прилагателни със суфикси, и единствено в среден род формата на прилагателното съвпада с наречията (високо дърво, високо скача, но висока сграда). В китайския език обаче няма формални признаци, затова ние трябва да проследяваме закономерностите, по които се движи значението.

Съществителните имена имат две основни функции, определени от техните значения. Основната функция на мнозинството от прилагателните обаче не е на определение към съществително или глагол, а на сказуемо (这座楼很高) – и нужда от спомагателен глагол няма. Освен това, като остатък от стария език, за който е характерна многофункционалност на думите, някои прилагателни в съвременния език се използват освен като сказуемо със значение на някакъв признак на и като чисто глаголен признак. 繁荣 fánróng (развит, процъфтяващ) → 中国经济繁荣. (няма 很); 繁荣经济 – трябва да развием икономиката – т.е. е глагол с транзитивно значение; 热一热 – затопли го. (транзитивно/преходно?)

Сложните глаголи в китайския език се употребяват и като съществителни имена – 改变立场 – променям си позицията; 没有改变 – няма промяна. Глаголите, които означават процес 绿化,深化, с малки изключения също имат и транзитивно значение. 深化改革 (задълбочавам промяната).

Китайските думи и морфеми имат способността да се употребяват не само с различни граматични и лексикални значения, но и на различни равнища на лексикалната система: 好 – означава качеството ‘добър’ и най-често се използва в качеството на сказуемо – като повечето прилагателни в китайския език: 这本书很好; но също и 我很好– добре съм (със здравето). Нюансите зависят от субекта. Още: 他的病越来越好。(подчертаното е определението; в началото – подлог, в края – сказуемо). Тук 好 вече не е признак, а има значение на процес (ставам добре), но и двете значения са в сказуемна функция.

Друго значение, характерно за прилагателните, е на определение: 好人;好的人 – устойчиво словосъчетание, като квалификация на човек. Определенията могат по начало да се оформят със служебния елемент 的.

好 се употребява и като определение към глагол – означава добре, лесно, удобно правя нещо, напр. 好种大米 – лесен за садене на ориз.

Друга употреба – отделно – 好不好; като междуметие – 好! (браво! давай!);

В устойчиви словосъчетания – 买好/卖好 – купувам/продавам дружба ~ угоднича; 两国交好 ¬– двете страни установяват дружески отношения.

好 се използва и като глаголен резултативен елемент – явява се втори елемент на глагола, като внася значение за резултат: 想好0 мисля → измислих, 看好0 – избрах си; 吃好 – хапнах си.

В значението си за резултат, 好 от една страна е суфикс (с нулев тон), от друга запазва в известна степен лексикалното си значение – ‘добрият’ му произход продължава да присъства – ‘добър резултат’, ‘задоволителен’. 杀 shā убивам – не може да се каже 杀好.

Думата в китайски език може да се употреби, наред със своите лексикални значения, и като суфикс, с граматически функции, и нейната роля може да се определи в зависимост от обкръжението на думата.

Отделно, има и думи с полуслужебно значение – между лексикалното и граматичното. То представлява лингвистичен похват и е присъщо за думи с достатъчно абстрактно лексикално значение. Използват се в словосъчетания с други глаголи: 进行比赛;进行改造;得到美化 (получава се пасивно значение).


СЛЕДВАЩ УРОК #3 >> Китайската морфема в словообразувателна функция (корен, полуафикс, афикс).


.