Морфема и дума в китайския език (лексикология)

Основен обект на лексикологията е възприето да се твърди, че е думата. Но трябва да се отбележи, че в различните езици ‘дума’ е различно понятие. В европейските езици разликите не са толкова големи, и понеже системата от понятия, които ползва езикознанието, е възприета първо в Европа, тази система е много подходяща за местните езици. Но по отношение на някои други езици, като китайския, нейните понятия са неподходящи. В китайския език в центъра на лексикалната и граматическа система стои морфемата. Тя представлява сричка, тъй като, ако разделим китайската реч на елементарни смислоносещи единици (т.е. морфеми), те съвпадат със сричките, т.е. делимостта на смисловите единици почти напълно съвпада с фонетичната делимост. Неизменимият едносричен корен е минимумът, след който няма смислова делимост. (Морфемата съвпада и с йероглифа, т.е. тя е и графично най-лесно отделимата част.)

По дефиниция, морфемата е най-малката значеща част 1) в рамките на думата, и 2) в езика. Положение 1) е приложимо за нашите езици, но се пропуска обстоятелството, че думата не е обективно открояваща се езикова единица, а зависи от множество фактори; затова възприемаме 2). С малки изключения, на китайската морфема съответства една неизменима сричка, със съответния й тон. (В китайския език има около 400 срички, с тоновете 1300+). Тази фонетична система определя важността на броя на сричките. Думата, както и сричката, е двупланова – има материална (фонетична и графична) и вътрешна форма (значение).

Морфемите се разделят от общото езикознание на свободни и свързани. Свободните, за разлика от свързаните, могат да се употребяват самостоятелно като думи. (тук – да се спомене и неопределеността на понятието ‘дума’ в китайския език – разгледано в следващия въпрос)

Едносричните 单音词 са прости непроизводни едноморфемни думи. Те се употребяват най-често в книжовните стилове и в старокитайския, в разговорния стил също се срещат понякога – най-вече като съществителни имена, глаголи, прилагателни. Много от ядрената лексика е съставена от такива думи (人、马、大、小). Могат да се разглеждат като свободни морфеми (自由语素). Използват се и самостоятелно, като думи, в състава на изречението (вкл. в едносъставни изречения), като елементи в производна дума и пр. Някои се употребяват само самостоятелно – в състава на изречението – например служебните думи, като предлози, съюзи, частици и пр.

Свързаните морфеми 黏着语素 са бивши думи, които вече не се употребяват самостоятелно, а в съчетание с други – като 桌,梯,棋,盖 (похлупак/похлупвам). Тази свързаност/свобода в нашите езици е относително ясна, но в китайския не е така – в него границата между тях е много по-относителна. Свързаните могат да се срещат и в корена на думата (桌子、象棋盖子盖了), и в състава на изречението (方桌、下棋、木盖). Не можем да твърдим, че下棋 е съставено от две думи; въпреки примерите горе, свързаните не могат да се употребяват със свое самостоятелно значение.

Свързаността и свободата на морфемите в китайския език е доста относителна, оттам следва и отностителност на границата между думите и морфемите. Границата дума/словосъчетание също е много относителна (голям въпрос – 猪肉 – дума или съчетание?), понякога изобщо не е ясна.

Границата на думата е ясна в случаите, когато има суфикс – например 鱼子 (yúzǐ),妻子 (последната се е превърнала от сложна в производна, като 子е преминало в суфикс и е изгубило тона си).

Многосрични думи (多音词) – по правило са производни, но невинаги. Изключенията са думи, чиято етимология е трудна за извеждане.

Многосрични едноморфемни (прости) думи (联棉词), наричани още ‘прости биноми’ – по правило повечето са заемки, и то древни (葡萄,蜘蛛,蝴蝶,玻璃,蝙蝠). Много от тях са съставени от уникални йероглифи, които се срещат само в тези съчетания. Те се делят на 3 групи:

  • 1) С общ инициал: 双声连绵词:蜘蛛、仿佛、伶俐
  • 2) С общ финал 叠韵连绵词:骆驼、玫瑰、葫芦
  • 3) Неспадащи към нито една от горните 2 категории 非双声叠韵连绵词:疙瘩、芙蓉、蝙蝠

Тук спадат и заемките – стари и нови:麦克风、巧克力、马达、沙发、雪茄; варваризмите CD盘; а също и зкукоподражателните думи: 扑通、滴答、叮当;

Многосричните сложни думи се образуват при съчетаването на свободни и свързани морфеми – корени, афикси, полуафикси. Например 马路,工人,桌子,说话,大小,现代化,因特网.


СЛЕДВАЩ УРОК #2 >> Семантично-функционална характеристика на морфемата и думата в китайския език. Лексикални, полуслужебни и служебни значения.


.