Нанкинското десетилетие 1928-1937 г.

Основни моменти от политиката на Гуоминдана

Гуоминданът превръща Нанкин в своя столица, тъй като градът е по-близо до земите на политическия й контрол. Пекин е преименуван на Бейпин – „Северен мир”. Десетгодишният период между 1928 и 1937 г. е известен под името „Нанкинското десетилетие”, по време на което Китай е страна на поразителни контрасти. В крайбрежните градове признаците за модернизация и озападняване са все по-отявлени. През 1933 г. над 80% от притежаваните от китайци промишлени предприятия са разположени в източните и югоизточните крайбрежни провинции и в Манджурия.

Противно на градската атмосфера, моделът, по който протича селският живот като че си остава неизменен. Земеделската продукция се увеличава с темпото, с което нараства и населението на страната, което е немалко постижение като се вземе предвид, че в аграрната сфера не се правят значителни технологични нововъведения. Съществуват, обаче, и крайно бедни селски райони, в които селяните са принудени да продават дъщерите си или да емигрират в колониите на европейските страни или в страните на югоизточна Азия.

Гуоминданът, следвайки политическата програма на Сун Ятсен, според когото Китай все още не е узрял за демокрация, установява в страната еднопартийна диктатура. През 1931 г. Националистическата партия приема временна конституция, с която въвежда управленска система с пет клона – изпълнителната, законодателната, съдебната, изпитната и контролната служба. В същността си тази структура представлява куриозна смесица от древни и съвременни елементи. Изпитната служба, която надзирава назначаванията на държавни длъжности, и контролната служба, която следва да овладява корупцията, са остатъци от имперската система, докато другите аспекти говорят за западно влияние. Централният политически съвет на Гуоминдана номинално държи под контрол изпълнителната власт, но след 1930 г. Чан Кайшъ си изгражда силни позиции като умело манипулира различните фракции в армията, партията и правителството.

Идеологическата позиция на нанкинското правителство също е смес от различни елементи. Въпреки че много от неговите поддръжници са от Четвъртомайското поколение и съответно са участвали в атаката срещу конфуцианството, самият Чан Кайшъ е последовател на Джу Си, неоконфуциански философ от ХІІ в. По време на нанкинското деситилетие конфуцианството е възстановено в предишния си статут, а рожденият ден на Конфуций е обявен за национален празник. Конфуцианството е важен елемент и в движението „Нов живот”, лансирано от Чан Кайшъ през 1934 г. Това движение има за цел да подтикне населението да се придържа към четирите конфуциански добродетели: благопристойност, справедливост, честност и самоуважение, и същевременно да разпространи западните представи за хигиена. Движението „Нов живот” има и християнски елемент, като Исус Христос е представен като модел за подражание.

През 1931 г. група от офицери от Военната академия в Хуанпу създава организация, известна под името „сините ризи”. Те си поставят за цел да съживят Гуоминдана и да превърнат Чан Кайшъ в диктатор, като наред с това играят водеща роля в движението „Нов живот”. Откритото възхищение на Сините ризи към Мусолини, подчертаният им антикомунизъм и употребата им на насилие са причината да бъдат класифицирани като фашистка организация, а Чан Кайшъ – като питаещ симпатии към фашизма. Някои историци изобретяват термина „конфуциански фашизъм” по отношение на Сините ризи, поради смесицата от западни и китайски елементи в тяхната идеология. При все това не може да бъде поставен знак на равенство с европейския фашизъм, тъй като целта на Чан Кайшъ не е да създаде масово движение.

Най-големите постижения по време на Нанкинското десетилетие са в областта на финансовите институции, комуникациите и развитието на индустриалния сектор. През 20-те години на ХХ в., Китай все още не разполага с единна монетарна система, а обменът на валута и банките са почти изцяло в ръцете на чужденци. През 1927 г. е разработена финансова стратегия за правителството – уредени са нови кредитни условия за погасяването на китайския външен дълг, въвежда се китайския юан и се премахва данъка върху вътрешната търговия. Основават се централна банка и специализирани банки, които да осигуряват обмена на валута и кредити за селяните, както и да финансират изграждането на транспортна мрежа.

В областта на комуникациите през Нанкинското десетилетие се удължават двойно железопътните линии и почти четирикратно шосетата за моторните превозни средства. В добавка една национална авиолиния осигурява самолетни полети по разписание, както и въздушна поща. Това разширяване създава нови работни места и обекти за инвестиране, спомага за интегрирането на икономическите региони и усилва чувството за национална идентичност. В същото време често на селяните не се позволява да използват новите пътища, понеже те са изградени за военни цели. Повече от половината новоизградени железопътни линии са в Манджурия, която от 1931 г. насам е под контрола на японците.

През този период секторът на индустрията силно се разраства, като се изграждат и някои модерни промишлености като производство на електроенергия. Въпреки това, повечето от едрите предприятия все още са притежавани от чужденци, а участието на китайци е най-вече в сферата на производството на потребителските стоки, като текстилът и хранителните продукти съставляват може би три четвърти от дейността им.

От основополагащо значение за китайския икономически напредък е нарастването на производителността в селскостопанския сектор. През 1932 г. е учредена Националната служба по проучване на земеделието и се създават възможности за увеличаване на заемите, отпускани на земеделци, чрез земеделското кооперативно движение. Ала по-голямата част от заемите отиват у земевладелците и малък процент от самите заеми се инвестират в земята.

Наред с това Националистическата партия обявява и намерението си да изгради в страната съвременно образование. Когато идва на власт, тя приема редица закони, обхващащи всички видове образование, а през 1930 г. сам Чан Кайшъ става министър на образованието. Обществото на народите съветва да се осъществи образователна реформа в национален мащаб и 1940 г. бива избрана като годината за въвеждане на задължително начално образование.

Гуоминданът обявява, че възнамерява да постигне анулиране на неравноправните договори. Но тъй като се стреми с всички сили да избегне влизането в конфликт със западните сили, той използва дипломатически средства, а не заплахи, за да постигне обявената цел. През 1928 г. САЩ връщат на страната митническата автономност, а Великобритания, между 1929 и 1931 г. доброволно се отказва от концесийните си зони в Ханкоу, Дзиудзян, Джъндзян и Сямън. Другите концесийни зони остават в ръцете на чуждите държави и преговорите за премахване на екстериториалността почти не напредват преди избухването на войната с Япония.

Китайската комунистическа партия - 1928-1935 г.

Поредицата бедствия, случили се с ККП през 1927 г., подтикват към преоценка на стратегията на партията. На Шестия партиен конгрес, проведен през 1928 г. в Москва, Ли Лисан заема поста генерален секретар на ККП. Решава се за момента партията да съсредоточи усилията си върху селото. Когато Ли Лисан се връща в Китай, той изтъква важността на селските бази, създадени от Мао Дзъдун и други, но остава ангажиран с градовете и промишления пролетариат. Властта му е, обаче ограничена от присъствието на „двайсет и осемте болшевики” – обучени в Москва китайци, чиято задача е да преустроят и пренасочат партията.

През 1930 г. Ли Лисан (李立三) прави опит да организира въоръжено въстание. Планът е да се подготвят стачки и демонстрации в Чанша, Ухан и Нанчан, след което новосъздадената Червена армия да завладее тези три града. Комунистите постигат най-голям успех в Чанша, задържайки го в свои ръце десет дена. Но народът не откликва с цяло сърце, а ръководителите на селските бази, особено Мао Дзъдун, отказват да се включат. Резултатът е бедствен.

След неуспеха на въстанието, Мао Дзъдун се оттегля в района на планинската верига 井崗山, на границата между провинциите Хунан и Дзянси. Но районът се оказва неподходящ за база, поради факта, че е твърде малък и каменист, затова през 1929 г. комунистическата база се премества на изток – в Жуйдзин 瑞金, в южната част на провинция Дзянси.

През 1931 г. в Жуйдзин се създава Китайска съветска република (中华苏维埃共和国), като Мао Дзедун става първият й президент, макар властта и политическите му линии да се оспорват от двайсет и осемте болшевики. Китайската съветска република незабавно прокарва радикален закон за земята, съобразно който земята не само на земевладелците, но и на богатите селяни е конфискувана. Също така и закон за брака, според който бракът „е свободен съюз между мъж и жена.” И мъжете, и жените имат правото да искат развод, а разведените жени получават икономическа помощ. Съветът бива незабавно залят от порой молби за развод.

През декември 1930 г. Националната революционна армия предприема първата си решителна атака срещу комунистическите бази в южната част на провинция Дзянси, но е принудена да се оттегли. Следва бунт в едно от подразделенията на Червената армия и чистка от страна на Мао на хората, които той подозира, че са му противници. През юли 1931 г. Чан Кайшъ лично застава начело на националистическите войски, обсаждащи комунистическите бази. По това време войските вече наброяват 300 000 души и започват да постигат успехи, но биват отзовани заради предприетата по същото време окупация на Манджурия от японците.

През 1934 г. ККП взема решение да напусне базата в Дзянси и да се отправи на Дългия поход през октомври същата година. Според някои историци решението е продиктувано от военни съображения, но според други партията е загубила голямата част от народната подкрепа в резултат на поземлената си политика за конфискуване на земите на богатите селяни. Приблизително 86 000 д. поемат от базата в Дзянси, пробиват с лекота обсадата на Гуоминдана, която е част от поредната кампания на Чан Кайшъ за изтребване на комунистите, и се отправят на изток към Хунан, след което и в Гуанси. Първото голямо сражение е при прекосяването на р. Сян, североизточно от Гуейлин, при което комунистите губят половината си войници.

През октомври 1935 г. Мао Дзъдун и Първа фронтова армия стигат до селската база в северната част на провинция Шаанси. По време на Дългия поход са извървени 5000 мили и по-малко от 20 000 от поелите хора са оцелели и са се добрали до крайната му цел. В резултат на това основната база на комунистическите действия се премества от юг на север. Според някои изследователи ако не е избухването на войната с Япония, това би бил краят на тяхната кауза.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 7 >> Китайско-Японската война 1937-1945 г.


ПРЕДИШНА ТЕМА 5 >> Епохата на военно диктаторство – 1916-1928 г.


.