„Неофициална история на конфуцианците” 儒林外史 (литература)

„Неофициална история на конфуцианците” 儒林外史 е образец за късен класически роман; реализъм, сатирична украска, хуманистични идеали, търсене на положителния герой

• Създава се се в началото на 18 век, насочена е срещу изпитната система, критериите;
• Първи роман с един единствен автор – 吴敬梓 У Дзиндзъ;
• Езикът е отдалечен от байхуа; първи роман, посветен на живота на ерудитите;
• Няма един главен герой, наниз от истории всяка със своята самостойност; свързани от тематично ядро, посочено в увода от 4 йероглифа 功名富贵 „заслуги, слава, богатство, знатност” – представят това, към което се стреми всеки конфуциански учен;

Има 56 глави и 3 основни типажа:

1) Почитатели на 八股文 – съчинени за участие на изпит; признават само 八股文 като изящно слово; нямат семейства, служба, само колекционират и ги разменят; организират пиршества – вдигат се тостове, състоящи се от цитати; Хуан Джаожен – младеж с чисти идеали, първоначално е противник на тези, но навлизайки в изпитния кръг, забравя светлите си мечти и започва пропаднал живот, продаване на идеалите;
2) Псевдоучени;
3) Истински добродетелни конфуцианци 君子;

Друг един герой се проваля 20-тина пъти на изпитите и полудява. Друг – 周进 несресан, кален, предизвиква насмешка, загубва службата си на частен учител, гонен от домовете, в които преподава. Той се представя блестящо на изпитите, назначен за изпитващ чиновник, вижда, че има корумпирани оценяващи.
Положителни герои – авторът търси положителното в ранното конфуцианство. Не са убедителни, усещат своята непригодност спрямо духа на епохата.

В романа са използвани различни техники като ирония, дълбока психология в проследяването краха на младежите. Имаме изкривяване на човешкия образ, изпитната система е опорочена.


Роман от сигурен и единствен автор 儒林外史 – 吴敬梓zi3 1701 -1754. 外史- апокриф/ неофициална история на конфуцианците е важен етап в развитието на романа. Това са съчинения, които дават други версии на основните събития и личности от китайския пантеон. Още в самото заглавие е заложена една апокрифност, единоборство и алтернативност на изложението.

Авторът е издънка на ерудити, той от рано живее с идеята, че ще продължи плеядата бележити от своя род. От рода на дядо му имало шестима, които взели добри места на столичните изпити, той също е избран на областно ниво на около 20-годишна възраст и започва и той обещаващо. На 29 г. той участва в последния етап от изпитите, ала съчинението му е отхвърлено поради тежнение към странност, но той вместо да си вземе поука и да влезе в правия път е обхванат от интерес към чудачеството, природата, лова, риболова и даоизма. Интересът му е насочен към събиране на странни и чудновати истории, апокрифни книжнини, всичко, различно от класическото и утвърденото; плод на неговите занимания е сбирка с неофициални книжки, а венецът в неговата дейност е този роман – Неофициална история на конфуцианците.

儒林外史 представлява един следващ етап в историята на китайския роман. Той е първият изцяло посветен на ерудитите, конфуцианците роман. От гледна точка на композиция представлява наниз от истории, самостоятелни, почти на границата да се нарече сборник от разкази или повести; няма герои, при които да присъстват във всички истории; има няколко персонажа, които присъстват в две-три истории, но това не е достатъчно, за да се нарече роман, следователно какво поддържа всички текстове в едно книжно тяло, какво пречи този корпус да се разпилее на отделни повествования? Случките могат да се възприемат като вариации на 1 тема т. е. всяка случка, мотив в романа насочват/ са свързани с 1 основен мотив/ тематика – -изразен още в предговора.:功名富贵: заслуги, слава, богатство и знатност, това са нещата, към които се стреми всеки участник в изпитите. Всички случки са насочени към тези четири неща, които свързват в едно цяло тази книга. А средството за постигането на тези неща е успехът на изпитите. Всички са насочени като късчета от 1 огледало към тези 4 неща, външните им прояви са неизменно свързани с тези 4 неща. В предговора се казва „тук ще откриете низки люде, надменни горделивци, лицемерници.

Авторът зачертава традициите преди него – поредната проява на странник; произведението не е стоглавово, а от 56 глави, сред многобройните вариации има три типажа герои: 八股文 – съчинение, което се състои от 8 части и е толкова схематично, че е изключително сухо и липсва каквато и да е била свежест в него. В този роман едни от любителите на 八股 文 са т.нар. 八股文士子. 八股文士子 са илюстративни герои за схоластиката, характерно за тях е цитатничеството, преднамереното подражателство. Този суховат формализъм се цени в изпитната система; интелектуалната свобода, извисеността на чувствата са заменени от смешна преданост към шаблона и клишето, само това признават за литература, те колекционират стотици съчинения и дори в ежедневието си използват цитати от такива съчинения и ги цитират по най-неуместния начин; извън тези кабинентни познания познанията им са ограничени. Извън тези съчинения те са поставени в нелепи ситуации. Един от тези八股文士子 е 范进 , той дори не знае кой е Сушъ苏轼, защото той не фигурира в канона. Друг е马二, който се наслаждава на природата чрез цитати от八股文, а веднъж на един камък вижда името на 李清照 и не знае коя е тя. Това са хора, чиито жизнен път е белязан от едно падение, а именно падението на талантливия човек, впрегнал дарбата си в цитата.

匡超人 – първоначално презира八股文, надсмива се над суетливите амбиции и пише възторжени стихове и писма. След време обаче забравя своите мечти и користта пресушава неутолимата му жажда за добри деяния. Благородна ярост, весели и сатирични описания. Романът илюстрира как конфунцианците като млади са изпълнени с мечти, но после продават душата си, за да достигнат четирите блага. Има едно усещане за пропадане. В своите опити да се домогнат до тези четири заветни идеала, героите преминават през какво ли не, историите разкриват опорочената изпитна система. Двама от героите са особено впечатляващи, известни като двамата 进 – 周进и 范 进.

周进 – в образа му се усещат навеи от комичните герои в театъра. Той е старик – студент, който цял живот търси успех на изпитите, за него авторът казва: 苦(усърдно)读了三十年的书

Тази негова отдаденост на науката, но само с цел да успее на изпитите, води до занемареност на външния вид. Той е като една карикатура. Авторът използва словесна пирамида за да го опише:


秀才
吃长斋
胡须满腮
经书不揭开
纸笔自己安排
明年不请我自来

Обсебен е от идеята да се прослави на изпитите. Принуждава се все пак да дава частни уроци, но дори и учениците му се смеят в лицето. На това отгоре и крадял от домовете им. Загубва тази служба и е приютен от свои родственици, които за негов огромен ужас са търговци. Той им води сметките, чувствайки се безкрайно унизен. Веднъж заедно с търговците минават покрай изпитната палата, като я вижда, той заридава, къса си дрехите. Толкова жално ридае, че роднините му събират пари и го записват да участва в изпита. Справя се отлично и го назначават. Става уважаемият изпитващ 周进, с което мечтата на живота му е постигната. Минавайки от другата страна , той разбира колко повърхностно се оценява, колко е порочен този кръг, но неговата суета бързо потушава колебанията и съмненията му.

Още по-впечатляваща е съдбата на范进. На 20г. започва да се явява на изпита, като 20 пъти претърпява провал. На 54г. той продължава да е кандидат-студент 童生, в крайна сметка доживява да види името си на т.нар. 金榜 (нещо като топ 10), той е втори в този почетен списък, което предизвиква у него безмерна радост, дотам, че изгубва разсъдъка си за часове, той обезумяло тичал насам-натам и все повтарял „我中了”. (б.р. в учебника по граматика на стр.300 имаше отрязък от историята за него: На главния герой мечтата била да си вземе изпита, затова по цял ден четял книги. Не му се отдавало и не можел да прави нищо друго, затова и семейството му ставало все по-бедно, та дори парите, които плащал, за да се яви на изпитите, били заети назаем – майка му казала, че умира от глад, понеже вече дни наред не са яли ориз и го помолила да отиде продаде кокошката, която имали. Той отишъл на пазара и започнал да се оглежда за купувач, когато един съсед му казал да се прибира бързо у дома, понеже си е взел изпита и всички го чакат. Той си помислил, че съседът се шегува с него и не повярвал. Оказало се, че е истина. Като разбрал, той викнал: “我中了!我中了!” строполил се назад и изпаднал в несвяст. Напръскали го с вода и се свестил, ала започнал да рипа като обезумял и да повтаря我中了!我中了!, докато тичал се спънал и паднал в един дол, след което целия в кал продължил да тича и да повтаря. Взел си изпита, но 疯了.
Авторът се опитва да обрисува и положителни герои, които да се носители на истински добродетели. Тук са неговите неуспехи, героите изглеждат съчленени от чужди качества, неистински, конструирани. Всъщност самият автор прави следната констатация:”风流云散,贤豪才绝总成当” – духат ветрове, преминават облаци и постепенно могъществото, добродетелите и талантите секват, изчезват и се превръщат в пустота.
吴敬梓 е потомък на западащ род, който не е успял т.е. той пресъздава своята житейска история. Той влага своята съдба на странник, съдба на човек, който не знае много, но не може да реализира себе си.
Към причината да не се разнищи книгата на отделни сегменти е спояващата сила на авторския стил; не е толкова важно конкретното име, а че създава първия езиково-хомогенен роман; стилът е толкова специфичен, че не дава основание за хипотеза/ теория за колективно творчество.


СЛЕДВАЩ УРОК 22 >> „Сън в червените покои” 红楼梦幻- история на текста, основен авторски замисъл, дискусии върху романа и методики за изследване.


.