Мотивираност на значението на устойчивите словосъчетания (фразеология)

Паремия – устойчива фраза, която означава съждение. Представлява логическо отношение между понятия, свързани и съотнесени към определена ситуация. За разлика от изречението, паремиите са устойчиви единици, които са неразмножими едносъставни изречения. Независимо, че изречението е съждение, паремията сама по себе си не е изречение, защото тя има смисъл на едно цяло:

前怕狼, 后怕虎。Нерешителен, търси си оправдание, за да не извърши нещо

Това изречение е едно цяло, не можем да му направим граматичен анализ

人生七十古来稀。От край време човек да живее до 70 е рядко срещано = рядко

Устойчивите фрази могат да означават и отделни понятия и тогава изречението функционира като семантичен аналог на думите. Фраземите и думите означават понятия, а паремиите съждение. При паремиите съждението преминава в понятие и те могат да се използват като понятия

黑云压城城欲摧 Черни облаци надвисват над града

Това е понятие, не се използва като самостоятелно изречение, използва се за сравнение със значение много сериозно положение.

Когато паремиите се използват като понятие те от речеви единици се превръщат в речникови.

捡了芝麻, 丢了西瓜 това е съждение, но и понятие, не може да се използва като самостоятелно изречение, но целият фразеологизъм може да се използва като дума.

你好象有点捡了芝麻,丢了西瓜。

Семантичната класификация разкрива степента на семантично взаимодействие на думите в състава им. Има три вида фразеологизми: фразеологични сраствания (идиоми), фразеологични единства и фразеологични съчетания.

Фразеологични сраствания – фразеологизми, чиято семантика е напълно различна от елементите изграждащи ги. Значенията им се възприемат като немотивирани и непрозрачни, дължи се на голямата семантична трансформация на компонентите, предизвикана от отдалечеността във времето на фразеологизма, като следствие от наличието на стари връзки, архаични думи или значения. Значението на тези фразеологични единици представлява пределна проява на идиоматичността. Фразеологичните идиоми са устойчиви словосъчетания притежаващи най-висока степен на идиоматичност. Тяхната експресивност е външна или е закрепена в значението- по традиция – узуално (закрепена чрез употреба). Характерно за идиома е че заради вътрешната му форма липсва жива образност. 上当 минавам се, оставам излъган (вътрешната форма не е ясна); 马大哈 състои се от 3 съчинени думи – шемет, шматка, смята се за съкращение от: 马马虎虎;大大咧咧;嘻嘻哈哈 . Непрозрачност – относителна категория, има различни степени на мотивираност, но това до колко са мотивирани фразеологизмите зависи от ерудицията на човек.

半斤对八两 – не по врат а по шия – характеристика за човек – един дол дренки, хвани единия, удари другия.

Има 3 степени на мотивираност: висока, ниска, средна. Ако разположим в тази скала идиомите, то те са ниска или средна. Източници на идиоматичност са реалиите, националната специфика (тя замъглява вътрешната форма), наличието на староезични явления – фразеологизмите запазват в незасегнат вид стари форми, стари значения, отношения между думи и частици.

Ниската степен се нарича немотивираност, към нея спадат словосъчетания с най-висока степен на идиоматичност. Немотивирани са кит.класически фразеологизми поради наличието на стари думи

事在人为 работата си чака майстора
下不为例 за последно да ти е

С ниска степен на мотивираност са и фразеологизмите, които представляват алюзии, свързани са с определена история, за да разберем значението им трябва да знаем историята.

叶公好龙

毛遂自荐

草木皆兵 неоснователен страх

洛洋纸贵

庖丁解牛

Фразеологични единства – устойчиви словосъчетания при които общото значение е свързано с преносната употреба на думите – имат ярко експресивно значение. Степента на идиоматичност е по-малка, т.к. фразеологичните единства се възприемат като сравнително прозрачно мотивирани от вътрешната форма. Дължи се на факта, че преносното значение на думите образува единно фразеологично значение. Фразеологизмите от книжните стилове – запазва се жива връзката от старокитайския – има архаизми, в тази група попада огромна част от фразеологията.

吃醋;

不怕慢就怕沾,

路远知马力;

烈火见真金

Фразеологичните единства са представени най-вече от същинските фразеологизми – експресивни словосъчетания и изречения, като тази експресивност условно може да се подели на 2 вида:

Експресивно породена от образа основа – образно мотивирани. Значенията на тези фразеологизми се мотивират от вътрешна експресия и външен паралелизъм.

山外有山,天外有天 – винаги има нещо добро

一子入地,万粒归仓 да ти се връща

活到老,学到老

心中无事一身轻

Фразеологични съчетания – минимална степен на идиоматичност. Липсва семантична трансформация на компонентите, но значенията им са семантично свързани, не са свободни, т.к. има строго избирателна съчетаност. Характерна особеност е голямата вариантност на компонентите, промяна в словореда, ясно значение, липсва образна експресивност:

当家,当权,下棋,но не можем 当会,当事. Тази избирателност образува групата на фразеологичните съчетания. Донякъде тя е извън фразеологията, в нея има доста свободни съчетания.

В тази група влизат и устойчивите фразеологизми – номинални фразеологизми с постоянна синтактична връзка.

龙头产品- стоката издърпваща цялото производство

Друга група са с изчезнала образност:

矛盾

仙人掌

山里红

龙头 това са мъртви метафори


СЛЕДВАЩ – УРОК #4 >> Традиционна класификация и особености на китайските фразеологизми: чъню (成语), разговорни фраземи (惯用语), каламбурни фразеологизми (歇后语), поговорки (俗语) и пословици (谚语).


.